Решение по дело №2227/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2346
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702227
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2346

 

Град Пловдив, 29.11. 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ДИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                                СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

                  

при секретаря В.П. и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2227 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ейнат“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул.“Кожух планина“ № 21, вх.3, офис 2, чрез адв. В.П., против решение № 880/ 23.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХV наказателен състав, постановено по а.н.дело № 3403/2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 1/08.04.2020 г. на кмета на Община Куклен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2800 лв. за нарушение на чл.29, ал.2, пр. последно от Закона за управление на отпадъците, вр. с § 1, т.39 и т.46 от ДР на ЗУО, на основание чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО.

Жалбоподателят твърди атакуваният съдебен акт да е незаконосъобразен и необоснован. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, както и направените правни изводи. Твърди, че е в тежест на административния орган да докаже извършеното нарушение, което в случая не е било сторено. Посочените обстоятелства не обоновавали наличието на нарушение по чл.134. Иска се решението на Пловдивски районен съд да бъде отменено и да се постанови решение,с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Община Куклен в писмено становище на кмета и допълнително такова на юрк. Б., намира касационната жалба за неоснователна. Твърди, че отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, насочена срещу дружеството като притежател на отпадъци по см. на § 1, т.29от ДР на ЗУО. В този смисъл се твърди, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и моли то да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че  е жалбата е неоснователна.

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допестима, а разгледана по същество е основателна.

За да потвърди процесното наказателно постановление, състав на районен съд е приел от приобщените по делото доказателства за безспорно  фактическото извършване на процесното нарушение в собствения на дружеството имот. Прието е, че възприетата от контролния и от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието е правилна. Според решаващия съд, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени законосъобразно, издадени от компетентен за това съответен орган, съдържат изискуемите се и необходими реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е пълно и ясно описано, с посочване на време, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят субект на предприетата административна отговорност. 

Направен е извод, че приложената санкционна норма на чл.134, ал. 1, т. 2 от ЗУО е правилна, като определеният размер на административното наказание – имуществена санкция  от 2800 лева, съдът е приел, че е съответен на обществената опасност на нарушението. Посочено е още, че наличието на немалко количество строителни отпадъци в собствения на юридическото лице недвижим имот на 12.02.2020 г. Прието е, че по делото не са налични доказателства, които да сочат многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат евентуално преквалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът е приел, че е изложените факти по установените струпани събрани неопасни строителни отпадъци съставлява нарушаване на забраната за друга форма на неконтролирано управление на отпадъци, доколкото по см. на §.1 т.46 от ДР на ЗУО „Управление на отпадъците“ са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.“ – управлението на отпадъци не са само изброените дейности по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, но и осъществяван контрол върху тези дейности. При това положение е приел, че в конкретния случай такъв изискуем се контрол не е осъществяван от страна на „ЕЙНАТ“ ООД.

Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно.

Описаното в НП нарушение е именно такова по 134, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУО, според която наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци.

Съгласно §1 т. 46. "Управление на отпадъците" са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.

Не се споделят възраженията на касатора относно липсата на съставомерност на деянието.

Съгласно нормата на § 1, т.44 ДР на ЗУО "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна съгласно §1, т.41 ДР на ЗУО е "Събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а съгласно определението в §1, т. 42. ДР на ЗУО "Съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

С други думи дейностите по събиране и съхранение на неопасни отпадъци е дейност по подготовка за третиране /оползотворяване и обезвреждане/, поради което в случая е изпълнен фактическият състав на соченото нарушение на 134, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗУО.

Доколкото нарушението, за което е наложена санкция е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредоносни последици, съдът намира, че случаят не е маловажен. Не се касае за толкова нищожно нарушение, че да не се отличава от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Поради това съдът,  респ. административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При издаване на решението, съответно НП не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да опорочат процедурата и да доведат до невъзможност наказаното лице да разбере в какво се изразява нарушението му, нито се касае за неправилно посочване на правната квалификация, крайният извод е,че оспорваното НП е законосъобразно и следва да се потвърди. В този смисъл не се откриват нарушения на приложимия материален закон, поради което решението на районния съд ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, съдът намира, че същите следва да се възложат на касатора. Следва да се присъди на Община Куклен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Пловдив, ХХIV състав

 

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 880/ 23.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХV наказателен състав.

ОСЪЖДА Ейнат“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул.“Кожух планина“ № 21, вх.3, офис 2, с управител А.Б., да заплати на Община Куклен сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

 2.