Решение по дело №4037/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 834
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100504037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,30.01.2020 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  Мл.с.КРИСТИЯН  ТРЕНДАФИЛОВ

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 4037 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

                      С решение от 20.12.2018 г., постановено по гр. д.20313/17 г., СРС ,53 състав ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Д.Х. с ЕГН **********, срещу „З.К.У.“ АД с ЕИК********, за заплащане на сумата от 85000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 07.07.2016 г. ПТП при кръстовището на град Вършец, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска 30.03.2017 г. до окончателното им изплащане;ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Д.Х. с ЕГН **********, срещу „З.К.У.“ АД с ЕИК********, за заплащане на сумата от 631,68 лв. лихва забава за периода от 07.07.2016 г. до 29.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска 30.03.2017 г. до окончателното им изплащане и ОСЪЖДА Т.Д.Х. с ЕГН **********, да заплати на „З.К.У.“ АД, сумата от 350 лв. съдебни разноски

              Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищеца , с която се обжалва постановеното решение като незаконосъобразно.Механизмът за настъпване на ПТП бил този отразен в Протокола за ПТП.Между застрахован и застраховател не е имало спор относно събитието и вредите от него.Ответникът е отказал да заплати щетата единствено на основание,че характерът и степента на увреждания на предната част на автомобила не съответстват на обстоятелствата,при които се твърди тяхното настъпване.Спорът е бил за причинната връзка между декларираното събитие и наличните увреждания по автомобила.

 Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение и да се уважи иска.Претендира разноски..

              Срещу въззивната жалба  е подаден отговор от въззиваемата страна,с който се изразява становище,че жалбата е неоснователна.Претендира разноски .

                След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота следва да се отбележи следното:

                 Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти,относими към механизма на ПТП .В случая , длъжностното лице не е възприело лично фактическата обстановка,посетено ПТП около час след произшествието,като е отразило фактите по сведения от участниците.Съдът е възприел този механизъм,но той не кореспондира с констатираните щети по автомобила.

      В процеса на ликвидация на щетата от застрахователя са направени снимки, както и опис на щетите от съответните служители на застрахователя, но след това документите са разглеждани от съответните експерти, които са установили, че има несъответствие между претендираните щети и така описаното събитие, за което е уведомен и застрахования.

      За да бъде изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следва да се осъществи сложен фактически състав,  да настъпи застрахователно събитие,  да са настъпили вреди, които да са в причинно- следствена връзка именно с него, което в случая не е налице.Установено е от приетите по делото експертизи, че щетите, за които се претендира обезщетение, не са настъпили вследствие на процесното ПТП, а от друго събитие.

       От заключението на експерта по АТЕ ,дадено в съдебно заседание, се установява,че са били налице такива увреждания по автомобила, които довели до неговата невъзможност да се придвижва на собствен ход и които увреждания  не са настъпили вследствие на процесното ПТП.

      Съдът правилно е приел, че поради липса на елемент от фактическия състав за настъпване на деликт, а именно липса на причинна връзка между поведението на застрахования в З. „У.“ АД водач и настъпилите щети по автомобила ,отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.

       Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .

          На въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на 100 лв.

         Воден от горното, СГС

                                                   Р   Е   Ш   И:

           ПОТВЪРЖДАВА  решение  от 20.12.2018 г., постановено по гр. д.20313/17 г., СРС ,53 състав

           ОСЪЖДА Т.Д.Х. с ЕГН **********, да заплати на „З.К.У.“ АД, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

             РЕШЕНИЕТО  не   подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                       ЧЛЕНОВЕ:1. 

                                                    2.