Решение по дело №1318/2015 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ .........

гр.В.Търново, 30.10.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 01.10.2015 г., в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1318 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „Енерго-Про Мрежи” АД – гр. Врана, представлявано по пълномощие от адв. Г. В. от САК, против Наказателно постановление № НП -346/17.12.2014г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,  с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.

           

            В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата и направените с нея оплаквания.  

 

Въззиваемата страна заема становище, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Представя писмени бележки.

 

 

            Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

                Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № КРС-1066/08.07.2014г. от Г.В.П. - главен експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове - електрически мрежи, търговия и пазари” в Главна дирекция „Контрол и решаване- на спорове” при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), срещу „Енерго-Про Мрежи” АД, затова, че като не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер **********, с фабричен № 0239235, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/34 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 17.03.2014 г., в гр. Велико Търново, област Велико Търново, адрес: ул. „Мария Габровска” № 4, вх. Ж, дружеството нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

            АУАН е съставен в присъствието на представител на „Енерго-Про Мрежи”АД, свидетелят участвал в извършване на проверката Г. и двама свидетели по съставянето – Ц и В. 

            Констатациите от съставения АУАН са изцяло възприети от наказващия орган, който в ревизираното Наказателно постановление № 346/17.12.2014г., е достигнал до същия извод, че „Енерго-Про Мрежи”АД, като не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер **********, с фабричен № 0239235, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/34 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 17.03.2014 г., в гр. Велико Търново, област Велико Търново, адрес: ул. „Мария Габровска4 № 4, вх. Ж, е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева.

            Видно от показанията на свидетеля П. е извършен одит, възложен със заповед на Председателя на ДКЕВР, на „Енерго-про Мрежи АД”, за спазване  на издадената му лицензия. В хода на проверката на 14.03.2014 г. посетили гр. В. Търново, ул. „Мария Габровска” № 4, вх.Ж, на който проверили средствата за търговско измерване  /електромерите/, находящи се на този адрес. Направили оглед на електромерите, описали ги като номера, поставени пломби, стикери, знаци и изискали от дружеството допълнителна информация. Въз основа на това установили, че процесният електромер е произведен през 2004 г. и е следвало да се извърши следваща метрологична проверка през 2010 г., което не било сторено. С бездействието си дружеството било осъществило състава на процесното нарушение.

            От приложения в АНП препис на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г. е видно, че в полза на „Е.ОН.България Мрежи”АД е издадено разрешение за дейност по разпределение на ел. енергия, за срок от 35 години, съгласно приложените условия. В чл. 3.5.2 от приложението се съдържа задължение за поддържане на средствата за търговско измерване на електрическа енергия, в състояние съответстващо на Правилата за измерване, както и да се извършват редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

            От справка в търговския регистър се установява, че предходното наименование на „Енерго-Про Мрежи” АД е било „Е.ОН.България Мрежи”АД.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В АУАН и НП липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение /неизпълнение на възложено по закон задължение/ - по място и време на неговото извършване. Отразен е моментът на извършване на проверката, който с оглед останалите факти изложени от актосъставителя, не съвпада със датата на извършване на нарушението. В случая не се касае за  продължено нарушение, за да се приеме, че признаците на състава се проявяват перманентно във времето. Касае се до неизпълнение на задължение поето по издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето – в случая краен срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на 2010 г. Следователно ако е налице нарушение, то е осъществено чрез бездействие в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение.

При това положение АУАН се явява съставен след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, … - две години. Едва в редакцията на ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, от 17.07.2012г., се прие, че  за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН имат давностен характер /ТП № 1 от 27.02.15г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/, поради което нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Изводът, който се налага е, че считано от извършване на нарушението – 01.01.2011г. до съставянето на акта, е изтекъл предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок, поради което образуването на административнонаказателното производство със АУАН от 08.07.2014 г., се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е  предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение, издавайки порочно и незаконосъобразно НП.

Независимо от горното, съдът счита, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, а именно - изтекла абсолютна погасителна давност към датата на произнасяне на съдебния акт. Действително в разпоредбите на ЗАНН липсва изричен текст, уреждащ погасяване на административнонаказателното преследване поради изтичане на абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени срокове, задължаващи административно наказващите органи да съставят своевременно актове и наказателни постановления при констатирани нарушения. Чл. 82 от ЗАНН визира давност за изпълнение на наложеното наказание при влязло в сила НП. Няма изрична уредба по въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В чл. 34, ал. 1 б. ”в” от ЗАНН е разписано, че не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато това е предвидено в друг закон. В Закона за енергетиката въпросът също не е уреден. Чл. 11 от ЗАНН обаче препраща към НК по отношение на въпросите за вината....., обстоятелствата изключващи отговорността и т.н., доколкото в този закон не се предвижда друго, а за такава хипотеза /при своевременно съставен акт и наказателно постановление по различни причини е изтекъл продължителен период от време без НП да е влязло в сила/ - изрична уредба няма. Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай следва да се приложат разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в приложимата му редакция към дата 01.01.2011 г., съгласно които наказателното преследване се изключва с изтичане на абсолютна давност от четири години и шест месеца, при предвидено наказание глоба, която в случая безспорно се установява, че е изтекла.

Що се отнася до съществото на спора, съдът счита, че е неправилно неизпълнението на задължението по отношение на всяко отделно средство за търговско измерване да се отчита като отделно деяние. Всъщност се касае до условие на издадената лицензия, което  следва общо да се прецени дали се спазва или не. Редакцията на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е обща и бланкетна, като конкретните признаци на нарушението би следвало да се запълнят от съдържанието на източника на задължение, в който попадат – в случая индивидуален административен акт, какъвто характер има лицензията. Там задължението е общо формулирано и следва да се прецени налице ли е подобно неизпълнение като цяло или се касае до изолирани случаи, които не се отразяват върху общата преценка за спазване на условията на разрешението. Аргумент в полза на това тълкуване е и значителния размер на санкциите, особено в последната редакция на закона, които ако се приложат за всеки един отделен случай, биха довели до финансов крах на субекта, а не до постигане целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН, в съответното му приложение по отношение на юридическите лица.       

Като окончателен се налага изводът, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

            Не основателна е обаче претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и като такава следва де се отхвърли. В закона не е предвиден процесуален ред за присъждането им. Действително чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, но в последния също няма регламентация по въпроса. Съществува специален ред за възстановяване на направените разноски по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП - 346 от 17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Енерго-Про Мрежи” АД – гр. Врана, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева и прекратява административно наказателното производство.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщенията, пред АС – В.Търново.  

 

                                             

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: