Номер /15.01.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№147 по описа за 2020 год.,
установи следното:
Производството по делото е по
реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Н.И.Б., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Г.А. ***, против Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г,
с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на
осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече
от 18 месеца.
С жалбата е направено и особено
искане на осн.чл.166 ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на
ПАМ, мотивирано с твърденията на Б., че на посочените в заповедта дата
19.11.2019г около 23:00ч и място с.Стефан Караджа, обл.Варна, се е намирал в
друго населено място – гр.Дулово, общ.Силистра, изпълнявайки трудовите си
задължения – трета смяна, представяйки заверени копия от трудов договор с ЕТ
„Никола Попов“ и присъствени форми за м.ноември 2019г, с които установява тези
твърдения. Излага също, че лишаването му от право да управлява МПС без изобщо
да е извършил описаното в заповедта нарушение, му причинява имуществени вреди и
неудобства, тъй като всекидневно трябва да се придвижва от с.Колобър до гр.Дулово,
където работи.
След като прецени приложените по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В горецитираната заповед от 19.11.2019г
полицейски инспектор при ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, е изложил, че против
Н.Б. е съставен АУАН за това, че на същата дата около 23:00ч в с.Стефан
Караджа, обл.Варна, е управлявал л.а.“Ситроен Берлинго“ с рег.№ СС 6491 АР,
собственост на Джеват Салим, под въздействието на алкохол, установено с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, което отчело 1.14 ‰ в издишания от
водача въздух, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. На осн.чл.22 от ЗАНН е приложена предвидената с чл.171 т.1 б.“б“ ПАМ –временно отнемане на
СУМПС на Б. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18
месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
срещу подпис на 03.01.20202г. По преписката са приложени цитираният в заповедта
АУАН, заповед за компетентността на издателя на оспорената заповед, и справка
за нарушител от региона.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Депозирането на искане по реда на
чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е
единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по
оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус.
Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г,
издадена на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, представлява ИАА, който съгласно
изричния текст на чл.172 ал.6 от специалния закон подлежи на предварително
изпълнение. След като предварителното изпълнение на ИАА
е допуснато еx lege, очевидно законодателят е презумирал наличието на една,
повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК. Поради това при отправено
искане за спирането му по чл.166 ал.4 вр.2 от АПК молителят
дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима
вреда, и сериозно би засегнала негови права и законни интереси, равни или
противопоставими на защитените такива по чл.60 ал.1 от АПК, т.е. в конкретния
казус е допуснато разместване на установената с чл.170 ал.1 от АПК
доказателствена тежест.
Съдът в настоящия си състав
счита, че наведените от молителя твърдения в този случай съдържат такива факти.
На първо място е оспорено авторството на нарушението, за което е приложена ПАМ,
и са ангажирани доказателства, разколебаващи извода на административния орган,
че именно Н.Б. е водачът, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 ‰ на посочените в заповедта дата и място. На второ място с оглед
динамиката на съвременния живот и необходимостта от ползване на МПС ежедневно с
цел придвижване от с.Колобър, където живее, до гр.Дулово, където работи, съдът
приема, че лишаването от възможността да управлява МПС несъмнено ще причини
значителни имуществени и неимуществени вреди на жалбоподателя, и то при
невлязъл в сила акт, с който е приложена ПАМ. Съдът намира, че в случая
интереса на жалбоподателя би бил накърнен в значително по-висока степен,
отколкото защитените с чл.60 ал.1 от АПК такива, поради което предварителното
изпълнение на ПАМ не е наложително в този случай.
Така мотивиран съдът
намира, че в конкретния казус молителят е оборил установената с чл.60 ал.1 от АПК презумпция и е доказал, че допуснатото по силата на закона предварителното
изпълнение на оспорената от него заповед за ПАМ ще му причини значителни или трудно поправими
вреди, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4
вр.ал.2 от АПК като основателна и налага уважаването й.
Предвид горното и на основание
цитирания текст, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г, с която на Н.И.Б., ЕГН **********,***,
е приложена принудителна административна мярка на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
Върховния административен съд - София.
Преписи от определението да се връчат на
молителя чрез адв.А. и на административния орган.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: