Р Е Ш Е Н И Е № 140
30.10.
2020 г. гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен,
в открито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Ваня Костова
и при участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД №120 по описа на 2020г. година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на
НАП Бургас против решение № 69/29.06.2020г., постановено по административно -
наказателно дело № 90/2020г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено
наказателно постановление № F507291 от 10.10.2019 г.,
издадено от Зам. директора на ТД НАП-Бургас, с което на основание чл.185, ал.2
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на ЕТ „Т.-99 ММ-М.Г.“ гр.
Нова Загора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, за
административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от
01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно. Касаторът счита, че в НП ясно и
точно е описано, че нарушението се изразява в липса на монтирано в обекта ФУ, с
което да се отчитат сумите, плащани за предоставените от ЕТ счетоводни услуги.
Счита, че в конкретния случай чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като извършеното
нарушение е резултатно и с факта на неотразяване на приходите, чрез липсата на
монтирано ФУ, се създават предпоставки за укриване на приходи и нарушаване на
финансовата дисциплина.
В с.з. касаторът
– ТД на НАП Бургас се представлява от ст. юриск. Ст. Д.
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по касационната жалба - ЕТ „Т.-99
ММ-М.Г.“ гр. Нова Загора, не се представлява. В писмено становище оспорва жалба
и моли съда да остави в сила постановеното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на
РС Нова Загора да бъде отменено и по същество потвърдено НП.
Касационната жалба, подадена в срока по
чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК,
Административен съд - Сливен намира същата за основателна по следните
съображения:
Видно от установената по делото фактическа
обстановка на 09.09.2019 год. служители на ТД на НАП гр. Бургас извършили
проверка в офис на ЕТ „Т. 99 ММ-М.Г.“ гр. Нова Загора и установили, че
представляващият търговеца е приел в брой плащане на месечна такса за
обслужване на счетоводство в размер на 70 лева от Х. Х., пр. „Присада 3 НЗ“.
След справка в информационните масиви на НАП се установило, че търговецът няма
регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация ФУ, чрез което да регистрира
приетото плащане. Било прието, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.7
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което против ЕТ „Т.-99 ММ-М.Г.“
бил съставен АУАН № F507291/09.09.2019г.,
препис от който е връчен срещу подпис на представляващия търговеца, който
подписал същия с възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издадено наказателно постановление № F507291/10.10.2019 год.
на Зам. Директора на ТД на НАП- гр. Бургас, в което са възприети изцяло
фактическите констатации, отразени в АУАН. В наказателното постановление е
отразено, че установеното представлява нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н -
18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на търговеца е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.
За
да отмени НП, с оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването
и провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в АУАН и
в НП цифрово е посочено едно нарушение – по чл.7 ал.1 от Наредба № H-18 от. 13.12.2006г. на МФ, а словесно освен
нарушението по чл.7 ал.1 е изписано и нарушението по чл.3 ал.1 от Наредба
№ H-18 от 13.12.2006г. на МФ . Формирал извод, че
посочването на две различни нарушения е в противоречие с разпоредбата на чл.18
от ЗАНН и води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Изложени
са мотиви също, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като
се касае за изолиран случай и наложената санкция е несъразмерно тежка.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно при следните
съображения:
От събраните доказателства се установява
по безспорен начин, че от ответника по касацията е извършено нарушение,
изразяващо се в липсата на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация
ФУ, чрез което да се отчита приетата в брой сума от 70 лева за извършените
счетоводни услуги, което правилно е квалифицирано както от актосъставителя,
така и АНО като нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № H-18 от. 13.12.2006г. на МФ. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция не споделя извода на РС Нова Загора, че в хода на администратинонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно и неясно описание на
нарушението.
Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която
предвижда глоба или имуществена санкция в размер
от 3000.00 лева до 10 000.00 лева за едноличен
търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена
санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500.00 лева до
2000.00 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане
на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби се
налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите
по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване
на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение
и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Доколкото
констатациите на актосъставителя и АНО в процесното
НП са именно в този смисъл, следователно правилно отговорността на ответника по
касацията е била ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Не могат да бъдат споделени и изводите на
РС Нова Загора, че извършеното деяние представлява инцидентен случай, поради
което деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства, че търговецът е
превел сумата по банковата си сметка, в какъвто смисъл е възражението срещу
съставения АУАН, а от наличните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че приетото от Х. П. Х. плащане на сума от 70 лева за
извършени счетоводни услуги не е изолиран случай, доколкото от приобщените по
делото две декларации от други клиенти на счетоводната кантора, се установява
по несъмнен начин, че таксите за счетоводните услуги са заплащани обичайно в
брой във офиса на ЕТ “Т.-99-ММ-М.Г.“.
Изложеното налага извода, че наказателното
постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон, което
обуславя отмяна на постановеното от РС Нова Загора съдебно решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърждава издаденото
от НАП наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.222 ал.1 АПК, Административен съд -
Сливен,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 69/29.06.2020г.,
постановено по административно - наказателно дело № 90/2020г. по описа на
Районен съд – Нова Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F507291 от 10.10.2019 г., издадено от Зам. директора на
ТД НАП-Бургас, с което на ЕТ „Т. 99- ММ М.Г.“ гр. Нова Загора ЕИК ……….. на
основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, за административно
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г./ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като
законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: