Р Е
Ш Е Н
И Е № 509
гр.Сливен, 13.06.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2739 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот,
както и евентуален иск по чл. 74 ал. 1 ЗС за заплащане на подобрения, извършени
в чужд имот, евентуално по чл.59 ЗЗД.
Ищцата твърди, че била собственик
на основание давностно владение на 2/5 ид. части от ПИ с идентификатор №
67338.504.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен
одобрени със Заповед № РД18-31 от 19.04.2006 г. на изп. директор на АК,
последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на ПИ - гр. Сливен ул. „Д. Пехливанов - Добрович” № 28А с площ 128 кв.м.
трайно предназначение на територията: ниско застрояване до
Твърди, че собствеността
придобила въз основа на упражнявано от нея непрекъснато владение от края на м.
март
Твърди, че след като установила владение –
явно трайно и несъмнено, отблъсквала владението на действителния собственик на
имота и ползвателя, като спрямо двамата своила имота. Не допускала
действителния собственик на имота вътре в него, а ползвателя живеел на друг
адрес повече от 15 години, като последните 7-8 години не ходил на адреса,
въпреки че живеел в същия град, като правото му на ползване било погасено, тъй
като не го упражнил повече от 5 години. Сочи, че преди да завладее имота в него живеели син и майка, които се самонастанили,
без да са допуснати от собственика или ползвателя на имота. Ищацата сочи, че се
договорила с ползвателката на имота и бивша собственичка Стоя Дерменджиева да
влезе в имота, ако успее да накара синът и майката да напуснат. Тъй като тя
успяла да накара самонастанилите се да напуснат имота, влязла в негово владение
и започнала да го ремонтира като свой. Имотът
бил в много окаено състояние и ползвателката и бивша собственичка не го
ползвала от 1998г.
Иска се от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че ищцата В. е собственик на основание
давностно владение, упражнявано от края на м.март
В случай, че съда отхвърли
установителния вещен иск се предявява евентуална претенция за заплащане на
стойността на необходими разноски и подобрения, направени в чужд имот в размер
на 7 215 лв.
По отношение на този иск се
твърди, че през месеците март-април 2000г. ищцата направила следните подобрения
и необходими разноски: препокриване на покрива, измазване на стаи, външна
канализаиця, смяна на дограма -врати и прозорци, изкърпване на стените на
къщата, подмазване на капаци, керемиди, направа на ново дюшеме, изчистване на
буренясъл двор, подравняване, заливане на места на бетон, а на други места
нареждане на плочки, направа на масивна ограда между ПИ с идентификатор №
67338.504.82 и ПИ с идентификатор № 67338.504.83, като за материали ищцата дала
сума в размер на 7 000 лв. и труд 3 000 лв. или общо 10 000 лв.
Сочи, че през лятото на
Иска се от съда в случай, че не
уважи предявения положителен установителен вещен иск да осъди ответницата да
заплати на ищцата сума в размер на 7 215 лв., представляваща обезщетение
за стойността на направените необходими разноски и подобрения в чужд имот,
ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2016 г. /датата на
завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане по чл.72 ЗС за задържане на имота до заплащане на
подобренията.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
депозирала отговор, с който счита исковете за допустими. Първоначалният иск
намира за неоснователен, тъй като ищцата никога не е владяла процесния имот или
част от него. Сочи, че ищцата била държател на имота, тъй като бившия
собственик Стоя Дерменджиева го дарила
на ответницата, но си запазила правото
на ползване върху него. Тя сключила договор за наем на имота с ищцата за сумата
от 30 лв. Твърди, че наемната цена не била заплащана, тъй като имотът имал
нужда от ремонти, които наемателката извършила. Сочи, че този факт бил
установен по гр.д. № 5026/2010 г. на СлРС, където ищцата като свидетел заявила,
че подписала договор за наем през
Сочи, че с нот. акт от 2012г. бившата собственичка на
имота Стоя Дерменджиева прехвърлила срещу гледане и издръжка процесния имот на Д.С.М.,
с когото ищцата живеела на съпружески начала. С решение по гр.д. № 2123/2013 г.
на СлРС ответницата била призната за собственик на 2/5 ид. части от процесния
имот и сградите в него, като Д.М. бил осъден да й предаде владението. С нот.
покана от 01.04.2014 г. отправена от ползвателката на имота Стоя Дерменджиева
до ответницата същата заявила, че от 01.04.2014г. тя ще обитава процесния имот.
С нот. покана от 05.02.2016 г.
ответницата поканила ищцата и Д.М. да освободят изцяло имота и да й го предадат
в състоянието, в което се намирал към момента на смъртта на ползвателката. От
изложеното ответницата извежда извод, че
ищцата била държател на имота от
По отношение на евентуалния иск
за заплащане на подобрения счита, че те били извършени от ищцата като държател
на имота и иска бил погасен по давност. Подобренията били извършени преди
повече от пет години преди предявяването на иска, когато възникнало и правото
да ги претендира. Освен това част от тези ремонти били извършени срещу дължимия
наем за привеждане къщата в състояние годно за ползване. По отношение на двете
сгради – гараж и сграда с идентификатор № 67338.504.83.3 твърди, че не се дължи
обезщетение, тъй като сградите били незаконни строежи и подлежали на събаряне.
Ответницата като собственик никога не била давала съгласие за тях и не желаела
запазването им.
Иска се отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
С нот. акт № 11, том І, дело № 19/1997г. на нотариус при СлРС Стоя Петрова
Дерменджиева дарила на ответницата Е.Н. 2/5 ид. части от имоти с пл. №№ 2692 и
2693 в кв. 93 по плана на гр. Сливен, кв. „Комлука”, целия с площ 273 кв.м. при
описани в нотариалния акт граници, ВЕДНО с двете западни стаи от жилищната
сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект, като
дарителката запазила правото си на ползване върху този недвижим имот докато е
жива.
На 23.09.2010г. дарителката депозирала искова молба против надарената и
настояща ответница с искане за отмяна на горепосоченото дарение. Било
образувано гр.д. № 5026/2010г. на СлРС, по което било постановено Решение № 288/20.07.2011г., с което бил отхвърлен
предявеният иск. Решението било обжалвано пред СлОС, който с Решение №
20/28.02.2012г. по въззив. гр.д. № 392/2011 г. отменил съдебният акт постановен
от СлРС и отменил дарението направено на ответницата.
С оглед изхода на въззивното дело пред СлОС с нот. акт № 161, том І, рег. № 1286, дело № 119
от
Междувременно била депозирана касационна жалба срещу решението на СлОС и с
окончателно Решение № 172/16.05.2013г. по гр.д. № 1203/2012г. на ВКС РБ, ІV
г.о., решението на СлОС било отменено, като бил отхвърлен предявения иск за
отмяна на дарението, направено на настоящата ответница от нейната леля.
Актуалният статут на процесния недвижим имот, съобразно скица № 15-329543/07.07.2016г.
е ПИ с идентификатор № 67338.504.83 по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изп. директор на АК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на ПИ – гр. Сливен, ул. „Д. Пехливанов-Добрович” № 28А, площ 128 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
2692, при съседи: имоти №№ 67338.535.8, 67338.504.82, 67338.504.80,
67338.504.77.
Установява се от удостоверение изх. № 9400-26270 от 17.12.2015г. на Община
Сливен, че процесният ПИ с идентификатор № 67338.504.83 е идентичен с имот 2692
по плана на гр. Сливен одобрен със Заповед № РД-15-170/13.03.2001 г. и
представлява част от имот 2396 по стар план на града одобрен със Заповед №
РД-1403-115/06.10.1982 г. и част от имот пл. № 3443 по стар план на града
одобрен със Заповед № 1001/09.03.1957 г.
За процесния ПИ, както и построените в него три броя сгради нямало
съставени актове за общинска собственост /арг. от удостоверение изх. №
9400-25397/1/ от 14.12.2015 г. на Общинска администрация – гр. Сливен/. За този
имот нямало и съставен акт за държавна собственост, видно от удостоверение №
467/18.12.2015 г. на Областен управител на Област Сливен.
