Р
Е Ш Е
Н И Е
№260 060./гр.
Варна,22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№380/2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
240, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Свети Влас за отмяна на неприсъствено
решение N
336/08.06.2020 г., постановено по т.д.№88/2020 год. по описа
на ВОС, с което молителят е осъден да предаде на на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София,
бул.Цар Борис III № 125, държането на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ и ДВИЖИМИ ВЕЩИ, описани по вид и местонахождение в табличен вид в
приложение № 1 към договор за наем между страните от 03.12.2018 год., находящо
се от л.122 до л.170 включително по делото, което приподписано от съда
съставлява неразделна част от настоящото решение, както и МПС марка „Форд", модел „Транзит"
8+1, рама № WFOSXXTTFSCY63307, двигател № CY63307. per, № ХХ ХХХХ ХХ, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Молителят излага, че е бил лишен от възможността да участва в
делото, тъй като е бил ненадлежно призован. Твърди, че считано от 16.03.2020
г., дружеството е сменило адреса си на управление, което обстоятелство е
вписано в Търговския регистър, но независимо от това и въпреки многократното
отсточване на делото, съдът не е извършил дължимата проверка в регистъра и не е
констатирал наличието на нов адрес на управление, на който ответникът да бъде
призован.
Постъпил е отговор от „МАКОН
ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София, в който се излагат
доводи за неоснователност на молбата, тъй като при опита за връчване на книжа
по делото връчителят е установил, че дружеството не се намира на вписания в
търговския регистър адрес на управление, поради което съдът правилно е приложил
нормата на чл.50,
ал.2 от ГПК, относно процедурата по връчване на преписи от исковата молба и
призоваването на молителя като ответник по делото.
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, след преценка на данните по делото и
становищата на страните, приема следното:
С
решение N 336/08.06.2020 г.,
постановено по т.д.№88/2020 год. по описа на ВОС, „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Свети Влас е осъдено да предаде на на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София,
бул.Цар Борис III № 125, държането на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ и ДВИЖИМИ ВЕЩИ, описани по вид и местонахождение в табличен вид в
приложение № 1 към договор за наем между страните от 03.12.2018 год., находящо
се от л.122 до л.170 включително по делото, което приподписано от съда
съставлява неразделна част от настоящото решение, както и МПС марка „Форд", модел „Транзит"
8+1, рама № WFOSXXTTFSCY63307, двигател № CY63307. per, № ХХ ХХХХ ХХ, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Решението
е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след
констатация на съда, че ответникът следва да се счита за уведомен по реда на
чл.50, ал.2 от ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил чрез процесуален представител в съдебното заседание при разглеждане на
делото, въпреки редовното призоваване, и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска
с неприсъствено решение. Предвид разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, решението
като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му.
Искането
за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на твърдения за
лишаване на молителя - в качеството му на ответник по уважения с решението
осъдителен иск, от възможност да участва в разглеждането на делото вследствие
нарушаване на съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до
невръчване на препис от исковата молба и на призовки за съдебните заседания.
Лишаването
на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, от възможност за
участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на
призовките за съдебно основание е въведено с разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото
решение. В чл. 240, ал. 1 от ГПК е регламентиран специален процесуален ред, по
който лишената от участие в делото страна може и следва да се защити срещу
неблагоприятните правни последици, произтичащи от неприсъственото решение.
Допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от спазване на едномесечен срок
за подаването й, считано от датата на връчване на решението, а компетентността
за разглеждането й е възложена на съответния въззивен съд.
Видно
от извършеното върху върнатото в цялост съобщение за изготвено решение,
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е уведомен за постановеното
решение на 15.06.2020 г., като видно от представеното съобщение за насрочено изпълнително
действие по изп.дело 20208030401007 на ЧСИ Таня Маджарова, с район на действие
ОС – Бургас, покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
09.07.2020 г. Молбата за отмяна е
постъпила на 10.07.2020 г., т.е. в срока по чл.240, ал.1 от ГПК, поради което
образуваното въз основа на нея съдебно производство пред въззивния съд е
допустимо.
В
исковата молба, ищецът е посочил като адрес за призоваване на ответника,
вписаният към него момент в Търговския регистър адрес на управление в гр.Варна,
ж.к.”Вл.Варненчик“, бл.402, вх.1, ап.8.
Преписи
от исковата молба и приложенията са изпратени на адреса на управление на
ответника в гр.Варна, ж.к.”Вл.Варненчик“, бл.402, вх.1, ап.8, като съобщението
е върнато е в цялост с отбелязване, че на адреса няма такова дружество, а в
имота живеят Росица и Константин Яневи. Съдът е приложил разпоредбата на чл.50,
ал.2 от ГПК и е приел, че е налице редовно връчване, като след изтичане срока
за отговор е насрочил производството за разглеждане в открито заседание.
Призовката за съдебното заседание и
съобщението за постановеното решение също са изпратени на адреса на управление
и са връчени все при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК.
От
представените с молбата доказателства и след извършване на справка в Търговския
регистър по партидата на „СПОРТ
ИНВЕСТ БГ“ ООД, съдът установи, че на 10.03.2020 г. е подадено заявление за
промана на седалището и адреса на управление на дружеството, като на 16.03.2020
г., в регисъра е вписано ново седалище и адрес на управление на „СПОРТ ИНВЕСТ
БГ“ ООД, а именно: гр.Свети Влас, комплекс Макон Резиденс, местност Юрта над
пътя. Установява
се, че насроченото за 07.04.2020 г. съдебно заседание, поради обявеното в
Република България извънредно положение е било пренасрочено за 05.05.2020 г.,
като съдът е разпоредил страните да се приизоват по телефон, факс и/или e-mail. С ново разпореждане от 15.04.2020 г.,
заседанието е пренасрочено за 02.06.2020 г., като са дадени същите указания
относно начините на призоваване.
Независимо от дадените указания относно
начина на призоваване и наличието на данни за електронния адрес на ответника
(стр.116, стр.284, стр.287, стр.293 от т.д.88/20 г. на ВОС), ответното
дружество е призовано с призовки, изпратени съответно на 19.03.2020 г. и
15.04.2020 г., на посочения в исковата молба адрес в гр.Варна, независимо че
още на 16.03.2020 г., в търговския регисър е имало вписан нов адрес на
управление.
При
гореизложените фактически обстоятелства, настоящият състав на ВОС счита, че
ответникът е призован в производството пред ВРС в нарушение на процесуалните
правила за призоваване.
Съобразно
разпоредбата на чл.38 от ГПК, съобщенията се връчват на адреса, който е посочен
по делото. В посочената норма е възпроизведен принципа на ГПК относно връчване
на съобщения и други книжа по делото, а именно, че връчването става на адреса,
посочен от страната по делото.
Едва,
ако не е надлежно връчването на посочения от ищеца адрес, съдът в случай, че
ответникът е търговец, следва да приложи специалната норма на чл.50 от ГПК,
отнасяща се до призоваване на търговците и юридическите лица. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.49 от ГПК, която следва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл. 38 от ГПК, тъй като
заинтересуваният от защита решава адреса на кое от изброените в чл.49 ГПК места да посочи по делото.
Действително,
към момента на изпращане на книжата, ответникът е имал вписан в Търговския
регисър адрес в гр.Варна, който съвпада с този посочен в исковата молба от
ищеца.
От подаването на исковата молба – 17.01.2020 г. до изпращането на
последната призовка за първото съдебно заседание 15.04.2020 г. е изминал
значителен период от време, в който
страната е могла, а в случая е и
променила седалището и адреса на управление на дружеството, което
обстоятелство е вписано в Търговския регистър още на 16.03.2020 г.
В такъв случай, съдът може да
счете призовката за връчена по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, само ако има данни
за актуалното състояние на търговеца от дата близка до датата на предприемане
на това процесуално действие, а по смисъла на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът
служебно е следвало да извърши справка за актуалния адрес на управление на
ответника, вписан в регистъра.
Като не е извършил справка за актуалния адрес на ответника, след констатациите на
връчителя от 16.05.2020 г., че търговецът е сменил адреса си, при която съдът щеше да установи, че още на 16.03.2020 г., е вписан нов
адес на управление, на който не са изпращани призовки, съдът намира, че не е
имало основание за приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК,
обективирано в разпореждането от 01.06.2020 г. (стр.348).
Отделно
от това, следва да се има предвид, че независимо от дадените от съда указания
относно начина за призоваване по време на извънредното положение и наличието на данни за електронния
адреса на ответника, този способ за призоваване, изрично уреден в разпоредбата
на чл.44, ал.3 от ГПК, не е използван, което също е причина за ненадлежното
призоваване на ответното дружество (в този смисъл Решение №4 от
26.01.2010 г. на ВКС, постановено по т.д.№840/2009 г., I т.о.).
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице сочените основанията за
отмяна по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се отмени
постановеното неприсъствено решение и делото да се върне за разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, като разглеждането започне от връчване на
препис от исковата молба, при спазване на горните указания. Тези указания
настоящият съд дава по аналогия с разпоредбата на чл.307, ал.3 от ГПК, при
липса на изрична подробна уредба на процедурата за отмяна на неприсъствено
решение.
Въпреки,
че в редакцията на текста на чл.240, ал.1 от ГПК, не се съдържа изрична забрана
за обжалване на решението по отмяната, то същата следва от смисъла и
съдържанието на това съдебно производство, в което неприсъствените решения по
силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционно обжалване
(в този смисъл Определение N
9/08.02.2010 г. на ВКС по т.д.799/2009 г.).
При
разглеждане на делото с оглед на изхода от спора, съдът следва да се произнесе
и по разноските за настоящото производство – т. 4 на ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
неприсъствено решение N 336/08.06.2020 г.,
постановено по т.д.№88/2020 год. по описа на ВОС, с което „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД, ЕИК *********
със седалище гр.Свети Влас е осъдено да предаде на на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********** със
седалище гр.София, бул.Цар Борис III № 125, държането на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ и
ДВИЖИМИ ВЕЩИ, описани по вид и
местонахождение в табличен вид в приложение № 1 към договор за наем между
страните от 03.12.2018 год., находящо се от л.122 до л.170 включително по
делото, което приподписано от съда съставлява неразделна част от настоящото
решение, както и МПС марка „Форд",
модел „Транзит"
8+1, рама № WFOSXXTTFSCY63307, двигател № CY63307. per, № ХХ ХХХХ ХХ, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като
същото започне от връчване на препис от исковата молба и приложенията.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: