РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Перник, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500594 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 19030/26.08.2024 г., подадена от „ДЗИ –
Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ОББ Милениум център, с
ЕИК:********* чрез юрисконсулт И. П. срещу решение № 692/18.07.2024 г., постановено по
гр. дело № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която: - прогласена е
нищожността, по предявени искове от И. Е. Т. от *** с ЕГН:********** в качеството си
наследник на Е.К.И., срещу жалбоподателя, на клаузата от Общите условия в Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователно
удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, а именно: „Всеки случай на
Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен
алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения,
всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори,
съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от
застрахователната полица“; - жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Обединена
Българска Банка“ АД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:********* сумата от 14
352.65 лева главница и 13.16 лева договорна лихва, представляваща остатък по договор за
потребителски кредит № *** от *** към момента на смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с
1
ЕГН:**********, поради настъпил покрит риск по сключена застраховка съгласно
застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***,
обезпечаваща вземането по кредита; - жалбоподателят е осъден да заплати на И. Е. Т.
направените разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в размер на 3
065.24 лева.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за необосновано с оглед
събраните по делото доказателства, постановено при съществени нарушения на
материалния закон, като същото е неправилно и противоречиво. Излага съображения, че
първоинстанционният съд неправилно прогласил горепосочената клауза от Общите условия
за нищожна, тъй като тя не била в противоречие с нормата на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП и
останалите хипотези по чл. 143 ЗЗП; както и че с оглед събраните в първоннстанционното
производство доказателства, било доказано, че настъпилото събитие се намирало в обхвата
на изключените по полицата рискове.
Моли окръжния съд да обезсили решението в обжалваната му част и постанови ново, с
което да отхвърли предявения иск от И. Е. Т. срещу „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК. Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. В случай на
неявяване на процесуален представител на жалбоподателя в първото открито заседание по
делото, моли съда да приеме, че поддържа изцяло въззивната си жалба. В случай, че
процесуалният представител на И. Е. Т. направи искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, прави възражение, че не са представени доказателства за заплащането на
такова, а в случай, че бъдат представени такива доказателства, прави възражение за
прекомерност на претендираната сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК И. Е. Т. чрез адвокат Б. Б. от САК е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна, поради което моли
окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
„Обединена Българска Банка“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не се явяват и не
изпращат представител. Жалбоподателят „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД чрез
пълномощника си юрисконсулт П. е подал молба, с която заявява, че поддържа въззивната
жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата И. Е. Т.. От своя страна, последната е подала молба, с която
поддържа изцяло отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендира разноски в размер на 1 700 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
другата страна.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
2
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС
№ 1860/25.01.2024 г. (уточнена с молба вх. на ПРС № 3209/12.02.2024 г.), подадена от И. Е.
Т. срещу „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, с която се претендира да бъде прогласена
нищожността на клаузата от Общите условия в Групов застрахователен договор по
застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователно удостоверение № *** по
групова застрахователна полица № ***, а именно: „Всеки случай на Смърт причинена от
или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен алкохолизъм или
зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, всяка употреба на
алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно
приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от
застрахователната полица“; както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД сумата от 14 352.65 лева главница и 13.16 лева договорна
лихва, представляваща остатък по договор за потребителски кредит № *** от *** към
момента на смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с ЕГН:**********, поради настъпил
покрит риск по сключена застраховка съгласно застрахователно удостоверение № *** по
групова застрахователна полица № ***, обезпечаваща вземането по кредита.
Ищцата твърди, че Е.К.И. сключил с „Обединена Българска Банка“ АД договор за
потребителски кредит № ***, а за застраховане на изпълнението бил сключен и Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“. Съгласно
застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***
кредитополучателят изразил писмено съгласие за включването си в застрахователен договор
към „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, като целта му била обезпечаване на задължението
към банката. Застрахователното събитие настъпило на *** г., което било видно от препис-
извлечение от акта за смърт, издаден от длъжностно лице по гражданско състояние. В
застрахователен договор било изрично записано, че при смърт вследствие на заболяване
следвало да бъде изплатено обезщетение в размер на 100 % от остатъчната стойност по
кредита към датата на смъртта, но не повече от 35 000 лева. По удостоверение е изх. № ***,
издадено от „Обединена Българска Банка“ АД, задължението на Е.К.И. към банката било в
общ размер на 14 419.37 лв.
Поради това, ищцата в качеството си на единствен законен наследник на
кредитополучателя заявила претенция към „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД за изплащане
на застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица № ***, в отговор на
което получила отказ с изх. № *** г., в който било записано, че „Всеки случай на смърт
причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от .... хроничен
алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения,
3
всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори,
съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от
застрахователната полица“, който отказ бил неоснователен.
Ищцата счита, че е активно процесуално легитимирана да предяви настоящия
осъдителен иск. Правото й било породено от съществуването на материално
правоотношение - договор за застраховка, по което наследникът бил изправна страна. И. Е.
Т. продължила коректно да изплаща дължимите вноски по кредита на уговорените падежи и
разполагала с правото да иска изпълнение от застрахователното дружество, а банката от
своя страна имала самостоятелно право да иска изпълнение по сделката, поради което на
основание чл. 26, ал. 4 ТПК същата следвало да бъде конституирана като съищец. Ищцата
имала правен интерес банката да получи плащане на застрахователната сума от
застрахователя, защото по този начин щяло да се погаси изцяло процесното задължение,
произтичащо от получения от наследодателя кредит. Банката притежавала едновременно
качествата на застраховащ и на ползващо се от застраховката трето лице, но било налице
явно бездействие от нейна страна като не упражнявала правата си да поиска погасяване на
оставащите вноски и така застрашавала правата на наследника.
Ищцата навежда и твърдения за неоснователност на отказа за изплащане на
обезщетението по застраховката, с мотив наличие на „злоупотреба с алкохол“, тъй като
такова обстоятелство не било установено по отношение на починалия кредитополучател
Е.К.И.; застрахователят не се позовал на никакви доказателства относно обстоятелства,
обосноваващи отказа – виновно неизпълнение на предвидени в закона или в договора
задължения и пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или неговото
реализиране, като при изпълнението им не би се стигнало до настъпване на застрахователно
събитие, а в случая застрахователят не бил доказал намерение за въвеждане в заблуждение
и причинна връзка с настъпването на смъртта, както и че ако е знаел за заболяването, не би
сключил договора.
Отделно от горното, отказът на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД да изпълни
задълженията си по застрахователния договор бил незаконосъобразен, тъй като
застрахователят се позовавал на нищожна по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза.
Преценката относно здравния статус на застрахования следвало да се основава на
информация по реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования
в смисъл „застрахователят не би изплатили обезщетение ако...“. Формулировката в
условията на застрахователното покритие по Полица *** „Всеки случай на смърт причинена
от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от .... хроничен алкохолизъм
или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения, всяка употреба
на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори, съгласно
приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от
застрахователната полица“ била неясна и можело да бъде приложена към всяка причина за
настъпване на смърт, доколкото „косвено“ и „отчасти“ били неясни критериите, което
неоправдано ограничавало отговорността на застрахователя, позволявайки да откаже
4
плащане при всяко заболяване и последвала смърт, дори същото да не било с постоянен
характер или макар да било с постоянен характер и да прогресирало във времето да не
пречело на застрахования да извършва трудова дейност, видно от дадената в клаузата
формулировка. Договорът за застраховка попадал в обхвата на услугите, които се ползвали
от защитата на ЗЗП, ако страната по този договор имала качеството на „потребител“, както
било в настоящия случай. Клаузата не била уговорена индивидуално, а в общите условия,
поради което не било налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6
ЗЗП неравноправна била клауза, позволяваща на търговеца да се освободи от задълженията
си по договора но своя преценка, като същата възможност не била предоставена на
потребителя. В случая, клаузата позволявала на застрахователя да се позове на изключен
застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина. Клауза в
застрахователен договор, в която обстоятелствата, които били от значение за покритите
рискове „Смърт“, „Пълна трайна нетрудоспособност (неработоспособност) и „Временна
нетрудоспособност (неработоспособност)“, формулирана общо в хипотезата на липса на
поставени въпроси по чл. 362 КЗ, била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП
(в този смисъл решение № 60063/30.06.2021 г. но търг. дело № 351/2020 г. на І-во г.о. на
ВКС). Горепосочените клаузи в условията на застрахователно покритие по полица *** не
отговаряли на изискванията на добросъвестност и водели до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради и което не пораждали
правно действие. Застрахователят налагал на потребителя приемането на тези клаузи, с
