Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/11.3.2020г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО
НАНЕВ
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 961, по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Образувано е
по жалба на Д.И.Д. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01
от 31.07.2019 г., с изх. № 01-163-6500/488 от 01.08.2019 г. на директора на ОД
на ДФЗ – Пловдив.
С оспорения
АУПДВ директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив
е отказал изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 13/06/1/0/02449 от
26.02.2016 г. и е прекратил договора, на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
Договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1. „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015
г. Със същия АУПДВ на жалбоподателя е определено задължение в размер на 24
447,50 лева, представляващо полученото първо плащане по договора и
представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по Договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2018 г., датата на
установяване на неизпълнението – контролен лист от посещение на място от същата
дата.
В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се от съда
да отмени същия.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа жалбата.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът –
Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив,
заявява, чрез процесуалния си представител юрк. Н., становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
жалбоподателя.
Съдът
намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирана
страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е
неблагоприятно за нея. Оспорваният административен акт е съобщен на
жалбоподателя на 15.08.2019 г., а жалбата е постъпила в Административен съд –
Пазарджик на 26.08.2019 г.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. В него, като правно основание са посочени
разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за
прилагане на подмярка 6.1. „Стартова помощ за младите земеделски стопани“ и чл.
9, ал. 1, т. 4 от Договор № 13/06/1/0/02449 от 26.02.2016 г. В оспорения акт е
прието, че се дължи връщане на полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, както и
че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане. Определено е
задължение в размер на 24 447,50 лева. В оспорения акт са посочени разпоредбите
на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на
държавни и общински публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила
акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен
орган, освен ако в закон е установено друго. Съгласно чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за
устоняване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт
за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК, а ако не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. В конкретния случай в акта се твърди, че се касае за публични
държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.9 от ДОПК – претендира
се недължимо платени суми по проект, финансиран от европейските земеделски
фондове. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП
изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на РА и
представлява същата, а съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, вкл. за вземане на
решение, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване, и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда, съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на тези му
правомощия, с представената по делото негова Заповед № 03-РД/27.09.2019 г. ИД
на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ да издават
решения за налагане на финансови корекции, както и актове за установяване на
публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вкл. по отношение на
ползвателите на финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за младите
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., да
започват, провеждат, спират и прекратяват съответните за това производства,
както и да преразглеждат издадените актове, ако са налице условията на чл. 91,
ал. 1 от АПК.
С оглед
изложеното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо
при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност. Това е така, тъй като съобразно Раздел
Трети, т. 4 от заповедта, Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив издава съответните
актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в ОД гр.
Пловдив и гр. Пазарджик на ДФЗ.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Действителното
наличие на сочените от директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив факти и направените
въз основа на тях правни изводи са предмет на преценка при проверката на
материалната законосъобразност на акта.
Административният
орган е приел от фактическа страна, че е налице неточно изпълнение на
бизнес-плана, тъй като дейностите по засаждане на трайни насаждения с ябълки и
круши не са били изпълнени в срок до 10.09.2018 г. – датата на изпълнение на
бизнес-плана. Този момент се отнася към стопанската 2017/2018 г. Изпълнението
на дейностите едва към 22.11.2018 г. се отнася в следващата стопанска година –
2018/2019 г. Същевременно засаждане на насаждения съгласно бизнес-плана е
следвало да стане към март 2018 г., т.е. стопанската 2017/2018 г. В контролния
лист от посещение на място от 30.10.2018 г. ползвателят е записал, че лошите метеорологични
условия са възпрепятствали засаждането на овощните дръвчета. Това твърдение не
е подкрепено, според административния орган, с никакви доказателства.
Следователно същото е недоказано и липсват предпоставки, които да обусловят, че
неточното изпълнение на бизнес-плана е по независещи от ползвателя причини.
Следващото неспазване, което е установено, е по отношение на наличните в
стопанството животни. Задължението на ползвателя на помощта е да поддържа общо
35 броя свине, които формират първоначалния икономически размер на
стопанството. В контролния лист от 30.10.2018 г. са преброени 32 броя свине,
толкова са и животните в регистъра на БАБХ към тази дата. При повторното
посещение на място, в контролния лист от 22.11.2018 г. няма данни за преброени
животни, но от наличната информация в БАБХ се установява, че отново са общо 32
броя свине. Липсват обяснения от ползвателя, относно причините за по-малкия
брой животни. От установените факти се налага извод, че трайно поддържаният общ
брой свине в стопанството на оспорващия е под 35 броя. Вследствие на описаното
е изчислен икономически размер на стопанството от 19 312,42 евро. При
кандидатстването началният икономически размер на стопанството е 15 958,44
евро, а към подаване на заявката за второ плащане е в размер на 19 312,42
евро. Налице е нарастване на икономическия размер с 3353,98 евро, вместо
нарастване на икономическия размер с най-малко левовата равностойност на 4000
евро, измерен в стандартен производствен обем спрямо този, който е залегнал като
начален в заповедта за одобрение на проекта по договора от 26.02.2016 г.
Административният орган е стигнал до извода, че по същия договор е налице
неспазване на договорни и нормативни задължения, които се изразяват в неточно
изпълнение на бизнес-плана най-късно до крайния срок за проверка на неговото
изпълнение и увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 4000
евро.
Мотивиран по
този начин, административният орган е отказал изцяло одобрената финансова
помощ, прекратил е договора и е определил задължение в размер на 24 447,50
лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че в производството по издаването на процесния АУПДВ са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Както вече се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК –
установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния
закон, вземането се установява по основание и размер в АУПДВ. Следователно това
производство е приложимо единствено по отношение на случаите, в които специален
закон не разписва други правила за установяване на публичните (в случая
държавни) вземания. Няма спор, че до приемането на ЗУСЕСИФ в националното
законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се
установяват евентуално извършени недължими плащания при подпомагане от
европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, какъвто е разглежданият случай. Ето защо в случаи като процесния
ДФЗ, като разплащателна агенция, е установявал вземането по основание и по
размер при издаването на самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ обаче е въведен
специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и
за извършване на финансови корекции (чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ). Още в
първоначалната редакция на закона, в чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е
предвидено, че този закон определя правилата за извършване на финансови
корекции. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащането, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в изрично изброените
регламенти, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. От 2018 г. обаче в самия
ЗПЗП също е предвидено разграничени по отношение на мерките и подмерките по
отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на
специален закон и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 9б от ЗПЗП, за ПРСР за периода 2014-2020 г., производствата пред
управляващия орган или ДФЗ – РА се провеждат посредством: 1) Интегрирана
система за администриране и контрол по реда на Глава Трета от този закон – за
мерките и подмерките по чл. 21, § 1, б. „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34
от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.; 2) информационната система за управление и
наблюдения на средствата от ЕСИФ по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за
останалите мерки и подмерки. Регламент
(ЕС) № 1305/2013 г. на ЕП и Съвета определя общите правила, които регулират
подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, очертават политиката
за развитието им и формулира мерките, които трябва да бъдат приети за
изпълнение на тази политика – чл. 14 – чл. 39 от Дял Трети „Подпомагане на
развитието на селските райони“, Глава Първа „Мерки“. Член 21 урежда мерките за
подпомагане на инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на
жизнеспособността на горите, чл. 28 – мерки за подпомагане на стопанисващи
земеделски земи с ангажименти за агроекология и климат по отношение на
земеделските площи, чл. 29 – мерките за подпомагане на биологичното земеделие,
чл. 30 – плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите, чл. 31 – плащания
за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения. Член 33
регламентира мерките, стимулиращи хуманно отношение към животните, насочени към
земеделските стопани, приемащи стандарти за животновъдство, надхвърлящи
задължителните стандарти и чл. 34 – мерки за подпомагане на екологични услуги и
услуги, във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.
Очевидно е,
че подмярката 6.1. „Стартова помощ за младите земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 г. – 2020 г. не е сред посочените в изброените по-горе
текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.
Съдът счита,
че мерките за финансово стимулиране на младите земеделски стопани, обективирани
като стартова помощ, каквато е процесната, попадат в хипотезата на чл. 19 от
Регламента, респ. в обхвата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Съобразно изложеното
контролът и администрирането на подпомагането на тази мярка се извършват от ДФЗ
– РА, но същата не попада в обхвата на чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, а в този на т. 2
от същата норма. Ето защо, след като процедурата по издаване на процесния АУПДВ
е започнала след 27.03.2018 г. – след подаване на заявлението за второ плащане,
установяването на публичното държавно вземане на ДФЗ в процесния случай е
следвало да бъде извършено по реда на ЗУСЕСИФ. Следвало е да бъде издадено
мотивирано решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ от ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се установи по основание и
размер финансовата корекция. Това е видно и от съдържанието на обжалвания
АУПДВ, в т. 1 от диспозитива на който административният орган е отказал
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора.
Такова разпореждане не може да бъде извършено с АУПДВ.
Налага се
крайният извод, че претендираните неправилно изплатени средства са първото
плащане на финансовата помощ по договора, както и отказът за второто плащане,
не са установени по предвидения в ЗУСЕСИФ ред и с предвидения в него акт.
Налице е основанието на чл. 146, т. 3 от АПК за
отмяна на обжалвания акт за публично държавно вземане, издаден от директора на
ОД гр. Пловдив на ДФЗ – РА.
След
отмяната на акта, делото следва да се изпрати като преписка на ОД на ДФЗ гр.
Пловдив за ново произнасяне, съобразен с изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ.
При провеждане на производството да бъде съобразена нормата на чл. 20, ал. 5 от
ЗПЗП по отношение на органа, компетентен да налага финансови корекции за
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от същия закон.
При този
изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се осъди Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна
агенция да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 1310
(хиляда триста и десет)
лева, от които 10 (десет) лева държавна такса, 1300 (хиляда и триста) лева
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/02449/3/01/04/01
от 31.07.2019 г. с изх. № 01-163-6500/488 от 01.08.2019 г. на директора на ОД
на ДФЗ – Пловдив.
ВРЪЩА
делото като преписка на Областна дирекция гр. Пловдив на ДФЗ – РА за ново
произнасяне при съобразяване указанията в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“,
Разплащателна агенция“ да заплати на Д.И.Д. ***, разноски по производството в размер на
1310 (хиляда триста и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Решение от
2.12.2020г. по Административно дело 7439/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ
№ 14911/02.12.2020 Г. на ВАС София, Осмо отд по адм. д. № 7439/2020 г. -
ОТМЕНЯ Решение № 174 от 11.03.2020 г. на Административен съд – Пазарджик,
постановено по адм.д. № 961/2019 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на
същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.