О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...11.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №488 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с
адрес: гр.Варна, ул.“Димитър Икономов“ №21, представлявано от Х. Атанасов
Димитров, действащ чрез адв.Паскал Гонов, със съдебен адрес:*** и 17,
Адвокатско дружество “Басаров и Гонов“, против
“Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, с управители Момчил И. Караджов и Боян И.
Караджов, чиито правомощия са прекратени, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №109А, ет.1, офис 11, “Сано БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №26, ет.5,
офис 11, представлявано от Ирен Момчилова Караджова,
със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Ж. и “Бара Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“
№159, “БенчМарк Бизнес Център“, представлявано заедно от Петър Баран и
Димитър Малкочев Димитров, със съдебен адрес:***, чрез адв.Павел
Витлиемов и адв.Ваня Тодорова, с която са предявени иск с
правно основание чл.647,
ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на извършени от длъжника безвъзмездни сделки,
по които страна е свързано лице с длъжника, а именно на Договор в полза на
трето лице-“Сано БГ ЕООД“, сключен на 14.10.2015г. между “Сано и Пи Си“ ЕООД и
“Бара Груп“ ЕООД, материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“
/Споразумение за разрешение/ и на Договор за цесия от 15.06.2015г. сключен
между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ ЕООД“, и искове с правно основание чл.649,
ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане в масата на
несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ ЕООД“ по
силата на посочените по-горе договори, парични средства в размер на
3446111.48лв.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника “Бара Груп“ ЕООД е депозирал
писмен отговор, с който се поддържа становище за нередовност на ИМ, респективно
за недопустимост на иска и се оспорва същия като неоснователен.
Ответниците “Сано и Пи Си“
ЕООД и “Сано БГ ЕООД“, уведомени по
реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не са подали отговори на исковата молба.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани в отговора на “Бара
Груп“ ЕООД и се навеждат допълнителни
твърдения.
В срока по чл.373 от ГПК всички ответници са депозирали допълнителни отговори,
с които се поддържа становището за недопустимост на претенциите и се оспорват
доводите изложени в допълнителната искова молба.
От В.Л.Б.,
качеството на синдик на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъсттоятелност/, участващ по
делото като съищец по реда на чл.649, ал.3 от ТЗ, чрез адв.Х.Х., със съдебен
адрес:***, е постъпило становище, с което се поддържа че предявените претенции
са допустими и основателни, като се оспорват доводите и възраженията на
ответниците
По допустимостта на
предявения иск:
Съдът намира, че
предявените и приети за разглеждане искове са процесуално допустими, поради
което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка
следва да се посочи, че съдържащите се в допълнителната искова молба претенция на
ищеца с правно основание чл.53 от ЗЗД за осъждане при условията на солидарност
на “Бара Груп“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД да заплатят причинената вреда на
кредиторите на “Сано и Пи Си“ ЕООД в размер на 3446111.48лв., и иска за реално
изпълнение от страна на “Бара Груп“ ЕООД
на задълженията по договора от 14.10.2015г. сключен със “Сано и Пи Си“
ЕООД /без тези по недействителната клауза на чл.7 от Споразумение за
разрешение/, не могат да бъдат приети, респективно разгледани в настоящото
производство, тъй като не попадат в хипотезата на чл.372, ал.2 от ГПК с оглед
факта, че така формулираните претенциите не представляват изменение на предявен
иск, а предявяване на изцяло нови искове, които не са насочени към новопривлечени
трети лица, а към вече участваща страна в процеса.
На следващо място възраженията
на ответниците за нередовност на ИМ, респективно за недопустимост на
претенциите са неоснователи. Исковата молба и допълнителната такава не страдат
от твърдените от ответниците пороци, макар, че със същите са формулирани
множество петитуми, по същество всеки един от тях е вариация на приетите за
разглеждане от съдът искове с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за
прогласяване на недействителността на сключени от несъстоятелния длъжник
сделки-договор в полза на трето лице и договор за цедиране на вземане, които
увреждат масата несъстоятелността и с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на получените
от “Сано БГ ЕООД“ по силата на атакуваните договори, парични средства в размер
на 3446111.48лв., като за посочените претенции не се дължи авансово внасяне на
ДТ на основание чл.649, ал.6 от ТЗ. Що се касае до формулираното в условията на
евентуалност намерение на ищеца за предявяване на инцидентен установителен иск
на основание чл.212 от ГПК в зависимост от процесуалното поведение на
ответниците, то понастоящем съдът не дължи произнасяне, поради липса на заявена
претенция, респективно сезиране на съда.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцовата страна, писмени доказателства се явяват
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна,
поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Изложеното не
важи по отношение на представените заключения на ССч.Е по т.д№1282/2016г. на ВОС и на ССч.Е по т.д.№297/2017г. на ВОС,
които са изготвени за целите на др.съдебни производства и с оглед принципа на
непосредствеността при събиране на доказателствата, посочените заключения се
явяват недопустими доказателства, респективно не следва да се приемат в
настоящото производство.
Следва да се
допусне исканата от ищеца Съдебно-счетоводна експертиза с посочените от него
задачи в исковата молба и допълнителната такава.
С оглед релевираните от ищеца твърдения, основателно
се явява искането му, за задължаване на ответника “Бара Груп“ ЕООД да представи “Settlement
Agreement“ /Споразумение за разрешение/ от 14.10.2015г., както и копие от
свързаните с него първични счетоводни документи с издател “Сано и Пи Си“ ЕООД,
и на ответникът “Сано БГ“ ЕООД да представи Договор за цесия от 15.06.2015г.
сключен със “Сано и Пи Си“ ЕООД. Искането за задължаване на “Бара Груп“ ЕООД да представи
Съобщение за извършена цесия със Договор за цесия от 15.06.2015г., следва да се
остави без уважение, тъй като самата страна твърди липса на токова, т.е. иска
се представяне на несъществуващ документ. Искането за задължаване на ответника “Бара Груп“ ЕООД да представи
всички споразумения, договори и анекси към тях, сключени със “Сано и Пи Си“
ЕООД, свързани с проектирането, инжинеринга, доставката, строителството,
пускане в експлоатация, стартиране, тестване и предаване на ел.съоръжение в
гр.Смолян, следва да се остави без уважение поради липса на връзка на
доказателствата с предмета на спора и липса на индивидуализация на исканите
документи.
Следва да се уважи
искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред НАП за снабдяване със Заповед 28.10.2017г. по повод проверка на “Сано и Пи
Си“ ЕООД. Искането за служебно изискване или издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи на ищеца пред НАП за снабдяване със документи за проверки и
ревизии на “Бара Груп“ ЕООД, следва да се остави без уважение, с оглед липсата
на твърдение за наличието на такива проверки и поради непосочване на връзката
на тези документи със спора по делото.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Планекс“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, “Сано БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* и “Бара
Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, с която са предявени иск с
правно основание чл.647,
ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на извършени от длъжника безвъзмездни сделки,
по които страна е свързано лице с длъжника, а именно на Договор в полза на
трето лице-“Сано БГ ЕООД“, сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД
на 14.10.2015г., материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“
/Споразумение за разрешение/ и на Договор за цесия от 15.06.2015г. сключен
между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ ЕООД“, и иск с правно основание чл.649,
ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане в масата на
несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ ЕООД“ по
силата на посочените по-горе договори, парични средства в размер на
3446111.48лв.
В исковата молба се
твърди, че в качеството на правоприемник на “Консорциум ПБЕС“ ООД по силата на Договор
за цесия от 11.08.2016г., ищеца се явява кредитор на “Сано и Пи Си“ ЕООД, по
отношение на което дружество се развива производство по несъстоятелност по реда
на чл.625 и сл. от ТЗ, предмет на т.д.№1282/2016г. на ВОС. Твърди се, че по
посоченото дело е постановено Решение №763/20.11.2017г., с което е открито
производство по несъстоятелност на дружеството и е определена начална дата на
несъстоятелността-01.01.2016г., както и е назначен временен синдик. С молба от
20.12.2016г. по реда на чл.685 от ТЗ ищеца е предявил вземането си към “Сано и
Пи Си“ ЕООД, което временния синдик е приел и го е включил в съставения и
публикуван списък, по партидата на длъжника. Твърди се, че в хода на т.д.№1282/2016г.
на ВОС се установило, че в началото на 2016г. по повод на продажба на услуга от
“Сано и Пи Си“ ЕООД към “Бара Груп“ ЕООД е издадена фактура с №********** от
02.01.2016г. с данъчна основа 2346275.86лв., а в последствие във връзка
фактурата е издадено и Кредитно известие от “Сано БГ“ ЕООД с данъчна основа
минус 2472513лв. Сочи се, че въпросните документи вероятно касаят сделка от
2015г. Сочи се, че от материалите по т.д.№297/2017г. на ВОС се установило, че
на 15.06.2015г. между “Сано и Пи Си“ ЕООД, като цедент и “Сано БГ“ ЕООД, като
цесионер, е сключен Договор за цесия, с който цесионера е придобил вземанията на цедента към “Бара Груп“ ЕООД
във връзка с Договор от 05.05.2014г. за проектиране, инженеринг, доставка
строителство и въвеждане в експлоатация стартиране на тестове и предаване на
газифицирана термична централа. Твърди се, че по силата на договора от
05.05.2014г. “Сано и Пи Си“ ЕООД е изградило ел.съоръжение-газифицирана
термична централа за комбинирано производство на ел.енергия и отопление от
биомаса в гр.Смолян. Сочи се, че “Бара Груп“ ЕООД е претендирало обезщетение за
неизпълнение в срок в размер на 3023712 евро, като същевременно посоченото
дружество дължи на “Сано и Пи Си“ ЕООД 1700000 евро за доставка на СМР и
оборудване. Сочи се, че в договора за цесия между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано
БГ“ ЕООД няма уговорена и уточнена цена на цесията, но с чл.4, ал.2 от договора
е уговорен 3 годишен срок на действие. Поддържа се, че в резултат от горното и въз
основа на счетоводните данни на “Сано и Пи Си“ ЕООД, се налага извода, че между
свързаните лица “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД е сключен Договор за цесия
от 15.06.2015г., с който първото дружество прехвърля на второто вземанията си към “Бара Груп“ ЕООД в размер
на 1700000 евро, без да е уговорено възнаграждение по цесията. Сочи се, че тази
цесия не е съобщена длъжника, но на 14.10.2015г., е сключен нарочен договор
между “Бара Груп“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД, който е материализиран в клаузата
на чл.7 от “SETTLEMENT AGREEMENT“ /Споразумение за разрешение/ и съгласно който
като бенефициент по смисъла на чл.22 от ЗЗД на дължимите се възнаграждения за
изграждане на ел.съоръжение-газифицирана термична централа за комбинирано
производство на ел.енергия и отопление от биомаса в гр.Смолян, е посочено
„“Сано БГ“ ЕООД. Твърди се, че в резултат на тези два договора, “Сано БГ“ ЕООД
в качеството си на трето ползващо се лице и цесионер е получило общо 3446111.48лв.
Поддържа се, че Договора за цесия от 15.06.2015г. и Договора в полза на трето
лице от 14.10.2015г. увреждат интереса на кредиторите на несъстоятелния длъжник
“Сано и Пи Си“ ЕООД, тъй като същите са безвъзмездни.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК от ответника “Бара Груп“ ЕООД е депозиран писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на претенциите и се оспорват
доказателствените искания на ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че на 15.06.2015г. между “Сано и Пи Си“
ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД е сключена цесия на вземания на първото дружество от
“Бара Груп“ ЕООД. Твърди се, че подобна цесия не е извършвана и не е съобщавана
на ответника. Поддържа се, че поради липсата на съобщаване на цесията, “Бара
Груп“ ЕООД не би могло и никога не е предприемало плащания към “Сано БГ“ ЕООД
на основание на такъв договор. Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице
безвъзмезден договор в полза на трето лице, сключен на 14.10.2015г. между “Сано
и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД в полза на третото лице “Сано БГ“ ЕООД,
обективиран в чл.7 от Settlement Agreement /“Споразумение за разрешение“/.
Поддържа се, че с исковата молба е представен неподписан проект на договор,
който не би могъл да породи каквито и да било правни последици. На следващо
място се поддържа, че дори да се приеме наличие на договор, то съдържанието на
чл.7 от представения проект не представлява договор в полза на трето лице. Сочи
се, че от формулировка на чл.7, е видно че разпоредбата не поражда право на
вземане в полза на “Сано БГ“ ЕООД с длъжник “Бара Груп“ ЕООД, тъй като в
клаузата се съдържа единствено указание за плащане отправено от “Сано и Пи Си“
ЕООД до “Бара Груп“ ЕООД. Твърди се, че подобно указание не може да се приравни
на договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, поради липса
изразена воля в този смисъл. В заключение се твърди, че “Бара Груп“ ЕООД не е сключвало
безвъзмезден договор със “Сано И Пи Си“ ЕООД в полза на третото лице “Сано БГ“
ЕООД, нито първото дружество е предприемало плащания в полза на последното въз
основа на такъв договор. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията
и доводите на ответника “Бара Груп“ ЕООД изложени в отговора на исковата молба.
Сочи се, че управителите на “Сано и Пи Си“ ЕООД не са предоставили на синдика
документи свързани с дейността на дружеството след 2013г., поради което ищеца
не разполага с оригиналите на договори за цесия и др.договори, ведно с анексите
към тях, сключени между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД. Поддържа се, че
единствената причина след 2015г. “Бара Груп“ ЕООД да не фигурира като длъжник в
счетоводните справки на “Сано и Пи Си“ ЕООД, и липсата на постъпление по
банкови сметки на несъстоятелния търговец, са действия на неговите управителите
на насочени към минимизиране на ефективността на запорите инициирани от
взискателите в индивидуални изпълнителни производства. Сочи се, че управители
са предприели мерки за “изнасяне“ на вземания на “Сано и Пи Си“ ЕООД с цел
плащанията, които извършват трети лица, вместо да бъдат получени по сметки на
дружеството, да се получат по сметки на свързани лица. Твърди се, че договора
за цесия между “Сано БГ“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД от 2015г. има именно такава
цел. Сочи се, че известните плащанията от “Бара Груп“ ЕООД по договора от
05.05.2014г. със “Сано и Пи Си“ ЕООД за изграждане на газифицирана термична
централа в гр.Смолян, след 14.10.2015г. се извършват по сметка с титуляр “Сано
БГ“ ЕООД, като фактурите, по които са осчетоводени плащанията са с издател
“Сано и Пи Си“ ЕООД, което разкрива основанието за плащане като извършено по договор
за цесия. Твърди се, че между трите ответни дружества е сключена сделка и/или
изградена система от уговорки, чиято цел е била да се укрият плащанията на
“Бара Груп“ ЕООД към “Сано и Пи Си“ ЕООД. На следващо място се сочи, че към
15.06.2015г., 29.09.2015г.,14.10.2015г., 15.10.2015г. и 02.01.2016г. “Сано и Пи
Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД са свързани лица чрез управителят си Момчил И.
Караджов. Сочи се, че в счетоводен баланс и оборотна ведомост на “Сано и Пи Си“
ЕООД е документирало вземане към “Сано БГ“ ЕООД в размер на 1615905.67лв.,
чиито произход и дали има връзка /съставлява цена/ с договора за цесия на
вземане в размер на 3446111.48лв., са неясни. Поддържа се, че липса на
извършени парични преводи от “Сано БГ“ ЕООД към “Сано и Пи Си“ ЕООД, след 15.06.2015г.
и свързаността между тези дружества, както и неактивната позиция по събиране на
вземането, води до извода, че дори и формално в договора за цесия да е посочена
цена, то възмездната цесия е привидна сделка, като прикритата е безвъзмездна
такава. На следващо място се сочи се, че законът не урежда изрично начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
а само установява, че това е задължение на предишния кредитор /цедент/. Ето
защо се поддържа, че уведомяването за цесията може да има формата на двустранно
споразумение, какъвто може да е настоящия случай-чрез договор “Бара Груп“ ЕООД
и “Сано и Пи Си“ ЕООД да са уредили последиците спрямо длъжника от сключената
между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД цесия. Сочи се, че този договор
/чл.7 от Споразумение за разрешение/ може да е форма на уведомяване на длъжника
за цесията, да разкрива белезите на договор в полза на трето лице или да има
самостоятелно значение в качеството на едностранна сделка, при която “Сано и Пи
Си“ ЕООД като делегант нарежда на “Бара Груп“ ЕООД като делегат да плати на
“Сано БГ“ ЕООД като делегатар за сметка на делеганта. Заявява се намерение в
случай, че в хода на делото се представи Договор за цесия от 2015г., в който е
документирана цена за цесията за прехвърляне на вземанията от “Бара Груп“ ЕООД
произтичащи от договор от 05.05.2014г., да се поиска установяването по реда на
чл.212 от ГПК на привидността на възмездния договор за цесия между “Сано и Пи
Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД, при прикрита сделка безвъзмезден договор за цесия
между същите страни с идентичен предмет.
С отговора на
допълнителната искова молба подаден от ответника “Бара Груп“ ЕООД, се оспорват
доводите на ищеца за наличието на специална цел при сключване на процесните
сделки, а именно да се укрият плащанията към “Сано и Пи Си“ ЕООД. Твърди се, че
на “Бара Груп“ ЕООД и неговите управители не е било известно, че “Сано и Пи Си“
ЕООД е имало множество неудовлетворени кредитори, включително и НАП. Твърди се,
че предвид въведената с чл.37 от ЗЗК търговска тайна, то “Бара Груп“ ЕООД е в
невъзможност да знае дали “Сано и Пи Си“ ЕООД има или не множество
неудовлетворени кредитори. Оспорва се твърдението на ищеца, че към 14.10.2015г.
на “Бара Груп“ ЕООД е било известно, че “Сано и Пи Си“ ЕООД е учредило особен
залог върху вземания от “Бара Груп“ ЕООД в полза на “Банка Пиреос България“ АД.
Твърди се още, че наличието на особен залог в полза на „Банка Пиреос България“
АД всъщност би било индикация, че “Сано и Пи Си“ ЕООД е получило паричен кредит,
т.е. че е разполагало с парични средства, с които е можело да осъществява
спокойно търговска дейност, а не е индикация за зле работещо дружество.
Ответника “Сано БГ“
ЕООД е подал отговор на допълнителната искова молба, с който предявените искове
се оспорват по основание и по размер. Твърди се, че не са налице фактическите
състави на нито един от специалните отменителни искове за обявяване
недействителността на процесиите сделки, както и че не са налице предпоставките
за връщане на суми. Сочи се, че понастоящем ищеца не е представил нито едно
доказателство в подкрепа на твърденията си, поради което претенциите му се
явяват неоснователни и недоказани.
В подаденото от
името на синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД становище, се поддържа, че предявените
претенциите са основателни, с оглед интересите на кредиторите, а възраженията
касателно тяхната редовност, допустимост и основателност, са безпочвени. Сочи
се, че отказа на бившите управители на “Сано и Пи Си“ ЕООД да предадат на
синдика счетоводната и друга документация, води до това, че към настоящия
момент, както кредиторите, така и синдикът, разполагат само с косвени данни за
наличие на увреждащи кредиторовият интерес сделки, респективно обосновката на
претенциите обхваща твърде много факти, но това не води до нередовност или
недопустимост на исковете. Поддържа се, че всички уточнения и допълнителни
искания, касаят оспорването на действителността на две сделки-едната със
страни: “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД, която е материализирана в чл.7
от договор от 14.10.2015г. и втората със страни: “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано
БГ“ ЕООД, обективирана в договор от 15.06.2015г., като увреждащи кредиторите на
масата на несъстоятелността. Сочи
се, че вариантността на обусловените осъдителни искове е следствие на процесуалното
поведение на ответниците, които без да навеждат нито едно положително твърдение
по фактите на спора и без да представят писмени доказателства, ограничават
своята защита в процесуални твърдения. На следващо място се поддържа, че
предвид процесуалното поведение на ответниците са налице основания за приемане за
безспорни на следните фактите: -извършено плащане от “Бара Груп“ ЕООД в полза
на “Сано БГ“ ЕООД в размер на процесната сума от 3446111.48лв. в рамките на
посочения период-след 14.10.2015г.; -издадените
фактури от “Сано и Пи Си“ ЕООД с получател “Бара Груп“ ЕООД са платени по начин
уговорен между страните; -на 14.10.2015г. между “Бара Груп“ ЕООД и “Сано и Пи
Си“ ЕООД е сключено Споразумение с текст идентичен с текста на приложения към
исковата молба неподписан документ и -ако съществува договор за цесия от
15.06.2018г., то същият е безвъзмезден. Във връзка с оспорванията от страна на
ответниците на извършените процесуални действия от страна на процесуалните
представител на “Планекс“ ЕООД, се заявява потвърждение на същите, при което те
следва да се считат за извършени от името и за сметка на Синдика на “Сано и Пи
Си“ ЕООД.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ и чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.
Съгласно изложеното
от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
С оглед принципа за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените
от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, в това
число сключена между длъжника и свързано с него лице безвъзмездна сделка, с
изключение на обичайното дарение, извършена в тригодишен срок преди подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения.
Съдът намира, че ищецът е
ангажирал допустими доказателства за всички твърдени от него обстоятелства.
Ответниците не са формулирали положителни твърдения и не сочат доказателства.
ДОПУСКА
Съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на задачите формулирани от ищеца в ИМ и ДИМ.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 600лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Р.С., което да се призове след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ДОПУСКА
до събиране в о.с.з., представените от ищците, писмени доказателства, с
изключение на заключенията на ССчЕ по т.д№1282/2016г. на ВОС и на ССчЕ по т.д№297/2017г. на ВОС, които се явяват недопустими.
ЗАДЪЛЖАВА ответника “Бара
Груп“ ЕООД на основание
чл.190 от ГПК да представи в срок до първото о.с.з. “Settlement Agreement“
/Споразумение за разрешение/ от 14.10.2015г., както и копие от свързаните с
него първични счетоводни документи с издател “Сано и Пи Си“ ЕООД, като му указва,
че при непредставянето им, съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника “Сано БГ“ ЕООД на основание чл.190 от ГПК да
представи в срок до първото о.с.з. Договор за цесия от 15.06.2015г. сключен със
“Сано и Пи Си“ ЕООД, като му указва, че при непредставянето му, съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
ДА се издаде съдебно удостоверение на ищеца, което да му
послужи пред НАП за снабдяване със Заповед от 28.10.2017г. /т.V от ДИМ/ по
повод проверка на “Сано и Пи Си“ ЕООД, след представяне на доказателства за
внесена по сметката на ВОС ДТ в размер на 5лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за задължаване на “Бара
Груп“ ЕООД да представи Съобщение за извършена цесия със Договор за цесия от
15.06.2015г. и всички споразумения, договори и анекси към тях, сключени със
“Сано и Пи Си“ ЕООД, по изграждането на ел.съоръжение в гр.Смолян.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за служебно изискване или
издаване на удостоверение за снабдяване с документи от НАП за проверки и
ревизии на “Бара Груп“ ЕООД.
НАСРОЧВА производството по т.д.№488/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.12.2018г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение. На ищеца да се връчат преписи от отговорите на ДИМ.
На всички страни да се изпрати препис от становището на синдика.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: