№ 3
гр. Русе, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20214500900068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХII от ГПК.
Исковете са обективно кумулативно съединени, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 430 – чл. 432 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****,
чрез пълномощник адвокат Д.М. от САК, срещу М.Д.А.. и Д.А.Х., двамата от
гр. Русе. Ищецът твърди, че на 29.02.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, сега с наименование „Юробанк България“ АД – кредитодател
и ответниците М.А. и Д.Х. – кредитополучатели, е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL30005/29.02.2008 г., съгласно който банката
им предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 36 330 евро, по курс „купува“ за
щвейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 12 000 евро за покупка на
недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 24 330 евро – за
други разплащания. Кредитополучателите се задължили да върнат кредита,
заедно с дължимите лихви при условията на договора, като отговарят
солидарно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
1
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за съответния
период на начисляване, плюс договорна надбавка от 4.65 пункта, като към
момента на сключване на договора БЛП е 4.5%. При просрочие на дължими
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
глА.ца плюс 10 пункта наказателна надбавка. По силата на чл. 3, ал. 5
действащият БЛП не подлежи на договаряне, промените в него стават
незабавно задължителни за страните, а банката уведомява за новия размер
чрез обявяването му в банковите салони на видно място. Дължат се и такси по
кредита. Крайния срок за погасяване на кредита е 312 месеца, считано от
датата на усвояването. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която той е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. По силата на чл. 12 банката запазва правото си да променя
тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и
приложимите лихви по кредита, при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 20 от договора. Съгласно чл. 14, ал. 3 от договора, кредитополучателят
дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава
банката, а тя приема да застрахова от негово име и за негова сметка
предоставения като обезпечение имот, както и да заплаща необходимата
премия за сключване и ежегодно подновяване на застрахователната полица,
като събира служебно необходимите средства от сметките на
кредитополучателя. В случай, че по сметките не е осигурена необходимата
сума, кредитополучателят дава съгласие банката да я преведе, като увеличи с
нея задължението му по договора. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на което и
да е задължение от страна на кредитополучателите по договора, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл. 18, ал. 2
от договора е предвидено, че при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита
се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от падежа на
последната вноска. Страните удостоверили датата на усвояване на кредита –
07.02.2008 г., с подписване на Приложение № 1 от 10.03.2008 г., като към тази
дата приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро е
0.6215, като определения съобразно този курс размер на усвоения кредитен
лимит е 58452 швейцарски франка.
2
Твърди, че кредитополучателят М.А. завел срещу банката иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с искане за заплащане на недължимо платени
суми, представляващи валутни разлики в размер на 12 413.38 лв. за периода
07.05.2010 г. – 07.03.2015 г., както и недължимо платени лихви – 7654.39 лв.
за същия период, по който било образувано гр. д. № 1953/2015 г. на РРС.
Банката била осъдена с решение № 790/09.06.2016 г., като то било потвърдено
от въззивната инстанция и отменено само частично в частта за разноските. С
решението си РРС прогласил нищожността на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12
от процесния договор, като неравнопрА.. При съобразяване влязлото в сила
решение, банката е приела, че валутата на кредита е евро, по отношение на
лихвата се прилагат първоначално договорените условия и се приспадат
платените валутни разлики. След заплащане на сумите по заведеното срещу
банката изпълнително дело № 940/2018 г. на ЧСИ и имплементиране
решението на съда в системата на банката, за нея възниква правен интерес от
завеждане на иска, предмет на делото, тъй като кредитополучателите са в
голямо просрочие, като непогасените вноски са тридесет и три – за глА.ца и
тридесет и две – за лихва, а към момента на връчване на поканите
просрочията са в размер на 10 017.89 евро. С покани, връчени на всеки от
ответниците по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК чрез ЧСИ, банката ги уведомила,
че поради формираните просрочия обявява кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, като дала седемдневен срок да погасят задълженията си. Датата на
предсрочната изискуемост е 09.03.2020 г. Част от вземанията по договора са
погасени по давност. Претендира съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците М.Д.А.. и Д.А.Х. да заплатят на банката солидарно част от
общо дължимите сума по процесния договор за кредит – 44624.01 евро и
555.81 лв., както следва: 31 278.76 евро – глА.ца за периода 07.09.2017 г. –
28.02.2021 г.; 5 719.57 евро – непогасена по давност възнаградителна лихва за
периода 07.03.2018 г. – 09.03.2020 г., частично от общо дължимата 7 140.90
евро; 5 880.64 евро – непогасена по давност наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава) за периода 07.03.2018 г. – 28.02.2021 г., частично от 5
907.47 евро; 181.86 евро – такси за периода 07.04.2018 г. – 28.02.2021 г.; 94.21
евро – непогасени по давност застраховки за периода 15.03.2018 г. –
28.02.2021 г., частично от общо 115.02 евро; 184.26 лв. – непогасени по
давност нотариални разноски за периода 15.02.2018 г. – 28.02.2021 г.
Претендира присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до
3
окончателно изплащане на сумата, както и на направените разноски по
делото.
Ответниците М.А. и Д.Х. са подали отговор на исковата молба чрез
пълномощник адвокат Д.Д. от САК. Оспорват иска по основание и размер,
като сочат, че претендираното вземане не е уговорено с договора за кредит за
покупка на недвижим имот № HL30005/29.02.2008 г. Съгласно чл. 6, ал. 2 от
сключения договор, погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, сметката по чл. 2,
ал. 1 от договора за отчитане и погасяване на кредита е в швейцарски
франкове и те нямат сметка в евро, по която да се отчита и погасява
твърдяното вземане в евро. Твърдят, че не са искали от банката да
превалутира кредита от швейцарски франкове в евро и не са се съгласявали с
такова превалутиране. Твърдят, че банката е събирала вноски за погасяване
на кредита само в швейцарски франкове, като е превалутирала в тази валута
всички платени от тях суми в евро и лева, по увеличен курс на швейцарския
франк към датата на всяко плащане, като така целият валутен риск от
увеличението на курса на тази валута спрямо евро и лева е бил за тяхна
сметка. Банката е прилагала по кредита увеличена лихва за кредити в
швейцарски франкове, вследствие на което платените месечни вноски са
завишени допълнително. С влязло в сила решение по гр. д. № 1953/2015 г. на
РРС (потвърдено с решение по в. т. д. № 338/2016 г. на РОС), е установена
нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от
договора за кредит, в които е предвидено задължение на кредитополучателите
по договора в швейцарски франкове и на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 12, ал. 1, които предвиждат право на банката едностранно да променя
размера на възнаградителната лихва. Банката е осъдена да заплати на М.А. 12
413.38 лв. недължимо платени валутни разлики от увеличението на курса на
швейцарския франк спрямо лева и евро и 7 841.41 лв. – недължимо платени
лихви от увеличението на лихвата по кредита. Твърдят, че нямат договорно
задължение в евро, тъй като такова не е уговорено с договора. Твърдят, че са
поели кредитно задължение в швейцарски франкове с неравнопрА. клаузи в
договора за кредит. Твърдят, че с влязлото в сила решение е установено, че
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, с които е уговорено кредитното
задължение в швейцарски франкове са неравнопрА. и нищожни, а тъй като
неравноправността на клаузите съставлява основание на уважения иск по чл.
4
55, ал. 1 от ЗЗД, решението се ползва със СПН относно нищожността на
клаузите и недължимост на кредита в швейцарски франкове. Твърдят, че
нямат договорно задължение в евро, искът за изпълнение на договорно
задължение в евро е неоснователен, тъй като такова задължение не е
уговорено в писмена форма между страните, която е форма за
действителност. Няма уговорка, че валутата на кредита е евро, че те дължат
такава валута или, че вноските са в евро, няма и не е имало погасителен план
в евро. Сметката, по която се отчита кредитът е в швейцарски франкове и
през целия срок на договора банката е изисквала и събирала вноски за
погасяване на кредита само в тази валута, вкл. и след влизане в сила на
решението по посоченото дело. На 04.07.2016 г. М.А. е открил сметка в евро,
по която внесъл 10 120 евро, но банката служебно превалутирала тези суми в
швейцарски франкове и ги отнесла за погасяване на кредит в швейцарски
франкове, след което служебно закрила сметката и от тогава до момента те
нямат сметка в евро. Банков кредит в евро не би могъл да се обслужва, ако
кредитополучателят няма такава сметка. През периода 06.03.2008 г. –
25.02.2020 г. М.А. е заплатил на банката 49 072.76 швейцарски франка от
сметката си в швейцарски франкове по чл. 2, ал. 1 от договора и 10 794.35
швейцарски франка, които банката служебно събрала от сметката му в евро и
превалутирала в швейцарски франкове по свой търговски курс към датата на
всяка валутна операция през периода 04.07.2016 г. – 09.12.2016 г. Така в срока
на действие на договора М.А. заплатил на банката общо сума в размер на 59
867.11 швейцарски франка, които банката му „продала“ срещу 48 488.95 евро
по неин търговски курс към датата на всяко плащане. Страните не са се
