РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Велико Търново , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101164 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
*в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за
кредит* от 06.02.2017г., по силата на който последният е получил сумата от 600 лв. Изтъква
се, че сумата е следвало да бъде върната в срок до 02.06.2017г., след изтичането на който е
последвало неизпълнение на задължението на ответника. Навеждат се доводи, че с Договор
за прехвърляне на вземания *от 23.11.2018г., вземането по договора валидно е прехвърлено
на ищеца от заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Изтъква се, че в
резултат от забавата на ответника, за ищеца е възникнало правото да претендира
обезщетение в размер на законната лихва от 130,01 лв. за периода от 24.11.2018г. до
11.01.2021г. Ищецът твърди, че горепосочените вземания са дължими, поради което отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ги заплати, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски. При условията на
евентуалност отправя искане до съда при недействителност на договора за кредит, за
осъждане на ответника да заплати главницата от 600 лв. като получена без основание, ведно
със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като в
съдебно заседание признава дължимостта на претендираните от ищеца суми.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени главни искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 06.02.2017г. между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за кредит *. Кредиторът предал на кредитополучателя
чрез офис на Изипей сумата от 600 лв., а последният се задължил да я върне в срок до
08.03.2017г. В уговорения срок последвало неизпълнение на задължението на ответника, а с
Договор за прехвърляне на вземания *от 23.11.2018г. сключен между *като цедент и ищеца
като цесионер, процесното вземане е прехвърлено в полза на *. При сключване на договора
цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за прехвърляне на вземането
както и пълномощно, даващо право да уведоми длъжника за цесията. Последвало изпращане
на уведомление за извършената цесия до ответника, което не е връчено поради ненамиране
на посочения в договора адрес.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно възникнало заемно правоотношение свързано с предоставяне от страна на
първоначалния кредитор в полза на ответника на сумата от 600 лв. по процесния договор за
кредит. Последният не е погасил задължението си, в резултат на което от 09.03.2017г. е
изпаднал в забава. Вземането по договора валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1
от ЗЗД от *в полза на ищеца с договора за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. Цесията
е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че
последният не е уведомен за извършването й преди образуване на настоящото дело.
Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
последния и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на
вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не
изключва възможността цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането
като представител на цедента. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил
2
качеството на кредитор на правата по договора за кредит като по делото липсват
доказателства за изпълнение на задължението на ответника да върне предоставената му сума
от 600 лв., поради което предявеният главен иск по чл. 79 от ЗЗД за заплащането й се явява
основателен и следва да бъде уважен. В резултат от забавата на ответника, за ищеца е
възникнало право да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната
лихва за периода от 24.11.2018г. до 11.01.2021г. от 130,01 лв., поради което претенцията в
тази част също следва да бъде уважена. Поради наличието на гореизложените предпоставки,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба -
18.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляващи направени по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда П. В. Гр. *, да заплати на * по сметка с *, сумите от 600 лв. /шестстотин лева/ -
главница, 130,01 лв. /сто и тридесет лева и една стотинка/ - обезщетение за забава за периода
от 24.11.2018г. до 11.01.2021г., представляващи задължения по Договор за кредит *от
06.02.2017г., прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания *от 23.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3