РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Девня, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101559 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от АН. В.
ХР., ЕГН: **********, с адрес: с. *** срещу ЯН. ЮЛ. ХР., ЕГН: ********** с
адрес: с. *** с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК с искане за
постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на бащата по
въпроси, свързани с пътуването на детето М. Я. Ю. извън страната.
Твърди се в молбата, че страните са родители на детето М. Я. Ю.,
ЕГН: **********, роден на 01.08.2010 г. в гр. Варна. Когато детето било на
около три години семейството се преместило в гр. И., Р., където се
установило да живее трайно. Детето започнало да посещава училище там,
научило и започнало да говори езика свободно и имало среда от свои
приятели, с които да общува. Сочи се, че в началото на 2021 г. отношенията
между страните се влошили и ищцата се прибрала в РБългария заедно с
детето и заживяла в дома на родителите си, а ответникът отишъл да живее и
работи в РГ.. С Решение № 122/02.08.2021 г. постановено по гр. дело №
84/2021 г. по описа на PC - Девня бракът между страните бил прекратен с
развод, упражняването на родителските права бе предоставено на мен -
майката А.Х., а на бащата бе определен режим на лични отношения. Твърди
се, че от момента на фактическата раздяла на страните бащата не бил виждал
детето си. Излага се, че детето М. Ю. продължил обучението си в Република
Т. дистанционно - онлайн и завършил 5-ти клас в основно училище „Я.“, общ.
1
Б., И.. След проведени разговори с директори от български училища ищцата
установила, че в България не се признават тези години обучение, които синът
й е завършил в Република Т. и ще трябва да започне да учи от 1-ви клас. Това
било крайно неприемливо и в противоречие с интереса и развитието на
детето, което наложило продължаване на обучението му в Република Т.или
друга страна от ЕС, признаваща годините на обучение, завършени от него.
Сочи се, че първоначално ответникът дал съгласието си детето да пътува
извън страната само със своята майка, но впоследствие го оттеглил, с което
ограничил възможността на сина си да продължи образованието си. С оглед
на това се иска съдът да постанови решение заместващо съгласието на
ответника по въпроси, свързани с пътуването на детето в чужбина. В молбата
се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника,
назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК е депозирал писмен отговор, в
който иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
извеждането на детето извън страната по всяко време от неговата майка би
могло да не е в негов интерес и би довело до невъзможност за осъществяване
на личните контакти на бащата с него. Моли се за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на направените по делото разноски, в това число
и възнаграждение за особен представител.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
представител, като моли искът да бъде уважен.
Особения представител на ответника изразява становище за
неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне.
Контролиращата страна – ДСП – Вълчи дол не изразява становище
по същество на искането, предоставя преценката на съда.
След преценка на представените доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за раждане №***, издадено въз
основа на Акт за раждане № ***от 04.08.2010 г. на Община Варна се
установява, че ищцата АН. В. ХР. и ответникът ЯН. ЮЛ. ХР. са родители на
детето М. Я.Ю., ЕГН: **********.
С Решение № 122/02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 84/2021
г. по описа на РС - Девня, местоживеенето и упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете М.Я. Ю., ЕГН: ********** е
предоставено на майката АН. В. ХР., EГН: **********.
Видно от представените по делото служебни бележки и писма от ОУ
„Я.“, И. е, че детето М. Я. Ю., ЕГН: ********** е записан като ученик в
училището и е завършил 5 клас и има право да продължи образованието си в
2
6 клас.
С нот. заверена декларация от 11.12.2021 г. ответникът, като баща на
детето оттегля съгласието си детето да пътува в чужбина, дадено с предходна
декларация от 16.09.2021 г.
От представения социален доклад на ДСП – Вълчи дол се
установява, че след оттегленото съгласие на бащата детето се отглежда от
неговата майка в с. Чернево, обл. Варна при много добри битови условия.
Бащата, който живее в РГ. не поддържа връзка с детето, като единствените
конкатки между тях се осъществяват чрез месинджър. Бащата не заплаща
издръжка на детето си.
Разпитаните по делото свидетели К. И. Ст. съвкупно установяват
релевантните за изясняване на делото факти – след раздялата на страните
майката се грижи за детето подпомагана от своите роднини, след
завръщането им в страната детето е записано в първи клас, което му създава
редица проблеми и неудобства, тъй като не знае добре български език и е по –
голям от съучениците си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това се решават по общо съгласие на родителите. Ал. 2 на посочената
разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството по чл. 127а ал. 2 от СК, представлява спорна
съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което
съдът прави преценка по целесъобразност и не е обвързан от исканията на
страните. Интересът на децата за пътуване в чужбина се преценява конкретно
за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.
В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето
са главен критерии при решаването на спор между родителите относно
мерките на лични отношения между тях и детето, включително при
разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница. /В този
смисъл Решение № 697 от 1.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010г., IV
г.о. Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014г., IV г.о.,
Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013г., III г.о. и др./.
От горното следва, че за да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 127а ал. 2 от СК следва да се установи наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1/ страните да са родители на
детето; 2/ между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на
3
детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3/
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е
в интерес на детето.
По делото се установи, че ищцата АН. В. ХР. и ответникът ЯН. ЮЛ.
ХР. са родители на детето М. Я. Ю., ЕГН: **********.
Установи се също така, че бащата не дава необходимото съгласие за
извеждане на детето в чужбина, като причината за това не е известна на съда,
предвид неговото проц. поведение и пълно дезинтересиране от процеса.
Установи се, че съгласно Решение № 122/02.08.2021 г., постановено
по гр. дело №848/2021 г. по описа на РС – Девня, местоживеенето и
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на майката, а бащата е осъден да му изплаща издръжка. От показанията на
разпитаните свидетели и социалния доклад за детето се установява, че
майката полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на
детето М., а бащата не контактува с него, пишат си само по месинджър.
Установява се също, че от първи до пети клас детето е учил в РТ.. След
раздялата на родителите и оттегленето съгласие на бащата детето да пътува в
чужбина той е следвало да продължи обрзованието си в РБългария, но е бил
записан в първи клас. Детето почти не знае български език, говори свободно
езика, но борави с малко думи. Същият е по – едър от връстниците си и
обстоятелството, че трябва да учи в един клас с доста по – малки на възраст
деца, освен, че е неефективно за неговото развитие и образование, му създава
редица неудобства и притеснения. При изслушването си Мартин споделя пред
съда, че често децата му се подиграват, защото е по – голям. Сподели и
желанието си да учил в РТурция, където е живял през по – голямата част от
живота си.
Поради изложеното, липсата на съгласие от страна на бащата за
пътуване на детето извън страната то е лишено от възможността да продължи
образованието си в РТ. и е принудено да започне образоването си от първи
клас. Съдът счита, че бащата необосновано ограничава правото на детето на
свободно придвижване, гарантирано му от чл. 35 ал. 1 от Конституцията на
Р.Б.
На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че е
изцяло в интерес на детето е да му бъде осигурена възможност да напуска
пределите на страната, най – вече, за да може да продължи образованието си в
страната, в която е учил до момента, но и за да може да хои на екскурзии,
придружавано от своята майка, както и да посещава баща си, който също
живее в страна, членка на Европейския съюз. Същевременно, по делото не се
събраха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод за
съществуващ конкретен и реален риск от даването на исканото разрешение.
4
В Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017г. на ВКС по т. д. №
1/2016г., ОСГК се приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от
СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на
цитираното тълкувателно решение се приема, че когато разглежда въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно - с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска
разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето,
ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в
местоживеенето на детето.
С оглед на изложеното съдът намира, че в интерес на детето М.Я. Ю.
е да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуване на
детето извън пределите на РБългария до Р. Т. и до останалите държави -
членки на Европейския съюз, за период от две години, считано от влизане на
решението в сила, когато детето вече ще е навършило 14 годишна възраст и
ще е необходимо да му се издават нови документи за самоличност –
процедура, която така или иначе изисква съгласието и на другия родител.
С оглед изхода на делото и направеното искане, ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея съдебни и деловодни разноски,
които видно от представения списък и доказателствата по делото са следните:
25 лева държавна такса и 300 лева за възнаграждение на особен представител
на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето М.Я. Ю., ЕГН: ********** с
родител и законен представител АН. В. ХР., EГН: **********, с постоянен
адрес: с. **** да пътува извън пределите на РБългария - до Р. Т. и до
останалите държави - членки на Европейския за период от две
години, считано от влизане на решението в сила, като съдебното решение
замества липсващото съгласие на бащата ЯН. ЮЛ. ХР., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. ****на основание чл. 127а ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА ЯН. ЮЛ. ХР., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
**** ДА ЗАПЛАТИ на АН. В. ХР., EГН: **********, с постоянен адрес: с.
**** като родител и законен представител на детето М. Я.Ю.в, ЕГН:
********** сумата от 325 лева направени в производството съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6