споразумели за промяна на валутата на договора. С решението на РОС по
цитираното дело не е формиран извод, че те дължат евро вместо уговореното
с неравнопрА. клаузи задължение в швейцарски франкове. Това не е и
възможно да стане, тъй като основание на иска, ползващо се със СПН е
неравноправността на клаузи от договора, а не заместване на липсващо
съгласие на страните за погасяване в евро. Предвид това, с имплементиране
на решението на съда в системата на банката, ищецът не може да създаде
ново задължение на ответниците в евро, ето защо и исковото вземане не е
възникнало. Оспорват верността на извлечението от счетоводните книги на
банката, тъй като в него са посочени задължения, каквито не са уговорени
между страните. Позовават се на нищожност на целия договор за кредит, тъй
5
като съгласно задължителната практика на СЕС договорът не може да се
прилага без неравнопрА.те клаузи и не са налице предпоставките за тяхната
замяна. Сочат две решения на СЕС, на които се позовават, постановени в
хипотеза като процесната. Твърдят, че в практиката на ВКС се приема, че при
прогласяване на договор за кредит за нищожен, последицата за потребителя е
възникване на вземане на банката за връщане, при начална липса на
основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, по силата на чл. 34 от
ЗЗД. В случая тази последица няма как да настъпи, тъй като ответниците са
върнали на банката целия предоставен им паричен ресурс. Банката им е
предоставила 36330 евро. При прилагане на неравнопрА.те клаузи за целия
срок на действие на договора ответниците са плащали месечни вноски в
швейцарски франкове, завишени с около 60% вследствие увеличението на
курса на тази валута към евро спрямо курса към датата на усвояване, като са
платили 48488.95 евро. С решението на РОС банката е осъдена да им върне
част от платената сума на стойност 10 356.11 евро (12 413.38 лв. и 7 841.41
лв.) и след приспадането , платената от тях сума възлиза на 38 132.84 евро и
надхвърля получената сума по кредита с 1 802.84 евро. От друга страна
банката продължила да прилага неравнопрА.те клаузи, а с оглед увеличените
вноски за ответниците станало невъзможно редовното обслужване на кредита.
За първи път банката предявила претенциите си за вземане в евро с
уведомлението, че е обявила кредита за предсрочно изискуем. По този начин
ги поставила в пълна невъзможност да изпълняват договора. Предвид горното
твърдят, че установената със СПН неравноправност на клаузите, уреждащи
основния предмет на договора, има за последица нищожност на същия и
искът се явява неоснователен. На следващо място се оспорва искът и по
размер. Твърди се също така, че в представеното извлечение от сметка на
банката не са отразени всички извършени плащания. Прави се възражение за
прихващане с платените от ответника М.А. завишени месечни вноски с
валутните разлики от увеличения курс на швейцарския франк и от увеличения
лихвен процент, установени с решението на РОС: вземане в размер на 5
166.32 евро, платени въз основа на нищожните клаузи по чл. 6, ал. 2 и чл. 22
от договора за периодите 06.03.2008 г. – 06.05.2010 г. и 08.03.2015 г. –
25.02.2020 г.; вземане в размер на 2 408.81 евро, платени вследствие
увеличение на лихвения процент въз основа на нищожните клаузи на чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 от договора през периода 06.03.2008 г. – 06.05.2010
6
г. и 08.03.2015 г. – 25.02.2020 г. Оспорва се дължимостта на лихви и такси за
периода 09.03.2020 г. – 28.02.2021 г., тъй като през този период кредитът е
бил предсрочно изискуем и такива не се дължат.
С допълнителна искова молба ищецът е взел становище по
оспорванията на ответниците. Твърди, че кредитът е преизчислен в евро,
съгласно съдебното решение. Оспорва твърдението, че договорът е нищожен.
Счита за неоснователни възраженията, че извлеченията от счетоводните
книги нямат доказателствена стойност. Оспорва допускане на експертиза със
задачите, свързани с изчисления, за които има влязло в сила решение по в. т.
д. № 338/2016 г. на РОС. С оглед противоречивите оспорвания на
ответниците, иска поставените в исковата молба задачи към експертизата да
бъдат в два варианта – в евро и в швейцарски франкове.
С отговора на допълнителната искова молба ответниците сочат какво е
установено в решението по в.т.д.№ 338/2016 г. по описа на РОС. Оспорват
твърденията на ищеца, че договорът може да се изпълнява и без наличието на
неравнопрА.те клаузи, като отново се позовават на решения на СЕС. Считат,
че с допълнителната искова молба се сочи, че вземането на ответниците не е в
евро, както се твърди в исковата молба, налице са противоречиви твърдения,
които водят до нередовност на исковата молба. По искането в ДИМ съдът да
се произнесе в каква валута е кредита, ако се предявява ИУИ, считат същия за
недопустим. Считат за недопустимо заявеното изменение на петитума на
иска, тъй като искането съдът да установи в каква валута и за каква сума да се
произнесе е в нарушение на служебното начало, тъй като би нарушило
правото им на защита. Уточняват, че оспорват извлечението от счетоводните
книги на банката, документ, изхождащ от ищеца. Представеното извлечение
от банковата сметка на ответника М.А. в швейцарски франкове (представено
с ОИМ), по която е обслужван кредита е генерирано от системата за
електронно банкиране и с него доказват, че ответниците са заплатили на
банката сума в размер на 48 488.95 евро, по-висока от посочената като
погасена в извлечението от счетоводните книги на банката – 35 440.05 евро и
предоставената глА.ца – 36 330 евро.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и предприетите от тях процесуални действия, намира за установено
следното:
7
По делото не се спори, а и е установено от събраните доказателства, че
на 29.02.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и
ответниците М.Д.А.. и Д.А.Х., наричани общо кредитополучател, е сключен
Договор за кредит HL 30005, по силата на който банката предоставя кредит за
покупка на недвижим имот в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 36 330 евро, по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в швейцарски франкове на 12 000 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита – за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски
франкове на 24 330 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита – за други разплащания.
Кредитополучателите се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора, като отговарят солидарно.
Посочено е, че кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове на кредополучателя М.Д.А.. (чл. 2, ал. 1) и се ползва от него, след
предоставяне на изискуемите от банката документи. Според чл. 2, ал. 3
усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от
банката в евро по търговския курс „купува“ швейцарския франк към евро на
банката за съответната валута в деня на усвояването. Според чл. 3, ал. 1 за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване, плюс договорна
надбавка от 4.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в швейцарски франкове е 4.5 %. В ал. 3 на чл. 3 е
уговорено, че при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна глА.ца, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. В ал. 5, прогласена за нищожна с влязло в сила решение по гр. д. №
1953/2015 г. на РРС, е посочено, че действащият БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и за
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените надбавки не се променят. В чл. 4 са договорени
таксите, които кредитополучателят заплаща: 1. Такса за управление – 1.5 %
8
върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при първо
усвояване на кредита; 2. В началото на всяка година, следваща откриването на
заемната сметка по кредита – годишна такса за управление в размер на 0.3 %
върху непогасената глА.ца; 3. Административна такса – 20 лв., дължима
еднократно при подаване на документите за кредит. Според чл. 5 крайният
срок за погасяване на кредита, вкл. лихвите е 312 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, като тази дата се удостоверява чрез подписване на
приложението по чл. 1, ал. 3 – Приложение № 1. Кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи глА.ца и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план (Приложение № 2), неразделна част от договора –
чл. 6, ал. 1. В ал. 2 на чл. 6 е уговорено, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове,
а в ал. 3, която също е прогласена за нищожна с влязлото в сила решение по
гр. д. № 1953/2015 г. на РРС, е посочено, че при промяна на БЛП на банката,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и
безусловно съгласие с подписване на договора. В чл. 18, ал. 1 страните са
уговорили, че при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение, на което и да е задължение на кредитополучателя, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал. 2 е
посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски,
изцяло или частично, целия остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо, каквото и да е волеизявление на
страните. В чл. 20, ал. 1 е посочено, че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати
съответната комисионна, съгласно действащата Тарифа на банката към датата
на превалутиране. В ал. 2 е договорено, че кредитополучателят се съгласява в
случаите по ал. 1, банката да превалутира кредита в евро по обявения курс
„купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутиране,
както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти за съответната валута и вид на кредита. Според чл. 22, ал. 1
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
9
франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора,
може да има за последица, вкл. в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване размера
на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. Според чл. 27, ал. 1 страните се съгласили, че
банката във всеки един момент може да прехвърли вземанията си по договора
на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Grup, включително
на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
Договорът за кредит е двустранно подписан, но същият е оспорен
относно уговорките, съдържащи се в чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1. С
Решение № 790 от 09.06.2016 г., постановено по гр. д. № 1953/2015 г. на РРС,
потвърдено с Решение № 180 от 17.11.2016 г. по в. т. д. № 338/2016 г. на РОС,
влязло в сила и приложено по делото, по иск, предявен от М.Д.А.., е
прогласена нищожността на посочените разпоредби от договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 30005, сключен на 29.02.2008 г. с „Юробанк
И Еф Джи България” АД, поради противоречие с императивни прА. норми по
чл. 143 от Закона за защита на потребителя. Според Приложение № 1 към
договора, датата на усвояване на кредита е 07.02.2008 г., като към дата на
усвояване приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към
евро е 0.6215, като усвоеният кредитен лимит е 58 452 щвейцарски франка.
До всеки от ответниците – кредитополучатели банката е изпратила
покана, с която ги уведомява, че поради непогасяване на формирани
просрочия към 26.02.2020 г., в размер на 10 017.89 евро и неизпълнение на
условията по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
30005/29.02.2008 г., обявява същия, за сумата в общ размер 39 156.39 евро и
375.81 лв., за изцяло и предсрочно изискуем. Даден е седемдневен срок от
получаване на поканата за погасяване на задълженията. Съобщението е
връчено на посочения в договора адрес на кредитополучателите на 09.03.2020
г. чрез ЧСИ В.М..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по което страните не са имали възражения и което съдът
възприема изцяло като компетентно и обосновано. Вещото лице е
10
констатирало, че направените от ответниците вноски по кредита са в размер
на 48 539.65 швейцарски франка, които се равняват на 37 832.31 евро по курс
„продава“ на банката към датата на действителното закупуване на
франковете, а към датата на извършените погасявания на дълга по курс
„продава“ на банката за франковете, горната сума се равнява на 37 860.93
евро. За погасяване на задълженията по договора, банката е събрала от
ответниците и 10 103.65 евро, с които са закупени 10 776.90 швейцарски
франка, като последното плащане по процесния договор за кредит е в размер
на 540 евро, извършено чрез вноска на каса на 04.11.2016 г. След падежна
дата 07.12.2017 г. е преустановено плащането и кредитът е в просрочие, както
следва: просрочена глА.ца в общ размер на 31 033.78 евро, просрочена
договорна лихва за периода 07.11.2017 г. – 08.03.2020 г. в общ размер на 6
364.89 евро, лихва за забава за периода 08.12.2017 г. – 28.02.2021 г. в общ
размер 6 328.88 евро, годишна такса за управление за периода 07.04.2018 г. –
09.03.2020 г. в общ размер на 181.86 евро имуществена застраховка за
периода 07.03.2017 г. – 24.02.2021 г. в размер на 115.02 евро и нотариални
такси в периода 15.02.2018 г. – 27.03.2020 г. в размер на 555.81 лв. След
влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1953/2015 г. по описа на
РРС, до 25.02.2020 г. процесният договор за кредит е отчитан и погасяван в
швейцарски франкове, като след тази дата е преизчислен с фиксиран лихвен
процент в размер на 9.15 % и по фиксинг на БНБ за швейцарския франк и
осчетоводен от банката по фиксинг в евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
прА. изводи:
Безспорно е установено по делото сключването на договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 30005 от 29.02.2008 г. между „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е ищецът и ответниците –
кредитополучатели, по силата на който на последните е отпуснат кредит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 36 330 евро, със срок за
погасяване 312 месеца, на месечни вноски, включващи глА.ца и лихва,
съгласно погасителен план, но такъв не е представен по делото. Безспорно е
установено от заключението на вещото лице, че ответниците не са изпълнили
поетото задължение да връщат кредита, съгласно уговореното в договора,
изпаднали са в просрочие и са преустановили плащанията по кредита,
считано от 07.12.2017 г., като последното плащане е от 04.11.2016 г. чрез
11
вноска, извършена на каса в размер на 540 евро. Предвид това, ищецът е счел,
че в негова полза е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем съгласно чл. 18 от договора и той го е упражнил, посредством
изпратено до всеки от ответниците уведомление, връчено чрез ЧСИ В.М. на
09.03.2020г.
Искът за изпълнение на договорното задължение на ответниците в евро
е неоснователен.
Според експертизата (т. 4), до влизане в сила на съдебното решение по
гр.д.№1953/2015г. по описа на РРС, кредитът е отчитан и погасяван в
швейцарски франкове, съгласно уговореното с договора за кредит, а след
възстановяване от страна на банката на присъдените с него суми, кредитът е
преизчислен в едро, като всички погасени суми в швейцарски франкове са
превалутирани в евро по фиксинг на БНБ за деня, в който е извършено
погасяването. Към 25.02.2020г. дългът е преизчислен по погасителен план в
евро с фиксиран лихвен процент в размер на 9.15%. Съдебната практика,
която се споделя и от настоящия състав, приема, че в хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в евро, а не в щвейцарски франкове, както е уговорено в
договора за кредит, кредитът е остойностен в щвейцарски франкове и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута, то договорът не се счита сключен в евро и връщането на кредита се
дължи в щвейцарски франкове. Това обстоятелство е съобразено със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС. Наред с това, сметката, по
която банката е отчитала и ответниците са погасявали кредита, е в
швейцарски франкове, съгласно чл. 2, ал. 1 от договора и няма данни по
делото те да са имали сметка в евро, по която да се отчита и погасява
кредитът. Вещото лице потвърждава, че не може кредитополучател да
обслужва кредит в евро, ако няма разплащателна сметка в евро. Видно от
доказателствата по делото, ответникът М.А. е имал открита сметка в евро в
периода 04.07.2016 г. – 09.12.2016 г. (л. 134 – л. 137), след което същата е била
закрита, по която е внесъл общо 10 120 евро, но банката служебно е
превалутирала същите в швейцарски франкове и ги е отнесла за погасяване на
кредита в швейцарски франкове, тъй като именно това е валутата на
12
отпуснатия кредит. Няма спор, че страните по договора могат свободно да
определят неговия предмет, доколкото това не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Същият обаче не може да бъде изменян
без взаимно съгласие на страните, освен ако няма основания за това,
предвидени в закона, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. При
допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута, няма
законово основание ищецът да претендира и съответно – съдът да присъжда
нейната равностойност в евро. Паричните суми по процесния кредит за
покупка на недвижим имот са уговорени в швейцарски франкове и се дължат
в тази валута. Кредитополучателите не могат да бъде задължени от съда да
изпълнят нещо различно от уговореното.
Предвид изложеното, предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
искове за заплащане на претендираните суми в евро следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Неоснователна е претенцията и за сумата 184.26лв.-нотариални
разноски за периода 27.03.2020г.-28.02.2021г., частично от 555.81лв. за
периода 15.02.2018г.-28.02.2021г. Не са представени надлежни платежни
документи, които да установят заплащането им от ищеца. Заключението на
вещото лице, че банката е направила разноски за нотариални такси, не води
до извод за дължимостта им, тъй като констатациите му са основани на
представени му от банката документи, които не са приобщени като
доказателства по делото, чрез представянето им от ищеца, както бе посочено.
Ето защо и тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи
на ответниците разноски в размер на 3367 лв. в полза на ответника М.Д.А..
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, както и разноски в
размер на 3067 лв. в полза на Д.А.Х. – адвокатско възнаграждение. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответниците, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заявената цена на
исковете с левова равностойност 84588.18 лв., минималното адвокатско
възнаграждение е 3067.65 лв., колкото е заплатил и всеки от ответниците.
13
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П. Д. – изпълнителни
директори, срещу М.Д.А.., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „П.“ № 9, вх. 1, ет.
5, ап. 16 и Д.А.Х., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Б.М.“ № 20, в условия на
солидарност, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 – чл. 432
от ТЗ за заплащане на сумите: 31 278.76 евро – глА.ца за периода
07.09.2017г.- 28.02.2021г.; 5 719.57 евро – възнаградителна лихва за периода
07.03.2018г.-09.03.2020г., частично от общо дължимата 7140.90евро; 5 880.64
евро – наказателна лихва за просрочие за периода 07.03.2018г.- 28.02.2021г.,
частично от 5907.47 евро; 181.86 евро – такси за периода 07.04.2018г.-
28.02.2021 г.; 94.21 евро – застраховки за периода от 15.03.2018 г.- 28.02.2021
г., частично от общо 115.02 евро и 184.26лв. – нотариални разноски за
периода от 15.02.2018г.-28.02.2021г., частично от 555.81лв., ведно със
законната лихва, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260
да заплати на М.Д.А.., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „П.“ № 9, вх. 1, ет. 5,
ап. 16, сумата 3 367 лв. направени разноски по делото и на Д.А.Х., ЕГН
********** от гр. Русе, ул. „Б.М.“ № 20, сумата 3 067 лв. направени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14