№ 26466
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110163789 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищцата – адв. А. Д. с искане
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се
присъждане на по-високо по размер адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна оспорва молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и
по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно
изхода на спора. Определеното възнаграждение за оказаната адвокатска защита е съответно
на необходимия труд за реализиране на адекватна защита на страната с оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото и следователно се явява справедливо като размер.
Съображенията, изложени в молбата, за необходимост от съобразяване на
минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени с оглед
приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото
решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
1
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая противно на
възраженията на адвоката определеното му възнаграждение не е произволно, а е конкретно
съобразено с изключително ниската фактическа и правна сложност на делото. Не би могло
да се приеме, че същото е по-ниско от пазарната стойност именно на реализираната като
обем и сложност адвокатска работа по делото, като същата по-никакъв начин не е увеличена
или усложнена с оглед цената на предявения иск, за да се обвърже с нея възнаграждението
по реда на Наредба №1/2004 г..
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 269488/22.08.2024 г. от адв. А. Д. - САК с
искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на постановеното по
делото решение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2