МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Обвиняемият редник трети
клас И.М.И. от военно формирование
22 180 - Казанлък, е завършил средно образование. На кадрова военна служба в БА
е постъпил през 2009 година, а във в.ф. 22 180 – Казанлък е от 2013година. Заемал длъжност „Шофьор в отделение за подвоз на
твърди товари във взвод за подвоз на течни и твърди товари в логистична рота на
в.ф. 22 180 – Казанлък“. Имал добра подготовка и познавал в пълнота
функционалните си задължения, както и регламентиращите дейността му документи.
Това му позволявало да изпълнява поставените задачи качествено и в срок.
Проявявал умение за работа в колектив. Награждаван е и няма наложени
дисциплинарни казания. С решение № 25/02.03.2011 година, по
АНД № 60/2011 година на Военен съд – Пловдив, в сила от 18.03.2011 година, е
бил признат за виновен по чл.155, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК, е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000 лева, която била заплатена през 2012 година.
На 30.11.2017 година около 08.00 часа обвиняемият
редник И. се обадил по телефона на свидетеля Живко Георгиев Атанасов от гр.
Казанлък с когото се познавали и поискал от него услуга. Двамата се уговорили
срещу заплащане на възнаграждение от 40 лева, Атанасов да извърши превоз на
група деца и треньора им от гр. Казанлък до гр. Сливен. Превозът следвало да
извърши с автобус, собственост на обв. И. - марка „Рено“, модел „Мастер Т-35“ с
рег. № СТ 7206 ВТ. Свидетелят Атанасов нямал други ангажименти за деня и се
съгласил. Според уточненото с И., вземал автобуса от охраняем паркинг в гр.
Казанлък, като ключовете и документите били в автобуса. Тъй като свидетелят и
друг път бил управлявал автобуса, знаел че документите му са изрядни. Преди
потеглянето видял, че на стъклото има залепен винетен стикер, но не проверил
срока за валидност. Св. Атанасов качил децата и треньора им от центъра на града
и около 13.00 часа на същия ден потеглил към гр. Сливен по път I-6. Около 13.40 часа в района на бензиностанция „Лукойл“
до разклона за гр. Твърдица, на километър 354+400, бил спрян за проверка от
полицейски служители – свидетелите Мирослав Веселинов Денчев и Койчо Добринов
Петков от „Пътна полиция“ към РУ – Твърдица. При извършената проверка
полицейските служители установили, че на автобуса липсва залепен винетен стикер
за датата на проверката. Установили също така, че водачът Атанасов има незаплатена
глоба и не само, че липсвал залепен стикер, но и водачът не разполагал с такъв.
Във връзка с констатираните нарушения полицай Мирослав Денчев в присъствието на
свидетеля Койчо Петров, съставил АУАН № 154, сер. „Г“, бл. № 525798/ 30.11.2017
г. по чл.139, ал.5 и по чл.186, ал.7 от ЗДвП, като иззел контролния талон на
водача. Свидетелят Живко Атанасов подписал акта без да направи никакви
възражения и получил екземпляр от него, след което се обадил на обв. И. и му
казал, че автобусът няма валидна винетка за датата 30.11.2017 година, поради
което служители на пътна полиция са му написали акт. Редник И. му отговорил, че
ще обжалва акта, след което Атанасов продължил курса до гр. Сливен и обратно до
гр. Казанлък без да закупи винетен стикер. На следващия ден Атанасов се срещнал
с обв. И. и му предал издадения от полицаите акт, а И. му казал, че ще обжалва
акта.
Във връзка със съставения акт, началникът на РУ –
Твърдица,, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0455-000084 по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, с дата 01.12.2017 година, като
на основание чл.22 от ЗАНН временно било отнето СУМПС на Живко Георгиев
Атанасов до заплащане на дължимата глоба за извършените от него нарушения.
Издал и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0455-000085 по чл.171, т.2, б. „ж“ от ЗДвП за временно спиране от движение
на МПС до отпадане на основанието за това, касаещо автобус марка „Рено“ модел
„Мастер Т-35“ с рег. № СТ 7206 ВТ собственост на И.М.И..
На 04.12.2017 година св. Атанасов депозирал в Районно
управление на МВР – Твърдица възражение против съставения му акт за управление
на автобуса без винетен стикер, което било заведено под вх. № 455000-2264 от
04.12.2017 година. Бланката за възражението била набавена от редник И., който
саморъчно изписал ръкописния текст от името на Атанасов, а последният положил
подпис. Във възражението било отразено, че се прилага копие на винетен стикер,
но е било приложено само копие от акта. Това възражение не било уважено, като
на 11.12.2017 година началникът на РУП – Твърдица, издал наказателно
постановление № 170455-000141, с което наложил наказания на св. Живко Атанасов
по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 1500 лв. Наказателното постановление било връчено на Живко
Атанасов на 29.12.2017 година.
