Решение по дело №3299/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 355
Дата: 13 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20213110203299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Варна, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203299 по описа за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ ДМ ТЕХ 20” ЕООД-Варна, представлявано и управлявано от Д.
К. П., против НП № 03-013524/ 07.04.2021г. на И. И.ов- Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството, за
нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ, на основание чл.415 в ал.1 от КТ е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 170/ сто и седемдесет/ лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване,
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, оспорва се фактическата обстановка, приета за установена и описана в
НП и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично
само в първо с.з., като се представлява от адв.А., надлежно упълномощен и
приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си, че
проверката е била извършена тенденциозно и представлява репресия и
1
злоупотреба с право.Приема, че дори и правилникът за вътрешният трудов
ред да не е бил в обекта се касае за маловажен случай,тъй като нарушението е
формално и не са настъпили вредни последици от него, като в заключение се
иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде редуциран
размерът на наложеното административно наказание до законоустановения
минимум и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството и
неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като моли и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.03.2021г., след депозиране на жалби от работници, включително
и до Омбудсмана на република България за нарушаване на трудовото
законодателство, свидетелите Н. и М.- служители в Д”ИТ”-Варна,
извършили проверка по работните места в обект- цех/ работилница за
метални изделия/, находящ се в *, стопанисван от „ДМ ТЕХ 20” ЕООД-
гр.Варна.Първоначално работниците в обекта се свързали с управителя, който
не присъствал по време на проверката, възникнал и конфликт, било поискано
съдействие от служители на ОД на МВР-Варна, след което в по-късен час
била извършена проверка в присъствието на представляващият дружеството
Д. П..На место по време на проверката, извършена в присъствието на
управляващия дружеството, били изискани документи, касаещи спазването
на трудовото законодателство, включително и правилник за вътрешния
трудов ред. Такъв правилник управляващият не представен.Управляващият
дружеството предоставил на проверяващите класьор с документи, но въпреки
изричното уточнение, че се търси правилник за вътрешния трудов ред такъв в
класьора не бил наличен, за което управителят бил уведомен.
На место била изготвена и призовка за предоставяне на документи в
Д”ИТ”, като изрично било отразено, че Правилник за вътрешният трудов ред
не е наличен в обекта и не е предоставен при поискване, като след тази
2
конкретна отметка представляващият дружеството изписал имената и
длъжността си и се подписал.В последствие на документалната проверка бил
предоставен процесният Правилник за вътрешния трудов ред.
Предвид резултатите от проверката на 29.03.2021г. св.Н. съставил
АУАН срещу „ДМ ТЕХ 20” ЕООД-гр.Варна, в който описал констатираното
нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ.
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия и представляващ
дружеството и бил връчен по надлежния ред за
запознаване.Представляващият подписал съставения АУАН без възражения.
В законоустановеният срок били депозирани писмени възражения срещу
акта, в които се сочило, че процесният правилник е бил на разположение в
обекта, но никой не го е поискал, но тези възражения, след изготвяне на
становище от юрисконсулт били приети за неоснователни от АНО, който въз
основа на материалите по преписката на 07.04.2021г. издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Н. и М., дадени в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и
доказателства за фактическа обстановка, различна от приетата за установена
не са ангажирани в нито един момент от административно-наказателното
производство.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка, която не е била оспорена в нито един момент.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно – от показанията на свидетелите Н. и М.,, дадени в с.з., АУАН,
призовка, протокол за проверка и от останалите писмени доказателства по
делото.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
3
наказание, прави следните изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок. Срищу АУАН са били депозирани възражения, във
връзка с които АНО е възложил проверка, изготвено е становище от
юрисконсулт , поради което съдът не счита, че е допуснато нарушение на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Нарушението е описано пълно, точно и ясно от фактическа страна,
посочени са дата и място на извършване обстоятелствата, при които
същото е извършено, доказателствата, нарушената правна норма, поради
което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.Конкретни процесуални нарушения не се сочат, поради което
съдът не би могъл да изложи и конкретни мотиви.
Правилно АНО е приел, че дружеството е извършило нарушение на
чл.403 А ал.1 от КТ, тъй като в проверения обект, в който се е полагал наемен
труд, в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да държи
на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. Неоснователни са възраженията в жалбата, че
правилникът се е намирал в обекта, тъй като безспорно по делото е
установено, че управляващият е присъствал на проверката и същият не е
представил правилник за вътрешният трудов ред, което логично би следвало
да стори, ако този правилник се е намирал на обекта, напротив, подписал е
призовката под изричния текст, че този правилник липсва в обекта и не е
предоставен.Доказателства, че правилникът се е намирал на обекта не са
ангажирани в нито един момент от АНП, като следва да се отбележи, че както
АУАН, така и протоколът от проверката са подписани лично от
представляващия без възражения.Възражения възникват в по-късен момент,
поради което съдът ги приема за защитна теза.
Правилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. Нарушението не визира настъпване на
съответни противоправни последици и липсата на такива не е самостоятелно
основание за приложение на тази норма, още повече, че непредставянето на
такъв правилник на место е възпрепятствало, съгласно показанията на
4
проверяващите, да преценят дали не следва да се изискат и други документи
за установяване спазването на трудовото законодателство.
Няма как да се сподели и становището, че проверката е тенденциозна,
тъй като по делото са ангажирани гласни доказателства, че същата е в
следствие на множество жалби на работници относно спазването на
трудовото законодателство от санкционираното дружество.Право на
проверяващите е да преценят дали има констатирани от тях нарушение за
които да се състави АУАН, а последващата преценката дали АУАН,
респективно НП са законосъобразни и правилни е от компетенцията на съда.
АНО е приел, че извършеното нарушение на трудовото законодателство е
било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и
от нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и
служителите, поради което е наложил наказание „Имуществена санкция” на
дружеството в качеството му на работодател , на основание чл.415 в ал.1 от
КТ, като наложеното административно наказание е в размер между
минимално предвидения от санкционната норма и средния размер. В НП,
обаче, не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства,
липсват доказателства за други идентични нарушения и предвид
икономическата обстановка в страната ни съдът намира, че налагането на
санкция в по-висок размер от минимално предвидения такъв от 100лв. по-
скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
5
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр.
с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 45,20/
четиридесет и пет лв. и двадесет стотинки/лева.
Предвид гореизложените мотиви и на жалбоподателя следва да бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска, а именно сумата от 123,53лева.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва
да бъде изменено, поради което и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН:
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ НП № 03-013524/ 07.04.2021г. на И. И.ов- Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ ДМ ТЕХ 20” ЕООД-
Варна, представлявано и управлявано от Д. К. П., за нарушение на чл.403 А
ал.1 от КТ, на основание чл.415 в ал.1 от КТ е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 170/ сто и седемдесет/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на „Имуществената санкция” на 100/сто/ лв.

ОСЪЖДА „ ДМ ТЕХ 20” ЕООД-Варна БУЛСТАТ **********,
представлявано и управлявано от Д. К. П. да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна сумата от 45,20/ четиридесет и пет лв. и
двадесет стотинки/лева явяваща се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на „ ДМ
ТЕХ 20” ЕООД-Варна БУЛСТАТ **********, представлявано и управлявано
от Д. К. П. сумата от 123,53лева явяваща се разноски за адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7