Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
15.01.2020
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 02.10.2018 год. в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гражданско |
дело
номер |
473 |
по описа за |
2018 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„Т. Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район “М.” 4, Бизнес Парк
С., сграда 6, пк 1766 е предявило иск против Ц.И.И., с която ищецът моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение
по издадената по ч. гр. дело № 148/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл.
41 ГПК № 63/05.02.2018 г. за сумата от
1222,93 лв. (хиляда двеста двадесет и два лв. и 93 ст.), ведно със законната
лихва върху вземането от 01.02.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда)
до изплащане на вземането, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лв.) - разноски по
делото и сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лв.) - адвокатски хонорар.
Претендират се разноски и по настоящото производство.
Ответникът оспорва иска твърди, че
договорите с ищеца са прекратени. Твърди, че от 18.12.2015 г. е подал заявление
за отказ от услуги съгласно закона за електронни съобщения. В с. з. заявява, че
признава задължение за неплатени лизингови вноски в размер на 200 лв.
Правната квалификация на
претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД.
Събрани са писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. д. №148/2018 г. на МзРС.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. №148/2018 г. на МзРС е издадена заповед №63/02.02.2018
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц.И.И., ЕГН
********** ***, да заплати на кредитора „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.” 4, Бизнес Парк С., сграда 6,
пк 1766, сумата от 1222,93 лв. (хиляда двеста двадесет и два лв. и 93 ст.),
ведно със законната лихва върху вземането от 01.02.2018 г. (дата на подаване на
заявлението в съда) до изплащане на вземането, сумата от 25 лв. (двадесет и пет
лв.) - разноски по делото, и сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лв.) -
адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на ответника, и след подаване на
възражение от него в законния срок, съдът е указал на заявителя – ищец по
настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Ц.И.И. на 26.03.2009 г. е сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер 0359895493314 със стандартен месечен
абонамент в размер на 10.08 лв. На 29.09.2014 год. между страните е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0359895493314 за срок от 24
месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лв. По този договор
ответника не е изпълнил задължение в размер на 10.55 лв. представляващи
неплатена абонаментна такса и използвани услуги за периода от 01.03.2016 г. до
31.03.2016 г. По този договор на 05.04.2016 г., с предпочетения номер, същия е
пренесен в мрежата на друг мобилен оператор.
На 12.12.2013 г. със заявление за смяна на потребител
потребителят който до този момент е ползвал предпочетен номер 0359897050791 е
заменен с ответника. На същата дата между страните е сключен договор за мобилни
услуги с горния предпочетен номер за срок от 12 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 20.99 лв. На 29.09.2014 г. между страните е сключено допълнително споразумение към
горния договор за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер
на 25.99 лв. По този договор ответника
не е изпълнил задължения в размер на 24.35 лв. представляващи абонаментна такса
и използвани услуги за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. На 05.04.2016
г. този предпочетен номер е пренесен в мрежата на друг оператор. На 29.09.2014
г. по повод горното допълнително споразумение с предпочетен номер 0359897050791
между страните е сключен договор за лизинг по силата на който ищеца предоставя
на ответника устройство марка SONY Xperia Z2 Black срещу заплащане на обща лизингова цена от 977.50 лв.
на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 42.50 лв. По този договор за
лизинг ответника дължи заплащане на сума в размер на 193.88 лв. за периода от
01.03.2016 до 30.04.2016 г. На 29.09.2014 г. между страните е сключен договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0359896715734 за срок от 24 месеца със
стандартен месечен абонамент в размер на 5.90 лв. На 17.12.2015 г. между
страните е сключено допълнително споразумение към горния договор със същия
предпочетен номер за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в
размер на 19.99 лв. По този договор и споразумение ответника не е изпълнил
задълженията си по договора и горното споразумение в размер на 33.98 лв.
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.03.2016 г. до
30.04.2016 г. На 29.09.2014 г. във връзка с горните договори страните са
подписали сертификат за пакетни услуги с който срокът за ползване на мобилни
услуги за горните три предпочетени номера е продължен до 29.09.2016 г. На
17.12.2015 г. страните са подписали нов сертификат за пакетни услуги като
срокът за ползване на мобилни услуги за горните три предпочетени номера е
продължен до 17.12.2017 г.
На 02.06.2016 г. ищецът е отправил писмена покана за
доброволно плащане до ответника, с която го е уведомил за общата стойност за плащане
по трите договора като е предупреден че ако не изпълни задължението си в
10-дневен срок договорите и допълнителните споразумения за трите предпочетени
номера ще бъдат прекратени и към общия размер на дълга ще бъдат добавени
неустойки поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на
мобилни услуги, както и в случай че е закупено мобилно устройство на лизинг,
всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, съгласно
договора за лизинг.
След поканата и в посочения 10-дневен срок ответника
не е из-пълнил задълженията си поради което мобилния оператор е прекратил
договора и е начислил предвидените в тях неустойки в общ размер на 960.17 лв.
общо за трите договора.
По делото са представени в заверено копие трите
договора за мобилни услуги, договор за лизинг, три допълнителни споразумения
към договори за мобилни услуги и двата сертификата за пакетни услуги, описани
по-горе и покана за доброволно плащане.
Представени са и Общи условия на мобилния оператор за
взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
По делото са представени фактури за потребените от
абоната-ответник услуги зa периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г., както
следва:
- фактура №**********/01.04.2016
г. за отчетения период на потребление 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г. с начислена
за периода сума за плащане в размер на 94.39 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска с посочен във
фактурите начин на формиране на горната сума, платима в срок до 16.04.2016 г.
- фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетения
период на потребление 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г. с начислена за периода сума
за плащане в размер на 946.81 лв., от която сума се претендира 852.42 лв.
представляваща неплатени абонаменти такси лизингови услуги и неустойка, платима
в срок до 16.05.2016 г.
- фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетения
период на потребление 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г. с начислена за периода сума
за плащане в размер на 317.06 лв., представляваща неустойка за предпочетен
номер 0359896715734, платима в срок до 16.07.2016 г.
След извършване на корекция по дълга, общата сума на
незаплатеното задължение на ответника е в размер на 1222.93 лв.
Ответника в писмения си отговор и в съдебно заседание
твърди, че със заявка № ********* е направил отказ от договор за мобилни услуги
по мобилен номер 0359893586301, и представя копие от същото на стр. 79 от
делото. Това възражение не следва да се взема в предвид тъй като за посочения предпочетен телефонен номер
не се претендират в исковата молба неизплатени задължения.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявените искове са допустими – предявени са от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал.
1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №63/05.02.2018 г. по ч. гр. д. №148/2018 г. по
описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От представените договори и допълнителни споразумения
към тях, описани по-горе, се установява наличието на възникнали договорни
правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Ц.И.И., по силата на
които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника
мобилни телефонни услуги за посочените в тях срокове срещу задължението на потребителя
да заплаща ежемесечни такси и стойността на потребените услуги.
Ответника И. е получил и мобилно устройство марка SONY Xperia Z2 Black срещу заплащане на обща лизингова цена от 977.50 лв. на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 42.50 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
С подписа си в договорите, който ответната страна не е
оспорила, Ц.И.И. е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец,
представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и
потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е
настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена
на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договорите дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 -
дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото
производство сума за 68.88
лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за трите предпочетени номера, описани
по-горе, представлява уговорено между страните възнаграждение
за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Формираната
сума на крайното задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури,
поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.
Основателен е и предявеният иск за сумата от 193.88
лева дължими лизингови вноски по договор за лизинг. Срокът на договора е
изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват
дължими. Това задължение не се оспорва от ответника, същият признава в с. з.,
че дължи 200 лв. за лизинг.
В конкретния
случай И. е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е мобилни номера, както
и закупено на лизинг мобилно устройство, и не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да
заплати изцяло лизинговите вноски на предоставеното му за временно и възмездно
ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 29.09.2014 г. С това си
поведение И. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й.
Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът -
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.
Видно е от
представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
Неоснователен се явява обаче иска за установяване на
вземането за неустойка в размер на 960.17 лв.
В изпълнение на служебното задължение за изследване
валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към
пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост на неустойката,
съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният
размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора,
нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В този смисъл е решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната
уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите
периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване
на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на
клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът
счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам
нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т.
9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в
настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора.
Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния
оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на
срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на
договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и
поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът
разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да
реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния
не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не
е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за
заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск
за сумата 960.17 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест
на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 86.75 лв. съобразно уважената част на исковете.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от
последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 82.72 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на Ц.И.И., ЕГН ********** ***, че същият дължи изпълнение на „Т Б”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М”, ж.к.”М
4”, Бизнес Парк С., сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 148/2018 г. на
МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №63/05.02.2018 г. за сумата от 68.88 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г., както и сумата от 193.88 лв., представляваща
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг между
страните от 29.09.2014 год., ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано
от 11.04.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на абонаментни такси и ползвани услуги в останалата им част до
пълния предявен размер, както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за заплащане на сумата от 960.17 лв. начислена договорна неустойка,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********
***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк С., сграда
6, разноски по
настоящото производство в общ размер на 86.75 лв., както и направените
разноски в производството по ч. гр. д. № 148/2018 г. по описа на МзРС в общ
размер на 82.72 лв., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част
на исковете.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: