№ 5305
гр. София , 05.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20211110132967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление с вх.№ 11925/09.06.2021г., предявено от фирма срещу Д.
АТ. С. с искане за издаване Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
За да се издаде заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК следва да са
налице кумулативно следните предпоставки: заявлението да отговаря на изискванията на чл
410 ГПК, заявлението да не противоречи на закона и на добрите нрави, длъжникът да има
постоянен адрес/седалище в РБългария и вземането, за което се иска издаване на заповед за
изпълнение да се основава на документ, подлежащ на принудително изпълнение по реда на
чл. 418 ГПК. Тези документи са изчерпателно посочени в чл. 417 ГПК. За да се издаде
изпълнителен лист, съгласно чл.418 ал.2 ГПК, съдът извършва проверка дали представения
документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в
производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно
изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря
на изискванията на чл 410 ал.1 и ал 2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 и ал.'3 и чл.128. т.1 и т.2
ГПК.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник
да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по
чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
1
Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла да се тълкува, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на
ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от
Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма
основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в
другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при
действието на чл. 48, ал.7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да
бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с
посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване
на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.7 КМЧП следва, че то
представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната
държава.
Установено е от представената по делото справка в НБН, че длъжникът няма
легистрирани постоянен и настоящ адрес в Република България.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от
издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал.2, т. 5
ГПК.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни
правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Р. България и
това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато
длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде
извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо,
тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При
настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е
допустимо само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение №
85 от 04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС. В допълнение следва да се посочи, че
за кредитора има възможност да предяви вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Следва да се съобрази, че изобщо тези заявления не попадат в обхвата на
2
заповедното производство, тъй като има изискване потребителят да има настоящ адрес
в България по арг. от чл. 411, ал.1 ГПК.
Поради това подаденото заявление като неоснователно следва да се отхвърли.
По изложените мотиви Софийския районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 11925/09.06.2021г., предявено от фирма срещу Д. АТ.
С. с искане за издаване Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3