Р Е Ш Е Н И
Е № 570
гр. Пловдив, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 08.10.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 754 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от П.Д.Н. с ЕГН ********** и
адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Р.М. против
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес
на управление бул. „Христофор Колумб“ № 43. Твърди се, че на дата *** г. около
*** часа в *** на ***“ в близост до кафе-аперитив *** е настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA - К.Н.К., предприел маневра
изпреварване на лек автомобил марка „Деу“, модел „Рейсър: с рег. № РВ 5651 АС,
управляван от Д.Х.Р., без да остави достатъчно странично разстояние, в резултат
на което се удря в него. От удара автомобил рег. № РВ 5651 АС променя траекторията
си на движение и блъска ищеца, който се намирал на тротоара. За произшествието
е съставен констативен протокол от същата дата и е образувано досъдебно
производство. От удара ищецът получил контузия на лявата подбедрица и капачката
на лявото коляно, както и посттравматично стресово разстройство, което му
причинява тревожност, напрегнатост, безсъние, загуба на апетит. Оплакванията му
допълнително се засилили поради придружаващи заболявания, от които страда.
Поради продължаващия дискомфорт и болки пострадалият е приет в Ортопедичното
отделение на УМБАЛ „***“ гр. ***, където му е извършена операция. Въпреки
проведеното лечение Н. продължава да се оплаква от болки в областта на
травмите, получени при процесното ПТП. С Експертно решение № *** от зас. № *** г.
на ищеца е призната 50% трудова неработоспособност поради общо заболяване. За
времето, необходимо за правилно диагностициране, гипсово обездвижване,
рехабилитация, оперативно лечение и възстановяване, Н. многократно е ползвал
отпуск поради общо заболяване, което значително затруднило осъществяване на
служебните му функции. Вследствие на инцидента ищецът ограничил социалните си
контакти поради болката и дискомфорта, които изпитвал. Настъпила промяна в
емоционалното му състояние, станал силно раздразнителен, честа смяна на
настроенията, чувство на безпокойство и притеснение, страх от МПС, неувереност,
породена от външния дефект и промяната в походката с накуцване. Сочи, че към
момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил марка „Ленд Роувър“, модел
„Фрилендер“ с рег. № V718ESA, е имало сключена застраховка „ГО“
с ответното дружество, обективирана в полица № *** с период на валидност от ***
г. до *** г. Ето защо с молба вх. № *** от дата *** г. ищецът отправил
претенция за определяне и изплащане на обезщетение към ответното
застрахователно дружество. В резултат „ЗД Евроинс“ АД изплатило 20 000 лв.
Н. счита, че тази сума е крайно недостатъчна да възмезди претърпените от него
морални вреди, поради което иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от процесното ПТП от дата *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* подава отговор, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че
не се доказва фактическият състав на непозволеното увреждане, за да възникне
вторичната договорна отговорност на застрахователя, но не оспорва наличието на
валидно съществуващо застрахователно правоотношение между виновния водач и
ответника. Прави възражение срещу продължителността и обема на неимуществените
вреди, които се твърдят от насрещната страна. Счита, че претенцията се явява
завишена с оглед трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и
критерия за справедливо възмездяване по чл. 52 от ЗЗД. Изрично възразява против
акцесорната претенция, като твърди, че лихва не дължи, тъй като поради факта на
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и на основание чл. 497 от КЗ застрахователят не е изпаднал в забава. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е
подал допълнителна искова молба. Счита, че оспорванията на ответната страна на
вината на деликвента, вида и обема на получените травматични увреждания са
напълно необосновани по подробно изложени съображения. Поддържа исковите
претенции в заявения размер и твърди, че са съобразени с принципа за
справедливо обезщетяване на моралните вреди, установен в чл. 52 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК
ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че
поддържа релевираните вече възражения и оспорвания.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството,
застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен
рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен
пълният претендиран от ищеца размер на
обезщетението. Изплатена е сумата от 20 000 лв, но ищецът не е съгласен с
този размер. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
Съответно материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на установяване в
процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и
вина.
По делото няма спор, като това
обстоятелство е изрично признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
по отношение на лекия автомобил, с който е станало произшествието, е сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с дружеството – ответник.
