Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 16.10.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №4285 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва изцяло решение №16234 от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №55843/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.422
от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че „Е.С.“ ЕООД
дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 187.12 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м.04.2015г. до
м.04.2017г. в имот, с код на платеца Т373361, представляващ
апартамент №25, находящ се в град София, ул.“*******, вх.А, за сумата от 29.19 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 31.05.2015г. – 17.05.2018г., за сумата от 39.59 лв., такса за дялово разпределение за периода от
м.04.2015г. до м.04.2017г., както и за сумата от 8.70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение
за периода 31.05.2015г. - 17.05.2018г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.06.2018г. по ч.гр.д. №34602/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт като постановен в противоречие на материалния закон и на събраните
по делото доказателства. Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния
съд, че между страните няма възникнало правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за небитови клиенти поради факта, че ответникът не е подписал
писмен договор. Излага се, че в случая исковата претенция се основава на
твърдението, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, но поради факта, че през
процесния период ответникът е потребявал енергия в собствения си имот, поради
което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на
доставената и потребена топлоенергия. Излага се още, че стойността на
доставената и потребена топлоенергия е доказана в хода на съдебното
производство чрез прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не
е оспорено от страните и съдът следва да кредитира като обективно и компетентно
изготвено. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - „Е.С.“ ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на съдебното
производство не е доказано от жалбоподателя, ищец в първоинстанционното
производство, количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия
за исковия период от време, поради което исковите претенции са изцяло
неоснователни. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу „Е.С.“ ЕООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №34602/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав, въззивника-ищец - „Т.С.” ЕАД
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.05.2018г. и е постановена на 12.06.2018г.
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „Е.С.“
ЕООД. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „Е.С.“ ЕООД възражение, поради което дължимите от него
суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Настоящият състав следва да
обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността
на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.415 от ГПК във връзка
с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ответникът,
който е собственник на процесния топлоснабден имот и с оглед липсата на договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, последният е придобил
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди на основание чл.153 ЗЕ, съгласно която норма на ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на
което ответникът, в качеството на собственик на имота, има задължение да
заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот.
При наличието на възможност за топлопреносното предприятие да защити правото си
с иск за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл.59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от
неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва
наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага -
договор между страните, възникнал по силата на закона (чл.153 ЗЕ), поради което предявеният въз основа
на извъндоговорен източник иск е неоснователен, съответно и акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва също се явява неоснователен. Въз основа на така направените
изводи, първостепенният съд е постановил обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените
искове като неоснователни. Така обоснованият краен извод на СРС е неправилен и не кореспондира на
събраните по делото доказателства.
В конкретната хипотеза въззивникът-ищец основава исковата претенция на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай при правилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесия имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответникът - „Е.С.“ ЕООД е собственик на процесния топлоснабден имот - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №171, том І, рег.№4083, дело №163/21.12.2001г. и е потребявал топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбите на §1, т.43 от ДР на ЗЕ и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период. Обстоятелството, че ответникът е ползвал имота не се оспорва, следователно ответникът е ползвал и доставеното в него количество топлинна енергия.
По
делото е доказан и размерът на реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период, съгласно
кредитираното от съда заключение на СТЕ. Експертът изрично е отразил в
изготвеното от него заключение, че ищецът е начислявал суми за доставена
топлинна енергия съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба. Общата
стойност на доставената в имота през
процесния период топлинна енергия възлиза на 174.73 лв., в която сума не се включват предишни просрочени и неплатени сметки,
без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. При това положение, доколкото ответникът е фактическият ползвател на имота, респ. на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме, че същият се е обогатил, чрез
спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на
доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е
получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка,
като обогатяването на ответникът и обедняването на ищеца
произтичат от един и същи факт. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер на сумата от
174.73 лв., главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, с код на платеца Т373361, представляващ апартамент №25, находящ се в град София, ул.“*******,
вх.А, за периода
от м.04.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2018г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда/ до окончателното й изплащане. Следователно постановеното
съдебно решение в частта, в която е отхвърлен така предявения иск до
размер на сумата от 174.73 лв., следва да
се отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Постановеното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 174.73 лв. до пълния предявен размер – 187.12 лв. следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Относно предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД за сумата от 39.59 лв., такса за дялово
разпределение, за периода от м.04.2015г. до м.04.2017г., при доказателствена тежест за
ищеца по делото не са ангажирани доказателства досежно размера на начислената
такса за дялово разпределение за исковия период, предвид на което като
недоказан този иск следва да се отхвърли, съответно постановеното решение в
тази част да се потвърди.
По предявената претенция за лихви,
съдът намира следното:
Претенцията на ищеца за установяване на вземането за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което
длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника
покана за плащане на процесните задължения преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не
е ангажирал доказателства в тази насока, поради което претенцията за лихви е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. По отношение на предявения иск за установяване на
вземането за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху таксата за дялово разпределение,
доколкото главния иск е неоснователен, такъв се явява и акцесорния иск. Следователно постановеното
съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява правилно и законосъобразно
и следва да
се потвърди.
С оглед на изложените съображения
и поради частично несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде отменено частично
като неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, и вместо това да
бъде постановено решение, с което да бъде частично уважен предявения установителен
иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД до размер на сумата от 174.73 лв., главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, с код на платеца Т373361, представляващ апартамент №25, находящ се в град София, ул.“*******,
вх.А, за периода
от м.04.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2018г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда/ до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78,
ал.1 от ГПК въззивника има право на присъждане на разноски. В полза на
въззивника-ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно
уважената част на предявените искове, които възлизат общо в размер на 330.93 лв.
/264.74 лв. – разноски, направени пред СРС за платена държавна такса и депозит
за вещо лице и 66.19 лв. - разноски, направени пред СГС за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/. При постановяване на съдебното решение съдът е
длъжен да се съобрази с т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно която съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. В този смисъл в полза на
въззивника-ищец следва да се присъдят и сторените от него разноски в
заповедното производство, изчислени съобразно уважената част на
предявените искове, в размер на 49.64 лв.. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) в полза на въззивника следва да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя размера при
съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените
процесуални действия от представляващия дружеството юрисконсулт, като за случая
в полза на въззивника-ищец следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 100 лв. и за въззивната инстанция в размер на
сумата от 50 лв., чийто размер е определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
По отношение на заявената
от въззиваемия-ответник претенция за присъждане на разноски, в негова полза също
се дължат разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Пред СРС ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което такива не
се дължат за производството пред СРС. За сторените от ответника разноски пред
СГС и при съобразяване с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в негова полза
следва да се присъди сумата от 101.44 лв., представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отхвърлената част на подадената
въззивна жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№16234 от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №55843/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения иск
с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено, че „Е.С.“
ЕООД, с ЕИК *******, дължи на „Т.С.” ЕАД до
размер на сумата от 174.73 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, с код на платеца Т373361, представляващ
апартамент №25, находящ се в град София, ул.“*******, вх.А, за периода от м.04.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018г. /дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.”ЕАД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*****, иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК във
връзка с чл.59 от ЗЗД, че „Е.С.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 174.73 лв., главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, с код на платеца Т373361, представляващ апартамент №25, находящ се в град София, ул.“*******,
вх.А, за периода
от м.04.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2018г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда/ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34602/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№16234 от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №55843/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 162-ри състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на “Т.С.”ЕАД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 330.93 лв., направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно
уважената част на предявените искове, както и сумата от 49.64 лв., сторени
разноски в заповедното производство, изчислени съобразно уважената част на
предявените искове, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА “Т.С.”ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 101.44 лв., направени
по делото разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./