№ 127
гр. Варна, 19.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500186 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
Въззивникът „Оптимистас” ООД, гр. Варна, редовно призовано,
представлява се от адвокат Ц. Й. от АК - София, редовно упълномощена и
приета от съда от първата инстанция.
Въззивникът П. П. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Н. Б. от АК - Варна, редовно упълномощен от първата инстанция.
Въззивникът З. П. В., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Н. Б. от АК - Варна, редовно упълномощен от първата инстанция.
Въззивникът Г. Ж. Г., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Въззивникът Г. П. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззивникът Ж. П. Г., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Въззивникът О. П. Х., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззивникът Л. П. Г. , редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемите В. Х. В. и Г. К. В. , редовно призовани, не се явяват.
Двамата се представляват от общия си процесуален представител адвокат Б.
Ж. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
1
АДВ. Й.: Считам, че няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Не намирам процесуални пречки, моля, да се даде ход.
АДВ. Ж.: Да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 311/15.05.2024 г.:
Производството е образувано по въззивни жалби на част от ответниците
в първоинстанционното производство, насочени против решение №
9/08.01.24г., поправено с решение № 10/08.01.24г., постановени по гр.д. №
345/23г. на ОС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между
страните по предявените от В. Х. В. и Г. К. В., и двамата от гр. Белослав,
срещу П. П. С., гр. Варна, Г. Ж. Г., гр. Варна, Г. П. Б. от гр. Р., Ж. П. Г. от гр.
Р., З. П. В., от гр. Варна, О. П. Х., от гр. Варна, Л. П. Г. от гр. Варна и
„ОПТИМИСТАС” ООД, гр. Варна, искове, че В. Х. В. и Г. К. В. са
собственици на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „* *”, № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1507.100.1.16 по КККР, одобрени със заповед № РД-
18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на пети
етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор №
10135.1507.100 по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре,
коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина, при
граници: на същия етаж – няма, под обекта: *, над обекта: няма, ведно със
съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на
основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до
деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г. /вкл./, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
1.Въззивни жалби, подадени от П. П. С. и З. П. В., всеки един от тях,
представляван от адв. Н. Б. от АК-Варна. Двете въззивни жалби имат
напълно идентично съдържание, в които се поддържа, че обжалваното
решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
доколкото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочено е, че
мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по
делото доказателства, което е довело до формиране на неправилни правни
изводи по отношение на спорното право. Изложена е фактическата
2
обстановка, според която с влязло в сила на 25.07.12г. решение е била
допусната делбата на процесното жилище между ответниците или техни
праводатели. Праводателят на ищците е бил изключен от делбата, поради
което и същият не е могъл да им прехвърли валидно правото на собственост
върху апартамента чрез сключения на 30.11.2001г. договор за покупко-
продажба. Делбата на жилището е извършено чрез постановеното на
16.06.17г. решение, поправено с решение от 12.10.17г., с което е постановено
изнасянето му на публична продан. В полза на съделителя С. е бил издаден
изпълнителен лист и е било образувано изп.д. № 1331/19г. на ЧСИ Хр. Г., по
което на 12.12.19г. е била вписана възбрана върху имота. На 21.08.20г. е бил
извършен и опис на апартамента, при който в същия е бил заварен сина на
ищците К. В., който е бил определен за пазач на имота. В негово присъствие
на 16.09.21г. е бил проведен и оглед на апартамента. След проведената
публична продан, с влязло в сила на 30.05.22г. постановление за възлагане,
апартаментът е бил възложен на ответника „ОПТИМИСТАС” ООД, гр.
Варна. Счита се, че по настоящото дело не са били установени елементите от
фактическия състав на придобивната давност, на която ищците са се позовали
като придобивен способ – упражняването на владението да е било постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя. Оспорват се изводите на съда във връзка с обсъждането и
кредитирането на едната група свидетелски показания при наличието на
данни за тежка съдебна обвързаност на едната свидетелка на ищците и
заинтересованост на другият им свидетел. Позовават се на нарушение на
нормата на чл. 172 от ГПК. Предложен е самостоятелен анализ на гласните
доказателства, при което е направен изводът, че ищците още от 2001г. са
били наясно, че има спор относно имота и се води дело за делба; те са били в
течение за хода на цялото производство по делбата, а след това и относно
изпълнителното дело, знаейки, че не са придобили надлежно имота от
строителя, и че той не им се следва. Освен това се поддържа, че по делото не
е установено ищците да са упражнявали фактическа власт с намерение за
своене, което да са манифестирали спрямо ответниците – те са ползвали
имота спорадично, очаквайки момента и със съзнанието, че трябва да го
освободят. След приключването на публичната продан ищецът доброволно е
заявил на купувача, че ще му предаде имота. Фактическата власт от ищците е
била упражнявана в качеството им на държатели, които по време на
изпълнителното производство са осигурявали чрез назначения пазач оглед на
имота и извършването на опис. Поддържа се правното становище, въз основа
на цитирана съдебна практика на ВКС, че докато трае производството за
съдебна делба и същото не приключи със съдебен акт във втората му фаза,
трето лице не може да придобие по давност делбения имот. Поради това се
излага, че евентуално придобивна давност би могла в случая да започне да
тече от 20.12.17г. и поради това до датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл необходимия 10-годишен период. Счита се още, че евентуална
придобивна давност е била прекъсвана многократно на осн. чл. 116, б. „в“ от
3
ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС с предприемането на действия за принудителното
изпълнение, касаещи процесния имот – на 12.11.19г. със снабдяването с
изпълнителен лист и образуване на изпълнителното дело за изпълнение на
конкретен изпълнителен способ – изнасянето на имота на публична продан;
на 12.12.19г. с вписването на възбрана върху имота; на 21.08.20г., когато
имотът е бил описан; с изготвянето на оценителна експертиза; насрочването
на публичната продан и нейното провеждане, завършило с извършената
продажба и с вписано постановление за възлагане (в тази връзка
въззивниците се позовават на т. 10 от ТР № 2/26.05.15г. по т.д. № 2/13г. на
ОСГТК на ВКС). В хода на това изпълнително производство ищците са били
уведомени и не са предявили своите собственически претенции. В тази връзка
се изтъква, че твърдението на ищците, че са осъществявали фактическа власт
с намерение за своене чрез сина си К. В., се изключва от факта на
назначаването му за пазач на имота от ЧСИ и същият се подписал без
възражения или твърдения, че владее имота за собственика. Напротив, от този
факт въззивниците правят извода, че К. В. е поел задължението да пази вещта
с оглед запазване на правата на съделителите. Поради това с подписването на
21.08.20г. на протокола за опис на имота и назначаването на сина на ищците
за негов пазач, държателят К. В. е удостоверил факта, че упражнява
фактическата власт за другиго. Допускането от страна на ищците на техния
син да пази имота за съделителите по см. на чл. 486 от ГПК, опровергава
намерението им да своят имота за себе си. Допълва се, че ЧСИ е дал
възможност на назначения за пазач на имота К. В. да направи възражения
съгласно чл. 484, ал. 1, т. 5 от ГПК, но такива възражения не са били
извършени, нито са били заявени права върху вещта. Сочи се, че тъй като не е
имало възникнал извънсъдебен спор за собствеността на апартамента чрез
явно демонстриране на собственически права от ищците (лично или чрез
техния държател), то и за ответниците не е бил налице правен интерес да
предявяват правата си по исков ред, тъй като за претенциите на ищците те са
били известени едва с депозиране на настоящата искова молба. Скритото от
действителните собственици намерение за своене на имота не е годно да
направи ищците собственици, тъй като за да се приеме, че действителният
собственик бездейства, той трябва да знае, че някой оспорва правото му на
собственост или да е изоставил вещта, без да се интересува от нея. В случая
ищците са се възползвали от възможността да използват спорадично имота,
поради което са плащали и битовите сметки, а ответниците са ги оставили да
го държат за тях, защото ищците по никакъв начин не са обективирали
спрямо ответниците, че упражняват собственически права. Счита се, че ВОС
неправилно се е позовал на разрешението, дадено от ВКС в решение №
72/09.07.19г. по гр.д. № 3589/18г., ІІ г.о., тъй като фактическата обстановка в
настоящия случай е съвсем различна – на придобивната давност се позовава
трето лице, а не съделител, както и че третото лице в случая не е изразило
явно и недвусмислено намерението си за своене на имота спрямо
действителните собственици (докато в цитираното решение е било прието, че
4
собственикът многократно е изразявал желанието си да посети имота, но
владелецът го е отблъсквал и не го е допускал). Освен това в случая на ВКС
делото за делба след приключването на първата му фаза е било внесено в
архив, а в настоящия случай ответниците активно са поддържали
висящността на делото за делба, която са приключили и са образували
изпълнително дело, за да прекратят съсобствеността помежду си.
Жалбоподателите се позовават на друго решение на ВКС, което считат за
относимо към настоящия казус – решение № 80/07.07.14г. по гр.д. №
6441/13г. Освен това акцентират и на правната фигура на пазача, очертана
чрез съдебната практика на ВКС в решение № 1310/22.01.09г. по гр.д. №
5744/07., ІІ г.о. и направеният извод, че пазачът не държи вещта като своя,
поради което установената след предаването негова фактическа власт е под
формата на държане. Заключава се, че след като пазачът не може да
придобива права за себе си на основание давностно владение, то на още по-
голямо основание той не може да упражнява и фактическа власт за друго
лице, доколкото това противоречи на неговата функция – да полага грижата
на добрия стопанин на вещта и да я предаде при поискване от съдебния
изпълнител. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения
иск за собственост, ведно с присъждането на разноските за двете инстанции.
В евентуалност е формулирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В предвидения срок е депозиран общ отговор на двете въззивни жалби,
изходящ от насрещните страни В. Х. В. и Г. К. В., представлявани от общия
си процесуален представител адв. Б. Ж.. Считат същите за неоснователни и
поради това претендират обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с
присъждането на разноските за въззивната инстанция. Изразява се
становището, че само иск за собственост, предявен от собственика срещу
владелеца, е от естество, при неговото уважаване, да прекъсне давността
(Решение № 45/01.04.21г. по гр.д. № 2151/20г., І г.о. на ВКС). Поради това и е
налице прекъсване на давността при делбата, но само в първата й фаза, тъй
като с решението се установява принадлежността на правото на собственост
към момента на постановяване на решението. След влизането му в сила обаче,
тече нова давност, вкл. и за третите лица, които не са участвали в делбата или
са били изключени от нея – по арг. от чл. 117 от ЗЗД. Поддържа се, че
предметът на принудителното изпълнение на решението по извършването на
делбата чрез изнасянето на имота на публична продан, е почти идентичен на
принудителното събиране на парично вземане (разликата при делбата е, че
всеки от съделителите е едновременно взискател и длъжник). И поради това
третото лице, заварено в продадения на публичната продан делбен имот,
може да се защитава срещу купувача чрез иск за собственост, основан на
придобивна давност – нещо, което е изключено по отношение на длъжника по
изпълнително дело, имащо за предмет осъществяването на принудителното
изпълнение на осъдително решение по иск за собственост. Поради това и
нито едно от извършените по принудителното изпълнение на решението от
втората фаза на делбата подготвителни или изпълнителни действия не
5
прекъсват придобивната давност, защото не прекъсват самото владение.
Извършен е анализ на гласните доказателства по делото, от които се извлича
извода за наличието на всички елементи от фактическия състав на
придобивната давност, текла за периода от 26.07.12г. до 10.02.23г. Допълва
се, че в случая следва да вземе предвид и обстоятелството, че голяма част от
съделителите не са оспорили иска, не са подали отговор на иска, а в този
процес всеки следва да защитава собствените си права.
2. Въззивна жалба от „ОПТИМИСТАС” ООД, гр. Варна, подадена
чрез адв. Цв. Й. от АК-София. Счита се, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както
и в противоречие на утвърдената съдебна практика. Позовава се на допуснато
от съда процесуално нарушение, тъй като не е била допусната исканата от
въззивника справка за адресната регистрация на ищците и датите, от които са
тези регистрации за постоянен и настоящ адрес. Това е довело до заблудата на
съда, че ищците са живели в процесния имот. Освен това, въпреки
своевременното оспорване на представения от ищците предварителен договор
от 15.03.01г., съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е
предприето извършването на проверка на истинността на документа в
нарушение на чл. 193 от ГПК. Това е довело до недопустимото му приемане
като доказателство по делото, а въз основа на това и до формиране на
неправилния извод, че въз основа на този договор е било предадено
владението на ищците. Считат се за необосновани изводите на съда относно
осъществявано несъмнено и необезпокоявано владение на имота, тъй като
това не се подкрепя от гласните доказателства по делото. Направен е собствен
анализ на показанията на свидетелите и се поддържа, че тези на водените от
ищците свидетели, като дадени от заинтересовани лица и неподкрепени от
останалия доказателствен материал, не следва да се кредитират. Сочи се на
това, че съдът е приел за установени факти въз основа на невъведени от
ищците твърдения, че синът им е ползвал имота по договор за заем за
послужване, като е осъществявал фактическата власт за своите родители.
Излага се, че след назначаването на К. В. на 21.08.20г. за пазач на имота от
ЧСИ, същият е осъществявал владението за действителния собственик и то за
целите на изпълнителното производство. Изключва се възможността пазачът
да може да владее за себе си. Счита се, че неправилно е било тълкувано
приетото в цитираното от ВОС решение № 72/09.07.19г. по гр.д. № 3589/18г.
на ВКС, ІІ г.о., тъй като в същото е посочено, че позоваването на придобивна
давност е възможно за периода след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, но и при липсата на данни в този период делбата да е
била извършена. Освен това посоченото решение на ВКС касае отношенията
между съделители, а не между съделители и трети лица, какъвто е настоящият
случай. Счита се, че с първоинстанционното решение съдът е „наградил“
ищците за тяхното недобросъвестно и нечестно поведение, тъй като след
извършване на публичната продан те са обещавали доброволно да предадат
6
владението на апартамента, а същевременно са изчаквали да изтече
необходимия срок, за да се позоват на изтекла придобивна давност. Излага се,
че ищците никога не са имали намерението да своят имота, тъй като винаги са
знаели, че правата на собственост са били спорни, а след това – и категорично
отречени за техния праводател. В обобщение се сочи, че е недопустимо да се
налага санкцията, предвидена за незаинтересования и бездействащ кредитор,
на съделителите, които повече от 20 години активно са защитавали правата
си. Претендира се решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, изходящ
от насрещните страни В. Х. В. и Г. К. В., представлявани от общия си
процесуален представител адв. Б. Ж.. Считат въззивната жалба за
неоснователна и претендират потвърждаване на първоинстанционното
решение, ведно с присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Поради пълната идентичност на съдържанието на отговора, с този, даден на
въззивните жалби на С. и В., съдът намира, че не следва да го възпроизвежда
повторно.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
АДВ. Й.: Поддържам подадената въззивна жалба и всички наведени в
нея твърдения. Нямам искания за събиране на допълнителни доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. Б.: Поддържам депозираните въззивни жалби от доверителите ми.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на
разноските от доверителите ми.
АДВ. Ж.: Поддържам доводите си за неоснователност на въззивните
жалби, изложени подробно в отговори, подадени по всички жалби. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. Й.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещните страни.
7
АДВ. Б.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещните страни.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от
всяка от страните, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Й.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите депозираната
въззивна жалба и да отмените първоинстанционното решение. В жалбата съм
изложила подробни аргументи, включително и анализ на събраните
доказателства пред първата инстанция. Моля да присъдите на доверителите
ми сторените разноски пред настоящата инстанция.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба и отмените първоинстанционното решение и това, с което е поправено,
като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необоснованост. Направил съм опит в
жалбата си да обхвана максимално всички възражения, които има
доверителят ми срещу постановения съдебен акт и затова се получи толкова
обемна. В рамките на настоящото производство бих си позволил съвсем
накратко в резюме да изложа съображения относно едно конкретно
възражение, обективирано във въззивната жалба. Наред с всички останали
възражения, които сме изложили подробно, неправилни са съображенията на
първоинстанционния съд, че давността не е била прекъсвана по смисъла на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД в рамките на проведеното изпълнение в изпълнителното
производство - това е в хипотеза, че допуснем, че давност е текла, считано от
25.07.2012г., когато е влязло в сила решението по допускане на делбата. Да,
такава давност дори и да е започнала да тече, тя е била прекъсвана, защото на
първо място съгласно чл. 74 от ЗС относно давността са приложими и
разпоредбите от чл. 113 до чл. 120 от ЗЗД.
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД регламентира конкретна хипотеза на прекъсване на
давността и това е при признание на длъжника каквото нямаме, при предявен
осъдителен иск, какъвто също нямаме, и третата хипотеза – при предприемане
на действия по принудително изпълнение, именно на това съображение се
8
позовавам, твърдейки, че в рамките на изпълнителното дело давността е
прекъсвана с всяко едно изпълнително действие, извършвано от частния
съдебен изпълнител по молба на взискателите. Това е било сторено, на първо
място, с наложената възбрана върху недвижимия имот през 2019г. На второ
място, давността е била прекъсвана с извършения опис на недвижимия имот,
където обръщам внимание, синът на въззиваемите страни е подписал лично
протокола за опис, непосочвайки никакви възражения пред частния съдебен
изпълнител. Такава възможност му е била дадена и е бил назначен за пазач.
Пазачът е специална процесуална фигура в изпълнителното производство,
която не държи вещта нито за себе си, нито за другиго, а единствено
изпълнява функции по изпълнителното дело. На следващо място, давността е
била прекъсвана с насрочената публична продан, с извършването й, с
издаването на постановление за възлагане, с влизането му в сила. В нито един
от тези моменти за въззивниците не е било ясно, че по отношение на имота
има лица, които претендират правото на собственост, нито са били
отблъсквани претенциите на собствениците по някакъв начин. Както се
установява от събраните по делото доказателства, те са живеели там през
някакви периоди от време, може би, впоследствие за голям период от време
имотът не е бил обитаван. Но за всички е било ясно, че по отношение на
имота има тежка и продължителна делба, и след влизане в сила на решението
за делба отношенията между страните ще бъдат уредени съобразно
диспозитива на съдебните актове. В този смисъл са възраженията ми, а
именно: че давността дори да е текла, е била прекъсната, а както ни е известно
след прекъсването на придобивната давност в рамките на изпълнителното
дело, започва да тече нова давност, която към датата на предявяване на
претенцията - 2023г. не е била изтекла. Моля за решение, с което да бъдат
отменени първоинстанционните съдебни актове. Като последица моля да ни
бъдат присъдени извършените разноски пред двете инстанции.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционното решение като резултат на
проведеното по същество въззивно производство пред Вас с всички въпроси,
които в крайна сметка съгласно чл. 269 ГПК са предмет на ограниченото
въззивно производство, доколкото има възражения в жалбата. Моля да
присъдите разноските на доверителите ми за въззивното производство.
Намирам, че достатъчно подробно съм изложил доводите си, включително и
по това възражение, за което колегата Б. изрично наведе доводи за прекъсване
на давността.
На мен ми се иска само с две думи да кажа нещо, което намирам за
принципно положение. Прекъсване на давността, когато става въпрос за
придобивна давност, се извършва, и практиката е многобройна в тази насока,
единствено с предявяване на иск, и то само от собственика. Да кажем иск,
който предявява самият владелец, положителен установителен или
отрицателен, не може да прекъсне неговата давност, няма такова действие
върху неговите права едно отхвърляне на негов иск. Трябва да има насочени
9
срещу него. Приема се и че установителните искове също прекъсват
давността. Но в момента, в който тази давност е прекъсната, тече нова
давност. Следователно, поставя се тук въпрос за онези лица, които с решение
по допускане на делба за даден имот, са изключени от делбата. Те повече не
участват в производството, за тях края на производството настъпва с влизане
в сила на решението по допускане на делбата и тези лица, ако продължават да
владеят имота, всички съделители до един разполагат с пълната възможност
да предявят осъдителна претенция и да предприемат действия за промяна на
това фактическо положение на владението. Такива действия, повече от 10
години след влизане в сила на това решение, не са били предприемани от
нито един от съделителите - както от тези, които сега имат активна позиция в
процеса, така и от тези, които сега вие конституирахте служебно във
въззивното производство, съгласно практиката, като задължителни другари. В
крайна сметка трябва да приемем, че те не изразяват позиция нито по време
на делбата 10 години, от 2001 г. до 2012 г., нито след това - вече двадесет и
няколко години. Самите тези лица, ще кажа нещо, което може би не следва
пряко от доказателствата, но косвено от поведението им може да се изведе
такъв извод - те много не считат за справедливо да участват в тази делба,
нито в продажбата, нито в разпределението на парите. Затова са
дезинтересирани от това, че се водят някакви дела.
Има сега практика и това е във връзка с последния ми довод, който моля
въззивният съд да съобрази, че не всички претенденти за правото на
собственост върху този обект имат активна позиция и защитават правата си,
включително и в сега предявен иск. Най-новата практика при предявен иск от
един съсобственик за целия имот казва следното: „ако ответникът
противопоставя възражение за придобиване на имота по давност, не може
искът да се уважава за целия имот, защото онези, които не участват в делото,
те не противопоставят някакви възражения на това придобиване по давност, и
следователно, искът може да бъде уважаван само за частта на тези, които
водят делото, които са предявили иск.“ Това разрешение според мен не може
да е различно в случай, че се е обърнала активността в процеса и се налага
този, който претендира да е придобил по давност да предяви иска, а насреща
си конституира ответниците, претенденти за правото на собственост, то
разрешението трябва да е същото, само че неговият процесуален израз е
различен – аз предявявам иск за цялото, а се явяват само трима от
съсобствениците, които претендират. Другите не подават отговор – налице е
процесуално бездействие от тяхна страна, включително и сега във въззивното
производство. И се пита: може ли по възражение срещу заявеното от моите
доверители придобиване по давност от страна само на двама или трима от
съсобствениците да се приеме, че то е изцяло неоснователно по отношение на
целия имот, това е принципен въпрос? Според мен - не, защото няма
материално правно основание да правим разлика между положението на
владелец, който е ответник по иск и владелец, който е ищец по един иск, при
едно и също процесуално поведение на тези, които са претенденти за правото
на собственост. В единия случай те просто не водят иск, а в другия случай не
се защитават срещу иска, но това е еднакво пасивно. При това положение би
10
трябвало поначало решението, каквито и да са мотивите, каквото и да се
постанови, да има предвид това обстоятелство и когато, и каквото да се реши
по възраженията за давността, то да се приема само в отношенията между
ищец или едната страна, която претендира придобиване по давност и всеки
един от съсобствениците за размера на онези права, които той сам претендира
в този имот. Това е довод според мен, правен, във връзка с възражението ми,
че процесуалното поведение на ответниците, които не подават отговор и не
възразяват срещу иска, следва да бъде съобразено, тъй както се съобразява и
ако доверителите ми биха били ответници по иска.
По въпроса за прекъсването на давността ние или можем да приемем
принципно, че действията по опис и принудителна продажба на имот за
парично вземане, по който ред се извършва и продажбата на делбен имот,
имат такова действие на прекъсване на давност на всяко едно трето лице,
което съдебният изпълнител би сварил в имота, или не могат да имат
поначало такова действие. Тук не става въпрос за частния случай, в който
един от съделителите, който е изключен от делбата с решение преди години, е
бил оставен в имота. Става въпрос за всяко трето лице, което съдебният
изпълнител може да намери при описа на недвижим имот. Законът казва
следното: „оставя се във владение на този, който е намерен в имота.“ Да,
вярно, той има процесуално задължение да не повреди имота, да не го събори,
но нищо повече. Ако приемем такова принципно действие на опис на
недвижим имот, който предстои да бъде продаден, ние трябва да приемем, че
ще прекъсваме давността случайно срещу всякакви трети лица без срещу тях
да се води иск, а може включително с това да се злоупотреби зловещо, защото
ето сега отивам с едно лице, заявявам пред съда едни права върху един имот,
делба, продажба и прекъсваме давността на някой, който нищо не подозира, и
седи в имота си. Да, ама, ако в този случай може да има такова действие,
случай като нашия говоря, ние не можем да приемем, че в друг случай няма
да има. Т.е. това или е принцип, че може да има такова действие, насочено
към прекъсване на давността, или не. Следователно, поддържам моето
становище с всички доводи, които съм изложил в хода на производството, че
действия по принудително изпълнение имат значение за прекъсване на
придобивна давност, само когато това е в принудително производство за
въвод в имот, основано на осъдително решение, насочено към смяна на
фактическата власт. Тогава се прилагат и чл. 523 ГПК, чл. 524 ГПК, с всички
последици и третите лица, намерени в имота, имат съвсем друга съдба, те или
стоят в имота отпреди завеждане на иска и съдебният изпълнител не може
изобщо да ги отстрани оттам, или остават там, или биват отстранени, или ако
имат придобити права на съвсем различно правно основание от
обстоятелствата, поради които е осъден един длъжник, тогава им се дава
възможност да поискат спиране на изпълнението, и да водят иск. Нищо от
тези положения не е приложимо при принудителната продажба на недвижими
имоти от съдебен изпълнител. Въводът по чл. 414 от ГПК, той е една
автоматична последица на автоматичната продажба, но точно затова трети
лица, които са сварени в имота, дори и да бъдат отстранени, могат
следователно веднага да заведат, и да се бранят с иск за собственост, ако
11
смятат, че те са придобили правата. Т.е в случая имаме само една разлика -
моите доверители са предявили иск преди да бъдат отстранени от имота, но
това не внася никаква принципна разлика в тяхното положение или най-малко
във връзка с действията, които са извършени в изпълнителното производство
по продажба на делбения имот.
АДВ. Й. (РЕПЛИКА): Искът е заведен след вписване на титула за
собственост на моите доверители, което е неточност при конструирането на
защитната теза на въззиваемите.
АДВ. Ж. (ДУПЛИКА): Възбраната е забрана за разпореждане с имота,
но във всеки случай не спира течението на давността.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:56
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12