Определение по дело №566/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2011 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20091200900566
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 декември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

23

Година

13.03.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.15

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Надежда Атанасова

ВЕСЕЛИНА КАШИКОВА ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ

Прокурор:

Вергиния Еланчева

като разгледа докладваното от

Васил Любомиров Панайотов

Касационно наказателно административен характер дело

номер

20065100600419

по описа за

2006

година

Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Oбразувано e по касационна жалба на Георги Стойчев Костов от гр.Крумовград, ул.”Съединение” № 44, с ЕГН:**********, против Решение № 61/ 13.07.2006 година по НАХД № 39/2006 година по описа на Районен съд - Крумовград, с което е изменено Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, с което в качеството му на изпълнителен директор на „Крумица” АД – гр.Крумовград му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл.416 ал.2 във вр.с чл.413 ал.2 от КТ за извършено нарушение на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./, като е намален размера на наложеното наказание „глоба” от 500 лева на 250 лева. Посочва, че атакуваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът приел, че по смисъла на пар.1 от КТ жалбоподателят не се явява работодател, а длъжностно лице и само на това основание следвало да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. От друга страна наказателното постановление било изписано бланкетно и от съдържанието му не ставало ясно, какво точно представлява административното нарушение. Нарушена била разпоредбата на чл.57 от ЗАНН и правото на жалбоподателя на защита. Едва в съдебно заседание свидетелите се опитвали да конкретизират обстоятелствената част на наказателното постановление. На последно място посочва, че по същество не било извършено никакво нарушение в дружеството, което да доведяло до застрашаване на здравословните и безопасни условия на труд на работниците.Предвид на изложеното моли да бъде отменено обжалванто решение и да се отмени Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Чрез процесуален представител поддържа така подадената жалба, като не сочи нови доказателства

Ответникът по жалбата –Дирекция „ОИТ” – Кърджали оспорва жалбата, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно. Административнонаказващият орган бил съобразил изискванията на ЗАНН – чл.57, като посочил конкретно за кои санитарно – битови помещения ставало въпрос. Нямало доказателства, че жалбоподателят е длъжностно лице по смисъла на допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Именно качеството му на изпълнителен директор на търговското дружество и вменените му задължения му придавали качеството на работодател, а не на длъжностно лице. Моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

На 01.02.2006г. Костадин Василев Стратиев, на длъжност главен инспектор при Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, в присъствието на свидетелите Емел Емин Керим и Митко Здравков Кехайов, е съставил АУАН № 09/577 против Георги Стойчев Костов, изпълнителен директор на „Крумица” АД – гр.Крумовград за това, че изпълнителният директор /работодателя/ на дружеството - Георги Стойчев Костов, допуснал санитарно – битовите помещения, обслужващи 3 – та и 4 – та шивашка бригада в цеха на „Крумица” АД, да се намират в недобро хигиенно състояние, което се установило при оглед и потвърдило от обясненията на работодателя, с което нарушил разпоредбата на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./ Проверката по работни места в „Крумица” АД – гр.Крумовград била извършена на 28.01.2006г. в 11.00 часа, като проверяващите счели, че санитарно – битовите помещения били в недобро хигиенно състояние, тъй като нямало течаща вода, липсвали антисептични средства, имало паяжини, повечето тоалетни нямали врати и се нуждаели от ремонт. Актът е подисан от нарушителя, като последният е дал писмена информация относно състоянието на санитарно – битовите помещения, в която посочва, че не били изпълнени предписанията на ИТ – Кърджали за ремонт на санитарно – битовите помещения, поради ограничени финансови средства. Актът е връчен на нарушителя на 01.02.2006г. Срещу АУАН до ОИТ – Кърджали е постъпило възражение с вх.№ 137/03.02.2006г. от Георги Стойчев Костов, изпълнителен директор на „Крумица” АД – гр.Крумовград, в което моли да се остави акта без последствие, поради обективни причини, а именно: основната причина за неизвършването на ремонт на санитарно – битовите помещения били недостатъчните финансови средства. Готовност за поетапното им ремонтиране имало до края на месец септември на 2006г.

Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, с което на основание чл.416 ал.2 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на нарушителя е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г. Същото е получено от нарушителя на 14.03.2006г., видно от известие за доставяне.

Горното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – гр.Кърджали, който го е изменил, като е приел, че Георги Стойчев Костов, в качеството си на длъжностно лице, а не на работодател, е допуснал санитарно – битовите помещения обслужващи 3 - та и 4 – та шивашка бригада в цеха на „Крумица” АД да се намират в лошо хигиенно състояние, като по този начин не взел необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което следвало да носи административнонаказателна отговорност по чл. 413 ал.2 от КТ. Съдът, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил, че административната санкция – „глоба” – следва да е към минимума, в размер на 250 лева, с оглед на което е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 500 лева на 250 лева.

Горната фактическа обстановка се възприема въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Костадин Василев Стратиев, Емел Емин Керим и Митко Здравков Кехайов, АУАН № 09/577 от 01.02.2006г., Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, информация с дата 01.02.2006г. от инж. Георги Стойчев Костов и възражение от инж. Георги Стойчев Костов до Областна инспекция по труда – гр.Кърджали от 02.02.2006г..

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Разпоредбата на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./ посочва, че територията на предприятието, производствените и други помещения и работните места, следва да се поддържат чисти. Цитираната разпоредба е бланкетна такава, като не посочва, в какво точно се изразява понятието „чисти”. Съдържанието на блнакетната норма може да се запълни с оглед понятията дадени в § 1 т.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./ за "минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд", което от своя страна препраща към§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд: "Минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда" са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа, като работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания. Или, законодателят е определил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, които следва да се спазват, като с оглед на многобройните възможни нарушения на тези изисквания, не ги е изредил, а е оставил преценката за всеки отделен случай да се прави от административния орган, който да опише точно в какво според него се изразява нарушението на минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. В настоящия случай, в противоречие на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в АУАН административният орган не е посочил обстоятелствата по нарушението, като е посочено много общо – „ допуснал санитарно – битовите помещения, обслужващи 3 – та и 4 – та шивашка бригада в цеха на „Крумица” АД, да се намират в недобро хигиенно състояние”, което в последствие е възпроизведено и в НП, като едва в свидетелските показания на актосъставителя и двамата свидетели по него се уточнява, какво се има впредвид под „недобро хигиенно състояние” – разхвърляни хартии, липса на течаща вода и антисептични средства и други. В тежест на административния орган е да докаже обстоятелствата по нарушението, като разпоредбите на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН го задължават да описва обстоятелствата по нарушението, за да може нарушителят да разбере в какво се изразява то, както и за да може съдът да прецени дали правилно, с оглед на обстоятелствата, е приложен законът. Като не стори това, административният орган поставя нарушителя в невъзможност да се защитава срещу вмененото му деяние, както и на настоящия състав да прецени дали фактите от АУАН се подкрепят от свидетелските показания дадени в съдебно заседание и е налице нарушение на минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. Доказателство за горното е и обстоятелството, че нарушителят - инж. Георги Стойчев Костов, в писмена информация с дата 01.02.2006г. и възражения с вх.№ 137 от 03.02.2006г., а и в показания в съдебно заседание, говори за неизвършен ремонт, а не за недобро хигиенно състояние. Или, при установяване на нарушение, административният орган следва да изложи подробно обстоятелствата, които запълват съдържанието на разпоредбата на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./ и сочат на нарушение на минималните изисквания за чистота. Или с други думи, проверяващите е следвало да посочат в АУАН сочените от тях в съдебно заседание нарушения на изискванията за чистота на санитарно - битовите помещения – липса на течаща вода, паяжини, липса на антисептични средства, липса на врати и т.н., които в случая са били допуснати от страна на работодателя, като ги опишат подробно, което е следвало да бъде направено и в наказателното постановление. Като не са сторили това, същите са допуснали съществено процесуално нарушение, и по – точно нарушение на изискванията на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, довело до съществено нарушение на правото на защита на касатора и до опорочаване на АУАН и НП. От своя страна, като не е съобразил горното, Районен съд – Кърджали е допуснал нарушение на материалния закон, касационно основание посочено в жалбата. С оглед на това касационната жалба се явява основателна и следва да се уважи, а решението на Районен съд – Кърджали, и потвърденото с него наказателно постановление, да бъдат отменени.

Не може да се сподели доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, а и на първоинстанционният съд, че Георги Стойчев Костов не е„работодател” по смисъла на пар.1 от КТ. Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./ е издадена на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 276 от КТ. Параграф 1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ посочва, че „Работодател е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията”. В настоящия случай жалбоподателят, в качеството си на изпълнителен директор на дружеството, безспорно попада в обема на това понятие, като той е човекът, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието.

Аргументиран от всичко изложено, настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали, намира касационната жалба за основателна, а атакуваното решение като неправилно следва да бъде отменено, както и потвърденото с него Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, с което, на основание чл.416 ал.2 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на нарушителя е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 61/ 13.07.2006 година по НАХД № 39/2006 година по описа на Районен съд – Крумовград, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 09 - ********** от 20.02.2006г. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, с което на основание чл.416 ал.2 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на Георги Стойчев Костов, в качеството му на изпълнителен директор на „Крумица” АД – гр.Крумовград, е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.299 ал.1 от Наредба № 7 /ДВ бр.88/99г./.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове : 1.

2.