№ 138
гр. гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500362 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№265325/31.03.2021г., подадена от Г. АТ. АТ. ЕГН **********, град Д., чрез адв.Ю.О.,
срещу решение №260270/26.03.2021г. по гр.д.№3219/2020 г. на Добричкия районен съд, в
частта, в която е осъдена да заплати на М. ИЛ. М. ЕГН **********, село К., община
Добричка, ул. ***, сумата от 804 лева, представляваща наем по чл. 57, ал. 2 от СК за
ползваната от нея въз основа на утвърденото с решение № 183 от 21.02.2020г. по гр.д. №
4345/2019г. по описа на Районен съд – Добрич споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК жилищна
площ от собствената му идеална част от апартамент № 2 в град Д. – семейно жилище, в
периода от 21.02.2020г. до 19.11.2020г., ведно със законната лихва от 19.11.2020г. до
окончателното изплащане, и месечен наем по чл. 57, ал. 2 от СК в размер на 90 лева за
ползваната от нея въз основа на утвърденото с решение № 183 от 21.02.2020г. по гр.д. №
4345/2019г. по описа на Районен съд – Добрич споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК жилищна
площ от собствената му идеална част от апартамент № 2 в град Д. – семейно жилище,
считано от 19.11.2020г., с падеж до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва
за всяко закъсняло плащане, до настъпване на основание за изменението или прекратяването
му.
Съединена за общо разглеждане е и подадената от Г. АТ. АТ. частна жалба Вх.
№267017/26.05.2021г. срещу определение по чл.248 от ГПК №260875/23.04.2021г. по
същото дело.
1
Решението намира за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените и опитните правила, и необосновано.
Аргументира се с доводи за приключен брачен процес при условията на чл.49, ал.4 от СК,
т.е. със споразумение и по въпроса за ползване на семейното жилище, без да е уговорен
наем и определена наемна цена. Наемно правоотношение възниквало само от решение по
чл.56 от СК и съдът можел да определя наемна цена само в случаите на така възникнало
наемно правоотношение. Правилото на чл.57, ал.2 от СК счита за неприложимо. Иск за
заплащане на наемна цена за в бъдещ период бил недопустим. Иска отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Определението по чл.248 от ГПК счита за неправилно, тъй като отговорността за разноски
при частичното прекратяване на делото поради частичното оттегляне на исковете следвало
да се разпредели след като е поискала присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалбата е подаден от
насрещната страна - М. ИЛ. М., чрез упълномощения адвокат Д.Д. с доводи за
неоснователност на същата. Споделя изводите на съда, че и в случая съдебното решение,
утвърждаващо споразумението по чл.49, ал.4 от СК е основание за възникване на наемното
правоотношение, тъй като в споразумението съпрузите не са предвидили изрично
безвъзмезност на ползването. Иска потвърждаване на решението включително в частта за
разноските
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане
по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция.
Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е
при надлежно упражнено право на иск от М. ИЛ. М. с ЕГН **********, с.К., общ.Добричка,
ул.***, против Г. АТ. АТ. с ЕГН **********, гр. Добрич, ул."***, за заплащане на сумата от
810 лева/след допуснато изменение с определение от 26.02.2021г./, представляваща наем за
периода от 21.02.2020г. до 19.11.2020г. за ползваната от ответницата негова идеална част от
апартамент с административен адрес: гр.Добрич, ул."***, и за заплащане на ежемесечен
наем в размер на 90 лева/след допуснато изменение с определение от 26.02.2021г./, начиная
от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2020г., платим до десето число на текущия
месец, ведно със законната лихва за всяка една закъсняла вноска.
Районния съд е разгледал и решил спора като уважил исковете.
Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира
решението за правилно.
2
Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция
приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и
между страните, обстоятелства за съществувало между страните брачно правоотношение,
възникнало на 24.09.2004г., прекратено с развод с влязло в сила на 21.02.2020г. решение №
183/21.02.2020г. по гр.д. № 4345/2019г на Районен съд – Добрич по реда на чл. 50 от СК, т.е.
по взаимно съгласие. С решението за развод е утвърдено споразумение по чл.51 от СК, с
което страните са се съгласили семейното жилище - апартамент № 2 в гр.Д., на втори етаж, с
обща застроена площ от 97,43 кв.м., да се ползва след развода от съпругата, която упражнява
и родителските права по отношение на детето на страните И.. Няма спор, установено е и, че
семейното жилище е било придобито по време на брака на страните, в режим на съпружеска
общност до прекратяването му, в режим на обикновена съсобственост при равенство на
правата на страните от по 1/2ид.част след прекратяването на брака. Установено е и, че с
договор за дарение по нотариален акт № 61, том I, рег.№ 856, дело № 47 от 2020г. на
нотариус И.П., вписана под № 177 на НК, вписан в СлВп с вх.рег.№ 1770 от 09.03.2020г., акт
№ 55, том V, дело № 854, ответницата Г. АТ. АТ. е прехвърлила собствената си 1/2 идеална
част от апартамента на сина на страните И.М.И., като е запазила правото на ползване до края
на живота си, т.е. тя е титуляр на правото на ползване на притежаваната понастоящем от
детето 1/2ид.част.