които той не би имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Клаузата
била твърде обща и неясна, като същата не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани. Излага съображения, че сключената между страните
застраховка не покрива риск при смърт на кредитополучателя произтичаща пряко или
косвено, изцяло или от части от хроничен алкохолизъм или злоупотреба с алкохол в каквато
и връзка не са налице основания за обявяване нищожност на горепосочената клауза от
Общите условия в Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на
кредита“.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е
произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание
чл. 383, ал. 1 вр. ал. 4 КЗ вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. І-во вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а
относно правилността на решението в обжалваната му част извърши преценка в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
5
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на *** Е.К.И. е сключил с „Обединена Българска Банка“ АД договор за
потребителски кредит № ***, а за застраховане на изпълнението е сключен и групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“. Съгласно
застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***
кредитополучателят е изразил писмено съгласие за включването си в застрахователен
договор към „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, като целта му е обезпечаване на
задължението към банката, като наред с друго, страните уговорили, че при смърт вследствие
на заболяване следва да бъде изплатено на банката обезщетение в размер на 100 % от
остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта, но не повече от 35 000 лева.
Неразделна част от застрахователното удостоверение са Общите условия в Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“ по групова
застрахователна полица № ***.
На *** г., видно от препис-извлечение от акт за смърт № *** г. и удостоверение за
наследници изх. № *** г., издадени от Община Перник, застрахованият кредитополучател
Е.К.И. е починал като е оставил за свой законен наследник дъщеря си И. Е. Т. – ищца по
делото.
Съгласно удостоверение изх. №***, издадено от „Обединена Българска Банка“ АД,
задължението на Е.К.И. към банката въз основа на горепосочения договор за кредит е в общ
размер на 14 419.37 лв.
Ищцата в качеството си на единствен законен наследник на кредитополучателя е
заявила претенция към ответното дружеството за изплащане на застрахователно
обезщетение по групова застрахователна полица № *** в отговор на която е получен отказ с
изх. № *** г., мотивиран с това, че настъпилата смърт била вследствие на декомпенсирана
цироза на черен дроб с усложнения, която била следствие на алкохолна употреба, довела до
чернодробното увреждане и поради това било налице изключен риск: „Всеки случай на
Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от …
хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без
ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени
за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се
покрива от застрахователната полица“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Р.Р.М., който твърди, че познавал бащата на ищцата (Е.К.И.), който бил колега с родителите
му, работили заедно в ***. Виждал баща й единствено по празненства да употребява
алкохол, но всичко било в рамките на нормалното. Не го виждал в неадекватни състояния.
Ходили на гости в техния апартамент. Не забелязал прекомерна употреба на алкохол от
негова страна, чашка, колкото за наздраве с вечерята. Свидетелят живеел на 5 минути пеша
от там, където живеел бащата на ищцата. Почти всеки месец имало събирания с бащата на
свидетеля и последният също ходил. Работели в ***. Свидетелят не пиел и за него повече от
100-200 гр. не било ОК. Виждал ги по една чаша да изпият към вечерята. Понякога дори
6
пили вино, а не твърд алкохол. Никога не е имало пиянски истории. Знае, че имали вила на
*** и ходели на разходки към планината, преходи някакви.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.Ч.,
която не е оспорена от страните.
Съгласно заключението, в наличната по делото медицинска документация на името на
Е.К.И., са налични данни от клинични, параклинични и инструментални изследвания за
следните заболявания и диагнози: Декомпенсирана чернодробна цироза с етилична генеза;
Портална хипертония; Асцит; Варици на хранопровода; Хепаторенален синдром;
Хипертонична болест на сърцето II степен; Изострена хронична застойна сърдечна
недостатъчност III клас по NYHA - диастолна дисфункция; ИБС; Захарен диабет тип 2, с
усложнения; Двустранна пулмофиброза; Плеврален излив в дясно; Обезитас II степен;
Белодробен оток; Мозъчен оток. Налични са данни за извършени клинични, параклинични и
инструментални изследвания по време на престоя и лечението в лечебни заведения в
периода от: месец *** до *** г. и за осъществени: Диагностична горна ендоскопия -
Езофагогастродуоденоскопия /ФГС/ от месец ***, Електрокардиографски изследвания,
Ехокардиографски изследвания, Образна диагностика - рентгенографии, Ехографии на
коремни органи, проведени отбременителни парацентези на големи количества асцит – ***г.,
консултации от специалисти, данни за оперативна интервенция - операция по повод пъпна
херния през месец ***.
В наличната по делото медицинска документация не са налични данни, които
категорично да сочат за етилична (алкохолна) генеза на установената чернодробна цироза в
стадий на декомпенсация. Налични са данни за диагностициране на това заболяване през
месец *** Данни от изследвания от 23.08.2021 г. са негативни за наличие на вирусна
инфекция от вирусен хепатит В.
Според вещото лице, в материалите по делото не е налична медицинска документация,
както и други немедицински данни, въз основа на които да бъде направен категоричен
извод, че Е.К.И. е страдал от алкохолизъм, нито такива, които да сочат за психиатрично
заболяване и за прегледи от лекар-специалист за установена алкохолна зависимост при
Е.К.И..
Относно определяне причината за смъртта на Е.К.И., вещото лице посочва, че в случая
няма данни за осъществена патологоанатомична аутопсия след настъпилата смърт в лечебно
заведение на *** г., поради което причините за настъпилата смърт се основават единствено
на клиничните находки и осъществените клинични, параклинични и инструментални
изследвания по време на престоя и лечението в лечебните заведения. Може да бъде
направен извод, че при постъпването за лечение на *** г. болният е бил в тежко увредено
общо състояние, с изразен астено-адинамичен, асцитно-оточен синдром, тахидиспнея,
анурия, завишени стойности на азотни тела. Въз основа на проведените инструментални и
параклинични изследвания може да се приеме, че водеща причина за настъпването на
смъртта се явява основното заболяване, а именно - Декомпенсирана цироза на черен дроб
Чайлд С, усложненията на основното заболяване - Портална хипертония, Пермагнен асцит,
7
Варици на хранопровода, Хепаторенален синдром, на фона на придружаващи заболявания:
Хипертонична болест на сърцето II степен, СН /сърдечна недостатъчност/ П-Ш ФК
/функционален клас/ по NYHA, ИБС /исхемична болест на сърцето/, Захарен диабет тип 2,
причинили и довели до усложнения каквито са белодробния и мозъчен оток, изявили се
клинично с тахидиспнея, периферна цианоза, пълна анурия, срив в хемодинамиката и
картина на остра кардиоциркулаторна недостатъчност. Вещото лице уточнява, че в кориците
на делото са налични медицински документи, касаещи здравословното състояние на Е.К.И. в
периода от месец август 2021 г. до *** г. и не са налични данни за здравословното му
състояние в предходен период, въз основа на които назад във времето да се прецизират
вредоносни фактори довели до конкретно установените болестни единици, които са в
причинна връзка с настъпилата смърт.
Също така, вещото лице посочва, че в случая наличието на категорично установено
основно заболяване - декомпенсирана цироза на жизненоважен орган какъвто е черния дроб,
не би могло да бъде изключено като фактор в патогенезата на настъпване на смъртта и в
този смисъл да бъдат разглеждани отделно придружаващите заболявания като причина за
настъпване на смъртта. Придружаващите заболявания и усложненията на основното
заболяване следва да се разглеждат като съпътстващи състояния в генезата на настъпването
на смъртта.
При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице пояснява и допълва, че самата
цироза е автоимунно заболяване. Лекарства, които да предизвикват цироза няма, нямаше да
ги предпишат за лечение. Никой лекар не би си позволил да предпише медикаменти, които
да увреждат жизненоважен орган какъвто е черен дроб. Диагнозата е затлъстяване. Има
данни за такова затлъстяване, отразено е в медицинската документация. Като причина, която
довежда до цироза на черния дроб, освен злоупотреба с алкохол, цироза може да се получи и
при инфекциозни заболявания, най-вече вирусен хепатит Б, който да доведе до същия краен
резултат. В случая, обаче нямаме такива данни, поне в медицинската документация. При
хепатит Б се установява така наречения австралийски антиген, като в случая има данни, че е
проведено такова изследване, което е отрицателно, тоест нямаме данни за вирусен хепатит.
Омазняването на черния дроб, стеатозата като диагноза, каквато има поставена, може да е
причинена от нарушен метаболизъм, тоест затлъстяването може да предразполага към
омазняването на черния дроб, така наречената стеатоза. А стеатозата е началната форма,
която в последствие може да доведе до по-сложни усложнения, в това число и цироза, което
е крайния етап на увреждане на черния дроб, за което вече няма лечение. Единствения начин
за лечение е трансплантация. От всички споменати диагнози, водеща причина за настъпване
на смъртта е цирозата. Аутопсионната находка е окончателната диагноза, която може да
подкрепи, без нея не може категорично да се каже коя е причината за смъртта. Единственият
начин е извършването на аутопсия, каквато в случая не е извършена.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.В.
която не е оспорена от страните.
От заключението се установява, че е заплатена сума в размер на 17 743.66 лева от
8
кредитополучателя Е.К.И. по договор за потребителски кредит № *** г.до датата на неговата
смърт - *** г., при договорени вноски по погасителен план 17 743.66 лева, от които 10 647.35
договорена вноска главница, 5 296.81 лева договорена лихва за периода от *** до *** и 1
799.50 лева договорени вноски застраховка до *** включително, отразено в табличен вид в
приложение 1 към заключението. Неплатеният и дължим от ищеца остатък на дълга към ***
г. (датата на смъртта на кредитополучателя Е.К.И.) по договор за потребителски кредит №
*** г. е в размер на 14 365.81 лева, от които главница в размер на 14 352.65 лева и договорна
лихва в размер на 13.16 лева от *** г. до *** г., отразено в табличен вид в приложение 1 към
заключението.
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
за основателен и доказан иска за прогласяване нищожността на клаузата от Общите условия
в Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“,
застрахователно удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, а именно:
„Всеки случай на Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или
отчасти от хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с
алкохол (без ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити,
определени за шофьори, съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с
алкохол), не се покрива от застрахователната полица“.
Относно твърденията на ищцата за неравноправност на въпросната клауза, съдът
намира, че преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за
риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по
реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл
„застрахователят не би изплатили обезщетение ако..“. Формулировката в Условията на
застрахователното покритие по Полица ***, конкретно посочена по-горе, е неясна и може да
бъде приложена към всяка причина за настъпване на смърт, доколкото „косвено“ и „отчасти“
са неясни критерии. Това неоправдано ограничава отговорността на застрахователя,
позволявайки да откаже плащане при всяко заболяване и последвала смърт, дори същото да
не е с постоянен характер или макар да е с постоянен характер и да прогресира във времето
да не пречи на застрахования да извършва трудова дейност, видно от дадената в клаузата
формулировка. Договорът за застраховка попада в обхвата на услугите, които се ползват от
защитата на ЗЗП, ако страната по този договор има качеството на „потребител“, както е в
настоящия случай. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а в случая са договорени в общите
условия, поради което и на основание чл. 146, ал 2 ЗЗП не намира приложение
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Действително, при сключването на договор по чл. 348 КЗ застрахованият е длъжен да
съобщи на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено
значение за естеството и размера на риска. Това е от значение за преценката относно
степента на риска. Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и
трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са тези,
9
позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на
застрахования към момента на сключване на договора. Поради това, законодателят с чл. 362,
ал. 1 КЗ е въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования за
съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато
такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени за риска“ тези
обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2, пр. І-во КЗ. В
настоящия случай липсват конкретно поставени въпроси за здравословното състояние на
застрахования, от които да се направи обоснована преценка за значението им за риска.
Данните за заболявания на застрахования са съществени обстоятелства по смисъла на чл.
362, ал. 1 КЗ, с оглед правото на застрахователя да откаже плащане, поради което е
недопустимо да оповести своите изисквания за обявяването им под формата на клауза за
изключен застрахователен риск.
Съобразно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК неравноправна е тази клауза (съдържаща се в
адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В
случая, спорната клауза е именно такава. Тя позволява на застрахователя да се позове на
изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина.
Клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите
рискове „Смърт“, „Пълна трайна неработоспособност (нетрудоспособност) и „Временна
нетрудоспособност (неработоспособност)“ са формулирани общо в хипотезата на липса на
поставени въпроси по чл. 362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП (така
решение № № 60063/30.06.2021 г. по търг. дело № 351/2020 г. на І-во т.о. на ВКС).
По тези съображения искът следва да бъде уважен като бъде прогласена нищожността
на процесната клауза.
Предвид горното, основателен и доказан се явява и иска по чл. 383, ал. 1 вр. ал. 4 КЗ
вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД сумата от 14 352.65 лева главница и 13.16 лева договорна
лихва, представляваща остатък по договор за потребителски кредит № *** от *** г. към
момента на смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с ЕГН:**********, поради настъпил
покрит риск по сключена застраховка съгласно застрахователно удостоверение № *** по
групова застрахователна полица № ***, обезпечаваща вземането по кредита.
Отказът на ответното дружество да заплати застрахователната сума в полза на банката,
позовавайки се на изключен риск въз основа на процесната клауза поради това, че
настъпилата смърт била вследствие на декомпенсирана цироза на черен дроб с усложнения,
която била следствие на алкохолна употреба, довела до чернодробното увреждане, се явява
неоснователен и незаконосъобразен именно поради нищожността на клаузата, на която се
позовава.
Отделно от това, за пълнота на изложението, следва и да се отбележи, че от
доказателствата по делото не се установява, че починалият кредитополучател Е.К.И. е
страдал от хроничен алкохолизъм или е злоупотребявал с алкохол и това да е причина за
10
настъпване на застрахователното събитие. От заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза е видно, че състоянието хроничен алкохолизъм е психично
заболяване, а няма данни да е диагностицирано от съответния медицински специалист,
поради което и такова заболяване на починалия не е доказано. Липсват доказателства и че
същият е злоупотребявал с алкохол по вложения от застрахователя смисъл („без ограничения
всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определение за шофьори,
съгласно приложимите разпоредби“). От приложените медицински документи няма нито
един медицински факт за наличен в организма алкохол, няма записан съвет за
преустановяване на прием на алкохол, а липсват и свидетелски показания в тази насока – от
твърденията на свидетеля Р.Р.М. по никакъв начин не може да се установи употреба на
алкохол от страна на починалия Е.К.И. над така определените от застрахователя лимити,
които сами по себе си са неясно формулирани.
С оглед гореизложените съображения, след като в случая не е налице изключен риск
поради нищожност на процесната клауза, на която се позовава застрахователят, то и
последният дължи заплащане на остатъчната стойност по договора за кредит (№ *** г.) в
полза на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД, чийто размер съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е общо за сумата от 14 365.81 лева, от
които главница в размер на 14 352.65 лева и договорна лихва в размер на 13.16 лева от ***
до *** г.
Горното налага извод за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и
поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото жалбоподателят „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата И. Е. Т. сумата от 1 700 лв., представляваща
разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 692/18.07.2024 г., постановено по гр. дело № 434/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част, с която: - прогласена е
нищожността, по предявени искове от И. Е. Т. от *** с ЕГН:********** в качеството си
наследник на Е.К.И., срещу „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“
89Б, ОББ Милениум център, с ЕИК:*********, на клаузата от Общите условия в Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“, застрахователно
удостоверение № *** по групова застрахователна полица № ***, а именно: „Всеки случай на
Смърт причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен
алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол (без ограничения,
всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити, определени за шофьори,
11
съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба с алкохол), не се покрива от
застрахователната полица“; - „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати в
полза на „Обединена Българска Банка“ АД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с
ЕИК:********* сумата от 14 352.65 лева главница и 13.16 лева договорна лихва,
представляваща остатък по договор за потребителски кредит № *** от *** към момента на
смъртта на кредитополучателя Е.К.И. с ЕГН:**********, поради настъпил покрит риск по
сключена застраховка съгласно застрахователно удостоверение № *** по групова
застрахователна полица № ***, обезпечаваща вземането по кредита; - „ДЗИ –
Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Е. Т. направените разноски, съобразно
уважената част на исковите претенции, в размер на 3 065.24 лева.
Осъжда „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, ОББ
Милениум център, с ЕИК:********* да заплати на И. Е. Т. от ***, с ЕГН:**********
сумата от 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12