Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 14.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 118 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-000001
от 05.01.2020 година на Оперативен дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Т.Б. (Tony Bonanno),
роден на *** ***, Република Турция от град ************ (видно от Немско
разрешение за пребиваване с № Y0NN4TZ7C), със съдебен адрес:***, партер, чрез адвокат Р.Д., за
нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Т.Б.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения
и в несъответствие с целта на закона, защото Административнонаказващият орган (АНО)
не бил изследвал действителната фактическа обстановка (нарушение на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН), НП било издадено в нарушение на чл. 161 от ЗДвП, не бил съобразен
чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и било налице нарушение на чл. 21 от НПК (нямало
назначен преводач от езиците, които ползва жалбоподателя – турски или
английски). Претендират се разноски. Представени са Списък на разноските,
Договор за правна защита и съдействие и Разписка за получен хнорар.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т.Б., не
се
явява. За него се явява адвокат Р.Д., която пледира за отмяна на
обжалвания акт на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО
(въззиваемата страна) - Оперативен
дежурен в ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
За времето от 20.30 часа на 05.01.2020 година до 08.30
часа на 06.01.2020 година свидетелят П.В.М. (служител на Сектор „Пътна полиция”
(ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълнява служебните си задължения заедно с колегата
си Д.З.П., когато получават сигнал от Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково, че
служители на Главна дирекция „Гранична полиция”, работещи на ГКПП „Капитан
Андреево” са установили лице, което управлява моторно превозно средство (МПС) с
неистинско Свидетелство за управление (СУ). На место установяват, че около
19.00 часа при проверка от страна на свидетеля Е.Т.А. ***), работеща на ГКПП „Капитан Андреево” на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси”, което е на територията на община Свиленград, област
Хасково, движещият се в посока от Република Турция за Република България
лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с немски регистрационен номер 0DXQ182 се управлява от жалбоподателя Т.Б.. Автомобилът е
негова собственост. Представено е от водача американско СУ на МПС с № В6374 74700
10622, издадено на 30.05.2017 година в Ню Джърси, САЩ, което според свидетеля А.
е фалшиво. Друго СУ жалбоподателят не представя.
От приложената
в преписката Експертна справка с № 3 от дата 05.01.2020 година, изготвена от Д.В.Д.
(специалист в областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево” при ГПУ -
Свиленград) става ясно, че посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на
спесимена по използвани видове печатна техника и интегрирани защити и снимката
и персоналните данни са принтирани посредством различно печатащо устройство.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят П.В.М.
– Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „Контрол
на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е
идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по
ЗДвП), съставя против жалбоподателя Т.Б. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 066669. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Е.Т.А.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управлението на МПС без СУ, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, която вписва
за нарушена. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя Т.Б., който сочи че няма възражение против констатациите в
Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акт. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя Т.Б.. Описаните действия са извършени с участието на
преводач, който превежда от български на английски език на нарушителя Т.Б., а
именно свидетеля А.Г.Д..
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля М..
Срещу
Акта не постъпва Възражение, нито се представят
Писмени обяснения от страна на нарушителя Б..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Оперативният дежурен при ОДМВР -
Хасково, издава процесното НП № 20-1253-000001
на 05.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Б.
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 05.01.2020
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Връчването на НП е
извършено с участието на преводач, който превежда от български на английски
език на нарушителя Т.Б., а именно свидетеля А.Г.Д..
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че П.В.М. заема
длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ
степен в Група „КПДГПА”
към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и Заповед № 272-1500 от 10.08.2016
година на Директора на ОДМВР - Хасково, Акт за встъпване в длъжност и График на
дежурствата на Оперативен дежурен в Група ОДЧ при ОДМВР – Хасково за месец януари
2020 година, т.е. Д.А.М. се
явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Образувано е Бързо производство на дата 06.01.2020 година
с № 3/2020 година по описа на
ГПУ - Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 12/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, което се
води срещу Т.Б. за престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. В
хода на разследването е отправено запитване до Посолството на САЩ относно
автентичността на процесното СУ на МПС. От отговор на Американското посолство се
установява, че СУ е издадено от компетентните власти в щата Ню Джърси на Т.Б.,
както и че валидността на СУ е до 31.05.2021 година, че личните данни, снимката
и посочения адрес съвпадат с тези, които има налични за Б. при издаването на
документа. Видно от Заключението на извършената в хода на разследването Техническа
експертиза с № 14/2020 година, поради липсата на подробен спесимен на
американска шофьорска книжка от щата Ню Джърси от този модел, не може да бъде
установено дали предоставеният за изследване документ е официално издаден, констатирани
са защити и липсата на преправки и заличавания в процесното СУ на МПС. С
Постановление от 10.01.2020 година, Надя Митева – Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград, прекратява наказателното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК – деянието не съставлява
престъпление.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата
на Районен съд - Свиленград (първият работен ден - понеделник, тъй като
7-дневният срок изтича в неприсъствен ден - неделя),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. За пълнота следва да се
посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни
жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в
частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване
на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето
на АУАН, респ. НП както българските граждани, така и чуждите граждани, които не
владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени
и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН,
респ. връчване на НП, представлява съществено процесуално нарушение не следва
да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се
явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН, респ. на НП не може да обуслови съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство.
В конкретния случай с
оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен
превод. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при
съставяне на АУАН, респ. връчване на НП, то от АУАН, респ. НП се установява, че
жалбоподателят се е запознал с АУАН, респ. НП, като е удостоверил това с
подписа си. По повод на Жалбата на Т.Б. е образувано настоящото дело. Т.е.
лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на
депозиране на Жалбата. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат.
Липсата на формален
писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство,
не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е
доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че
фактически е бил осигурен на жалбоподателя преводач от български на английски
език и преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния
закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно
предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, както и редовно и
валидно е връчено НП по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано,
съобразно реквизитите и съдържанието на приложените в Административнонаказателната
преписка (АНП) - АУАН, с който е бил сезиран АНО и НП, предвид наличните
материализирани изрични бележки за превеждането им, е спазено правилото на чл. 21,
ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
Спазени
са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН,
което не е нарушение на процесуалните правила. С вече дванадесетгодишните
изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена
законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република
България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя
незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В случая е
процедирано по указания начин, с което е спазен законът. В случая няма
нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която
предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на водача,
тъй като в конкретния случай водачът не е представил обяснения, които да се
приложат към преписката. От друга страна, даването на обяснения или възражения
срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното
производство, поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото
на защита на наказаното лице, които изводи са в съответствие с практиката на Административен
съд – Хасково по аналогични казуси. В Решение № 108 от 24.02.2014 година,
постановено по КАНД № 53/2014 година на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Петя Желева е посочено, че след като АУАН е предявен на
нарушителя и същият е получил препис от него, нарушителят може да направи
възражения срещу Акта, в обичайния случай в тридневен срок от подписването му,
а в изключението, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България -
само при подписването на Акта. В конкретния случая е разяснено право на
възражение срещу АУАН, последният с помощта на преводач е предявен за подпис на
нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да
направи писмени възражения срещу съставения Акт, което е сторил като е заявил,
че няма такива и това е отразено в АУАН. Неупражненото право на даване на
обяснения или възражение срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от
административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят даде
писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изречение
второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно с Акта да се
предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на наказаното лице се
стига само, ако в нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни
предвидени в закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези права
зависи от волята на лицето. В този смисъл е и Решение № 101 от 05.03.2014
година, постановено по КАНД № 1/2014 година на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Василка Желева и др.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената
категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 05.01.2020 година актосъставителят П.В.М. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен
в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е
структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят П.М. безспорно
се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към
момента на издаването като Оперативен дежурен в ОДМВР – Хасково и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР
– Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите – полицейски служители са
категорични, че именно Т.Б. е бил водач на процесния
лек автомобил, тъй като той е бил на проверка и той е бил на шофьорското място
и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
На базата на
събраните по делото доказателства, Съдът констатира, че не са налице елементите
от фактическия състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Съгласно посочената
правна норма, всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Разглежданият случай обаче не може да
бъде поставен в приложното поле на цитираната норма. Фактите по делото не
сочат да са изпълнени обективните й предпоставки, тъй
като несъмнено Т.Б. е
имал правоспособност, притежавал е СУ на МПС, но то към момента на проверката на
територията на Република България не е било валидно.
Правилата за валидността и признаването в
България на СУ на МПС, издадено от чужда Държава, са уредени в ЗДвП, както и в
няколко международни договора - Женевска конвенция за движение по пътищата от
1949 година, Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968 година и
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили. Тези международни Договори са обнародвани, ратифицирани
и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното
законодателство, което им противоречи.
Съгласно чл. 161 от ЗДвП, СУ на МПС,
издадено в друга Държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и СУ
отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията; 2. Държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква „а” от него; 3. СУ е придружено от легализиран
превод на български език; 4. СУ е международно и отговаря на изискванията на приложение
№ 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУ е издадено от Държава -
членка на ЕС, или от друга Държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Двете международни Конвенции регулират
отношенията между различни Държави, в зависимост от това кои от тях са страни
по съответната Конвенция, а Споразумението се прилага само към водачи с
определен статут - водачът е от въоръжените сили на Държавата, страна по
Северноатлантическия договор. Т.е. съществуват и различни правила за признаване
и валидност на чуждестранно СУ на МПС в зависимост от това коя Държава го е
издала и кой международен договор се прилага. В България се признават и са
валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от Държава -
членка на ЕС, или от друга Държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните
изисквания се съдържат в един от трите международни договора, в зависимост от Държавата,
издала СУ и статута на водача.