С влязло в сила Решение № 967/20.12.2013 г. постановено по гр.д. №
2123/2013 г. на СлРС бил уважен предявен от ответницата в настоящото
производство Е.Н. иск по чл. 108 ЗС против Д.М. и дарителката на имота Стоя
Дерменджиева, като ответницата била призната по отношение на тях двамата за
собственик на 2/5 ид. части от процесния ПИ и построените в него три броя
сгради, а Д.М. бил осъден да й предаде владението върху имота.
На 01.04.2014г. ищцата В.В. отправила нотариална покана до дарителката на
имота Стоя Дерменджиева с оглед изхода на гражданското дело за отмяна на
дарението, като я уведомила, че следва да й заплати сума в размер на 22 990
лв., от която 17 680 лв. за гледане и издръжка от м.април 2005г. до м.март
2014г. и 5 310 лв. за направени ремонти в имота.
На 01.04.2014г. дарителката на имота Стоя Дерменджиева отправила до
ответницата Е.Н. нотариална покана с искане да й бъдат предоставяни грижи и
издръжка, както и сума в размер на 22 990 лв., от която сума 17 680 лв. за гледане и издръжка и
5 310 лв. за направени ремонти в имота, която сума дължала на хората,
които се грижели за нея.
Ответницата била уведомена, че от 01.04.2014г. дарителката лично щяла да живее
в процесния имот,където изисквала да й бъдат предоставяни грижите и издръжката.
С Решение № 960/24.11.2014г. постановено по гр.д. № 2015/2014г. на СлРС бил
отхвърлен предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Стоя Дерменджиева против
настоящата ответница Е.Н..
На 18.12.2015 г. Д.С.М. *** до нотариус с район на действие СлРС
молба-декларация, с която поискал признаване право на собственост върху
процесния недвижим имот и построените в него сгради, чрез извършване на
обстоятелствена проверка.
На 05.02.2016г. настоящата ответница изпратила нот. покана до ищцата В.В. и
Д.М. – мъжът, с когото ищцата съжителствала на семейни начала, като им
предоставила 7-дневен срок да освободят изцяло процесния имот, тъй като на
20.01.2016 г. ползвателката Дерменджиева починала и се погасило правото й на
ползване върху имота.
На 27.04.2016 г. бил издаден изп. лист за осъждането на Д.М. да предаде на
ответницата Е.Н. владението върху 2/5 ид. части от процесния недвижим имот – с
идентификатор № 67338.504.83, ведно с построените в имота сграда с
идентификатор № 67338.504.83.1, сграда с идентификатор 67338.504.2 и сграда с
идентификатор № 67338.504.3, както и 2/5 ид. части от ПИ с идентификатор №
67338.504.82. Било образувано изп. д. № 20168370400528 при ЧСИ с рег. № 837 и
район на действие СлОС, който изпратил на 08.06.2016 г. покана за доброволно
изпълнение до Д.М..
Ищцата отправила покана до ответницата да заплати в срок –деня на въвода
във владение 06.07.2016г. сума в размер на
15 310 лв. за направени подобрения в имота. Такава покана отправил до
ответницата и мъжът, с който ищцата живеела на съпружески начала – Д.М. с
искане на сума в размер на 22 990
лв.
На 06.07.2016 г. в 13:00 часа ЧСИ съставил протокол за извършване на
определено действие, от който е видно, че при извършването на въвод във
владение на настоящата ответница спрямо длъжника по изпълнителното дело Д.С.М.,
в процесния имот била заварена и настоящата ищца В.В.. Тя заявила пред съдебния
изпълнител собствени права върху имота, поради което й бил предоставен срок да
представи доказателства, че е поискала от съда спиране на изпълнителното дело,
съответно съдебния изпълнител насрочил нова дата за въвод във владение.
С постановление от 25.11.2016г. на прокурор при РП-Сливен е отказано да се
образува досъдебно производство по жалба на настоящата ответница, поради липса
на престъпление от общ характер.
По делото са събрани като писмени доказателства и неотносими към спорния
предмет документи, а именно: квитанция от извършено погребение в стар гроб,
касов бон от обреден комплекс, както и фактура от погребална агенция, приходна
квитанция от 13.10.2015 г. на Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен за
заплатени местни данъци и такси от Стоя Дерменджиева. Тези документи съдът
счита, че не следва да бъдат подробно анализирани, тъй като касаят отношения
между страните свързани с направени разходи по гледане и издръжка, респ.
погребение на ползвателката на процесния имот Стоя Дерменджиева и не са предмет на настоящия спор.
По делото не е спорно между страните /постановено за безспорно
обстоятелство – чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК/, че ищцата В. ползвала процесния имот
в периода м. март
В хода на процеса за установяване на обстоятелствата във връзка с
предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на необходими разноски
и подобрения е допусната, назначена, изготвена и изслушана съдебна
строително-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установяват
СМР извършени и налични към датата на заключението, подробно дадени по видове и
количества в Приложение № 1 и Приложение № 2, като неразделни части от
заключението. Вещото лице посочило, че в конкретния случай нямало документи, от
които би могло да се определи времето на извършване на отделните строителни
дейности, още повече, че при ремонтните дейности били използвани строителни
материали и изделия традиционно влагани в строителството.
Вещото лице посочило, че по кадастрално-регулационния план на града от 1982г.
сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 не била отразена, а сграда с
идентификатор № 67338.504.83.3 била отразена на този план. По кадастрално-регулационния
план на града от 1995г. сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 не била
отразена, а сграда с идентификатор № 67338.504.83.3 била отразена на този план.
В ПУП от 2001г. за кв. „Комлука” и кв. „Клуцохор” на гр. Сливен, двете сгради
били отразени, така както са отразени по кадастралната карта. Вещото лице
заключава, че сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 била построена в периода
от 1995г. до края на 2000г., а сграда с идентификатор № 67338.504.83.3 била
построена преди 1980г.
Строителната стойност на извършените и установени на място СМР в имота към
момента на извършването им, съобразно твърденията на ищцата, респ. пренесени в
доклада на съда, и с оглед направения извод на вещото лице за построяването на
сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 е подробно изчислена в Приложение № 1
към заключението и е в размер на 7 215 лева.
Строителната стойност на извършените и установените на място СМР в
процесния имот към момента на изготвяне на заключението е подробно изчислена в
Приложение № 2 към заключението и е в общ размер на 5 801 лева.
Пазарната стойност на извършените и установени на място подобрения в
процесния имот към момента на изготвяне на заключението, с която се увеличава
пазарната стойност на имота е подробно дадена в Приложение № 2 и е в размер на
3 223 лева.
Вещото лице посочило, че в Община Сливен нямало данни относно
строителството на сгради с идентификатори №№ 67338.504.83.2 и 67338.504.83.3,
както и данни за предписание за премахването им. Според вещото лице тези две сгради
били търпими строежи по смисъла на § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ и не подлежали
на премахване.
Сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 със застроена площ 18 кв.м. на един
етаж, с начин на трайно ползване – хангар, депо, гараж била със смесена строителна
конструкция и като архитектурно разпределение се състояла от три помещения –
гаражна клетка, санитарен възел и склад. Гаражната клетка била с едноскатен
покрив от дървена конструкция и покривно покритие – ламарина, а санитарния
възел и склада били с плосък покрив от стоманобетонова плоча. Сградата била
изградена без необходимите строителни книжа и документи, но не подлежала на
събаряне по смисъла на ЗУТ, тъй като представлявала „търпим строеж”.
При изслушването на вещото лице се установи, че между двата ПИ №
67338.504.83 и № 67338.504.82 имало изградена ограда, но не масивна, а ажурна –
от стоманена мрежа. Вещото лице установило, че сграда с идентификатор №
67338.504.83.3 не била построена от ищцата, а само ремонтирана. Тази сграда
съществувала в същия размер. Трите й стени, както са съществували през
За сграда № 2 експерта посочва, че е построена в периода 1999-2000г., тъй
като за първи път се появила по плановете на града през 2001г. При изграждането
й били ползвани оградните стени от запад и юг. В Приложение № 1 по отношение на
тази сграда от позиция 3.1 до 3.18 вещото лице описало направените СМР, тъй
като било видно, че са новоизградени.
Установи се още, че в сграда № 1 / жилищната сграда/ се влизало през сграда
№ 3, в която имало изградено стълбище – две стъпала за влизане в сутерена и 4 -
5 стъпала за влизане в къщата. Стъпалата, водещи към сутерена били
новоизградени, тъй като входът за избата бил от друго място. Стъпалата към
къщата били само ремонтирани, тъй като са съществували и преди.
В хода на производството за изясняване на обстоятелствата по главния
предявен иск, както и по евентуалния предявен такъв са събрани гласни
доказателствени средства.
Показанията на всички разпитани свидетели сочат, че ищцата била допусната в
имота, заедно с мъжа, с който живеела на семейни начала свидетелят Д.М. от
ползвателя на имота Стоя Дерменджиева, като наематели. Това станало през
2000г., като ищцата следвало да заплаща наемна месечна цена в размер на 30 лв.
Тъй като къщата била негодна за обитаване, наемателите, в това число и ищцата
започнали да я ремонтират, за да я пригодят за живеене и съответно през
м.септември 2000г. се нанесли в жилищната сграда. Установява се от показанията
на свидетелите Радостин М., Татяна Маринова и Д.М., че първия ремонт в имота
бил през 2000г. След като ищцата се нанесла в къщата, последвал още един ремонт
отново след две-три години, т.е. през 2003г.-2004г., когато били изградени,
респ.ремонтирани и сгради с идентификатор №№ 67338.504.83.2 - гараж и
67338.504.83.3 - друг вид сграда.
По-късно ищцата и съжителствалия с нея мъж спрели да плащат наем на
ползвателката на имота Стоя Дерменджиева по нейно желание, тъй като те
ремонтирали имота и полагали грижи за самата нея и тя била доволна от това.
Показанията на свидетеля Никола Колев установяват, че първоначално двете
стаи в жилищната сграда били преходни, по- късно собственикът на имота - син на
ползвателката Стоя Дерменджиева ги направил с отделни врати, а ищцата отново
възстановила преходното им положение.
За целия период от време, през който ищцата обитавала процесния имот,
ответницата го посетила само веднъж през 2001г. – 2002г. / арг. от показанията
на свидетеля Диан Дончев/, когато установила, че двете стаи отново били
направени преходни и къщата била обитаема.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните
писмени доказателства, писмено доказатествено средство, които като неоспорени
съдът кредитира изцяло.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.М., в частите, в които
посочва, че гаража бил построен през 2013г. или 2014г., както и, че през тези
години била изкопана яма в имота и смяна на ламперия и греди. В тези части
показанията не кореспондират с твърденията на самата ищца във връзка със
заявената евентуална претенция и посочване на периода от време, през който били
направени необходимите и полезни разноски, а именно март-април 2000г., както и
лятото на 2003г. до м.юли 2004г. В останалите части показанията на този
свидетел, както и изцяло тези на свидетелите
Радостин М., Татяна Маринова, Никола Колев и Диан Дончев, съдът кредитира, като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други,
както и с писмените доказателства по делото и изслушаната съдебна експертиза.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищеца
предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
Правният интерес на ищцата от водене на този вид
иск е обусловен от обстоятелството, че при действие / въвод във владение/ на
съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело за изпълнение на съдебно
решение по уважен ревандикационен иск от настоящата ответница срещу трето
неучастващо по делото лице – Д.М. в имота намерил трето лице, а именно ищцата, която би
могла да се брани само с иск за собственост – чл.498, ал.2 ГПК, чл.523, ал.2 ГПК.
При този вид иск ищецът следва да
докаже качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищцата се позовава на изтекла в нейна
полза придобивна давност, начиная от м.март 2000г. към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право
на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо на
първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение.
В настоящото производство ищцата
не установи наличие на всички характеристики на владението в своя полза. Напротив
от показанията на всички разпитани свидетели се установи категорично наличие на
договорно наемно правоотношение между ищцата и ползвателя на имота Стоя
Дерменджиева. Ищцата била допусната в процесния имот, в качеството си на
наемател, като по-късно преустановила да плаща наемна цена. При това положение
ищцата се явява държател на имота, а не владелец.
По делото се установи, че при
извършване на дарствената сделка от Стоя Дерменджиева на ответницата в процеса
било запазено правото й да ползва пожизнено дарения имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот
включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се
получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право
на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на
всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим
имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда
със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза
на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си.
Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия
собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от
страна на новия собственик поведение, с което да се съобрази с онези форми на
ползване на имота, които
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
По
съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като
всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или
временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на
дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има
спор, че ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и
под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото чрез другиго /в този см. Решение № 14/20.03.2015г. по гр.д. № 5426/2014г., ІІ г.о. ВКС
РБ – по реда на чл.290 ГПК/.
В конкретния правен
казус ползвателят на имота, покойната вече Стоя Дерменджиева упражнявала
правото си на ползване на имота, именно чрез другиго в лицето на ищцата и съжителствалия с нея мъж
и това право не е било погасено, както смята ищцата / доколкото било
упражнявано чрез трети лица/.
Държателят не може да
придобие право на собственост върху имота независимо от периода от време, през
който е продължило държането. Ако държателят извърши превръщане на държането
във владение за себе си – т.е. упражнява фактическата власт с намерение да
държи имота като свой, в негова полза може да започне да тече придобивна
давност. Промяната на намерението да свои недвижимия имот за себе си следва да
е обективирано в действия, които отричат правата на досегашния собственик или
владелец. Подобно обстоятелство не бе установено по делото от страна на ищцата.
Установено бе, че ответницата, като собственик на имота / надарена/ го е
посетила веднъж през 2000г.- 2001г., когато в него ищцата е живяла, като
наемател с месечен наем в размер на 30 лв. Ответницата не би могла да се
противопостави на решението на ползвателя на имота Стоя Дерменджиева да сключи
договор за наем, а в последствие да откаже да взема наемна цена / т.е. заем за
послужване/, тъй като със запазване правото на ползване тя всъщност получила с
дарението „голата собственост” върху имота. Ищцата не установи промяна на
намерението си да свои имота за себе си, демонстрирано по какъвто и да е начин
спрямо ответницата. Между тях не са били водени съдебни дела, относно процесния
имот, на името на ищцата не е фигурирал нотариален акт за процесния имот, нито
е имало ясно заявяване на промяна в намерението за своене на имота.
Такава промяна в
намерението за своене би могло да се изведе от момента на отказа на ищцата да
предаде на ответницата ключа за имота, след смъртта на ползвателя Стоя
Дерменджиева през м.януари 2016г., от който момент обаче не е изминал
необходимия период от време за придобиване на имота по давност.
Ето защо предявеният
главен, положителен, установителен иск за собственост бива отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед неблагоприятния
за ищцата изход на спора по главния иск, съдът следва да разгледа и се
произнесе по евентуалната претенция с правно основание чл.74, ал.1 ЗС, чл.59 ЗЗД.
Съгласно ТР №
85/02.12.1968г. по гр.д.№ 149/1968г. на ОСГК ВС държателят на недвижим имот,
който е извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на
чл.71 и чл.72 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения
се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор, съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване.
В случая се установи, че
ищцата е държател на имота по силата на наемно правоотношение, продължило в на
по-късен етап в правоотношение по заем за послужване, сключено с ползвателя
Стоя Дерменджиева. Установи се, че ремонтните дейности, извършени в имота
касаели привеждането му във вид годен за обитаването му, т.е. необходими
разноски, както и полезни такива. При това положение отношенията между страните
следва да се уредят по правилото за неоснователно обогатяване чл.59 ЗЗД /в този см.Решение № 81/10.02.2010г. по
гр.д. № 3445/2008г. ІV г.о. ВКС РБ – по реда на чл.290 ГПК/.
Съдът обаче намира за
основателно възражението на ответната страна, че вземанията за необходими и
полезни разноски в случая са погасени по давност. Началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот
подобрения започва да тече от момента на извършването им /в този см.Решение № 912/02.02.2010г. по
гр.д. № 4713/2008г. І г.о. ВКС РБ/, а не от по- късен момент, както при
владелеца - от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласието на собственика или от смущаването му от собственика по
исков ред.
Претенцията на ищцата е
за сторени в имота необходими и полезни разноски в периода м.март-април 2000г.,
както и през лятото на 2003г. до м.юли 2004г. и тъй като изискуемостта на тези
вземания е от момента на извършването им, то към датата на депозиране на
настоящата претенция 01.07.2016г. са
изминали повече от пет години и вземането е погасено по давност.
Освен това съдът счита,
че всички разноски- необходими и полезни, сторени от ищцата в имота, с оглед
наличните уговорки с ползвателката на имота Стоя Дерменджиева са били за сметка
на наемната цена, която била уговорена изначално, и която следвало да заплаща
ищцата, като наемател на имота. Не е без значение, че тя е ползвала имота
повече от 16 години и го е ремонтирала, именно за да бъде ползван от нея при
това без да е заплащала дори и символично уговорената наемна цена. Погледнато
по този начин не е налице обедняване на ищцата, респ.обогатяване на
ответницата, още повече, че в процеса ищцата не установи какъв точно дял има в
разноските при положение, че те били извършени съвместно с мъжа, с когото
съжителствала в конкубинат.
По изложените
съображения, съдът следва да отхвърли, като неоснователна и евентуално
предявената претенция.
Искането
за задържане на процесния имот до заплащането на направените необходими и
полезни разноски също се явява неоснователно и то не само поради погасената по
давност претенция, т.е липса на насрещно изискуемо задължение, а и поради
факта, че от това право може да се ползва само добросъвестен или приравнен на
него владелец, но не и от държател.
С оглед изхода на
правния спор ищцата следва да понесе отговорността за деловодни разноски, като
бива осъдена да заплати тези, сторени от ответницата в размер на 600 лв., платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
06.07.2016г. /приложено по възз.ч.гр.д. №494/2016г. на СлОС/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание
чл.124, ал.1 ГПК предявеният от В.С.В., ЕГН: ********** *** против Е.Н.Д.,
ЕГН: ********** *** положителен установителен иск за признаване на установено
по отношение на Е.Н.Д., че В.С.В. е собственик на 2/5 ид. части от ПИ с идентификатор
№ 67338.504.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен
одобрени със Заповед № РД18-31 от 19.04.2006 г. на изп. директор на АК,
последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на ПИ - гр. Сливен ул. „Д. Пехливанов - Добрович” № 28А с площ 128 кв.м.
трайно предназначение на територията - ниско застрояване до
ОТХВЪРЛЯ, на основание
чл.59 ЗЗД
предявеният от В.С.В., ЕГН: ********** *** против Е.Н.Д., ЕГН: ********** *** осъдителен
иск за заплащане на необходими и полезни
разноски, сторени в ПИ с идентификатор № 67338.504.83 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен одобрени със Заповед № РД18-31 от
19.04.2006 г. на изп. директор на АК, последно изменение със Заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР с адрес на ПИ - гр. Сливен ул. „Д.
Пехливанов - Добрович” № 28А с площ 128 кв.м. трайно предназначение на
територията - ниско застрояване до
-
през месеците март-април 2000г. препокриване на покрив, измазване на стаи,
външна канализаиця, смяна на дограма - врати и прозорци, изкърпване на стени на
къщата, подмазване на капаци, керемиди, направа на ново дюшеме, изчистване на
буренясъл двор, подравняване, заливане на места на бетон, а на други места
нареждане на плочки, направа на масивна ограда между ПИ с идентификатор №
67338.504.82 и ПИ с идентификатор № 67338.504.83;
-
през лятото на
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл.72 ЗС, като неоснователно искането на В.С.В., ЕГН: ********** *** за
признаване правото на задържане върху недвижимия имот до заплащане на
извършените подобрения.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Д., ЕГН: ********** *** размер на 600.00 лв. /шестстотин
лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: