Решение по дело №607/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в РУ Аксаково при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна срещу Решение № 194/14.02.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 227 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-0445-000860/06.10.2023 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че са налице обективните и субективните признаци на нарушението – нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Сочи се, че по делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 16.11.2022 г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като В. В., в качеството си на приобретател, не е пререгистрирал автомобила в регламентирания в посочената разпоредба двумесечен срок от закупуването му на 14.09.2022 г. Касаторът посочва, че в този случай прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона и не е необходимо уведомяването на собственика. Изтъква, че по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо, независимо че е извършено при форма на вината непредпазливост. Прави искане за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Ответникът в производството В. И. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни доводи за липса на данни за влизане в сила на акта за прекратяване на регистрацията на автомобила и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна и за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законния срок, поради което е допустима.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 23-0445-000860/06.10.2023 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, с което на В. И. В. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и ‚лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 12.03.2023 г., около 13:42 ч., в с. Въглен, по главната улица на центъра в посока училището, В. В. управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № [рег. номер], собственост на Р. В. Т.. При извършена проверка от служители на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради което срещу В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на фактите, отразени в акта, и правната квалификация на деянието било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, районният съд приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при спазване на процесуалните правила, както и че съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, аргументирана с липсата на данни за уведомяване на собственика на автомобила за прекратяването на неговата регистрация, респ. за влизането на акта за дерегистрация в сила, поради което е направил извод за обективна несъставомерност на деянието на В.. Изложил е и съображения за липса на субективен елемент, тъй като нарушението не е извършено виновно, предвид факта, че водачът не е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация поради липса на уведомяване за това. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Решението на районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно посочената в наказателното постановление като нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

С нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От приложените по делото справки от ИИС – КАТ се установява, че В. В. е придобил собствеността върху лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № [рег. номер] на 14.09.2022 г. по силата на договор за покупко-продажба, т.е. към момента на извършване на проверката от контролните органи същият е бил собственик на управляваното от него превозно средство. Установява се също така, че на 16.11.2022 г. е прекратена регистрацията на процесното МПС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система поради неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Тази норма (за разлика от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП) не предвижда задължение органите да уведомяват собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. Това е така, защото прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона като пряка последица от неизпълнението на задължението на собственика да регистрира в двумесечен срок от придобиването пътното превозно средство. Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, на което се е позовал въззивният съд, е неприложимо в настоящия случай, доколкото не разглежда случая на прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15, а този по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В тази хипотеза, противно на приетото от районния съд, прекратяването на регистрацията се извършва изцяло от системата без намесата на оператор и затова не се изисква издаването на конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на МПС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата правна норма изрично са посочени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е сред тях, с оглед на което възражението на касационния ответник за неуведомяването му за прекратената регистрация се явява неоснователно. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци от обективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП.

Налице е и субективният елемент на нарушението. След като В. е собственик на управлявания от него автомобил, същият е субект на задължението за неговото пререгистриране, поради което няма как да не му е известна липсата на пререгистрация. Ето защо той съзнава настъпването, вследствие неизпълнението на това задължение, на правната последица по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно прекратяване регистрацията на пътното превозно средство с отбелязване в автоматизираната информационна система. Формата на вината е умисъл, доколкото нарушението от административнонаказателния състав на разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е формално по своя характер. Противоположният извод, достигнат от районния съд, е вследствие на неправилната му констатация, че В. В. не е собственик на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № [рег. номер], която противоречи на представената по делото справка от ИИС – КАТ, според която ответникът по касация е придобил собствеността върху превозното средство на 14.09.2022 г.

При преценката на размера на наложените наказания касационният състав намира, че наложените кумулативно административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са определени в минимално предвидените в санкционната норма размери за всяко от тях, поради което не стои въпросът за редуцирането им.

С оглед горното, процесното наказателно постановление е законосъобразно. Достигайки до противоположен правен извод и отменяйки оспорения пред него санкционен акт, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото от Началник група в РУ - Аксаково при ОД на МВР Варна Наказателно постановление № 23-0445-000860/06.10.2023 г.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна съдебно-деловодни разноски за въззивната и за касационната инстанция общо в размер на 160 лева (по 80 лева за всяка съдебна инстанция), представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 194/14.02.2024 година на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 227 по описа на съда за 2024 г., като вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0445-000860/06.10.2023 година, издадено от Началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, с което на В. И. В. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца.

 

ОСЪЖДА В. И. В., [ЕГН], от с. В**, ул. „С**“ № ***, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 160 (Сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.