Няма спор също, че застрахователят е
платил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на
20 000 лв.
Частичното плащане представлява
извънсъдебно признание на претенцията
по основание и до изплатения размер.
Основанието на претенцията, в
частност материалноправните предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане, се установяват и от образуваното против виновния водач
административно – наказателно производство, приложено към преписката на
прекратеното досъдебно производство.
Във
връзка с процесното събитие
на
водача е съставен АУАН № ***г за това,
че на *** г. около *** часа в *** на ул. *** в
близост до кафе-аперитив *** като водач на лек автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA, движейки се в посока
юг – север, предприел маневра изпреварване на лек автомобил марка „Дау“, модел
„Рейсър: с рег. № РВ 5651 АС, без да остави достатъчно странично разстояние, в
резултат на което се удря в него и от удара автомобил рег. № РВ 5651 АС променя
траекторията си на движение и блъска намиращия се пред кафе-аперитива
пешеходец.
Доколкото
актът е подписан от водача без възражения,
той има материална доказателствена сила спрямо него, че признатите неизгодни
факти са верни, в т.ч. всички обстоятелства около механизма на произшествието и
вината му за настъпване на инцидента по описания и подписан без възражения
начин.
Същевременно
въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № *** от
***г, с което водачът е наказан за описаното нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 100 лв. НП е връчено лично на водача
срещу подпис на ***г, като същото не само че не е обжалвано и съответно влязло в сила, но още на същата дата К. заплатил наложената му глоба.
Вярно
е, че по принцип наказателното постановление, което не е проверено по съдебен
път, не обвързва гражданския съд със задължителна сила, както това е предвидено
за присъдата на наказателния съд, но, необжалвайки
постановлението и плащайки незабавно наложената му глоба, водачът с
конклудентни действия отново косвено признава достоверността на отразените от
административно – наказващия орган неизгодни за него обстоятелства.
Същевременно,
доколкото отговорността на застрахователя е функция именно на отговорността на
застрахования, респ. застрахователното обезщетение зависи от деликтното и е функционално обусловено от него, то
ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно признатото от
деликвента противоправно поведение.
За обстоятелствата около събитието и
участниците в него е съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
в който е отразен и фактът на съставяне на АУАН на водача на л.а. Ленд Роувър.
Вярно е, че протоколът за ПТП, макар
и официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението
на участниците в нея, тъй като тези факти не са се осъществили пред
актосъставителя – той ги възпроизвежда в протокола въз основа на направени пред
него изявления на участници и очевидци. Органите на МВР не разполагат с
удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на произшествието
/конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно чл. 123 и чл.
125 ЗДП посещението на службите за контрол на местопроизшествието е последващо.
Всъщност, протоколът за ПТП се полза с обвързваща доказателствена сила само
относно посоченото от длъжностното лице разположение на участвалите в
произшествието превозни средства след настъпването му, както и по отношение на
констатираните видими щети по автомобилите, тъй като тези факти са обект на
пряка констатация от страна на актосъставителя при посещение на мястото на
инцидента. На общо основание протоколът има обвързваща сила и относно
посочените в него място и дата на издаване и относно факта, че издателят е
действал в посоченото длъжностно качество. В случая обаче отразеният от актосъставителя
механизъм на произшествието, възпроизведен в АУАН и съставеното въз основа на
него НП, се потвърждава от поведението на водача в административно –
наказателното производство съобразно казаното по – горе.
Същевременно от показанията на
разпитания по делото св. И.Ф. /без родство/ се потвърждава категорично
установения в досъдебното производство факт, че водачът на л.а. Ленд Роувър не останал на мястото на произшествието, а качил пострадалия на джипа и
тръгнали по болници. Полицаите дошли на мястото на инцидента след това.
В тази връзка следва да се отбележи,
че в случая – поради наличието на ранен човек, посещението на мястото на
произшествието от страна на службите за контрол на МВР е било задължително /чл. 125 т. 1 ЗДвП/, а
водачът е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи /чл. 123, ал. 2 б. Б/, да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до
идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с
него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието /чл. 123, ал. 2 б. Г/., а също и да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат
запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби /б. Д/.
В случая няма
твърдения и данни да е било абсолютно наложително превозването на пострадалия
до лечебно заведение вместо оказване на помощ на място и незабавно призоваване
на бърза медицинска помощ. Дори под условие да се приеме друго, а именно, че състоянието
на пострадалия е налагало превозването му до лечебно заведение вместо изчакване
на бърза помощ, то не се твърди и установява това да не е могло да се осъществи
чрез друго превозно средство, за да се запазят следите от ПТП и да не се
допусне нарушение на останалите цитирани законови предписания. Дори под условие
да се приеме и това – че извозването на пострадалия е могло да стане само с
превозното средство л.а. Ленд
Роувър, то не се твърди и установява участникът в ПТП незабавно да се е върнал
след това на мястото на инцидента. Напротив, от данните в приложената преписка
от досъдебното производство се установява, че К. почти през целия ден е
придружавал пострадалия по болнични кабинети, като следобеда на същия ден се
явил в РУ на МВР по причина на призоваването му там за връчване на съставения и
подписан от него без възражения АУАН.
Нарушавайки цитираните законовите
предписания, водачът със собственото си
противоправно поведение е станал причина за липса на обективни данни, въз
основа на които да работят експертите. Така от една страна се е стигнало до
прекратителното постановление на прокуратурата, чиято законосъобразност и
обоснованост настоящият граждански съд няма правомощия да коментира, а от
друга, до заключението на назначената в исковия процес САТЕ, което сочи съвсем
друг механизъм на произшествието, установен обаче чрез анализ на свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното
производство, а не устно и непосредствено пред настоящия съд. При доклада
си в съдебно заседание вещото лице изясни, че изводите му са изведени изцяло от
свидетелските показания в досъдебното производство, които настоящият съд няма
право да кредитира /извън тези на св. Ф., от които обаче не се установяват
факти от значение за механизма на произшествието и затова експертът не стъпва
на тях/. Причината за това е, както разяснява вещото лице, че по делото няма обективни данни - местопроизшествието
не е запазено, няма яснота къде са били двата автомобила непосредствено след
настъпване на инцидента. Ясно е само, че л.а. Деу е затиснал пешеходеца, поради
което неговото положение сравнително лесно би могло да се определи спрямо
сградата. Не е ясно обаче къде е бил другият автомобил Ленд Роувър по дължина и
ширина спрямо сградата и спрямо лекия автомобил Деу, когато последният вече е
бил ударил пешеходеца. Това според експерта е много съществено, тъй като не
е без значение дали л.а. Ленд Роувър е бил непосредствено до автомобил Деу или
на 50 м. назад, в дясната част на платното или в лявата. Ако напр. л.а Роувър се е намирал в лявата
лента, очевидно автомобил Деу няма да е бил навлезнал на тротоара и обратно,
ако л.а. Роувър се е намирал в дясната лента, значи автомобил Деу е бил
навлезнал на тротоара. Т.е., ако л.а. Роувър беше останал на място,
конкретната фактическа обстановка щеше да бъде изведена въз основа на обективни
данни и експертни изводи, основани на тях, а не на свидетелски показания, при
това събрани в друго производство.
Поради това съдът не
възприема заключението на вещото лице по САТЕ, тъй като изводите му са основани
на гласни доказателствени средства, които не са събрани по надлежния
гражданскоправен ред и не могат да бъдат ценени. Същевременно не следва водачът на л.а. Ленд Роувър, респ.
застрахователят по гражданската му отговорност за вреди от деликт, да черпят
блага от недобросъвестното му поведение, станало единствена причина за
невъзможност по делото да бъде изготвено експертно заключение, основано на
обективни данни, а не на субективни възприятия на свидетели. Наред с това отразените в неоспореното от водача административно –
наказателно производство обективни данни заедно с извънсъдебното признание на застрахователя на претенцията по
основание чрез извършеното плащане са напълно достатъчни за потвърждаване на
описания в ИМ механизъм на произшествието и доказването на вземането по
основание.
Не може да се приеме
наведеният в писмените бележки на ответника довод, че в последно съдебно
заседание с недопустимото искане за изменение на претенцията чрез промяна на
механизма на произшествието, виновния водач и застрахованата гражданска
отговорност, ищецът признава, че процесният механизъм на произшествието е
недоказан. Касае се до процесуално искане, оставено от съда без уважение като
недопустимо. Същото не е породило правно действие и няма правни последици
/извън преценката за законосъобразността на процесуалните действия на съда при
инстанционен контрол/, поради което от него не могат да се правят други
фактически и правни изводи извън вече формираните.
При това положение съдът приема за
безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 432 КЗ и чл.
45 ЗЗД: деликтна отговорност на водача на л.а. Ленд Роувър /противоправно поведение, вреди,
чийто конкретен вид и размер ще бъде предмет на коментар по – долу/, причинна
връзка между тях; вина, която наред с това се и предполага, а наличните по
делото доказателства не оборват презумпцията за вина, напротив – напълно я
установяват/, както и валидно възникнало застрахователно правоотношение между
водача на автомобила и дружеството – ответник.
Спорни при това
положение са само видът и размерът на вредите и дали платената от ответника
сума в размер на 20 000 лв е достатъчна да ги обезщети.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е
конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно установените по делото факти -
характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение,
среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е
дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интензитета
и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице
да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да
се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Относно вида и интензитета на вредите по делото са изслушани
заключения на комплексна съдебно – медицинска и токсилогична експертиза, както
и СПЕ и свидетелски показания.
От заключението на комплексната експертиза, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните,
се установяват следните факти от значение за спора:
В резултат на
инцидента ищецът получил следните травматични увреждания: изкълчване, навяхване
и разтягане на елементи на лявата колянна става, които е възможно по начин и
време да са получени, както се съобщава. Травмата е наложила имобилизация на
крайника и по съществото си представлява увреждане на костна структура и на
сухожилни структури на лявата колянна става с важен принос за ограничаване на
самостоятелното придвижване. Проявата е съчетание на болка, нестабилност при
опит за придвижване и затруднено придвижване. Причинената травмена болест е остро
заболяване с лека до умерена интензивност към момента на появата и след това
към средна степен във връзка с последващите периоди на операция и рехабилитация
и с тенденция към бавно локално
подобрение поради наднорменото тегло. Приложено
е амбулаторно
консервативно лечение (гипсова превръзка и обездвижване), а след обективизация
на патологичните промени в ставата чрез ЯМР- оперативно лечение. И двете форми
на лечение са по съвременните разбирания и терапевтични алгоритми в областта на
травматологията, съобразени със съпътстващите заболявания. Лечебно
възстановителният период, обективиран в документи за временна неработоспособност, е с продължителност от
127 дни. Рехабилитационният период може
да е продължителен поради наднорменото тегло и метаболитното разстройство
(захарен диабет). През целия период на лечение ищецът е търпял болки и страдания,
които са по - изразени до първата
половина на периода и намалели впоследствие с оглед на постигнатите оперативно
възстановителни резултати и физиологично - биологичната
адаптация, които са обективен процес. Може да се твърди, че има причинно - следствена връзка между възникналото ПТП и травмената
болест, без да може да се предели относителният дял на предшестващите
дегенеративни промени по ставния апарат на пострадалия в резултат на възрастова
промяна, наднормено тегло и метаболитна патология.
Между кориците на делото не са приложени актуални оценки и консултации по
отношение на локалния статус, а ЕР на ТЕЛК обсъжда и оценява други общи
заболявалия без връзка с локалната травма. Най-вероятно в бъдеще ищецът ще изпитва някаква форма на
страдание от прогреса на дегенеративния (възрастов) ставен синдром, за който
голямо значение има наднорменото тегло, както и развитие или задържане другите
телесни страдания. Депресивното разстройство е възможно да бъде
преодоляно. Хипертоничната болест и
захарния диабет, паркинсоновата болест нямат връзка с травменото заболяване
и могат да бъдат ефективно контролирани със съвременни терапевтични подходи в
рамките на възможното, но имат бавна еволюция
към влошаване с напредването на възрастта. В нормални условия на
средно - статистическите
проучвания възстановителният
период съвпада с вече определената временна неработоспособност. В конкретния
случай някои особености на „терена” (наднормено тегло,
метаболитен дисбаланс) могат да удължат рехабилитационния период на
оздравителния процес. Описаните
в медицинската документация болестни състояния, възрастта на пострадалия и
(вероятно) житейските му навици преди травмата не създават условия за бързо
възстановяване. След предприемане на лечебни мерки и рехабилитация
възможността за приемливо и дори значително възстановяване
силно нарастват.
От заключението на СПЕ, което съдът възприема като обективно
и професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се установяват следните
факти от значение за спора:
В резултат на инцидента ищецът е преживял остра стресова реакция. Като
протрахиран отговор на събитието е развил постравматично стресово разстройство,
съпроводено със ситуативно обусловена тревожно - депресивна
и астено- вегетативна симптоматика. Към
настоящия момент ищецът се намира в невротично състояние, при което водеща е
отново тревожно-депресивната симптоматика, с обилни вегетативни оплаквания и
инсомния. Така оформеното психично състояние е обратимо и е налице
напредък, но е необходима масивна психотерапевтична интервенция и употреба на
медикаменти под контрола на психиатър.
От показанията на свидетеля С.Н./***на ищеца/ се установява, че след
инцидента кракът му бил подут и много го боляло. Бил в шок - не можел
да говори, треперел. Дали му обезболяващи в болницата, обездвижили крака. Имал
повърхностни рани. Не пускал свидетелката да излезне от стаята, искал все да е
до него. Изписали го на следващия ден. През целия престой - и първия, и втория
ден, бил много зле. Ползвали подлога в болницата. При изписването кракът бил
обездвижен и трябвало да е в покой. Бил много притеснен, изнервен, стресиран.
Свидетелката готвила, водила го до тоалетната, къпела го. *** им се прибрал от
чужбина по спешност, за да помага, а и трябвало да се проведе лечение на крака.
Влезнал в болницата за диабет, но трябвало лечение на крака - в *** му
направили ЯМР и операция на коляното. Над пет месеца бил в болнични. Не можел
да изпълнява *** си задължения и служителите идвали на място. През тези пет
месеца бил на патерици. Не можел да спи вечерно време, въпреки успокоителните.
Имал инвалиден стол и по цели нощи се разхождал с него по двора, тъй като го
боляло. Кракът му бил подут, обездвижен. Много се притеснявал от операцията.
Катастрофата му се отразила много зле. Преди също имал проблеми – пиел по три,
четири хапчета на ден, сега - по
двадесет. Не може да спи. Посетил психиатър, дали му хапчета. Понеже се
обездвижил, напълнял доста, качил тридесет килограма. От това се влошило и
сърцето. Влошили се и чернодробните показатели. Направил операция за изрязване
на стомаха. Оттогава отслабнал тридесет килограма. Кракът му се подувал,
изтръпвал непрекъснато - мехлеми,
физиотерапии. И към настоящия момент имал болки и подуване. Малко да натовари
кракът и веднага се чувствало. Преди бил душата на компанията, радостен и
жизнен, а след катастрофата вече не иска никъде да ходи: „вкъщи гледа телевизия и лицето му става
восъчно, съвсем друг човек“. Има три внучета, на които не може да се радва пълноценно.
Физическата работа вече го затруднява. Не може да кара кола - само автоматична.
Все още е ***, но заради състоянието си едва ли ще остане на тази длъжност след
***. Преди инцидента вдигал понякога кръвно и взимал хапче, както и за диабета
и за паркинсона, който е по – отскоро - от 3,4 години.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката, които цени поради близките й отношения с ищеца при
условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като тя
споделя непосредствените си възприятия относно състоянието му непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото. Колкото до причинно – следствената връзка
между сегашното състояние на ищеца и травмите от ПТП, съдът възприема
специалните експертни знания на медиците, а не мнението на свидетелката.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и психически
болки и страдания, не всички от които обаче са в пряка причинно – следствена
връзка с травмите от произшествието, в какъвто смисъл са неоспорените изводи на
вещите лица – медици. Хипертоничната болест, захарния диабет и
паркинсоновата болест, които безспорно влияят на качеството на живот на
пострадалия, нямат връзка с травменото заболяване, като същевременно е имало
предшестващи дегенеративни промени по ставния му апарат в резултат на
възрастова промяна, наднормено тегло и метаболитна патология, чийто относителен
дял дори да не може да се прецени с точност безспорно е повлиял на интензитета
на болките и страданията и продължителността на възстановителния период. Според
вещите лица описаните в медицинската документация болестни състояния и възрастта на пострадалия не
създават условия за бързо възстановяване. Т.е. понастоящем влошеното
здравословно състояние на ищеца не е пряк и непосредствен резултат от травмата,
възстановителният период от която е приключил, а се дължи от една страна на
съпътстващите заболявания, а от друга - на дегенеративния /възрастов/ ставен
синдром, за които застрахователят не следва да отговаря. Наред с това обаче съдът настрана от
конкретната травма и специфичните обстоятелства, при които е причинена, отчита
и това, че ищецът е претърпял оперативна намеса за възстановяване на колянната става
и свързания с това стрес, болков синдром и следоперативен период; ежедневен дискомфорт в продължение на 5 месеца от
невъзможността да се придвижва самостоятелно; развито
постравматично стресово разстройство, в резултат на което и към настоящия момент
се намира в невротично състояние предвид неоспореното заключение на СПЕ, а също
и общественото и социалното му положение, свързано със заеманата *** длъжност
на съответното населено място, която в резултат на травмата не е могла да бъде
упражнявана пълноценно - обстоятелство,
което се е явило като допълнителен стресов фактор, засегнал психо –
емоционалния статус на пострадалия.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 40 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от
инцидента неимуществени вреди, от която следва да бъде приспадната платената от
застрахователя сума от 20 000 лв, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца разликата от 20 000 лв, а претенцията
за неимуществени вреди до пълния й предявен размер от общо 50 000 лв,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Установява се, като по този въпрос няма
спор, че ответното дружество е надлежно сезирано със застрахователна претенция
на *** г. /л. 37 от делото/, към която
са приложени писмени доказателства, сред които е констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Няма спор също, че по застрахователната претенция е платена
сумата от 20 000 лв, с която ищецът не е съгласен. Следователно в случая
разликата от още 20 000 лв се дължи от изтичането на 3 – месечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ, в който ищецът не е получил пълно удовлетворение на претенцията си
или в случая от ***г. Съответно искането за
присъждане на законната лихва за по – ранен период: от датата на деликта –
***г, до ***г. /вкл./, следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на делото на страните се
дължат разноски по съразмерност.
На ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от претенцията, като в случая той е бил
представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Р.М. ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ищеца в размер на 1130 лв, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията от 20 000 лв. + 100 лв
за третото по ред открито съдебно заседание на основание чл. 7, ал. 8 или общо
1230 лв., съответно 1 476 лв с ДДС. От останалите
разноски ищецът има право по съразмерност на сумата от 1128 лв – за ДТ, депозити за вещи лица и свидетел съобразно списък
на разноските на л. 386.
На основание
чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. Общият размер на разноските се установява на сумата от 550 лв
/депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния интерес по
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а
последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ/. От тях по съразмерност на ответника се следва
сумата от 330 лв /550 х 0,60/.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Христофор Колумб“ №
43 да заплати на П.Д.Н. с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 20
000 лв,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение над платената сума от
20 000 лв до пълния дължим размер от 40 000 лв по застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с полица № ***, за претърпените по вина на водача
на лек
автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA - К.Н.К., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените му увреждания в резултат на състояло
се на *** г.
около *** часа в *** на ул. *** в близост до кафе-аперитив *** ПТП, при което
водачът на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA - К.Н.К., предприел маневра
изпреварване на лек автомобил марка „Деу“, модел „Рейсър: с рег. № РВ 5651 АС,
управляван от Д.Х.Р., без да остави достатъчно странично разстояние, в резултат
на което се ударил в него, а от удара автомобил рег. № РВ 5651 АС променил
траекторията си на движение и блъснал ищеца, който се намирал на тротоара, ведно със
законната лихва, считано от ****г до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до
пълния й предявен размер от 50 000 лв., както и за присъждане на
лихва за предходен период: от датата на деликта – ***г, до ***г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адв.
Р.М. ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 476
лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на П.Д.Н. с ЕГН ********** и адрес
*** сумата от 1128
лв – разноски по делото съобразно
уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА П.Д.Н. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати на Застрахователно дружество Евроинс“ АД с
ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Христофор Колумб“
№ 43 сумата от 330 лв, представляваща
разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните в ИМ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: