РЕШЕНИЕ
№ 12739
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110147900 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК *** против Т. Д. Я., ЕГН
**********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца суми по договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от
30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 22899/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между Т. Д. Я. и [фирма], ЕИК: *** бил сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
*** на 30.04.2019 г., по силата на който на ответницата бил отпуснат кредит и била
предоставена кредитна карта „**” с персонален идентификационен номер. Твърди се, че на
30.04.2019 г. ответницата е усвоила част от отпуснатия и кредитен лимит посредством
услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“.
Поддържа, че съгласно процесния договор между ответницата и първоначалния кредитор
било подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване ***, в
което били уговорени условията по усвояването на част от кредитния лимит за извършената
покупка на изплащане. Твърди се, че ответницата усвоила от кредитната карта сума в размер
на 2 500 лв. в периода от 30.04.2019 г. до 19.10.2022 г. Посочва, че съгласно сключения
между ответницата и [фирма] договор усвоената парична сума по кредита за срока на
договора се олихвява с договорна лихва в общ размер от 434.52 лева. Договорната лихва
била фиксирана, като годишният лихвен процент е в размер на 35 %. Кредитополучателят
не изпълнявал задълженията си. На длъжника било начислено и обезщетение за забава в
размер от 139.78 лева, изчислено в размер на действащата законна лихва за периода на
забава за всяка забавена вноска от 20.10.2022 г. до 27.04.2023 г., като за периода от
1
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не било начислявано обезщетение в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Излага, че на 20.10.2022 г. е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г.,
сключен между [фирма] и [фирма], с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и лихви, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за
прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило.
Тъй като ответницата не е изплатила задълженията си по договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от
30.04.2019 г., то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било
образувано ч. гр. д. № 22899/2023 г. на СРС, длъжницата депозирала в срок възражение
срещу издадената от съда на 17.05.2023 г. заповед, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата. Счита предявените искове за недопустими поради липса на правен
интерес за предявяването им, доколкото по отношение на процесните вземания е налице
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № ***. Сочи, че по отношение на нея са
реализирани част от предвидените в застрахователния договор покрити рискове, а именно
същата е претърпяла период на хоспитализация над 3 дни, безработица над 30 дни и се е
намирала в продължителни болнични над 30 дни в резултат от злополука или заболяване.
Поддържа, че претенциите следва да се предявят първо срещу застрахователното дружество.
Оспорва исковете и по основание и размер. Сочи, че липсва индивидуализация на
претендираното от ищеца вземане по размер и период. Твърди, че не се установява по какъв
начин е формирано процесното вземане. Посочва, че не е уведомена за извършената цесия.
Поддържа, че не й е била предоставена поисканата по извънсъдебен ред информация
относно размера на дълга. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 22899/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, от което се
установява, че по заявление на [фирма], подадено на 28.04.2023 г., е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Д. Я. за
вземанията, предмет на настоящите искове. Длъжникът депозирал възражение срещу
заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите
установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл.
415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
С определение на съда от 28.02.2024 г. като признато и ненуждаещо се от доказване
между страните, че между ответницата, в качеството на кредитополучател и първоначалния
кредитор по делото [фирма] е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.04.2019 г.
От приложения към делото договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.04.2019 г. е видно, че [фирма] е
предоставил на ответника Т. Д. Я. кредит под формата на кредитен лимит в размер до 2 500
лв. Съгласно договора кредитът може да бъде отпуснат чрез теглене от банкомати (АТМ),
плащания чрез терминални устройства (POS) и др. (чл. 2), превод на пари по сметка (чл. 3),
чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, за което се подписва
приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията (чл. 4), чрез
2
трансакции въз основа на картата след нейната активация (чл. 5), т. е. револвиращият кредит
до размер от 2500 лв. може да се усвои комбинирано по различен начин.
От приложените писмени доказателства /л. 6-7/ е видно, че ответницата е усвоила
част от уговорения кредитен лимит за сумата от 1850 лв., с която е финансирано
закупуването на стока /преносим компютър ** 128GB/. Съгласно уговорените между
страните параметри /л. 6-7/, кредитът подлежи на връщане на 18 погасителни вноски, всяка
в размер на 117.57 лв., с включена застрахователна премия в общ размер от 266.40 лв. по
застраховка „Сигурност на плащанията“ с групова полица № 5/2008 г. Последната
погасителна вноска е с падеж на 01.11.2020 г.
По делото е приет като доказателство и сключен на 30.04.2019 г. застрахователен
договор, обективиран в Сертификат № ***, по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“
на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, по силата на който
[фирма] и [фирма], като представители на съответните застрахователи, се задължават срещу
заплащането на застрахователна премия да застраховат стоката, предмет на процесния
договор за кредит, а именно: преносим компютър ** 128GB с обща цена от 1850 лева, със
застраховано лице ответницата Т. Д. Я., в качеството й на кредитополучател и застраховащ
и ползващо се лице [фирма], което да получи обезщетението при настъпване на
застрахователно събитие – чл. 8 от договора. Предвидено е заплащането на застрахователна
премия в размер от 0,8 % от финансираната сума, дължима еднократно – чл. 1 от договора и
срок на действието му, равен на срока на кредита. Съгласно клаузите на застрахователния
договор покрити са следните рискове: смърт – в резултат на злополука или заболяване;
инвалидизация над 70 %, продължителни болнични над 30 дни; безработица над 30 дни;
хоспитализация над 3 дни; „защита на покупката“ и „защита на стоката“ – при пълна
повреда на застрахованата вещ, частична повреда, кражба и грабеж. Съгласно чл. 1 от
Общите условия на договора за застраховка, обективирани в последния, същият има за цел
да обезпечи сключения договор за кредит, чрез предоставяне на застрахователна закрила на
застрахованите лица при настъпване на посочените рискове, вследствие от които това лице
реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да
обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. В клаузата на чл. 6 е предвидено, че
при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, застрахованият
следва да уведоми застрахователите в определения срок, в зависимост от вида на рисковете,
след което на същите се изпращат попълнено от застрахования или от ползващото се лице
уведомление за настъпило застрахователно събитие с приложенията към същото,
включващи: копие от застрахователния сертификат и общите условия по застраховката,
копие от личен документ и от документ за банкова сметка, както и съответни документи,
които да установят настъпване на застрахователното събитие в зависимост от вида му.
По делото са представени 41 броя месечни извлечения за движенията по процесната
кредитна карта, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, подробно и обективно изготвено, като
от същите се установява, че освен сумата от 1850 лв., усвоена от ответницата чрез покупка
на изплащане на 30.04.2019 г., от картовата сметка са усвоявани и допълнителни суми чрез
извършени разплащания на ПОС терминал на обща стойност от 8 916.49 лв., от които
7 147.51 лв. – плащания на ПОС, 1 620.98 лв. – месечна лихва и 148 лв. – месечна такса
обслужване, които ответницата не оспорва да е сторила. Видно от заключението,
ответницата е погасила задължения по процесния договор в общ размер от 8 176.65 лв.,
които са били отнесени от ищеца за погасяване на суми, както следва: месечна такса
обслужване – 124 лв., месечна лихва – 1 186.46 лв. и главница – 6 866.19 лв., като
дължимите суми след отчитане на извършените плащания са в размер на 2 397.72 лв. –
главница, 24 лв. – месечна такса обслужване и 434.52 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2022 г. до 01.10.2022 г.
3
Предвид изложеното и с оглед липсата на проведено оспорване от ответната страна,
съдът приема, че заемодателят [фирма] е изпълнил изцяло задълженията си по договора с
ответницата с предоставянето на средствата по уговорения между страните револвиращ
потребителски кредит и с осъщественото посредничество при сключване на застраховката,
обективирана в Сертификат № ***/30.04.2019 г., респ. с превод към застрахователните
дружества на уговорената между страните застрахователна премия в размер от 266.40 лева,
което обстоятелство не е предмет на спор. Последната съдът намира за непротиворечаща на
клаузите на ЗПК, доколкото уговорката й е израз на волята и на двете страни по
правоотношението и при съобразяване на конкретния й размер с характера и размера на
обезпеченото вземане.
С това, за насрещната договаряща страна – заемополучателя Т. Я., е възникнало
задължението да върне цялата заетна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна
лихва/ чрез месечни вноски в размери и срокове, определени от страните и удостоверени в
погасителния план, обективиран в договора за кредит.
При установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от
ответницата, съдът съобрази данните, изложени в приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според които общият размер на дължимите от
ответницата суми по договора е за сумата от 10 766.49 лв., от които 1850 лв., усвоена от
ответницата чрез покупка на изплащане на 30.04.2019 г. и допълнителни суми чрез
извършени разплащания на ПОС терминал на обща стойност от 8 916.49 лв., от които
7 147.51 лв. – плащания на ПОС, 1 620.98 лв. – месечна лихва и 148 лв. – месечна такса
обслужване, като след отчитане на извършените от страна на длъжницата плащания в общ
размер от 8 176.65 лв., непогасени са останали следните суми: 2 397.72 лв. – главница, 24 лв.
– месечна такса обслужване и 434.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.04.2022 г.
до 01.10.2022 г.
По делото не се твърди и не се установява тези суми да са изплатени от ответницата,
поради което съдът намира, че в правната сфера на първоначалния кредитор [фирма], респ.
на цесионера – ищец, са възникнали вземания в посочените размери.
Не са основателни възраженията в отговора на исковата молба, касаещи договора за
цесия. Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. В представения по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. страните по договора са уговорили възмездно
прехвърляне на цесионера [фирма] на вземания, произтичащи от предоставени
потребителски кредити, изброени и индивидуализирани във всяко отделно приложение № 1
към договора, срещу покупна цена, която се уговоря в отделен Анекс за всяко отделно
Приложение. В приложенията към договора се съдържа конкретна информация за
вземанията по всеки отделен договор за кредит, като в приложение № 1 от 20.10.2022 г. е
включен и процесният договор за паричен заем. Така, прехвърлените вземания са не само
определяеми, но и конкретно определени с оглед приложенията към договора. Няма пречки
страните да предвидят уговорка, че покупната цена по договора за цесия ще се определя по
всяко отделно Приложение, предвид боря и размера на вземанията, които са предмет на
всяко отделно приложение. Няма пречки за прехвърляне на вземания по договор за кредит и
преди настъпване на изискуемостта на всичко вноски – виж решение № 204 от 25.01.2018 г.
по т. д. № 2230/2016 г. на I т. о. Длъжникът няма интерес и не разполага с възможност да
оспорва действителност на договор за цесия между стария и новия му кредитор, поради
липсата на съществено съдържание от договора. В случая непосочването на продажната
цена във връзка със закупуването на процесното вземане, не означава липса на
задължителни реквизити и безвъзмездност на правоотношението, а политика за
4
конфиденциалност между цедента и ищеца-цесионер. Размерът на покупната цена би могъл
да има характер на търговска тайна, касаеща отношенията единствено между цедент и
цесионер. Именно поради конфиденциалност и във вр. със ЗЗЛД в приложение № 1 са
заличени и данните, касаещи другите длъжници, чиито вземания са предмет на договора за
цесия.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение. Като доказателство по делото е представено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/*** /л. 37/, изготвено от [фирма] и потвърждение
от [фирма] за извършената цесия, както и пълномощно /л. 35-36/ от [фирма], с което се
учредява представителна власт на [фирма] да уведомява длъжниците във вр. с прехвърлени
вземания по договор за цесия от 15.02.2022 г. и приложенията към него. По делото не са
ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството относно надлежното връчване
на ответницата на изявлението на цедента и цесионера за извършената цесия. Въпреки това,
ответницата следва да се счита за уведомена за настъпилата промяна в кредитора на
вземанията по процесния договор за потребителски кредит с получаване на уведомлението
заедно с препис от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно
значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3
ГПК. Това е така, тъй като законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото като
приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за
изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл
- решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г., II т. о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на
ВКС/. Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответницата на 05.12.2023 г. – л. 53,
от която дата същата се счита за уведомена за договора за цесия.