Виенската конвенция от 1968 година се прилага по
отношение на СУ на МПС, издадени от Държава-страна по нея, като условията за
валидност, предвидени в нея, са възпроизведени и в ЗДвП. САЩ, обаче, не е
страна по тази Конвенция. Ето защо лицето е следвало да представи СУ
на МПС с легализиран превод на български език или международно СУ, което
отговаря на Женевската конвенция. В случая от приетите писмени доказателства -
копие на СУ на МПС и копие на Паспорт на жалбоподателя, се установява, че същият
е американски гражданин и притежава СУ на МПС, издадено от компетентните власти
на САЩ (щата Ню Джърси) със срок на валидност до 31.05.2021 година. При
проверката на 05.01.2020 година, Т.Б. е
представил само СУ на МПС, издадено от САЩ, като не е представил легализиран превод.
Следва да се посочи още, че САЩ се е присъединила към Конвенция за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
(Хагската конвенция) и България също е страна и следва документите, попадащи в
обхвата на Конвенцията да не се легализират, да бъдат заверени по установения
ред с Конвенцията. СУ е административен документ по смисъла на чл. 1, б. „б” от
Конвенцията и документът следва да бъде снабден с Apostile, а не следва да се легализира. Процесният документ не
е снабден с изискуемата заверка по Конвенцията и правилно би било да се приема,
че лицето не е представило валидно СУ на МПС към датата на проверката - 05.01.2020
година. В тази връзка жалбоподателят не е изначално
неправоспособен – той е придобил шофьорска правоспособност съгласно чужд
национален правопорядък, което е видно и от Отговора на Американското посолство.
Липсата на валидност
на удостоверителния документ не води до изначална липса на
правоспособност на водача, каквато е презумирана в чл. 150 от ЗДвП. Този текст визира „неправоспособни водачи”, т.е. такива
които никога не са придобивали правоспособност или са лишени от същата по
административен или съдебен ред. Настоящият случай не е такъв.
Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Независимо
от изложеното, в случай че не се
възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на
обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че нарушението е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната
норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но Съдът би приел, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Съдът би приел, че е
спазена изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства,
а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения, Съдът би приел, че
проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и
поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.
При този
вариант на разсъждение Съдът би приел, че НП е правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия
материален закон и при правилно изведена правна квалификация. Съдът би приел, че предвид
така установените фактически обстоятелства, Т.Б. е
проявил противоправно поведение, което би
се явило
в пряк разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това
свое деяние, Съдът би приел, че жалбоподателят
е консумирал състава на административно
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от
предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо
на цифрово цитираната административнонаказателна и санкционна норма. На това
правно основание, следователно и правилно би бил
наказан.
Налице
би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят Б. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си.
Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, Съдът не
би приел, че съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващи (липсата на други наложени административни наказания и
факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката),
но и на отегчаващо
(деянието е извършено на ГКПП „Капитан
Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС) обстоятелства. Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Административното наказание в
конкретния случай би било правилно
и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на
наказанието АНО не
е посочил основанията си за
да го наложи
в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2
от ЗАНН и
т. 1 от
ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително
обществената опасност на деянието е завишена, тъй като води до рискове за живота и здравето на другите участници в движението.
Но за разлика от нея обществена опасност на дееца Съдът би приел, че не е завишена, тъй като по делото не се констатира
наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП и предвид факта, че
не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед
завишената обществена опасност на деянието и
че деянието е извършено на
ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС, не се
установиха. Не
са налице в преписката доказателства за финансовото и
имуществено положение на жалбоподателя, за да се
наложи административното наказание „Глоба” в максималния
размер. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание,
Съдът би приел, че следва
в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния
законоустановен такъв. Предвид изложеното НП би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че
Съдът би достигнал до този извод и предвид факта, че по
делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в
размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът би намерил
за правилен и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Относно
разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 750 лв.
за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и Разписка за
платен адвокатски хонорар.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договор за правна защита
и съдействие и Разписка за платена сума, видно от които е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
В случай, че НП бъде потвърдено, то при
този вариант на разсъждение неоснователно би било искането, направено от страна
на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-1253-000001 от 05.01.2020 година на Оперативен
дежурен в ОДМВР - Хасково, с което на Т.Б. (Tony Bonanno), роден на *** ***, Република Турция от град ************,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково
със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.
(Tony Bonanno),
роден на *** ***, Република Турция от град ************, сумата от 750 лв., представляваща извършени от последния разноски
за адвокатско възнаграждение по настоящото производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)