№ 52
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от ЕТ „Индекс-6 – Л.А.“, ЕИК ********* против
Определение № 263650/28.09.2021 г. по гр.д. 15026/2020 г. по описа на ПРС, с което е
прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на
исковете.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и следва да се
отмени. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените
искове, като се излагат подробни съображения. Жалбоподателят счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице СПН по отношение на иска за установяване
на съществуването на устен договор, тъй като в решението по предявените осъдителни
искове съдът е изложил съображения за липса на сключен устен договор само в мотивите,
но не и в диспозитива на съдебния акт. По отношение на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК
жалбоподателят счита, че същият е допустим, тъй като доказването на сключения устен
договор е обусловено от установяването на неистиността на посочените свидетелски
показания. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Въззиваемата страна „АМП“ ООД – ответник в първоинстанционното производство не е
депозирал отговор на частната жалба в указания срок.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, поради
което и процесуално допустима.
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Индекс-6 – Л.А.“, ЕИК *********
1
срещу „АМП“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 и ал. 5
ГПК за установяване наличието на устно сключен договор за изработка на „Управляващо
устройство на опаковъчна машина за твърдо и меко фолио за САЛВАМЕД гр. Сандански“ за
цена 7000 лева и неистинността на показанията на свидетеля инж. Ал. П..
И в исковата молба и в уточняващата такава, ищецът излага твърдения, че с влязло в сила
Решение, постановено по гр. д. № 14379/2014 г., осъдителната му претенция за заплащане на
възнаграждение по същия договор в размер на сумата от 7000 лева е отхвърлена именно по
съображения, че не се установява такъв устен договор за изработка на „Управляващо
устройство на опаковъчна машина за твърдо и меко фолио за Салвамед гр. Сандански“ да е
бил сключен.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е
налице сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право – съществуването на
сключен устен договор. Предмет на гр.д. № 14379/2014 г. по описа на ПРС са обективно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника – АМП ООД да заплати на ищеца
ЕТ „Индекс-6 – Л.А.“ обезщетения по сключени договори за изработка, включително и по
устен договор за изработка с уговорено възнаграждение в размер на 7000 лв. от месец
декември 2010 г. Предмет на установяване по така предявените искове е възникването на
правоотношение по така посочените договори и съответно неизпълнение от страна на
ответника.
Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на
пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната
норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно
материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните
доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и
обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването,
прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано
като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически
задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал.
2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават нейния
предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по
делото, и субективното материално право, което произтича от него.
Именно с оглед гореизложеното в Тълкувателно решение 3/2016, гр.София, 22.04.2019 год.
по тълкувателно дело № 3/2016 г. е прието, че обективните предели на СПН, когато правото
е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав споделя изводите на
2
първоинстанционния съд, че е налице сила на пресъдено нещо относно спорното
правоотношение, предмет на предявения установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване на
установено, че съществува устен договор за изработка за цена 7000 лв.
Правилно е прието, че с предявения установителен иск се цели пререшаване на спор,
разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което е намерила приложение
разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК и производството по предявения установителен иск е
прекратено поради недупостимост на същия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и по отношение на допустимостта на
предявения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях
молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице
процесуалните предпоставки за това. Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124,
ал. 5 ГПК, кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд
по гражданскоправен ред. Допустимостта на иска за установяване на престъпно
обстоятелство в гражданския процес е свързана с наличието на твърдения за две групи
обстоятелства: за наличие на гражданско правоотношение по отношение на което това е
релевантно или за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателното преследване да не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5
НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, а също и
когато извършителят не може да бъде открит.
В случая се сочи гражданско правоотношение, по отношение на което установяването на
престъпно обстоятелство е релевантно, но липсва другата кумулативно изискуема
предпоставка за допустимост на произнасянето на гражданския съд - наказателното
преследване да не може да бъде възбудено, или да е прекратено на някое от основанията по
чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК; да е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26
НПК, или извършителят на деянието да е останал неоткрит.
От съдържанието на исковата молба, уточняващата молба и приложеното постановление за
отказ за образуване на наказателно производство е видно, че не е налице нито една от
предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК. Във връзка с възможността гражданският съд да
установява престъпни обстоятелства е налице и задължителна съдебна практика, установена
с ТР № 11/03.01.1967 г. на ОСГК на ВС, която е съобразена от първата инстанция. В случая
основанието за отказа от образуване на досъдебно производство е разпоредбата на чл. 24,
ал.1, т.1 НПК, а именно липсата на данни за извършено от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер, което е
изключено от обхвата на особения установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В този смисъл е
и ТР № 20/68 г., в което се приема, че искът по чл. 97, ал. 4 от ГПК, отм. /сега чл. 124, ал. 5
от ГПК/ е особен установителен иск. Той се предявява в случаите, когато поради
прекратяване на наказателното производство на посочено в НПК основание,
престъплението не може да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път с
постановяване на присъда, която е от значение за гражданскоправните последици на
3
деянието.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав споделя изводите на
първонинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, като правилно
производството по него е било прекратено с обжалваното определение.
На основание изложените доводи обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, като
правилен и законосъобразен, с оглед на което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263650/28.09.2021 г. по гр.д. 15026/2020 г. по описа на
ПРС, с което е прекратено производството по гр.д. 15026/2020 г. по описа на ПРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4