МОТИВИ
към
присъда N 69/ 17.10.2016 год.
по НЧХД №590/2016 година
по описа на РС-Хасково
Против подсъдимите С.Д.Р. и М.Б.Д., със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение за това ,че на 21 срещу 22.03.2016 год. в гр.Хасково в съучастие ,като
съизвършители причинили на Р. М. И. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
-престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2
от НК .
Подсъдимите С.Д.Р. и М.Б.Д.
заявяват ,че разбират повдигнатите им
обвинения . В хода на съдебното следствие
дават обяснения за случая,като не
отричат на инкриминираната дата и място да
са имали контакт с частния тъжител.Подсъдимият С.Р. прави
самопризнания за нанесени удари по лицето и тялото на тъжителя ,но обяснява ,че
бил предизвикан от пострадалия с обидни думи по негов адрес. Подсъдимият Д. твърди,че не е удрял тъжителя ,а в станалото сбиване се е
сдърпал с неговия братовчед.В последната си
думата подсъдимите признават вината си .
Защитникът на подсъдимите адв.Б.И. счита частното обвинение за недоказано по изискуемия от процесуалния
закон начин,съобразно описаното в обстоятелствената част на тъжбата.Счита ,че
по отношение на подсъдимия Д. не са събрани данни за престъпно съучастие, като
съизвършител в причиняване на телесната повреда на тъжителя ,каквито са налични
само за другия подсъдим Р.. В хода на съдебните прения пледира за приложение на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание "глоба" за подзащитните си
.Гражданският иск счита за завишен по
размер .
Частния тъжител
изцяло поддържат тъжбата си.
В съдебното производство е предявен граждански иск против двамата подсъдими , които е приет за
съвместно разглеждане и решаване.
Повереникът на частния тъжител
адв.В.Г. намира частното обвинение за
доказано относно време ,място и авторство на деянията доказателства.Пледира подсъдимите да
бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да
им бъде наложено
наказание.Гражданския иск счита за установен по основание
и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на частното обвинение и
защитата, приема за установено следното:
Подсъдимите С.Д.Р. и М.Б.Д. и частния тъжител не се познавали преди инцидента.
На 21.03.2016 година
вечерта тъжителят Р. М. И.
,заедно със свидетеля С. С. Ш. / негов братовчед / били в заведение "Мини супер" в ж.к.“Бадема“
град Хасково , където консумирали алкохол.Заведението се стопанисвало от майка
и син Ч. . На съседна маса в заведението стояли
подсъдимите С.Д.Р.,М.Б.Д. , заедно със св.Т.С.Д. и техен приятел на име С.
. Понеже на следващия ден св.Ш. си заминавал за РГермания решили
да си направят снимки от „почерпката“.
Частният тъжител и св.Ш. започнали да се снимат с мобилния телефон на свидетеля и тъй
като в заведението нямало други
клиенти подсъдимите помислили ,че
също са обект на фотографиране. По
този повод отправили към частния
тъжител и св.Ш. предупреждение да не бъдат снимани .След известно време св.Т.Д.
станал от стола си ,за да
танцува . Св.Ш. също
станал да танцува, приближавайки
се към масата ,на която стояли подсъдимите, следван от частния тъжител
с телефона.Това още повече
подразнило подсъдимите ,които отново заявили, че не желаят да бъдат снимани .В един момент
подсъдимият С.Р. отишъл до тоалетна и
когато се връщал към масата чул другия
подсъдим отново да отправя забележка към частния тъжител да преустанови
снимките с телефона. Подсъдимият се
приближил до масата на
тъжителя и след като също гласно изразил
негативното си отношение към действията
на тъжителя нанесъл удар с юмрук в лявата долна половина на лицето в областта
на лявата очница на тъжителя . В резултат на удара кожата по ръба на очницата
се скъсала ,образувайки рана на мястото
на удара. Виждайки действията на подс.Р.,
св.Ш. направил опит да се притече на помощ на братовчед си
, но бил пресрещнат от подсъдимия М.Д..Последният го хванал
и с дърпане успял да го изведе вън от заведението, където в резултат на бутането Ш. паднал на земята. Междувременно частнитя тъжител , вследствие на нанесения му
удар загубил равновесие и паднал на терена ,в което положение подсъдимия Р.
успял да му нанесе още два удара ,единия от които попаднал в областта на носа на тъжителя. В този
момент св. Д.,който излизал от
тоалетната видял кръвта по лицето
на тъжителя и заедно с другия си приятел го вдигнали от
земята , извели го
извън заведението,откъдето той си тръгнал. С това фактически конфликта
между страните бил преустановен
,като подсъдимият Р. също излезнал вън
от заведението.Междувременно заради станалото сбиване собствениците на
заведението се обадили на
телефон 112 за съдействие .На
място били изпратени служителите
на РУП-Хасково св. А.А. и В.К. и двамата полицейски инспектори .
Последните пристигнали около
00.55 часа на 23.03.2016год. ,където на мястото на инцидента заварили двамата
подсъдими , собствениците на заведението и лежащия на земята св.С. Ш. . На мястото на конфликта след около 10
минути пристигнал и тъжителя ,заедно със
сина св.Е.Р.И. .Според полицейските служители тъжителят бил във видимо
пострадало състояние - с кръв по лицето ,повърхностна рана на лицето и подутини
около очите. Пред тях тъжителят посочил
подсъдимите като лицата ,които му
нанесли побой . За изясняване на случая
подсъдимите били отведени с
в РУП-Хасково,където били задържани със Заповед по ЗМВР за срок
от 24 часа. Заради констатираните увреждания по частния тъжител
полицейските служители поискали
съдействие от „Спешна помощ „ ,след
което пострадалия бил отведени от пристигналата на място линейка в МБАЛ-Хасково
за оказване на медицинска помощ.Заради констатираното при медицинския преглед
степенно помрачение на съзнанието
тъжителят бил настанен в отделението по Неврохирургия към МБАЛ-Хасково
, откъдето бил изписан на 26.03.2016
год. По случая била образувана
полицейска преписка вх.№1970р-7383/2016 год. по описа на РУП-Хасково,в хода на която били
снети писмени обяснения от участниците в инцидента.
Видно
от съдебномедицинско
удостоверение № 113/2016 г. на специалст по Съдебна медицина- д-р Х.Е. ,
издадено на 28.03.2016 год. по искане
на частния тъжител ,въз основа на представената му медицинска документация
съдебномедицинския експерт е установил
разкъсно контузна рана в лявата половина на лицето,контузия на главата и
тялото,сътресение на мозъка и счупване на носа
.По механизъм на действие
същите били причинени от твърд тъп предмет и можели да се получат при побой,причинили разстройство на здравето ,извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
От
заключението на назначена и изслушана съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни ,изготвена от вещото лице д-р Е. и разпита му в съдебно заседание е
установено, че разкъсно –контузната рана по лицето на пострдалия , с оглед на нейното разположение
е причинена от
директен удар с юмрук или дланта на ръката , който е попадал в областта на костната очница.Според експерта Е. констатираното счупване на носа е без
разместване и е възможно да бъде
причинено от удара в лявата долна половина на лицето или от самостоятелен
такъв. Останалите увреждания са
констатирани при прегледа на тъжителя и се базират на представената му медицинска документация . В случая срокът за пълно възстановяване на
причинените увреждания е определен от експерта от порядъка до
20 дни.
Така изложената фактическа
обстановка се установи от обясненията
на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели ,заключението на съдебно медицинската експертиза и другите писмени доказателства ,
приобщени към доказателствения материал по делото. При анализа на доказателствените
източници следва да се отбележи, че по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели в хода на съдебното
следствие, една част от които се явяват очевидци. Нещо повече, свидетелите С. Ш. и Т.Д.
, наред с частния тъжител и
подсъдимите са участници в разигралите
се събития. Тези свидетели , освен
очевидци на случилото възпроизвеждат
хронологично събитията на посочената в
акта на обвинението дата . Свидетелят
Ш. е в
родствена връзка с тъжителя-
негов трети братовчед,а св.Д. е в приятелски отношения с двамата подсъдими. Тези свидетели
изнасят обстоятелства във връзка с генезиса и предшестващите факти,
породили възникналия впоследствие
конфликт , прераснал във физическа
саморазправа, а именно фотографирането с
телефона от страна на частния тъжител , което дава логическото обяснение на
последващите действия . Св.С. Ш. е
пряк очевидец на физическия контакт между
подсъдимия С.Р. и частния
тъжител на инкриминираната дата и място, свидетелствайки за
побоя над братовчед си
от страна на подсъдимия Р. и възприемайки непосредствено удари, които този подсъдим
е нанесъл с юмрук по лицето на
тъжителя . На свой ред
св.Т.Д. също потвърждава
присъствието си на мястото на
инцидента и ударите насесени от подс.Р.
по лицето на тъжителя ,както и кръвта
по лицето на И.. Показанията на тези свидетели относно механизма на причиняване на телесните увреждания у
пострадалия се
подкрепят от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза. Травмите при тъжителя,според съдебномедицинския експерт са съотносими към заявеното от самия
него – удари с юмрук
и падане в условията на нанесен
побой .Т. е. заключението на вещото
лице по никакъв начин не оборва твърденията на частното обвинение за средствата, с които това е станало и
механизма на причиняване на уврежданията е в корелация с показанията на тези
свидетели . За възприемане на установените по делото фактически положения
настоящият съдебен състав кредитира с
доверие показанията и на двамата свидетели
, като взе предвид тяхната еднопосочност
и безпротиворечивост касателно действията на подс.Райче.
От материалите,събрани по полицейската преписка, приобщена към делото,
а и от показанията на свидетелите А.А. и В.К. , става ясно, че местопроизшествието е
посетено от органите на реда, именно по
сигнал за нанесен побой. Двамата свидетели са възприели състоянието на тъжителя ,както и
раната и кръвта по лицето му
,което наложило да извикат линейка на „Спешна помощ” на място . Свидетелите са
разговаряли непосредствено след
инцидента с тъжителя,като според св.А. подсъдимите
признали , че са ударили тъжителя . Свидетелите А. и К. са абсолютно незаинтересовани от изхода на
делото, нещо повече, те са лица от
състава на МВР, отговарящи за обществения ред и спокойствие,поради което и съдът кредитира изцяло показанията им.
В обясненията си подсъдимите потвърждават
, че на инкриминираната дата и място са
имали контакт с частния
тъжител. Обясненията на подсъдимите Р. и Д. се възприемат
от съда в частта им , че действията на тъжителят и св.Ш. са
причина за последвалия физически
сблъсък ,провокирани от отказа им да преустановят снимането с телефона , тъй
като се припокриват с останалия доказателствен материал. Кредитира ги и в частта за
нанесените юмручни удари само от подс.Р. първоначално в лицето,а впоследствие и в тялото на тъжителя . Съответни на обясненията им в тази част са и показанията на свидетелите Ш. и Д. . В останалата част, в която
подсъдимите твърдят ,че подс.Р. бил предизвикан от
тъжителя с обидните думи по негов адрес:“боклук,лайно и гяурин“
не следва са бъдат кредитирани,тъй като са изолирани и не
се подкрепят от
показанията на никой от разпитаните свидетели. Поддържаната от подсъдимите
версия за осъщественото от тъжителя
противоправно поведение обаче не се потвърждава и от собствения им
доказателствен източник –показанията на св.Д.
. Всъщност този свидетел по собствените му твърдения в началото на
физическия сблъсък между подс.Р. и тъжителя се е намирал в тоалетната и няма как да е възприел подобни факти.Ето защо
настоящия състав намира,че в тази им
части обясненията на подсъдимите са израз на защитна позиция, а не безспорен източник на гласни доказателства.Следва да се отбележи, че принципно не е налице сериозно разминаване в
гласните доказателствени източници,ангажирани от обвинението и защитата на
подсъдимите .
Събраният по делото
доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи:От обективна
страна съдът прие,че подсъдимият С.Д.Р.
е осъществил престъпния състав на чл. 130 ал. 1 от НК, като на 21/22.03.2016 год. в гр.Хасково причинил на Р. М. И. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По
същество получените от пострадалия
телесни увреждания – описани подробно по вид, характер и механизъм на причиняване,
несъмнено се установиха от заключението
на съдебно- медицинската
експертиза. В крайна сметка наличието на нараняванията на
тъжителя не се оспорва от
защитата, която отрича авторството на
причиняването им от страна на подс.М.Д.,като съучастник на другия подсъдим
.Основният момент от предмета на доказване обаче е налице ли е било нанасяне на удари от страна
на подсъдимите Р. и Д. спрямо
пострадалия , средствата, с
които това е станало и механизма на
получаването им. В този смисъл са
преките доказателствени източници –показанията
на свидетелите Ш. и Д. и косвените такина-показанията на св.А.,К.
и И. на база твърденията, съдържащи се
в тях относно основния предмет на доказване, касаещ въпросите за наличие на
деяние по чл. 130 НК, начина на осъществяването му и авторството .Въпреки наличието на отделни нюанси в
показанията на св.Ш. и Д. , не е налице непреодолимо разминаване в
информацията, свързана с наличието на деяние,мястото , начина, механизма на
осъществяването му и неговия автор . Достоверността на показанията на тези
свидетели относно очертаната група от факти
се потвърждава и от обективните находки по делото в тази насока, скрепени първоначално в
издаденото съдебно-медицинско удостоверение ,а впоследствие и в
заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-медицинска
експертиза Още повече, че както в
заключенията си, така и при изслушване
на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване
на констатираните увреждания у
тъжителя е този, описан от него
- при условията на побой ,с нанасянето на директни удари с юмрук , съответстващ на изложеното от свидетелите Ш. и Д. . Друг
начин на причиняване на телесните увреждания у пострадалия изглежда логически и правно изключен,
преценен от гледна точка на развитието и динамиката в отношенията между
подсъдимите и пострадалия
на въпросната дата. Тази група свидетели
са възприели и нараняванията по
пострадалия в момента на получаването им и непосредствено след
преустановяване на инцидента . Тези доказателства в своята последователност и
взаимна връзка водят на извода, че
подс.С.Р. е автор на
престъплението , за което му е повдигнато
частно обвинение. В този контекст съдът
възприема и обясненията на подсъдимите
за участието на подсъдимия Р. в
извършване на инкриминираното в
тъжбата деяние.Съвкупната преценка на всички тези доказателства води до единствения възможен извод,затова че на инкриминираната дата именно
подсъдимия Р. е причинил телесните повреди на тъжителя .От заключението
на медицинската експертиза и косвено от
показанията на кредитираните свидетели се установява,че получените от
тъжителите телесни повреди са в причинна връзка с деянието на
подсъдимия Р.. Както вече се посочи получените от тъжителя телесни увреждания са безспорно
установени,а по своето естество и
характер съставляват увреждания с разстройство на здравето,които
като резултат са довели до накърняване
на телесната цялост на пострадалия и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Поради изложеното съдът прие наличието на съставомерния резултат
по чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подс.С.Р. при условията на пряк умисъл. Това е така,
защото доказателствата обективно сочат,
че подсъдимият Р. е нанесъл
удар в областта на главата и тялото
на пострадалия , които
безспорно са средство годно
да причини повече от едно телесни
увреждания, използвана по начин
,по който пряко са
осъществили контакт с телесната цялост на пострадалия
/директни удари / и е
целял настъпването на противоправния
резултат- причиняването на леки телесни
повреди. Именно за това подс.
следва да отговаря за причинената
повреда, защото е причинена в условията
на пряк умисъл.
На следващо място, от доказателствата
по делото не се установи престъпна
дейност на подсъдимия М.Д. по извършване
на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност с повдигнатото му
частно обвинение, поради което с присъдата, постановена от настоящия съдебен
състав бе признат за невинен в това да е причинил на частния тъжител лека телесна повреда и на основание чл. 304 от НПК - оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1,вр.чл.20 ал.2 от НК. Във връзка с последното и конкретно по
отношение на подсъдимия М.Д. детайлният
анализ на доказателствените източници сочи, че установен по несъмнен начин е
фактът, че частният тъжител е получил
няколко телесни увреждания, като техният вид и характер,сочи на извод
за съставомерен резултат
по ал. 1 на чл. 130
от Наказателния кодекс. Единственият възможен извод
от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
относно авторството на престъплението обаче, е в насока на липса на доказана
съпричастност на подсъдимия М.Д. в
извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното
обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване в тъжбата ,именно на
подсъдимия Д. като извършител при
осъществяване на изпълнителното деяние. Този конкретно подсъдим е бил част от
присъстващите лица около станалото сбиване , но липсват категорични
доказателства за осъществени от
него конкретни действия по нанасяне
на удари на частния тъжител довели до съставомерния резултат
.Действително установено по несъмнен начин от всички доказателствени източници
по делото , а и не се оспорва от него е,
че същият на инкриминираната дата се е
намирал на мястото на разигралите се
събития. Доказателства по делото обаче за
конкретно участие на подсъдимия Д.
при нанасянето на удари на частния тъжител и оттам в осъществяване на
изпълнителното деяние липсват . Особено показателно в тази насока е отразеното
в доказателствените източници, ангажирани от самия тъжител и конкретно
изложеното в показанията на свид.С. Ш. , който
е пряк очевидец и в определена степен участник в цялостната картина,
очертана с описаните по - горе събития. Същия
е възприел подс. М.Д. в
конфликта , като едно от лицата на място на сбиването , като първоначално твърди ,че ударите били нанасяни само от
подс.Р.,а впоследствие твърде общо и
неконкретизирано обяснява ,че и
двамата подсъдими удряли тъжителя,а същевременно подс.Д. удрял него. Анализирани показанията на св.Ш. в тази им част обаче са изключително вътрешно противоречиви и непоследователни ,а и не
кореспондират с други доказателствени
източници ,за да им бъде дадена вяра . Това,
от своя страна, води до недоказаност на предявеното обвинение, свързано с
причиняването на конкретно упоменатите
в удостоверението телесни повреди,при наличието на констатирани няколко
различни по вид телесни увреждания за тъжителя .С оглед на потвърдените от
свидетелите данни за механизма по настъпване на уврежданията, които не
установяват необходимата причинно следствена връзка между действията на подс.Д.
и тяхната поява, той не може да носи отговорност за възникването
на преобладаващата част от тях. При липсата на категорични и еднопосочни доказателства за
участие на подс.Д. при нанасяне на
леката телесна повреда на частния
тъжител на процесната дата –
21/22.03.2016 г., съдът го призна за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК .
Затова признавайки подс.Р.
за виновен за горепосоченото престъпление по чл.130 ал.1 от НК
,съдът обаче го оправда по
обвинението за причинена лека телесна
повреда в съучастие с другия подсъдим.
При определяне на вида и размера
на наказанието за престъплението , съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца , а от друга страна причините и
подбудите за извършване на деянието
,предхожадащи неговото извършване
.Обществената опасност на престъпното деяние на подсъдимия Р. през
призмата на вида,броя и
механизма на получаване на телесните
увреждания и конкретните по интензитет болки,търпяни от
пострадалите не е
висока , но в никакъв случай не може да бъде определена и като ниска. Същевременно изследвана
личността на подсъдимия ,в
контекста на събраните по делото данни
не го определя, като деец със
завишена обществена опасност. Видно от справката
за съдимост ,изд.от
РС-Хасково подсъдимия С.Р. не е осъждан . Успоредно с това за
извършеното престъпление по чл.130 ал.
1 от НК
законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” до шест месеца или пробация или глоба от 100 лв. до
300 лв.Наред с това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни
подс. да е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Доколкото
в случая са налице задължителните предпоставки на чл. 78а от НК - за
престъплението за което съдът призна подсъдимия за виновен, е предвидено
наказание до една година „лишаване от
свобода”, подс. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 а от НК, съдът го освободи на осн. чл.78 а ал.1 от НК от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „ глоба „ в
размер на 1000 лв. – в размер на
минимума по чл.78 а ал.1 от НК, което определи при превес на
смекчаващите вината му обстоятелства, за каквито прие добрите характеристични
данни, липсата на криминални регистрации и насоченост, това, че в известна
степен е бил провокиран от пострадалия
,както и направените самопризнания в
хода на съдебното следствие и изразеното отношение към извършеното . Наложеното наказание, според съда ще бъде в състояние
да съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели,както по отношение на подсъдимия,така и по отношение на
останалите членове на обществото.
По предявения граждански иск:
Постановената осъдителна присъда
по отношение на подсъдимия С.Р. обосновава
основанието по предявените срещу него
от пострадалия гражданск иск . Налице са елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина
на подсъдимия.За причинените леки телесни повреди,установен по основание искът за обезвреда на пострадалия
следва да бъде уважен ,но не в
пълния предявен размер . Констатираните наранявания от вида на разкъсно-контузна рана на лицето и счупване на носа на пострадалия несъмнено са предизвикали у него
неприятно физическо усещане ,като счупването на носа е било
свързано със силна болка ,а сериозността на сътресението на мозъка е
довело и до хоспитализация в отделението по Неврохирургия към
МБАЛ-Хасково в рамките на пет дни .От друга страна телесните
увреждания по лицето
на пострадалия са създали и видимо естетическо неудобство от тяхното наличие за околните . Затова
и изхождайки от характера и естеството, броя на нараняванията ,тяхното времетраене, интензитета на тяхното въздействие и периода на пълното им
отшумяване от порядъка до 20 дни и във връзка с нормите на справедливостта,
съдът намери, че сумата от 1200 лева е достатъчна да възмезди причинените
на тъжителя неимуществени вреди ,изразяващи се в
претърпени болки и страдания.Справедлив
размер за репариране на причинените неимуществени вреди се явява този от
1200 лева ,тъй като деликтното поведение на подсъдимия е
причинило не само болки ,но и страдания на пострадалия, оказвайки влияние
на нормалния му начин на живот . Поради
това и съдът осъди подсъдимия С.Р. да заплати на тъжителя
сумата от по 1200 лв. , ведно със законната лихва от датата на
увреждането-23.03.2016 год. до
окончателното и изплащане, като отхвърли претенцията в останалата й част – до
пълния предявен размер от 4 000 лв.
и по отношение на другия подсъдим М.Д..
По отношение на разноските:
Предвид доказаното
престъпление,за което подсъдимия С.Р.
бе признат за виновен съдът осъди
същия да заплати на тъжителя направените по делото разноски за държавна такса,разноски за вещо лице и
адвокатски хонорар в размер на 762 лв. , а по сметка на РС – Хасково държавна такса в размер на 50 лева върху
уважения размер на
гражданския иск.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.