Съдържанието на утвърденото със съдебното решение споразумение не сочи на постигнато
между страните съгласие за безвъзмезно ползване, т.е., че за ползването на семейното
жилище съпругата няма да дължи наем. Безвъзмездността на ползването на семейното
жилище не се предполага, тя не следва от липсата на споразумение по имуществените
отношения/относно цената на ползването/, а трябва да е изрично установена. При липса на
съгласие за безвъзмездност на ползването между тях възниква наемно правоотношение по
аргумент от чл. 57, ал. 1 от СК. Във всички случаи, при които отношенията за възникналото
наемно правоотношение не са били уредени в пълнота, неползващият съпруг, който има
материални права върху жилището, може допълнително да поиска определянето на цената
на ползването /която е в размер на наема/, включително в случаите, когато съдът не е взел
решение по мерките относно ползването на семейното жилище, защото е потвърдил
споразумение между страните било то по чл.49, ал.4 от СК или по чл.51 от СК. И в този
случай страната по споразумението може да иска пълно уреждане на отношенията по
мерките относно ползването на семейното жилище/така определение №358/16.06.2015 по
дело №3014/2015 на ВКС, ГК, III г.о./ , какъвто е настоящия случай.
В периода след развода и понастоящем жилището се ползва от ответницата и детето на
страните И., роден на 12.01.2008г.. Съгласно чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК, не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, т.е. ползващия съпруг дължи
наем само съразмерно своя дял на ползване на жилищната площ, материални права върху
която има неползващия съпруг. Съдът е изслушал по размера на пазарния наем заключение
на вещо лице и е възприел установения от същото пазарен наем за ползването на целия
недвижим имот от 360 лева месечно. При определяне на наема за ползваната жилищна площ
3
от ненавършилото пълнолетие дете от брака, за което не се дължи наем, следва да се има
предвид неговият дял на обитаване на всички помещения в жилището- в случая ½ от частта
на ищеца, или ¼ от целия имот, а не само на стаята, която му служи за спалня /в този смисъл
изрично решение № 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 526/ 2012 г., IV г. о./. Съобразявайки
това, районния съд правилно е редуцирал дължимия от ответницата наем на 90лева месечно.
Дължимият в полза на ищеца наем за периода от 21.02.2020г. до 19.11.2020г. /за 8 месеца и
28 дни при наемна цена 90лева на месец/ възлиза в общ размер от 804 лева.
При така установеното, на основание чл.272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
потвърдено поради изложените по-горе съображения и при препращане изцяло към
мотивите на РС- Добрич.
Следва да бъде потвърдено и определение №260875/23.04.2021г., с което е отхвърлено
искане за изменение на решението в частта на разноските, правилно разпределени според
настоящата инстанция съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК- съразмерно с
отхвърлената част от исковете за определяне на наем за предоставеното ползване на семейно
жилище за минало време и занапред, единият предявен за сумата от 810лева/след
изменението от 26.02.2021г./уважен за сумата от 804лева, другият за 90лева/след
изменението от 26.02.2021г./ месечно и уважен в този размер. В хипотеза на намален по
размер иск за парично вземане със съдебното решение, като съдебен акт, с който се
приключва висящия спор относно вземането в намаления му размер, съдът следва да
определи отговорността на страните за разноски съразмерно на отхвърлената/уважената част
от иска само във висящата му намалена част. В частта, в която поради допуснатото
изменение висящността на иска е преустановена и производството прекратено,
отговорността за разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК се определя с акта, с който съдът
се десезира от разглеждането на спора в първоначално заявения размер и прекратявана
производството в съответната част, евентуално по реда на чл.248 от ГПК -по искане на
ответника за допълване на същия съдебен акт в срока за обжалването му. В случая
ответникът не е поискал допълване на определението от 26.02.2021г. в срока за неговото
обжалване, изтекъл на 05.03.2021г., с присъждане на разноски съразмерно на прекратената
част на исковете.
С оглед изхода от спора само въззиваемата страна има право на разноски за въззивното
производство, и такива следва да и се присъдят в размер на 400лева адвокатско
възнаграждение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260270/26.03.2021г. по гр.д.№3219/2020 г. на Добричкия
районен съд в обжалваните части и определение №260875/23.04.2021г. по същото дело
4
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл.280 ,
ал.3 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5