Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № .../16.02.2012г., постановено по гр. Д. № .../2010г. Г. Районен съд е осъдил С. Е. Г. да заплати на З. „А. Б.” С. сумата от 6246,33лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско- валутна клауза” по застрахователна полица от 18.12.2007г, за причинени имуществени вреди от ПТП, виновно осъществено от Е. на 05.04.2008г. в с. М., О. Е., изплатено на увреденото лице по щета подробно посочена, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане-Със същото решение С. Е. Г. Е осъден да заплати на З. „А. – Б. ”ЕАД С. сумата от 564,19лв., представляваща законната лихва върху присъдената главница, считано от 19.11.2009г. до подаване на исковата молба в съда, като са присъдени и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Е. Г.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че ответникът на датата на процесното ПТП подписал на място съставения му акт за установяване на административно нарушение, понеже не се бил прибрал още в дома си и не разбрал, че конят, причинил ПТП, не е неговият. През следващите дни той посетил РУП Е., за да обясни това, но не открил актосъставителя. Твърди се, че първоинстанциоÝният съд не е приел за достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели, потвърждаващи обстоятелството, че не конят на въззивника е причинил процесното ПТП. Представеният по делото протокол за ПТП бил написан формално, не бил тестван водачът на МПС с дрегер, не била направена индивидуализация на животното, причинило ПТП съгласно ЗВМД Съдът приел и допуснал доказателствата на ищеца по делото без да изиска оригиналите им въпреки депозираното от ответника оспорване. Сочи се, че приетата по делото САТЕ не изяснявала механизма на настъпилото ПТП, а напротив-сочела коренно различна посока от реалната посока на движение на автомобила. Тъй като поради сочените пропуски ищецът по делото не доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство - сочи, че жалбата е неоснователна. Всички възражения на въззивника били обсъдени от първоинстанционния съд. Правилно били преценени и противоречивите свидетелски показания, като съдът правилно изяснил и цялостната фактическа обстановка по делото. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, в резултат на която счита, че решението на ГОРС е валидно и допустимо в неговата цялост. По същество решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът З. „А. – Б. ”ЕАД С. твърди, че на 05.043008г. ответникът по делото е причинил ПТП. Като собственик на кон не положил достатъчно грижи да го контролира, оставил го без надзор в обхвата на пътя, с което нарушил разпоредбата на чл- 106 от ЗДвП. Конят внезапно навлязъл на пътното платно в резултат на което възникнало ПТП с движещия се по пътя лек автомобил „Шкода Фабия” рег. № СА ...., собственост на „Е.- А. Ф.” . В резултат на ПТП на посочения лек автомобил били причинени сериозни щети, подробно описани. Те били според ищеца причинени виновно от ответника и били в пряка причинна връзка с извършеното от него нарушение на правилата за движение, изразяващо се в оставянето на животното без надзор в обхвата на пътя, което било констатирано с протокол за ПТП и НП на началника на РУП Е., влязло в сила на 07.05.2010г. Собственикът на увредения при ПТП автомобил предявил претенции пред ищцовото дружество за заплащане на причинените му щети, понеже по силата на застрахователна полица за застраховка „пълно каско- валутна клауза” от страна на застрахователя било поето такова задължение. След извършване на съответните ремонтни дейности по пострадалия автомобил, ищецът заплатил на собственика му обезщетение в размер на 6246,33лв. 5502,33лв. от тях били платени на сервиза , извършил ремонта и 744лв били заплатени за транспортиране на катастрофиралия автомобил с пътна помощ. Встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор за ищеца се породило правото да търси регресна отговорност от ответника. С покана, отправена до последния на постоянния му адрес и получена на 19.11.2009г. ищцовото дружество поканило ответника да възстанови платената сума. Въпреки тази покана, последният не издължил сумата. За времето от датата на поканата до датата на исковата молба в съда ответникът според ищеца дължи 564,19лв. мораторна лихва. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6246,33лв. главница ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 564,19 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.11.2009г. до подаване на исковата молба в съда. В отговор на исковата молба, подаден в законоустановения срок, ответникът по делото С. Е. Г. заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е собственик на коня, причинил процесното ПТП. Сочи, че не е получавал покана за доброволно плащане на претендираната сума, като не е подписал разписката за получаването й, а също така, че не е получавал и наказателно постановление. От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.04.2008г. в с. М., О. Е. , в 18,40ч./ протокол за ПТП от същата дата /е настъпило пътно-транспортно произшествие между животно – кон и лек автомобил „Шкода фабия”, собственост на „Е. Ф.” С., управлявана от Г. А. Т. При настъпилото ПТП са причинени вреди на лекия автомобил, подробно описани в преписка по щета № 0300/08/217/503850 на З. „А. – Б. ”ЕАД С.. Относно механизма на настъпилото ПТП освен посочения протокол за ПТП са събрани и гласни доказателства- показанията на свидетеля Г. Т. и заключението на съдебна авто-техническа експертиза. Съгласно свидетелските показания на св. Т. и авто-техническата експертиза, водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата при настъпване на процесното ПТП, като до негативния резултат от инцидента се е достигнало изцяло в следствие на поведението на животното на пътя. То е било оставено без надзор и свободно се е движело по пътното платно, като водачът на автомобила не е могъл да избегне силовото съприкосновение с него. Възражението на жалбоподателя, че свидетелските показания относно механизма на настъпилото ПТП и посочването на същия механизъм в САТЕ са коренно противоположни, не е основателно. Вярно е,че св. Тодоров дава като посока на движение посоката запад –изток, а вещото лице посочва посоката изток-запад. Съпоставяйки данните от протокола за ПТП и поясненията на свидетеля / същият заявява,че е пътувал от гр- Е. за гр- С./ и имайки предвид пътната карта на Република Б., съдът намира, че правилната посока на движение на МПС е била изток- запад. Оттам според съда е изяснен напълно и съвсем обективно целият механизъм на процесното ПТП. С оглед заключението на САТЕ относно вида и характера на причинените вреди и тяхната оценка, се стига до единствено правилния извод, че всички, посочени от ищеца и описани в цитираната по-горе преписка по щета повреди на лекия автомобил, са причинени именно от сблъсъка между животното и автомобила. По делото не е спорно, че ищецът и собственикът на автомобила са били в договорни отношения помежду си по силата на сключен договор за застраховка „пълно каско – валутна клауза”. Доказано е и че ищецът е заплатил на собственика, респ. лизингополучателя на автомобила цялата сума от 6246,33лв, която е била необходима за ремонт на лекия автомобил и извозването му от автомобил на „Пътна помощ” от мястото на ПТП. Тази сума представлява застрахователно обезщетение по смисъла на КЗ и сключения договор за застраховка. В конкретния случай единственият спорен въпрос е дали ответникът е собственик на животното, станало причина за настъпване на ПТП, респ. дали дължи на ищеца с оглед разпоредбата на чл.50 от ЗЗД вр. с чл. 213 от КЗ възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.213 от КЗ вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Според въззивния съд тези искове са изцяло основателни и доказани. Съгласно разпоредбата на чл. 213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая застрахователят – ищец – твърди и доказва , че е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения при ПТП автомобил. Доказано е ,че вредите по автомобила са причинени от животно, оставено без надзор. Единственият спорен въпрос , както вече се подчерта, е дали ответникът е собственик на коня, причинил вредите по автомобила. Във връзка с доказване на горния факт ищецът е представил на съда протокол за настъпило ПТП, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.Събрани са и гласни доказателства. Първите две писмени доказателства изясняват механизма на настъпилото ПТП. Те сочат като собственик на животното, причинило произшествието, ответника Г.. Двата документа носят подписа на последния и в тях не са записани никакви възражения относно собствеността на коня. С наказателното постановление, което е влязло в законна сила, на ответника е наложена глоба за допуснато от него нарушение на ЗДвП, изразяващо се в оставяне на собственото му животно – кон – без надзор, респ. причиняване на ПТП от страна на коня. Според настоящия състав протоколът за ПТП и актът за установяване на административно нарушение не са годни да докажат по категоричен начин правото на собственост на ответника върху коня, причинил процесното ПТП. Актът за установяване на административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 189,ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила, но тя се разпростира само върху фактите на настъпване на ПТП, механизма на настъпването му, респ. нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на ответника. Носейки подписа на последния обаче, без да е вписано каквото и да било възражение от негова страна, актът и протоколът за настъпило ПТП съдържат в себе си едно извънсъдебно признание на факта, че именно Г. е собственик на животното, причинило ПТП. Възраженията за това, че горните документи не били съставени по съответния ред, са неоснователни. Те са съставени от длъжностни лица, в кръга на удостоверителните им правомощия и съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Що се касае до възражението, че животното, причинило ПТП не е описано в протокола и акта съгласно изискванията на ЗВМД, това възражение поставя самия ответник в позицията да установи, че е регистрирал дома си като животновъден обект по смисъла на горния закон, както и че е регистрирал притежавания от него кон по реда на същия закон. Едва в този случай животното би могло да се индивидуализира по порода, пол, външни белези, ушна марка и т.н. Доказателства в насока изпълнение на горните задължения по ЗВМД не са представени. Животното не е имало и ушна марка, което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Х. И., съставил протокола за ПТП. Ако се приеме горното възражение на жалбоподателя за основателно, това би означавало той да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. Възражението, че протоколът за ПТП бил подписан от ответника без той да е бил сигурен, че конят, причинил произшествието е негов, е несъстоятелно. То се оборва от факта, че животното е било на мястото на инцидента не само до пристигане на служителите на МВР, а и след това, което означава, че ответникът е могъл обстойно да го огледа. Нещо повече- самият Г. си е тръгнал от местопроизшествието заедно с животното. Всичко това се установява от показанията на свидетеля Т., който е управлявал пострадалия автомобил. Същият заявява, че конят е лежал около половин час на мястото на инцидента, бил е там след като са дошли полицаите и са съставили акт / който е подписан от ответника/ и едва след оттеглянето на полицаите Г. си е тръгнал сам заедно с коня. Показанията на сочения свидетел според настоящия състав са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Първо, той е пряк очевидец и участник в процесното ПТП и второ, не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото. Относно възражението на жалбоподателя, че съдът не кредитирал показанията на лицата, които той е посочил, за да установят чий е бил конят, причинил ПТП, съдът счита тези показания за недостоверни. Първо, разпитаните двама свидетели- Ц. и С., не са очевидци на процесното ПТП. Второ, техните показания не кореспондират нито с показанията на актосъставителите и шофьора на пострадалия автомобил, нито с писмените доказателства. Така например свидетелят Ц. твърди, че в 19,30ч. вечерта в деня на инцидента ответникът е отишъл с кола до мястото на инцидента, като преди това го е помолил да отиде да му помогне с прибирането на коня оттам. Описва инцидент, при който е пострадал. Свидетелят Тодоров сочи, че е бил на мястото на ПТП до момента, в който ответникът си е тръгнал сам и пеша, заедно с коня! Протоколът за ПТП е съставен точно в 19,30ч. в деня на инцидента, часът, в който св. Цонев сочи, че е пострадал при опит да отведе коня, причинил ПТП. Нито полицаите, съставили протокола, нито водачът на увредения автомобил в показанията си сочат присъствието на други лица освен участниците в ПТП и животното, още по – малко описват инцидента, описан от Ц. Показанията на св. Стоянов пък според настоящия състав са очевидно противоречащи на всички останали събрани по делото доказателства. Освен че свидетелят сочи , че ответникът притежавал кобила , а не кон, той сочи, че кобилата имала и конче, което пък дори и самият ответник не твърди! Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на сочените двама свидетели като достоверни. Всичко изложено до тук обосновава извода, че животното, причинило процесното ПТП, е собственост на ответника Г.. При това положение според въззивния съд са налице предпоставките на чл. 50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинените от собственото му животно вреди. Установено е, че животното е било оставено без надзор, предизвикало е ПТП, при което са причинени конкретни и доказани по вид и размер вреди, като е налице пряка причинна връзка между вредите и поведението на животното. Изплащайки на собственика на автомобила застрахователно обезщетение, покриващо изцяло причинените вреди, застрахователят – ищец, съгласно разпоредбата на чл. 213 от КЗ има правото да встъпи в правата на увреденото лице и да търси възстановяване на платеното обезщетение от прекия причинител на вредата. Доказвайки, наличието на предпоставките на чл. 50 от ЗЗД , по отношение на ответника, както и наличието на валиден договор за застраховка, респ. плащане на застрахователно обезщетение, ищецът е установил наличието на предпоставките за уважаване на предявения от него иск. С оглед заключението на САТЕ и представените платежни документи искът е доказан и по размер, поради което е основателен изцяло по отношение на претендираната главница. Що се касае до претендираната лихва за забава, в конкретния случай, с оглед разпоредбата на чл. 84,ал.2 от ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава, считано от датата, на която е поканен да изпълни задължението си. Ищецът доказва, че е връчил на 19.11.2009г. покана до ответника за доброволно заплащане на исковата сума. Възраженията на последния, че не е получил такава покана, са несъстоятелни, с оглед наличието на разписка, установяваща обратното. Въпреки настояването, че не е подписал разписката, ответникът не е депозирал в срок, а и въобще, нарочно оспорване на подписа върху същата по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът възприема сочения документ като достоверен. Лихвата за забава се дължи в размера и за периода, за който е претендирана. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Решението на ГОРС не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № ..../16.02.2012г., постановено по гр. Д. № ..../2010г. на Горнооряховския Районен съд. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ |