№ 175
гр. Велико Търново , 27.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000110 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 вр. чл.262 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. С., против разпореждане № 260490 от
27.11.2020 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по т.д. № 142/2019 г. по описа на
същия съд, с което е върната подадената от него въззивна жалба срещу решение №
260006/21.09.2020 г., постановено по т.д. № 142/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
Оплакванията са, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Частният
жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че третото лице-помагач дължи
държавна такса. В частната жалба са изложени подробни съображения за това, че третото
лице-помагач не дължи заплащане на държавна такса по подадената от него жалба.
Аргумент в подкрепа на това становище, според жалбоподателя е разпоредбата на чл. 78,
ал.10 от ГПК, съгласно която третото лице-помагач не може да си възстанови внесената от
него държавна такса като разноски по делото. Изтъкнат е довод, че законът прокламира
равенство на страните и този основен принцип би бил сериозно погазен, ако се окаже, че
третото лице-помагач има задължение за внасяне на държавна такса, но не и права във
връзка с нея, за разлика от главните страни. По аналогия на правото се налагал изводът, че
щом третото лице не може да си възстанови разноските, то не дължи предварително
заплащане на държавна такса. Изтъква се в частната жалба, че не е налице логика третото
лице да понесе разноски за държавна такса в рамките на чуждия процес, в който то е
встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че то по този начин брани пряко
чужди субективни материални права. В частната жалба се твърди, че съдът е допуснал
процесуални нарушения. При връщането на жалбата са нарушени процесуалните права във
връзка с връчването на съобщения. Не са налице данни за спазване изискванията на чл. 37-
1
55 от ГПК. Съдът е бил длъжен да изпрати повторно съобщение за дължима такса, което не
е направено. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане.
От ответната страна „Еврохим Агро България“ ЕООД не е постъпил отговор.
От ответната страна „Агропродукт С.и“ ЕООД не е постъпил отговор.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид частната жалба, както и данните
по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Против решение № 260006/21.09.2020 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д.
№ 142/2019 г. по описа на съда е постъпила въззивна жалба от С. П. С. – трето лице-
помагач на страната на ответника.
С разпореждане № 260401 от 3.11.2020 г. Ловешкият окръжен съд е оставил без
движение подадената от С. П. С. – трето лице-помагач на ответника въззивна жалба, поради
това, че същата е нередовна – не е внесена държавна такса за обжалване. С посоченото
разпореждане съдът е указал на подателя на въззивната жалба С.С., в едноседмичен срок от
уведомяването да внесе държавна такса за въззивно обжалване, като представи вносната
бележка по делото. В разпореждането е указана последицата от неизпълнение на указанията
на съда, а именно връщане на въззивната жалба.
Видно от приложеното по делото съобщение, С. П. С. е получил на 11.11.2020 г.
разпореждането на съда за оставяне на въззивната му жалба без движение, с указанията за
отстраняване на нередовностите й. Съобщението е получено лично. В указания от съда
едноседмичен срок С. П. С. – трето лице-помагач на ответника не е отстранил
нередовността на въззивната жалба – не е внесъл дължимата държавна такса по жалбата.
Като е констатирал, че нередовностите на въззивната жалба не са отстранени в
указания срок, Ловешкият окръжен съд е постановил обжалваното разпореждане, с което
връща обратно на С. П. С. подадената въззивна жалба срещу решението по т.д. № 142/2019
г. на Окръжен съд-Ловеч.
Съгласно чл. 71, ал.1, чл. 73, ал.3 и чл. 74 от ГПК по гражданските дела се събира
държавна такса, която се внася предварително от съответната страна в зависимост от
търсената съдебна защита и съответния етап от производството. Изключение от
установеното правило за внасяне на дължима държавна такса са случаите, в които страни по
граждански дела се освобождават от заплащане на държавна такса. Тези случаи са
изчерпателно посочени в чл. 83 и чл. 84 от ГПК. Задължението за заплащане на държавна
такса в гражданското съдопроизводство важи и за случаите на подаване на жалба. Аргумент
за това са разпоредбите на чл. 261, т.4, чл. 275, ал.2 и чл. 284, ал.3, т.4 от ГПК. С посочените
2
разпоредби не е установено изключение за случаите, когато жалбата се подава не от главна
страна, а от трето лице-помагач на някоя от главните страни по делото. Именно поради
обстоятелството, че по всяка жалба, подадена от страна по делото, без значение дали тя е
главна страна или трето лице-помагач, се дължи държавна такса при обжалване на съдебен
акт по делото. С оглед на цитираните разпоредби се е установила трайната съдебна
практика, че третото лице-помагач /освен в случаите по чл. 83 и чл. 84 от ГПК/ дължи
държавна такса при обжалване.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съгласно която на третото лице-помагач не се
присъждат разноски, не променя горния извод за това, че третото лице-помагач дължи
държавна такса в случай на обжалване на съдебния акт по делото. Това е така, тъй като
посочената разпоредба урежда правоотношенията между страните по делото и тяхната
отговорност по повод на направените разноски по делото, но тази разпоредба няма
отношение към задължението за внасяне на дължима държавна такса по подадена жалба,
което е публичноправно задължение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че
ако третото лице-помагач дължи държавна такса за обжалване, то това води до неравенство
между страните в гражданския процес. Третото лице-помагач може да участва активно и да
извършва процесуални действия по делото /чл.221, ал.1 от ГПК/, включително и да подава
жалби, за да брани пряко не свое, а чуждо субективно материално право /на подпомаганата
главна страна/, което е предмет на спора по делото. Третото лице-помагач по собствена
преценка извършва процесуални действия по делото, включително и такива по подаване на
жалба, в зависимост от това доколко неговият собствен интерес определя то да участва
активно и да извършва процесуални действия. Това включва и преценката дали да понесе
разноски за процесуално действие в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило, или е
било привлечено да помага.
По изложените съображения съдът намира, че третото лице-помагач дължи държавна
такса за обжалване на постановеното по делото решение. В разглеждания случай съдът е
указал на частния жалбоподател, че дължи държавна такса, включително и с посочване на
размера й и му е предоставил възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовността
на жалбата си, а именно като внесе държавната такса. Частният жалбоподател е получил
съобщението с указанията на съда, но не е внесъл дължимата по въззивната си жалба
държавна такса.
С оглед на това, поради неотстраняване нередовността на жалбата, същата подлежи
на връщане, съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.2 т.2 от ГПК. До същия извод е достигнал
и първостепенният съд.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Такива нарушения не са налице. Не
са налице нарушения на разпоредбите на чл.37-55 от ГПК. Съобщението с препис от
разпореждането на съда с указания за необходимостта да се отстрани нередовността на
3
жалбата като се внесе дължимата държавна такса частният жалбоподател е получил лично.
Указанията на съда са ясни и разбираеми, поради което не се е налагало на подателя на
въззивната жалба С.С. да се изпраща повторно съобщение.
Разпореждането на Ловешкия окръжен съд за връщане на въззивната жалба обратно
на подателя С. П. С.-трето лице помагач е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260490 от 27.11.2020 г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 142/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.262, ал.2,
т.2 от ГПК е върната обратно подадената от С. П. С. – трето лице-помагач на ответника
„Агропродукт С.и“ ЕООД, въззивна жалба срещу решение № 260006/21.09.2020 г.,
постановено по т.д. № 142/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4