Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. 21.12.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември 2020г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3224 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
Ищецът П.Я.Г.
твърди,
че бил законен наследник на починалата си майка - И.П.Н.от
гр.Стара Загора, която починала на 16.02.2011 г. в гр.Стара Загора. Починалата
му майка и наследодателка притежавала в гр.Стара Загора, местността „**"-
недвижим имот с площ от 1500 кв.м. Този имот бил под № **, според новата
кадастрална карта на гр.Стара Загора и бил част от окрупнен имот с обща площ от
7 433.35 кв.м, който имот по настоящи данни от кадастралната карта на Стара
Загора бил актуван от О., като частна общинска собственост /АЧОС/ № **, дело №
7310/12.12.2012 г. Актуалният статут на този недвижим имот се водел с
адм.адрес: гр.Стара Загора, п.к.6000, кв.**- разширение и се водел урбанизирана
територия. Номерът на този имот по предходният план на гр.Стара Загора бил №
403 - бивше лозе в местността „**" в землището на гр.Стара Загора с площ
от 3 дка /притежавани в съсобственост по ½ идеална част с друго лице - Г.Н.Г./и
при граници: запад - път, юг - път, север А.Д.Х.и на изток А.Д.Х.. Така
описаният имот по старите данни в момента тези 3 дка - притежавани в
съсобственост по ½ идеална част, представлявали част от общия парцел от
7,433 дка, който бил актуван като общински. Наследодателката на ищеца,
починалата му майка - И.П.Н., притежавала 1
500 кв.м или 34 идеална част от общите 3 000 кв.м на основание по
наследство с нот.акт № 3, том II, дело № **г., издадено от Нотариус при Народен
Съд - гр.Стара Загора и същият бил вписан в партидната книга в том 157, стр.
385 и впоследствие, чрез писмен договор от 29.06.1964 г. тези 3 дка - лозе били
закупени и заплатени от неговите наследодатели с парична стойност от 950 лева
по предварителен договор. В част от имота, за който претендирал с площ от
1 500 кв.м и се владял от неговите наследодатели - майка И.Проданова,
както и ищецът, който встъпвал в правата като законен наследник и продължавал
владението върху този имот, което владение продължавало повече от 20 години по
силата на чл. 79 ЗС, тъй като това владение било добросъвестно, владението било
непрекъснато и продължавал да се грижи и да владее имота без никой да оспорва
това. Като доказателство за горното твърдение било и обстоятелството, че за
този недвижим имот с площ от 1 500 кв.м и построената в него вилна сезонна постройка от 36 кв.м заплащал редовно
към О. данък недвижим имот към отдел „Местни данъци и такси", което било
видно от данъчна партида № **/26.03.1998 г. и продължавал да заплаща, за което
представя на съда последната дан.квитанция от 14.02.2018 г. под № на квит.
36071. Посоченият недвижим имот имал следните граници: запад и юг - път, изток
- имот № **, № **, № **, и от север имот № **, № **и имот № **. Според
актуалната данъчна оценка за 2019 г., издадена от О. за собственика на площ от
1 500 кв.м, от същия парцел с идентификатор № **, заедно с постройката в него
/сезонна вилна постройка - 36 кв.м/ имала данъчна оценка 11 066.70 лева.
Владението на този имот било повече от 20 години непрекъснато, считано от 1968
г. и продължавало понастоящем, като владението започвало от 1968 г. от майката
на ищеца и встъпвайки в правата на починалата, продължавайки от нейните
наследници - ищеца по делото. Никой не оспорвал неговата собственост и това
владение от времето, когато имотът бил заплатен и закупен заедно с лицето Г.Н.Г.–
1968 г. Реалната част, която владеел с площ от 1 500 кв.м, която персонално
имал като реално владение, се намирала в югозападната част от общия парцел, за
който прилага експертно становище от лицензиран съдебен експерт. За този имот
заплащал редовно данъци видно от дан. партида № **/1998 г., включително платен
данък недв. имот за 2019 г. По силата на чл. 70, ал. 3 ЗС и чл. 68, ал. 1 ЗС,
владението върху процесния имот било добросъвестно, тъй като било предадено въз
основа на писмен договор в продължителен период от време, без прекъсване,
неоспорено от никого, заплатена била цена за този договор /по писмен - предварителен
договор/ и, макар че предписаната от закона форма била опорочена, било
достатъчно това добросъвестно владение щяло да се ползва от регламента на чл.
70, ал. 2 ЗС, т.е. предполагало се, че владението било добросъвестно до
доказване на противното. За този имот не бил подавал заявление по ЗСПЗЗ до
настоящия момент, тъй като имотът се намирал в урбанизирана територия, този
имот не бил иззет, одържавен, нито предварително отнет от който и да било
субект и поради това не било необходимо да се подава заявление за
възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. Актът за
общинска собственост имал декларативен характер и не се ползвал с формално -
доказателствена сила, поради което същият не можел да легитимира Общината, като
собственик, при наличие на предходни писмени документи за собственост, а освен
това Общината всяка година приемала заплатения от ищцата данък върху процесния
недвижим имот по данъчна партида № **/1998 г. В тази данъчна партида се
намирали приложени от декларатора - И.П.Н., писмени доказателства, които
Общината била приела като легитимен собственик на този имот, и приемала
заплатените от същата данъци за повече от 20 години всяка година. Ако имало
спор за собствеността по представените пред данъчната служба на Общината
документи за собственост, Общината не би събирала „данък недвижими имоти".
По делото представил експертно становище от съдебен експерт за пълна
идентификация на площта, границите, местоположението на процесния имот с
приложена скица и оцветено в зелен цвят с площ от 1 500 кв.м и посочено
местоположение, като част от общия уголемен парцел от 7,434 дка.
Искането е ищецът да се признае за собственик по отношение на ответника по
наследство и давност на спорните 1500 кв.м от посочения процесен поземлен имот
с идентификатор ** и построените в тях вилна сезонна постройка от 36 кв.м,
която спорна реална част се намирала в югозападната част от същия имот, при
граници съгласно приложеното към молбата на пълномощника на ищеца от 15.10.2019
г. експертно становище.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, който заема становище, че исковата
молба била неоснователна. От представения по делото нотариален акт № 3 от 1962
г., издаден от старозагорски нотариус при Народен съд - Стара Загора за
покупко-продажба на недвижим имот, не можело да се установи дали посочените
имоти били идентични с процесния имот **. Освен това нотариалният акт не бил на
името на наследодателката И.П.Н.. Също така с представения договор от
29.06.1968 г. не се прехвърляла собствеността върху 3 декара лозе. От договора
не можел да се направи извод, че имотът, описан в него, бил идентични с
процесния имот **. В нотариалния акт, както и в договора, не било записано, че
се прехвърляла собственост върху сграда. По делото не било представено
разрешение за строеж за сградата от 36 кв.м. Също така не бил представен и
договор за отстъпено право на строеж за процесната сграда. Представя и моли да се
приеме по делото план-извадка кв. „**”, гр. Стара Загора, одобрен със заповед №
810/07.07.1978 г. на КАБ при МС. От същата било видно, че поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК попада в УПИ I спортен
комплекс, кв. 624 по действащия план на гр. Стара Загора, О. била собственик на
поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ 7434 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване до 10 м, при граници на
имота: **, **, **, ** **. За посочения поземлен имот имало съставен акт за
частна общинска собственост № 10893/19.11.2012 г. Възразява относно твърдението
на ищеца, че бил собственик по наследство и давностно владение на описаните в
исковата молба имоти. Според чл. 86 ЗС в периода от 1955 г. до 1990 г. не
можело да се придобие по давност вещ или имот - социалистическа собственост.
Съгласно чл. 86 (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) от ЗС не можело да се придобие
по давност вещ или имот държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 7, ал.
1 ЗОС (обн. ДВ бр. 44/1996 г.) имотите и вещите - общинска собственост, не
можели да се придобиват по давност. Наред с това според § 1, ал. 1 (изм. - ДВ,
бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г.) от Закона за допълнение на Закона за собствеността давността за
придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост спирал да тече до
31 декември 2022 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 ГПК,
намира за установено следното:
По
делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, т.ІІ, дело № **г.
на Нотариус при Народен съд Стара Загора, от който е видно, че И.Д.Х. е
придобил недвижим имот – лозе от 1.8 дка, в м. „**а“ в землището на гр. Стара
Загора.
Видно
от договор от 29.06.1968 г. Г.Н.Г.и И.П.Н.са придобили недвижим имот – лозе от
3 дк. В м. „**“ в землището на гр. Стара Загора.
Видно
от удостоверение за наследници, наследодателката на ищеца И.П.Н.е починала на
16.02.2019 г. и е оставила за свои законни наследници – Я. Г. Налбантов-съпруг /който
не е посочен като страна в процеса/ и П.Я.Г. – син.
По
делото е представен акт за частна общинска собственост от 19.11.2012 г. на О.,
от който е видно, че незастроен поземлен имот с идентификатор ** с площ от 7634
кв.м. е собственост на О.. Този имот се
намира в кв. 634 на кв. **по ПУП утвърден със заповед № 810 от 7.07.1978 г.
По
делото са представени приходни квитанции за платен данък върху недвижим имот,
заплатен съответно от И.П.Н.и Я. Г. Налбантов.
По
делото е представено и прието заключението на съдебно техническата експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема като добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че при сравнението на ПИ ** с описания имот в
нотариален акт № 3 от 6.04.1962 г., както и в договора от 29.06.1962 г. се
установява, че границите, с които е описан имота в нотариалния акт и в договора
не могат еднозначно да се идентифицират с границите на ПИ 361, тъй като към
момента на съставяне на горните документи за процесния район не е съществувал
кадастрален план с разписен списък към него, по които да се идентифицират
процесните граници и съответно съседи. Вещото лице не може да установи къде
попадат върху процесният имот спорните 1500 кв.м., както и да се изработи
комбинирана скица. По скицата, издадена от СГКК е налице сграда с идентификатор
**.1 със застроена площ от 36 кв.м., с предназначение „жилищна
сграда-еднофамилна“, като вещото лице установява, че за цялата 1966 г. няма
издадено строително разрешение на името на И.Проданова Налбанкова и Я. Г.
Налбантов, поради което експертизата не може да установи от кое лице е
построена сградата и през коя година. В заключението си и в обясненията си в
с.з., вещото лице посочва, че от 1962 г. до настоящия момент за района на процесния
имот е налице единствено кадастрален план и план за регулация, действащи и към
настоящия момент, но вещото лице не може да установи с категоричност, че имотът
който се претендира е идентичен с имота описан с нот. акт от 1962 г. и
договорът от 1968 г., съответно имота по кадастрална карта идент. № ** и имот с пл. № 403 от плана на О..
По
делото са събрани гласни доказателства, но от показанията им съдът не може да
направи категоричен извод за точното местонахождение на процесния имот,
неговите граници и съседи, като свидетелските показания по противоречи по
отношение на построената в местността сграда.
Съдът приема, че не е налице придобИ.е на 1500 кв.м. като част от имот
с идентификационен № **, ведно с постройката в него,тъй като по делото не се
установи по безспорен начин точното местонахождение на имота, граници и съседи
на същия. Още повече, че е налице акт за частна общинска собственост, а
съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ или имот държавна
или общинска собственост. Не се установи идентичност между имота описан в нот.
акт от 1962 и ПИ ** или с част от него, както и идентичност между имота описан
в договора от 29.06.1968 г. и ПИ ** или с част от него. Още повече, че ищецът
не би могъл да претендира сам, като собственик по наследство от починалата си
майка И.Налбантова, тъй като видно от данните по делото, същата евентуално е
придобила процесните 1500 кв.м. съгласно договора от 1968 г., заедно със
съпруга си Я. Г. Налбантов, който е
заплащал и данъците. Не се установи идентичност между придобитото от И.Д.Х. лозе от 1.8 дка в м. **а и придобития от И.П.Н.лозе
от 1500 кв.м., цялото от 3 дка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен начин
владението си върху процесния имот необезпокояван от никого.
Ето защо, предявеният
установителен иск, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3
от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника
разноски в размер на 300 лв., представляващи юриск. възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Я.Г.,***, ЕГН **********,
чрез адв. С.З. *** за признаване за установено, че П.Я.Г. е собственик по отношение на ответника по
наследство и давност на 1500 кв.м от поземлен имот с идентификатор ** и
построените в тях вилна сезонна постройка от 36 кв.м, находяща се в
югозападната част от същия имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Я.Г.,***,
ЕГН **********, чрез адв. С.З. *** да заплати на О. бул. „Ц.С.Велики „ № 107 направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: