Решение по дело №914/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 96
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20221001000914
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова

Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000914 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл ГПК се развива по жалба ЕТ“Ч.-Ч. И.“
/н/, ЕИК *********, чрез адв.Д. М., насочена против Решение № 266849/07.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 14551/2014 г. по описа на СГС, ГО, с което са отхвърлени
предявените при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане на „Ултра лайт газ“ООД да заплати на
ищеца сумата от 130 874 лв. обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пожар от
25.02.2017 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9 361,64 лв., представляваща
обезщетение за забава върху търсената главница за периода 25.02.2017 г. - 09.11.2017 г.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
без да се излагат каквито и да е доводи в подкрепа на това оплакване.
Извършената от решаващият състав служебна справка по партидата на въззивника-
търговец в ТР установи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд с
Решение № 260146/26.11.2020 г., постановено по т.д. № 148/2020 г. на ОС Пловдив е
открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на търговеца, като
са прекратени правомощията на органите на дължника, а производството по делото е била
спряно. В последствие с Решение № 260179/27.04.2021 г. по същото дело е бил назначен
временен синдик на несъстоятелния търговец, като решението е било обявено в ТР на
посочената дата.
След него по първоинстанционното дело е било проведено едно открито с.з. и е
постановено обжалваното решение, обявено единствено на процесуалния представител на
търговеца - адвокат, упълномощен от самия ЕТ.
За същото действащият синдик А. А. е разбрал на 18.07.2022 г., когато му е връчено
съобщение по повод подадена частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивната
такава /приложеното в.ч.гр.д. № 2231/2022 г. по описа на САС/.
Доколкото препис от въззивното решение не му е връчван и т.к. в хода на развилото се
1
производство по посоченото в.ч.гр.д. синдикът е изразил становище само по частната жалба,
след нарочно разпореждане от 20.12.2022 г. по настоящето дело с изявление, обективирано
в т.нар.“частна жалба“, вх.№ 1374/23.01.2023 г. синдикът на ЕТ“Ч. - Ч. И.“ - А. А., е заявил
изрично, че поддържа подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение,
вкл. е представил приподписан препис от същата.
В писмено становище /молба/ от 13.12.2022 г. същият навежда допълнителни доводи
за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила, касаещи ненадлежното представителство на ищеца-
въззивник в първоинстанционното производство след обявяването му в несъстоятелност,
вкл. и поради непълнота на доклада по делото, в който не било е указано на ищеца-
въззивник, че негова е тежестта да представи доказателства за собствеността на имота,
пострадал от пожара.
По изложените подробни съображения се иска обжалваното решение да бъде
обезсилено, поради неговата недопустимост, предвид че несъстоятелния длъжник не е бил
представляван надлежно в производството пред първата инстанция, а в условието на
евентуалност - да бъде отменено, като неправилно.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е оспорила развитите от нея
доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност
на същото.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за недопустимост и
неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
Решаващият състав намира за несъстоятелни доводите за недопустимост на това
решение, поради ненадлежното представляване на въззивното дружество в хода на
първоинстанционното производство след откриването на производството по
несъстоятелност спрямо същото, предвид че според задължителните разяснения на т. 6, изр.
2 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложението на
постановките на т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при
действието на новия ГПК е изключено само по отношение на частта, касаеща
задължителното другарство /каквато хипотеза настоящата не е/.
В останалата й част постановките на т. 17 са приложими на общо основание, т.к. са
актуални и при новия ГПК и според тях ако в първата инстанция надлежно конституираната
страна е била лишена от участие в производството поради непризоваване, въззивният съд
следва да повтори извършените процесуални действия след като я призове, след което да
разгледа и реши спора по същество, е актуална и при новия ГПК.
В настоящия казус вкл. посочената хипотеза не е изпълнена, доколкото въззивникът-
ищец е бил редовно призоваван/уведомен за всяко едно от проведените о.с.з., вкл. и за тези,
проведени след откриване на производството по несъстоятелност, чрез самия търговец
/процесуалния му представител/, които активно са участвали в производството, като са
ангажирали доказателства в подкрепа на позицията си и всяко едно от поисканите от тях
доказателства е било допуснато и събрано от съда.
Вярно е, че след назначаването на синдик в производството /определението на съда по
несъстоятелността е обявено в ТР на 27.04.2021 г./ същият не бил призован в качеството му
на представител на търговеца по смисъла на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ.
Доколкото обаче страна в производството - ищец, е самия несъстоятелен търговец, то
същото е продължило своя ход чрез надлежно конституираните си страни - ищец и ответник
и следва да се приеме, че нито една от тях, вкл. ищецът, обявен в несъстоятелност, не е била
лишена от участие в производството.
Ето защо и постановеното от първоинстанционния съд решение не е недопустимо.
2
По оплакванията за неговата неправилност, въззивната инстанция съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД
от ЕТ“Ч. - Ч. И.“ против „Ултра лайт газ“ООД.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът-търговец развива основна търговска
дейност в сферата на обработка /осоляване, печене, пържене и др./ на сурови ядки, пакетаж
и продажба. Дейността се осъществявала посредством машини/съоръжения, работещи със
захранване от газ пропан-бутан. Единственият доставчик на такъв газ за ищеца било
ответното дружество, като между тях били установени трайни търговски отношения.
Твърдяло се е, че по повод последните били издавани и съответните документи - стокови
разписки, които установявали наличието на неформални договори за покупко-продажба на
стоки. Доставките на газ се осъществявало посредством метални бутилки, доставките на
които били периодични, през не еднакви интервали от време, съобразени с нуждите на
ищеца и поради това - винаги след негова заявка по телефон.
Твърдяло се е още, че на 25.02.2017 г. в производствената база на ищеца, находяща се
в гр. *** избухнал пожар. По повод на същия било образувано ДП по описа на РУП на МВР
– гр. Асеновград, в хода на разследването на което се установило, че липсват данни пожарът
да е причинен от късо съединение или претоварване на електрическата инсталация, както и
липсвали данни машината, на която се обработвала продукцията да е технически
неизправна, респ. пожарът да е причинен умишлено или по непредпазливост. Според
заключението на разследването най-вероятно причина за избухване на пожара била
техническата неизправност на метална бутилка, заредена с газ „протан-бутан“, монтиран с
вентил към горелката на машината за печене на ядки, разположена в източната част на
производственото помещение.
Поддържано е, че във връзка с остойностяването на имуществените вреди, причинени
от пожара, била изготвена частна съдебно-стокова експертиза, която установила, че
стойността на увреденото/унищоженото имущество възлиза на сума в размер на 130 874 лв.,
а стойността на законната лихва от датата на пожара до депозиране на исковата молба в съда
възлизала на сума в размер на 9 361, 64 лв.
Считайки, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество за претърпените имуществени вреди от ищеца, в резултат на дефект на чужда
вещ - технически неизправна метална бутилка, е поискано съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми.
В допълнителна молба от 05.12.2017 г. ищецът е конкретизирал вида на
претендираните имуществени вреди, а именно - унищожена покривна конструкция и
преградни стени във връзка с което са осъществени ремонтно-възстановителни работи за
продължаване търговската дейност; унищожена ел.инсталация /изградена нова/, вкл. вреди,
нанесени на машини и съоръжения, подробно описани, както и на стоки /унищожени/.
С оглед твърденията на ищцовата страна въззивната инстанция приема за правилна
правната квалификация на заявената претенция, дадена от първоинстанционния съд,
доколкото от тези твърдения може да се извлече, че ищецът претендира ангажиране
отговорността на ответното дружество не поради спецификата на самата вещ - метална
бутилка, а поради допуснати нарушения от страна на ответното дружество на предписаните
технически правила и правила за безопасност, отнасящи се до същата при съобразяване
обстоятелството, че металната бутилка е било пълна с газ „протан-бутан“ и представлява
„бутилкова инсталация“ по смисъла на Раздел VII от Наредбата за устройството,
безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за
втечнени въглеводородни газове /Приета с ПМС № 243 от 10.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 82 от
21.09.2004 г., в сила от 22.10.2004 г., последно изм. и доп., бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от
4.12.2020 г./. В тази връзка и наведените твърдения за техническа неизправност на самата
бутилка следва да се приемат за такива, касаещи нарушаване от страна на ответното
дружество на правилата относно безопасна експлоатация и редът за осъществяване на
контрол на газовите уреди и бутилкови инсталации.
Хипотезата на чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 49 ЗЗД предпоставя увреждането да е в резултат
на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети
3
правила при ползването на вещта, а отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира
тогава, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение
при ползването й, вкл. и когато не съществува техническа възможност за пълното
обезопасяване на вещта.
Следователно и в случая предявеният главен иск намира правното си основание в чл.45
ЗЗД, във вр. с чл.49 ЗЗД, а акцесорния за заплащане на обезщетение за забава върху
търсеното като главница парично вземане - в чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговора по исковата молба ответното дружество не е оспорило твърденията на
ищеца за обвързаността на страните от трайни търговски отношения, по повод на които е
доставяло на ищеца метални газови бутилки.
Оспорило е обаче твърденията, че вредите на ищеца са причинени от собствена на
ответника метална бутилка, заредена с газ протан-бутан, която евентуално е била
технически неизправна и е поддържало от своя страна, че процесният пожар е предизвикан
от виновното поведение на ищеца, изразяващо се в неспазване на технически правила за
безопасност при използване на съоръжения с повишена опасност /подробно цитирани/.
Оспорило е механизма на възникването на пожара, описан в исковата молба и е
поддържало, че четири дни преди пожара ответникът е осъществил доставка на газ на
ищеца, а в месеца, в който възникнал пожара, това било направено общо четири пъти, като
всяка една от доставките била приета без възражения и забележки.
Твърдяло е, че всяка една от доставените в тази връзка бутилки е преминала
технически прегледи от лицензирано лице и са включени в регистър на съоръжения с
повишена опасност и се поддържа, че неправилна експлоатация от страна на ищеца е
причина за настъпване на пожара.
Отделно от изложеното е оспорило настъпването на вреди за ищеца, вкл. и
претендираните по размер.
Анализът на приобщените в хода на производството и пред двете инстанции
доказателства установяват следните релевантни за производството факти:
Въззивникът търговец е осъществявал търговската си дейност по обработка на сурови
ядки, пакетаж и продажба в имот I - 000220 по плана за земеразделяне на гр.***, в който е
бил построен цех за печене и пакетиране на ядки и сушени плодове, изграден въз основа на
надлежно учредено право на строеж с нот.акт № 130, т.I, рег. № 1489, дело № 99/2006 г. на
нотариус с № 233 от РНК, с район на действие - РС Асеновград, включващ основна сграда и
сграда за охрана с обща разгърната застроена площ от 876,22 кв.м., паркинг, обслужващи
вътрешни улици, зелени площи и ограда, всичко на площ от 2,2 дка.
Горният факт се установява безсъмнено от ангажираните пред въззивната инстанция
писмени доказателства.
Не се е спорило между страните и се установява еднозначно от анализа на показанията
на разпитаните в хода на производството пред първоинстанционния съд свидетели Б.
/служител на въззивния търговец/ и Д. /служител на въззиваемото дружество/, че страните
по делото са били в дългогодишни трайни търговски отношения, по повод на които „“Ултра
лайт газ“ООД е доставяло на ЕТ“Ч. - Ч. И.“ в собствения му цех в гр.*** бутилки, пълни с
газ „протан-бутан“, използвани в производството на въззивника. Според свидетеля Б. тези
търговски отношения са продължили повече от 10 г. /през целия период от време, през който
той работи при въззивника/, а според свидетеля Д. повече от три години /периодът, в който
той лично е доставял газови бутилки на въззивника/.
Според показанията на свидетеля Б. газовите бутилки са били използвани за работа
на машината за печене на ядки, която била комбинирана - на ток и на газ. Тя не можело да
работи само на ток - задължително трябвало да работи на газ, който пече ядките. Цикълът на
работа включвал подаване в единия край на сурова продукция, а от другия излизала готова,
която той вземал. Машината можела да бъде оставяна и без постоянен надзор. Същият
свидетел сочи, че той близо 10 г. работел като пекар на тази машина, а инструктаж за
боравенето с газовата бутилка му направили от фирмата, която ги доставяла.
Сочи и че връзката между машината и газовата бутилка ставала с един маркуч, който
4
се връзвал на горелката и отделно една бутилка с винтил и като се монтирало се пускала
газта с този винтил. Газовите бутилки, които се ползвали в цеха, не били като обикновените
за битово ползване, а с кран. Бутилката била монтирана от въззиваемото дружество и
негови служители направили връзката. Друг доставчик на газта въззивникът не нямал.
Когато бутилката свърши, тя била подменяна с друга от свидетеля - развивала се една гайка
и се подменяла.
Твърди, че и преди пожара, който се случил на 25.01.2016 г. в производствения цех
на въззивника, е имало проблеми с бутилки, като било констатирано изтичане на газ и
такива бутилки били връщани на фирмата доставчик, за рекламация.
Твърди, че бутилките за газ се съхранявали извън помещението, в което била
машината за печене, а самата машина била заземена, като такъв бил и инструктажът от
фирмата производител.
По отношение механизма на възникване на пожара сочи, че в деня на събитието той
бил на работа, излязъл да отвори на други работници и като влязъл в помещението с
машината имало около 1 метър огън, който не можел да го предотврати, огънят се разраснал
и след това дошла пожарната.
От своя страна свидетеля Д. заявил, че работи като шофьор при въззиваемото
дружество и той лично близо 2-3 години доставял на въззивника бутилки с газ. Според него
бутилките били доставяни до рампа или склад на въззивника, от където били поемани от
служител на последния, а след това цената за доставката била заплащане от служители в
офиса. Свидетелят лично, а и в негово присъствие други служители на „Ултра лайт газ“ не
били допускани до помещенията за работа на въззивника, нито имали право те лично да
вземат празни бутилки, за да се избегне възможността от грешка - да се вземе пълна, вместо
празна бутилка.
Според него нямало случай, в който „Чериса“ да са имали проблем с бутилките - на тях
винаги били карани нови, изправни бутилки, който били проверявани, а годността им след
проверка била удостоверявана с бандерол.
Решаващият въззивен състав приема, че показанията на двамата свидетели следва да
бъдат преценявани в светлината на чл.172 ГПК, предвид обстоятелството, че към момента
на депозирането им са били в трудови правоотношения със страните по делото.
Ето защо кредитира тези показания в частите им, в които взаимно се подкрепят
/относно факта на трайните търговски отношения между страните по делото/, вкл. се
подкрепят от анализа и на останалите приобщени по делото доказателства.
Счита и че показанията на свидетеля Б. в частта им, касаеща механизма на възникване
на процесния пожар, респ. - начина на разположение на машината за печене на ядки и
газовата бутилка, съдържат признание на неизгодния за страната факт относно монтирането
и използването на тази бутилка в разрез с установените за това императивни правила на
Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /Наредбата/. В този смисъл и
преценява същите по реда на чл.175 ГПК.
Тези показания, отнесени към заключението на неоспорената от страните съдебно-
техническа експертиза, според което газовата бутилка не може да се възпламени без
наличието на пламът, искра или висока температура, вкл. и че в случай на изтичане на газ от
такава бутилка то не може да бъде по-голямо от изчисленото при пропуск през дюза, като
задължителен страничен ефект е наличието на миризма на меркаптан и са възможни звукови
ефекти предпоставят извод, че в конкретния случай въззивникът търговец е разположил и
използвал бутилкова инсталация с газ в отклонение на изискванията на чл.73 - чл.80 и чл.98
- чл.101 и чл.136 - чл.146 от цитираната по-горе Наредба.
В разрез с тези правила свидетелят Б. установява, че в производствения цех на
въззивника газовата бутилка, представляваща част от газова уредба /пещта за печене на ядки
е работела на газ/, е стояла в самото помещение, в близост на пещта, която пече продукцията
- т.е. до уред, развиващ висока температура, чрез който е била свързана само с един маркуч.
Установените нормативните изисквания са бутилката да се монтира в отделен
заключващ се шкаф на открито или в самостоятелно помещение, към което също има
5
съответни изисквания за осветеност, проветривост, достъп на персонала до безопасна среда в
случай на изтичане на газ.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана и комплексна съдебно-
счетоводна и оценителна експертиза, чието заключение също не е оспорено от страните.
Според същата при извършения от вещите лица оглед на място на пострадалия от
пожара цех същите не са установили следи от нанесени щети по сградата, т.к. е извършен
ремонт и цеха функционира. Посочили са, че покривните панели и стените на помещението
са опушени от газове и мазнини от печенето и пърженето на ядките, а вентилационната
система и кабелите са положени външно по стените, с ел.табла и връзки.
При изготвяне на заключението си вещите лица са съобразили и експертното
пожаротехническо заключение, изготвено за целите на проведеното досъдебно производство
пред РПУ Асеновград, по отношение на констатираните в последното последици от пожара
в наличните в цеха помещения.
Посочили са, че в счетоводството на въззивника няма данни да са заприходени
разходно-оправдателни документи за извършените ремонтни дейности, като относно цените
на същите вещите лица направили справка в интернет. Въз основа на тях заключили, че
общо за недвижимия имот и машинните съоръжения разходите за ремонтно-
възстановителни дейности възлизат на 78 272 лв., като стойността на всеки един отделно
претендиран елемент и дадена в табличен вид.
Пояснено е, че за целите на експертизата е анализирана информацията от
предоставената на експертизата годишна оборотна ведомост с посочено начално салдо по
сметка 302 „Материали“, но не са обсъдени, защото не са представени от въззивника
счетоводни документи, от които да се установят видовете материали и тяхното количество,
включени в началното салдо.
В тази връзка представените дневници за покупки по ДДС за периода 01.01.2017 г. –
31.03.2017 г. и журнал-сметка по сметка 4531 установявали, че за периода 01.01.2017 г. –
25.02.2017 г. от претендираните материали има закупени и осчетоводени по фактури на
обща стойност 37 513, 67 лв. без ДДС, респ. - 45 016, 41 лв. с ДДС, но е пояснено, че липсва
представена аналитична информация и копия от фактури за претендираните материали, за
количеството като начално салдо към 01.01.2017 г. и количествата закупени до 25.02.2017 г.
респ. количествата вложени в производството към 25.02.2017 г. Поради липсата на такава
информация и не може да се даде обоснован отговор на въпроса за наличните количества
към 25.02.2017 г., които са унищожени при пожара.
Отделно на експертизата е бил представен журнал-сметка по сметка 302, от който е
видна стойността на бракуваните материали на 26.02.2017 г., според отразяванията в който
стойността на бракуваните стоки е в размер на 21 763, 02 лв., а стойността на материалите,
вложени в изгорялата готова продукция е в размер на 5 885, 58 лв.
На експертизата не са били представени 14 актове за брак, за да се види какви
материали са бракувани и дали са част от претендираните от ищеца, вкл. не са били
представени и 11 броя счетоводни документи, с които са изписани материали, вложени в
изгорялата готова продукция, за да се установи дали са част от претендираните от ищеца.
При гореустановеното от фактическа страна решаващият въззивен състав намира
обжалваното решение за правилно като краен резултат.
Единствено наведено от въззивника чрез неговия синдик оплакване за неправилност
на решението се изчерпва с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила
относно даване указания на страните касателно тежестта за установяване на релевантни за
предмета на производството факти и в частност - правото на собственост на въззивника по
отношение на производствения цех, в който е станал процесния пожар, респ. и във връзка с
тях - недопускане на страната на ищеца на доказателства за установяване на тези факти.
След саниране на последните, чрез допускане на поисканите от страната писмени
доказателства пред въззивната инстанция за установяването на посочения факт, решаващият
състав, както вече се посочи, приема същия за безсъмнено установен, без обаче последното
да обоснове за неправилност на обжалваното решение.
6
Това е така, защото решаващите изводи на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск са основани освен на неустановеността на факта на
собственост в лицето на въззивника по отношение на увредените/унищожените от пожара
сграда /цех/, и на неустановяването при условието на пълно и главно доказване от страна на
въззивника на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция приема горният извод за обоснован и правилен, изведен при
спазване на съдопроизводствените правила и при точно приложение на материалния закон.
Не е установено по делото, въпреки твърденията на въззивника, същият да е
претърпял имуществени вреди в претендирания от него размер, стоящи в причинна връзка с
действия на служители на въззиваемото дружество, на които са били възложени изпълнение
на работа /дейности/ по пълнене и обезопасяване на бутилки с газ пропан-бутан, доставяни
на въззивника и използвани от него за производствени цели - работа на машина за печене на
ядки.
Съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства и пред двете
инстанции по никакъв начин не установяват, че обективно възникналия на 25.02.2017 г.
пожар в производствения цех на въззивника - търговец е бил причинен от технически
неизправна газова бутилка, доставена му от въззиваемото дружество. В подкрепа на тези
твърдения в хода на производството не е ангажираното нито едно пряко доказателство, а
анализът на косвените такива изключва какъвто и да е обоснован извод в посочената насока
- нито едно от тях не само не сочи, но и не създава съмнение в насока пожарът да е бил
причинен именно от бутилката с пропан-бутан, още по-малко - да е доказана нейната
техническа неизправност.
Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, анализът на доказателствата е
установил безсъмнено единствено факта, че именно въззивникът, който е използвал бутилки
с газ за производствената си дейност, не е съобразил последната с императивните
изисквания на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор
на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, както досежно
монтирането на газовата бутилка в производствения цех, така и досежно безопасната й
експлоатация.
Предвид че други конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение
освен вече разгледаното не са въведени от въззивника, решаващият състав съобрази
дадените в т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата
разяснения по приложението на чл. 269, изр. 1 ГПК, съобразно които последната изрично
урежда служебните задължения на въззивния съд единствено в хипотезите на нищожност и
недопустимост на първоинстанционното решение, позволяващи му да се произнесе и в
необжалваната част. Затова и по отношение преценката за правилността на обжалвания пред
него съдебен акт служебният контрол е ограничен само в пределите на посоченото във
въззивната жалба.
Изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалваното
решение на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна
материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция
и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване, но който
решаващият състав не установи да е налице в казуса.
По изложените съображения като правилно, първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски пред
настоящата инстанция съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
извършването им към тях – в размер на 5 200 лв. за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител.
В полза на АС София следва да се присъди следващата се по въззивното производство
държавна такса, която, по арг. от чл.620, ал.5 ТЗ не е платена предварително. Същата е в
размер на 2 617,48 лв. и следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
7
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266849/07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 14551/2014 г.
по описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА ЕТ“Ч. - Ч. И.“, ЕИК ********* да заплати на „Ултра лайт газ“ООД, ЕИК
********* сумата от 5 200 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
ОСЪЖДА ЕТ“Ч. - Ч. И.“, ЕИК ********* да заплати по сметка на АС София
дължимата се по въззивното производство държавна такса в размер на 2 617,48 лв.


Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8