Съдът намира доводите на ответницата за недопустимост на претенциите поради
липсата на доказателства за отправяне на предхождащо исковата молба искане от кредитора
за погасяване на процесните суми първо от застрахователите по сключената застраховка,
обективирана в Сертификат № ***/30.04.2019 г. за неоснователни. По делото не се
установява в случая неизпълнението на задължението на ответницата – за заплащане на
вноските за погасяване на усвоените суми по договора, да е в резултат от настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск съгласно договора
за застраховка и чл. 5 от приложимите към същия Общи условия за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане.
Само в този случай за застрахователя, като насрещна страна по правоотношението, би се
породило задължение за заплащане на застрахователно обезщетение и в случай на такова
стойността на същото да бъде приспадната от общо дължимата сума по договора, в
хипотеза, при която размерът на плащането не покрива изцяло последната. Наред с това
следва да се отбележи, че съгласно клаузите на Общите условия, процедурата по
уведомяване на застрахователите за настъпило застрахователно събитие и за предявяване на
иск за извършване на застрахователно плащане започва именно по инициатива на
застрахования – кредитополучателя, който следва да ги уведоми за настъпилото събитие.
Съдът съобрази също, че по делото липсват твърдения и доказателства такъв риск реално да
е настъпил и пред застрахователите да не е образувана преписка поради бездействие от
страна на първоначалния кредитор [фирма], изразяващо се в неподаване или некоректно
5
подаване на уведомление за настъпило застрахователно събитие с изискуемите приложения
към същото. Действително по делото е приложена Заповед № 1382/04.09.2019 г. на [фирма],
ЕИК ***, с която трудовото правоотношение на ответницата е било прекратено считано от
06.09.2019 г., но в нея е посочено основание за прекратяване на правоотношението чл. 325,
ал. 1, т. 4 КТ, което не представлява основание за квалифицирането му като покрит
застрахователен риск предвид разпоредбата на чл. 5 от Общите условия към
застрахователния договор. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало
правото да получи стойността на незаплатените месечни вноски.
Предвид изложеното, предявените главни искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата се дължи и следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на исковете за лихва за забава съдът намира, че по делото се установи
както възникване на главен дълг, така и изпадането на ответницата в забава – с настъпване
на падежа на всяка забавена вноска, при предявен период от ищеца с по-късен начален
момент, а именно считано от 20.10.2022 г., датата на придобиване на процесното вземане по
приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., поради което, съобразно с диспозитивното начало в гражданския
процес, от този момент следва да се присъди и вземането за обезщетение за забава в размер
на законната лихва – арг. чл. 17 от договора за потребителски кредит. За установяване
размера на вземането е поставена задача на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което е изчислило, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.10.2022 г. до 27.04.2023 г. е в размер от 138,99 лв. Ето защо, предявеният иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде
уважен до размера от 138,99 лв., като за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 139,78 лв. – подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
По исковото производство са представени доказателства за направата на разноски за
държавна такса в размер на 59.92 лв. и депозит в размер на 447 лв. за ССчЕ, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лв.,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1 НЗПП. По заповедното производство са присъдени на заявителя 59.92 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От тях по съразмерност съобразно
уважената част от претенциите за исковото производство следва да се присъди на ищеца
сумата от 603, 49 лв., а за заповедното – 158, 32 лв.
Ответницата е доказала извършването на разноски единствено в исковото
производство за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 450 лв., от които по
съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете ще й бъде присъдена сумата от 4, 50
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Д. Я., ЕГН ********** , с адрес *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **** на основание чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.
6
430, ал. 2 ТЗ и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № *** от 30.04.2019 г., сключен между [фирма] и Т. Д. Я., вземанията по
който са прехвърлени в полза на [фирма], с приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. следните суми 2 421.72 лв.,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 434.52 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 19.10.2022 г., както и сумата от 138.99
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2022 г. до 27.04.2023 г., за
които суми е издадена заповед от 17.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 22899/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 88 с-в., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за забава за разликата над сумата от 138.99 лв. до пълния
предявен размер от 139.78 лв.;
ОСЪЖДА Т. Д. Я., ЕГН ********** , с адрес *** да заплати на [фирма], ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата от
606, 92 лв. разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 158, 32
лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, да заплати
на Т. Д. Я., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4,50 лв.,
представляваща разноски по съразмерност в исково производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7