Решение по дело №958/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 18.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на двадесет и първи октомври                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 958 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от  Н.С.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Ш., против Л.А.Д., ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 25.08.1991 г. в гр. К.. Бракът и за двамата бил първи. От брака си имали родени три деца, които понастоящем били пълнолетни – А. Н. Д., ЕГН: **********, К.Н. Д., ЕГН: ********** и С. Н. Д., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че в продължение на години след сключване на брака, отношенията им с ответницата били нормални, но след това се влошили. Ясно проличало несходството в характерите на съпрузите. През всичките тези години се примирявал с тази фактическа обстановка в името на децата, за да може същите да растат в семейство с двама родители. Чувствал ответницата чужда в отношението си към него лично и към семейството. Отношенията им били перманентно влошени и това била причината да са във фактическа раздяла от дълго време – от 12 години, когато ответницата заминала да работи в Република Гърция В последните 6 години съпрузите не поддържали никакви контакти. Когато ответницата се прибирала в България, оставала при сина им и с ищеца не поддържа какъвто и да било контакт. Очевидно било, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен бил от съдържание и нямало никаква възможност да бъде заздравен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след развода ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име К.. Заявява, че с ответницата са поделили извънсъдебно придобитите през време на брака им движими и недвижими вещи. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., обл. П., ул. „******“ №**, тъй като било негова лична собственост.

Ответницата, представлявана от пълномощника си адв. Л.Н. намира иска за допустим и основателен. Счита, че съдът следва да прекрати брака им с ищеца без да се произнася по въпроса за вината. Няма претенции за семейното жилище. Заявява, че с ищеца нямат спор и за придобитото през време на брака имущество. Моли след развода да продължи да носи брачното си фамилно име Д..

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 25.08.1991 г., за което е съставен Акт за граждански брак №0126 от същата дата на Община Карлово.

От показанията на свидетеля Е. Х. Д. се установява, че е съсед на съпрузите – той живеел в гр. К. ул. „*****“ №****, а те на №***. В момента Н.Д. живеел в тази къща заедно с брат си и тримата си синове, които били пълнолетни. Л.Д. ги напуснала преди около 10 години, когато заминала да работи в Гърция. Оттогава се прибирала много рядко, като свидетелят за последен път я срещнал случайно на улицата преди две години. Съпрузите се намирали в трайна фактическа раздяла и според свидетеля бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля Д., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Няма спорове между страните за семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „*****“ №***, като с оглед становищата им то следва да се предостави за ползване на съпруга Н.С.Д..

Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да носи брачната си фамилия Д., предвид изразеното от нея желание.

Съдът аргументира този извод с разпоредбата на чл.53 от новия СК (ДВ, бр.47/2009 г.), която предвижда по-различна уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата е направила искане да запази брачното си фамилно име, а при сегашната уредба в СК, становището на съпруга по този въпрос е без правно значение.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 25.08.1991 г. с Акт за граждански брак №0126 от същата дата на Община Карлово граждански брак между Н.С.Д., ЕГН: **********,*** и Л.А.Д., ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., обл. П., ул. „******“ №**** на Н.С.Д., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Д..

ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.