№ 5650
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110148896 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ****“ АД ЕИК *** „***“ ЕАД, ЕИК *** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 167,49 лева, представляваща регресна претенция по платено
от „ЗАД ****“ АД обезщетение по застраховка „Пожар и Природни бедствия“, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва исковете, като оспорва
предявения иск по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира от фактическа страна следното:
На 12.04.2016 г„ около 13:15 ч., на Автомагистрала „Тракия“ - в участъка на км
80+500-512, посока гр. Пловдив, МПС марка „Дачия“, модел „Логан“ с per. № СА 1182 АХ,
управлявано от КВБ, се отклонява вляво и се блъска последователно в средната стоманена
предпазна ограда (мантинела), вляво по посока на движението и преминаващо успоредно
МПС с регистрационен № РВ 7717 СВ. Вследствие на това настъпва ПТП с материални
щети.
За произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1642262/12.04.2016 г. по описа на
СПП при ОД на МВР Пазарджик, от който е видно, че действията на водача на МПС марка
„Дачия“, модел „Логан“, с per. № СА 1182 АХ са станали причина за настъпване на
процесното ПТП. По отношение на виновния водач е взето административно отношение с
АУАН, серия Г № 245142.
1
Към датата на процесното ПТП, Агенция „Пътна инфраструктура“, която е
собственик на увреденото при ПТП имущество, има сключена валидна имуществена
застраховка „Пожар и природни бедствия“ със „ЗАД ****“ АД с полица № 0110-180-2015-
00034/18.12.2015 г„ валидна от 18.12.2015г. до 17.12.2016 г.
Видно от Количествено-стойностна сметка, е че необходимите разходи за
възстановяването на увреденото имущество са стойност 1128,96 лв., която сума е заплатена
на увреденото юридическо лице. Ответникът е заплатил само сумата от 955, 80 лв.
От заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните, се
установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с механизма на ПТП, така
както е описан от съставения протокол за ПТП и който механизъм се установява по делото.
Съгласно заключението действителната стойност на вредите, така както са описани при
извършения от ищеца оглед, по средни пазарни цени към датата на настъпването им е
1108,29 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила
на КЗ.
По иска по чл.213, ал.1 КЗ (отм.)
С оглед становищата на страните, съдът намира, че фактите обуславящи
възникването на главното вземане на ищеца – 1) наличието валиден договор за имуществено
застраховане, 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока покрие на договора
3) причинени щети на застрахования автомобил, 4) причинна връзка между настъпилото
ПТП и причинените щети, 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на 1128,96 лв.., 6) ответникът е застраховател на деликвента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти валидна към
датата на събитието 7.) ответникът след като е бил поканен е платил на ищеца по тази щета
сумата от 955, 80 лв. – са безспорно установени по делото.
Спорен остава само въпросът за пълния размер на причинените вреди и размера на
ликвидационните разноски.
Съдът намира, че ПТП, респективно нанесените от него вреди са в причинна връзка с
противоправно поведение на водача КВБ при управление на лек автомобил, който в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП не е съобразил , че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, поради което и не е успял да
спре, съответно е реализирал ПТП с автомобила пред него, който на свой ред реализирал
ПТП с автомобил пред него, като в резултат на това е пострадала задната част на
застрахования от ищеца автомобил.
Установява се при съвкупната преценка на доказателствата – писмени и експертно
2
заключение, че в причинна връзка с ПТП на застрахования от ищеца автомобил за нанесени
материални щети, чиято стойност е 1108,29 лв., като следва да се допяват 15 лв.
ликвидационни разноски. От тази сума следва да се извади извършеното плащане от
ответника 955, 80 лв., като разликата е в размер на 167,49 лв. е дължима и следва да се
заплати от ответника.
По изложените съображения възражението на ответника, че претърпените вреди от
процесното ПТП, които са заплатени от ищеца са в завишен размер е неоснователно. Прието
заключение по САТ установява размера на вредите. По отношение на ликвидационните
разноски същите са в рамките на законово предвидения размер, поради което също са
дължими и не подлежат на намаляване, поради което и това възражение на ответника е
неоснователно.
По тези причини искът е изцяло основателен и следва да се уважи до пълния размер
от 167,49 лв., ведно със законна лихва от дата на исковата молба до плащане на посочената
сума.
Право на разноски при този изход са за ищеца, комуто следва да се присъдят
разноски в размер на 660 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, за което има доказателства по делото, че е платено реално.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на ЗАД ОЗК- застраховане“ АД ЕИК
*** сумата от 167,49 лева, представляваща регресна претенция по платено от „ЗАД ****“
АД обезщетение по застраховка „Пожар и Природни бедствия“ по щета № № 0110-180-0164-
2016, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението., както и 660 лв., разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4