По повод на издаденото наказателното постановление,
обв. редник И.И. подготвил жалба до Районен съд – Сливен и приложил към нея
копия от платежен документ - разписка № 06000665002944/30.11.2017 година от
Изипей АД – офис Стара Загора – Била Батенберг с час на издаване 10:00:02 ч.,
за закупен винетен стикер и копие на дневен винетен стикер за 30.11.2017 година
за автобус рег. № СТ 7206 ВТ. Обвиняемият И. предал жалбата на св. Атанасов и
му казал, че за деня когато е управлявал автобуса е имало закупена винетка, но
не е била залепена на стъклото. Не му обяснил кой и от къде е закупил винетката
и защо в деня на проверката тя не е била в автобуса, но уверил свидетеля,че ще
обжалват наказателното постановление и глобата ще бъде отменена. На 08.01.2018
година св. Атанасов депозирал в РУП – Твърдица жалбата предадената му от обв. И.
с приложените към нея копия от платежен документ - разписка № 06000665002944/30.11.2017
година от Изипей АД – офис Стара Загора – Била Батенберг с час на издаване
10:00:02 ч., за закупен винетен стикер и копие на дневен винетен стикер за
30.11.2017 година за автобус рег. № СТ 7206 ВТ. Жалбата била заведена под вх. №
455000-36/ 08.01.2018 година и с нея чрез РУП – гр.Твърдица се обжалвало пред
Районен съд – гр. Сливен наказателното постановление. Същия ден жалбата с
приложените документи била изпратена на Районен съд – гр. Сливен, където било
образувано АНД № 40/2018 година. Делото било насрочено за разглеждане в съдебно
заседание на 12.02.2018 година с призоваване на жалбоподателя Атанасов и
свидетелите Денчев и Петров.
На 12.02.2018 година от 10.40 часа до
11,00 часа било проведено заседание на Сливенски районен съд, по АНД № 40/2018
година, в което жалбоподателят гр.л. Живко Атанасов е изразил желание да се
гледа делото и да даде обяснения по случая. Заявил пред съда, че разписката,
която представил с възражението и винетния стикер е получил от собственика на
фирмата, в която работел като автобусен шофьор – „ИРЕН-КОМЕРС“ ЕООД гр.
Казанлък с управител И.М.И.. Също така заявил, че не бил закупувал винетен
стикер, нито че бил получавал разписката. Съдът е приел, че делото е неизяснено
от фактическа страна и обявил, че ще изиска официална справка от „Изипей“
Парични преводи, Парични услуги, от която да е видно кога е издадена процесната
разписка и от кое длъжностно лице, като отложил разглеждането на делото и
насрочил заседание за 12.03.2018 година.
След закриване на заседанието Атанасов осведомил обв. И.
за хода на делото. На 13.02.2018 година И. изготвил от името на Атанасов молба
до Районен съд – гр. Сливен, в която отразил, че АТАНАСОВ оттегля жалбата си,
по която е било образувано АНД № 40/2018 г. на РС - Сливен и желае делото бъде
прекратено. Молбата подсъдимият изпратил лично по спедиторска фирма „Еконт“ на
14.02.2018 година в 15:25 часа от офис гр. Казанлък.
На 13.02.2018 година Районен съд – Сливен с писмо изх.
№ СД-01-04-1428 е изискал официална справка от Изипей – АД гр. София (парични
преводи,платежни услуги) за датата и часа на издаване на разписка №
06000665002944/30.12.2017 година, както и длъжностното лице, което я е издало с
приложение на съответното извлечение от системата. С писмо отговор изх. №
5518/22.02.2018 година, Изипей – АД - София, уведомява Районен съд – Сливен, че
с разписката на 30.11.2017 година е заплатена сума в размер на 21 лева на каса
„Изипей“ АД с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ 28, Сити
Център, магазин Билла за закупуване на дневен винетен стикер № 27000473077,
кат.2 Евро 0 I II, а операцията е извършена от служител на дружеството
Румяна Тончева Бинева. В писмото е уточнено, че плащането е извършено в
20:00:02 часа, а не в часа съдържащ се в приложеното към жалбата копие -
10:00:02 часа, от което следва, че часът на закупуване на винетния стикер е бил
преправен от 20:00:02 на 10:00:02 и се касае за ползване на преправен официален
документ.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията на
Атанасов в качеството му на обвиняем, дадени преди прекратяване на обвинението
по отношение на него, показанията му като свидетел, заявеното от него при
проведените очни ставки, от изложеното пред състав на Районен съд – Сливен,
отразено в съдебния протокол от 12.02.108 година. В тази насока са показанията
на свидетелите мл. автоконтрольор
Мирослав Веселинов Денчев и мл. автоконтрольор Койчо Добринов Петров,
установили нарушението, свидетелите инспектор Мишо Йорданов Михов и главен
инспектор Стефан Динков Динков, непосредствено приели документите и извършили
първоначална проверка по случая и свидетелката Румяна Тончева Бинева, извършила
продажбата. В подкрепа на изложеното са приложените към делото инкриминиран
документ, справките за издадения оригинален документ, съставения акт,
постановление, съдебния протокол от заседание на Сливенски районен съд от
12.02.2018 година, приложените възражение, жалба, молба за прекратяване на
производството, справка от куриерската фирма за изпращача на молбата,
характеристиките, справката за съдимост, както и всички приложени по делото
документи. Свидетелят Атанасов не беше разпитан в съдебно заседание, тъй като
съдът прецени, че това не се налага. Това би било наложително ако имаше само
един или два разпита и се налагаше изясняване на тяхната достоверност. По
настоящото дело св. Атанасов е разпитван веднъж като свидетел на 27.06.2017
година, била му е проведена очна ставка на 19.07.2017 година, разпитан е като
обвиняем на 08.02.2018 година, проведена му е очна ставка на 06.03.2018 година,
разпитван е като свидетел пред съдия на 01.07.2019 година, проведена му е била
трета очна ставка на 01.07.2019 година. Пред съдия в съдебно заседание на
12.02.2018 година също е давал обяснения. Касае се за седем случая на разпити и
очни ставки относно инкриминираните обстоятелства и макар, че при последния си
разпит Атанасов да заявява, че не си спомня много от нещата, за които е бил
разпитван, е заявил, че поддържа всичко казано от него до момента. Съдът счита,
че не е необходимо разпит в съдебно заседание, тъй като не се касае за
противоречия, а за това, че свидетелят заявява, че не си спомня
обстоятелствата. При такова твърдение нов разпит е безпредметен и се налага
преценка на всички дадени до момента показания и съпоставянето им с останалия
доказателствен материал. Твърдението на защитата, че свидетелските показания, с
изключение на тези на св. Бинева нямат отношение към предмета на доказване не
се споделя от съда. В показанията си тези свидетели изясняват обстоятелството
дали към датата и часа на проверка, автобусът е имал винетен стикер,
респективно дали обстоятелствата отразени в обжалваното наказателно
постановление са коректно отразени и дали представения документ – разписка №
06000665002944/30.11.2017 година,
отразява вярно факта, че винетният стикер към часа на проверка не е бил още
закупен. Експертните заключения доказват, че обв. И. е участвал активно при
изготвяне на възражението, жалбата, последващото ѝ оттегляне, като потвърждават
заявеното от Атанасов, че именно обвиняемият е движил всички процедури за
отмяна на наказателното постановление. Двама души са били пряко заинтересувани
от отмяната на постановлението – собственикът на автобуса И., който съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП
е бил задълженото лице за заплащане на винетната такса и чиито МПС е било
спряно от движение, и св. Атанасов, който предоверявайки се на И. е управлявал
автобуса без да се увери дали има заплатена винетна такса за деня.
Доказателствения материал води до извода, че И. е имал интерес и възможност да
набави и ползва преправената разписка, както и това, че именно той я приложил
към подготвената от него жалба.
Съдът не споделя изцяло и
възражението, че преправката на датата в разписка №
06000665002944/30.11.2017 година не влияе на валидността на винетния стикер.
Това е действително така, но часа не доказва валидността на винетката, а
доказва дали в момента на извършване на проверката, автобусът е бил с редовно
заплатена винетна такса. Заплащането на тази такса е условие за ползване на
пътя, съгласно Закона за пътищата и тя се дължи преди започване на ползването
на пътя, а не след това.
Неоснователно е и
възражението, че няма данни И. лично да е участвал в осъществяване на
ползването на документа и не е доказана специалната цел. Разпоредбата на чл.316 НК препраща към чл.308 НК и други текстове на глава девета, само досежно
наказанието. Този текст изисква „съзнателно“ ползване, но не изисква специална
цел и не е налице препращане към специалната цел на „предходните членове“ на
глава девета. Въпреки това, съдът приема, че е доказана и целта за ползването
на документа. Още във възражението обв. И. собственоръчно от името на Атанасов
е записал, че винетната такса е заплатена преди
започването на курса на 30.11.2017 година, но е забравил стикера в личния
си автомобил (л.81 том 1 ДП). В жалбата от 04.01.2018 година подготвена от И.,
също е записано, че стикерът е закупен часове преди проверката (л.82, т.1 ДП).
Разписката е приложена именно с цел да докаже часа на закупуване на винетния
стикер, който след преправката е следвало да докаже, че винетната такса е
заплатена в 10:00:02 часа.
Съдът
приема, че е налице извършено престъпление от обвиняемия редник трети клас И.М.И. по чл.316, алт.2, вр. чл.308,
ал.1, алт.2 от НК при посредствено извършителство. Обв. И. е бил собственик на
автобуса, с който е следвало да се превозят децата и техния треньор. Той е
ангажирал св. Атанасов с извършването на превоза. В резултат на това, че собственият
му автобус е нямал валиден винетен стикер, на Атанасов е бил съставен акт, а
автобусът е бил спрян от движение. Именно обвиняемият е обяснил на св.
Атанасов, че автобусът има стикер и го е уверил, че глобата ще бъде отменена.
Видно от назначената експертиза И. собственоръчно е попълнил ръкописната част
във възражението срещу съставения акт. Той е подготвил жалбата срещу
постановлението с приложени към нея документи, между което и разписката с
преправен час. Независимо, че актът е бил
съставен на името на св. Атанасов и възражението и жалбата да са били изготвени
от негово име, по делото се установи, че двигател на цялостната дейност е бил
именно обв. И.. Той е инициирал осъществяването на превоза, написал е
възражението и жалбата, той е написал и изпратил молбата за оттегляне на
жалбата. Св. Атанасов не е имал съзнанието, че приложеният към жалбата документ
е с преправен час на заплащане на винетната такса. Обвиняемият е бил собственик
на автобуса и съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП той е бил задълженото лице за
заплащане на тази такса. Задължението се прехвърля на ползвателя само, ако той
е вписан в свидетелството за регистрация, каквото вписване в настоящия случай
няма. Обв. И. се е ползвал от преправения документ, като го е представил от
името на св. Атанасов, който не е знаел за съществуването на документа до
явяването му в съдебно заседание пред Сливенски районен съд на 12.02.108
година. В това заседание той първоначално е поддържал жалбата, изготвена от
негово име, но преди края на съдебното заседание е поискал да обясни наличието
на разписката към жалбата и изрично е посочил от къде разполага с нея, като е
заявил, че не е закупувал винетен стикер и не е получавал разписка.
Съпоставяйки всичко това, съдът призна обвиняемия за виновен по чл.316, алт.2, вр. чл.308, ал.1, алт.2 от НК. Св.
Атанасов не е знаел за преправения документ и не е осъзнавал, че представянето
ѝ като
доказателство към жалбата от негово име, представлява престъпление. От обв. И.
не може да се търси отговорност за преправянето на документа, тъй като
прокуратурата не е установила авторството на преправката. Разписката, копие от
която е приложена към жалбата, отговаря на изискванията на чл.93, т.5 НК и
представлява официален документ. Издадена е по определен
ред и при спазване на определена форма от длъжностно лице в кръга
на службата му. Свидетелката Бинева е била служител на Изи Пей АД – София и в
рамките на своите правомощия, като служител на дружество е издала разписката за
платежна услуга – плащане към е-търговец.
За извършеното
деяние, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години.
Обв. И. не е осъждан за престъпление от общ характер, а за освобождаването му
от наказателна отговорност през 2011 година е реабилитиран по право. В резултат
на извършеното няма настъпили имуществени вреди, от което следва изводът, че са
налице изискуемите предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства добрите характеристични данни за обвиняемия, а като отегчаващи -
обстоятелството, че И. е въвлякъл в осъществяване на деянието и св. Атанасов,
след като от негово име изготвял документите за обжалване на акта и наказателното
постановление, а накрая е оттеглил и жалбата. Съдът прецени и факта, че макар
да не е целял пряко злепоставяне на полицейските служители, работели по случая,
то с представянето на разписката с преправен час, би следвало че полицаите в
нарушение на служебните си задължения са наказали водач, притежаващ винетен
стикер в момента на проверката. Това даде основание на съда да наложи наказание
глоба над минималния размер, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева.
С оглед на осъдителното
решение, обв. И. следва да заплати по сметката на РС Военна полиция – Сливен
направените на досъдебното производство разноски в размер на 141.68 лева.
Мотивите се написаха на
30.08.2019 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.