№ 1065
гр. Варна, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501329 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от К. Д.
Д., чрез адв.Д., против Решение № 28 от 07.03.2023 година, постановено по
гр.дело № 1054/2021 година, по описа на ДРС, в частта, с което е било
прието за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК,
че К. Д. Д. с ЕГН **********, дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК ***, ***, сумата от 5 109.10 лева /пет хиляди сто и девет
лева и 1 0 стотинки /, представляваща част от дължимата сума по фактура №
**********/10.02.2021г. за начислена по партида с кл. № *** и аб. № ***, и
неплатена електроенергия на адрес: ***, 222 –къща, за периода от 22.12.2016
г. до 24.05.2021г, както и сумата от 129,14 лева / сто двадесет и девет лева и 1
4 стотинки / , представляваща част от мораторна лихва върху главницата по
фактура № **********/10.02.2021г. за периода 23.01.2021г – 24.05.2021г. ,
кактко и в частта, с която е бил осъден К. Д. Д., ЕГН **********, ***, обл.
Варна, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ***,
***сумата от 1214.77 лева / хиляда двеста и четиринадесет лева и 77 стотинки
/ за разноски по исковото и по заповедното производство.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.Сочи се, че въззиваемото дружество е извършило
корекционната процедура в разрез с установените материално правни норми;
че ответника не е бил ползвател на процесния обект и че самото преминаване
на ел. енергията през СТИ се явява недоказано.Според жалбата не следва да
се дава вяра на представените по делото Комплексна и Софтуерна експертизи,
т.к. те не внасят яснота по делото; визират се нарушения при осъществяване
1
на корекционната процедура и неправилното приложение на материалния
закон.По същество искането е атакуваното решение да бъде отменено, а
претенциите отхвърлени.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на
дружеството ищец, с които се излага, че решението е правилно; настояването
е то да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания, като и двете
претендират разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивника е редовно
призован, не се явява, но чрез адв.Д. поддържа въззивната си жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемото дружество, е редовно призовано, представлява се от
адв.И. и той моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ДРС е бил предявен иск, с правно основание чл.422 ГПК, вр.124 от
ГПК, с които ищцовото дружество е настояло да бъде прието за установено,
че въззивника дължи сумата от 10 218, 20 лв., представляваща главница за
потребена, но неотчетена ел.енергия по фактура, издадена за периода
22.12.2016 г. – 26.01.2021г. за обект на потребление, находящ се в с. Д., аб.
№***, кл. №*** и сумата от 258,29 лв., обща стойност на мораторната лихва,
върху главницата от 22.02.2021г. до 24.05.2021г.
Не е спорно и е видно от н.а., че на 18.07.2007г. Д. Д. П. е дарил на своя
внук Д. К.в Д. недвижим имот в с. Д. , общ. Вълчи дол, представляващ дворно
място с площ от 1490 кв. м., за което е отредено УПИ IV – 222 в кв. 19 А,
заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 74 кв. м. и второстепенна сграда със застроена площ от 48 кв. м., като Д. Д.
П. и ответника К. Д. Д. си запазват правото да ползват първи етаж от
имота, докато са живи.
Представено е още и Удостоверение за наследници от 02.04.2021
година, съгласно което Д. Д. П. е починал на 06.04.2016 година, като е оставил
за свои наследници Д. Д. Д. – внук и К. Д. Д. – син.
От Констативен протокол № 5100982 от 26.01.2021г. става ясно, че
проверка на измервателните системи на обекта на потребление с адрес в с. Д.
и с аб. № *** и кл. № ***, СТИ е подменено с ново и предоставено за
експертиза на БИМ, като преди това е поставен в индивидуална опаковка и
запечатан с пломба с №690230.
Представения КП от м.02.2021г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди”, РО – Варна, показва, че при софтуерно четене е констатирана намеса
в тарифната схема на електромера; действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3. Посочено е, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел.енергия, не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера.
2
Приложено е Становище от 08.02.2021г., с което е одобрено да се
начисли допълнително количество ел. енергия за с аб. № *** и кл. № ***, за
периода от 22.12.2016г. до 26.01.2021г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Издадена е фактура №
**********/10.02.2021г., с издател „Електроразпределение Север” АД и
получател Д. Д. П. на стойност 10 218,20 лева, представляваща отчетена ел.
енергия за обект в с. Д. за периода от 22.12.2016г. до 26.01.2021г. с краен срок
за плащане на 22.02.2021г.
Представен по делото е протокол за монтаж/демонтаж на електромер с
№ 11205026 от 21.12.2016г., видно от който в процесния обект е монтиран
електромер с фабр. № 114021666179632, като са отбелязани нулеви показания
за дневна и нощна тарифа.
От разпита на свидетелката В. С. К.ва става ясно, че при извършената
проверка при разчитането с лаптоп е установила натрупани показания на
невизуализираната тарифа, потърсила свидетел от селото, на когото показала
на лаптопа показанията на електромера и съставила протокола.
Изготвени са две Съдебно технически експертизи : Първата от в.л. Л. Б.
и В. З., които сочат, че на процесният електромер е била извършена оценка на
съответствието със съществените изисквания към средствата за измерване
през 2016 г., поради което той подлежи на последващи проверки, в случай, че
се намира в употреба, след 31.12.2022 г. До тази дата електромерът е
метрологично годен. На средства за измерване, на които е извършена оценка
на съответствието не се извършва първоначална проверка. Вещите лица
считат, че показанията в регистър 1.8.3 на тарифа ТЗ са се натрупали в
следствие на активирането на регистър 1.8.3 чрез препрограмиране на
тарифната схема на СТИ, като точният момент на това въздействие не може
да се определи. По начина на свързване на СТИ към инсталацията на
процесния обект следва, че цялата отчетена електроенергия е преминала през
него и е потребена от консуматорите в обекта. Наличието на пломба на
клемореда на СТИ, означава, че няма данни за вмешателство върху
измервателната схема, в която е било свързано на обекта процесното СТИ. За
монофазни електромери, какъвто е процесният, първоначално производителят
ги настройва да натрупват само в две тарифи на отчитане па потреблението,
които са: нощна - Т1 в регистър 1.8.1, за часовете от 22 часа до б часа сутрин
и дневна - Т2 в регистър 1.8.2 в останалата част на денонощието. Като се има
предвид фактът, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера - до неговата електронна схема и елементи, то намесата в
тарифната му схема е могла да бъде извършена само чрез комуникация с
процесното устройство, през инфрачервеният порт. Тази комуникация е
извършена посредством софтуер, който е заявил да бъде включена нормално
неизползвана тарифа ТЗ, да натрупва потребената в процесния обект
електроенергия за определени времеви интервали от денонощието в
невизуализиран тарифен регистър1.8.3 Това означава, че е осъществена
софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена
енергия и върху невизуализирана тарифа. Наличието на показания в регистър
1.8.3 (освен 1.8.1 и 1.8.2), който не е предвиден за битови абонати съгласно
3
разписаните правила на КЕВР означава, че тарифа ТЗ е включена
неправомерно, чрез неправомерно софтуерно въздействие върху тази част от
паметта на процесното на СТИ, в която са записани данни за тарифната му
схема. В определени времеви интервали на денонощието цялата потребена на
процесния обект електроенергия се е записвала в регистър 1.8.3 на тарифа ТЗ,
вместо в един от регистрите за дневна или нощна електроенергия Т1 или Т2,
съответстваща за часа от денонощието. С извършеното софтуерно
въздействие върху процесното СТИ Iskra МЕ 162 № 1114 0216 6617 9632 се
осъществява неотчитане и неплащане на част от изразходваната
електроенергия на обекта.Експертите излагат още, че приложеното към
делото Становище за начисление на електрическа енергия от 08.02.2021г. за
доплащане на сметки е направено съгласно „прочетена” информация в
регистър 1.8.3. Общо за целия период, от датата на монтажа до датата на
демонтажа - 22.12.2016 г. до 26.01.2021 г., левовата равностойност на
посочената електроенергия за доплащане от 53734 kWh за битови абонати е
8515.17 лз. без ДДС, и като се прибави ДДС се получава 10218.20 лева.
Съгласно Втората Съдебно техническа експертиза на вещите лица К.
Коев и Б.П.а излагат, че ел. енергията е преминала през периода от датата на
монтажа на процесното СТИ до датата на извършената проверка в обекта на
ответника и тази ел. енергия е потребена от абоната. В КП
№5100982/26.01.2021г. са описани количества ел. енергия, натрупани в
отделните регистри. Няма констатирано неправомерно свързване на
процесното СТИ към ел.разпределителната мрежа. Съгласно записаното в КП
на БИМ РО Варна за отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите
и на клемния брок на електромера, това е потвърждение, че не е имало опит
за неправомерно свързване на процесното СТИ към ел. разпределителната
мрежа. Цялата доставена ел. енергия е преминала през процесното СТИ.
Схемата на свързване не дава възможност да се симулира преминаване на ел.
енергия през процесното СТИ. Действията за активиране на допълнителната
тарифа Т3 и непоказването на натрупаното количество ел. енергия в нея на
дисплея на СТИ са целенасочени човешки дейности и изключват техническа
грешка. Препараметризирането е в резултат от софтуерно въздействие върху
процесното СТИ. Съгласно ЗЕ КЕВР определя тарифирането за битови
абонати ,като използваните тарифи са две, освен ако изрично не е заявено
друго. В КП №11205026/21.12.2016г. са записани нулеви стойности в тарифи
дневна и нощна. При официални запитвания към представителя на завода
производител по подобни дела е отговаряно, че всички регистри за
използвана ел. енергия са с нулеви показатели. Съгласно ЗИ чл.28, съотв.
НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ,КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА
МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ чл.662, т. 2 следва показанията във всички
тарифи трябва да започват от нулеви стойности, което означава, че
процесното СТИ е било с нулеви показания по всички тарифи за изразходвана
електроенергия, включително и неизведените на дисплея. В КП
№11205026/21.12.2016г. са записани нулеви стойности в тарифи „дневна" и
„нощна към датата на монтажа, не е възможно към този момент да съдържа
показания в други неизведени за отчет регистри. Принципно е 10 възможно,
4
ако след монтажа с нулеви показания на процесното СТИ, да се
параметризира СТИ да отчита и натрупва изразходваната електроенергия
само в тарифа ТЗ, а да не натрупва показания в Т1 и Т2. Тъй като обаче в
приложения към делото КП №41/03.02.2021г. на БИМ, се вижда, че има
натрупани количества енергия в тарифи Т1 и Т2, това означава, че тогава би
била нужна още една параметризация за да почне да се натрупват стойности и
в тях. Важна част от измервателната схема на СТИ е така наречената
параметризация. Тя определя отчитането и разпределянето изразходваната ел.
енергия в съответните регистри. Наличието на показания в регистър 1.8.3.,
който не е предвиден за битови абонати съгласно разписаните правила на
КЕВР, означава, че съществуват данни за неправомерно софтуерно
въздействие върху паметта на процесното СТИ. С него се постига
заобикаляне и неплащане на част от изразходваната ел. енергия, преминала
през скрития регистър 1.8.3. Основната предпоставка за това е скриването на
неправилно активираната Т3, което се изразява в непоказване данните й на
дисплея на СТИ Съгласно ЗИ чл.28, съотв. НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА
ИЗМЕРВАНЕ,КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ
чл.662, т. 3, следва действащата в момента тарифа да е показана.
Записване/промяна данните в паметта за параметризация се осъществява с
помощта на софтуер през входно изходно устройство / оптичен порт / или
физически достъп чрез програматор. Евентуални начини за промяна на
параметризацията, записана в енергозависимата памет са : - чрез физически
достъп чрез разглобяване външната обвивка на СТИ, кат съгласно протокол
на БИМ 41/03.02.2021г. не е осъществяван достъпзо вътрешността на
електромера ; - чрез сервизен софтуер, защигет с пароли за достъп ; чрез
зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация. Неправомерната
намеса на тарифната схема не променя факта, че процесното СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел.енергия и съответства на
метрологичните характеристики. Първоначалната параметризация на
процесното СТИ е извършена от производителя.Отговарят още, че не е
възможно „промяна" на показания в паметта на електромера, отговаряща за
потребената електроенергия (регистри 1.8.0 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4), през
оптичния „инфрачервения" порт на устройството без отваряне на СТИ, чрез
софтуер, предоставен от производителя на СТИ на „Електроразпределение
Север" АД. Такова е изискването в чл.28 от ЗАК0НА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА и
съответната НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ЗМЕРВАНЕ,КОИТО
ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ чл. 662, т.5. При проверка на
място в „Електроразпределение Север" АД - Варна се установило наличието
на софтуер MeterView с версия 4.5.1. Данни за други софтуерни продукти не
са предоставени. Има два вида софтуер на производителя на СТИ - фърмуер,
който осигурява неговото функциониране като средство за търговско
измерване и софтуер, предоставен от производителя, който е предназначен за
отчитане и параметризиране на данните от СТИ. Фърмуерът е в самото СТИ,
записан е на памет тип ROM, EPROM, FLASH .
При тези данни ДРС е достигнал до извода за основателност на част от
претенцията, като е постановил, че ответника дължи сумата от 5 109.10 лева
5
/пет хиляди сто и девет лева и 1 0 стотинки /, представляваща част от
дължимата сума по фактура № **********/10.02.2021г. за начислена по
партида с кл. № *** и аб. № ***, и неплатена електроенергия на адрес: ***,
222 –къща, за периода от 22.12.2016 г. до 24.05.2021г, както и сумата от
129,14 лева / сто двадесет и девет лева и 1 4 стотинки / , представляваща част
от мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/10.02.2021г.
за периода 23.01.2021г – 24.05.2021г.
Виждането на ВОС е следното:
В съответствие с установената съдебна практика - Решение № 60 от
29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Б.Ц., съгласно § 17, изр. 1 от ПЗР на ЗЕ, дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от
снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно
от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз. В следващите текстове от същия § 17 е
регламентирано преобразуването на съответните заварени
електроразпределителни дружества (енергийни предприятия) и издаването на
съответните лицензии за извършване на дейността по снабдяване с
електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия на
съответните територии от страната. Законодателното разграничение между
дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа
енергия, съответно - и по тяхното лицензиране (тъй като за извършването им
законът установява разрешителен режим) е проведено и в разпоредбите на чл.
43 и чл. 44 от ЗЕ, като съгласно чл. 44, ал. 3, на лицата, на които е издадена
лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии
за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е дейността по
снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 43, ал. 4 от ЗЕ).
Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (т.
28а, б. "а" от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти (т. 27г от ДР на ЗЕ), които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа
енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие - краен снабдител. От друга страна,
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие -
оператор на електропреносната мрежа (т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ), съответно
енергийното предприятие - оператор на електроразпределителна мрежа (т.
34б, б. "а" от ДР на ЗЕ), е длъжно да присъедини всеки обект на клиент на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря
на следните условия: 1) има изградени електрически уредби в границите на
имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
6
работа; 2) е изпълнил условията за присъединяване към преносната,
съответно разпределителната мрежа; и 3) е сключил писмен договор за
присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с
оператора на електроразпределителна мрежа, по нормативно определена цена
за присъединяване. Условията и редът за присъединяване към
електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на
договорите за това са подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР
(чл. 117, ал. 3 от ЗЕ), а именно - Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм.,
действала до 04.04.2014 г.), респ. - Нар. № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в
сила от 04.04.2014 г.).Носител (субект) на облигационното (договорното)
задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за
снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) обект
(имот) на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да
бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б.
"а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако обектът
(имотът) е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение в съответната територия.
Носител (субект) на облигационното (договорното) задължение по чл.
117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде
само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по
смисъла на т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да
възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от
ЗЕ, респ. - при условията и по реда на Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ
(отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. - Нар. № 6/24.02.2014 г. за
ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.).
Всъщност правоотношението по продажба на електроенергия за битови
нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния
Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от
закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди, /чл. 92,
чл. 94а, във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2 а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ/. В това си качество, те са страна по продажбеното
правоотношение с предприятието -краен снабдител и дължат цената на
доставената електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа
друга изрична уговорка. Писмената форма не е условие за действителност на
договора. Принципните разяснения в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. ОСГК на ВКС касателно правоотношението по доставяне на
топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия
за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени по
сходен начин, в същия закон. Като потребител на електрическа енергия и
7
битов клиент по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗЕ, собственикът
на електроснабден имот има правен интерес да оспорва корекции на сметки за
минал период, като предяви отрицателен установителен иск за недължимост
на вземането по корекцията. Правният му интерес произтича от
обвързаността по правоотношението, възникнало при доставянето на ел.
енергия съгласно действащи общи условия на доставчика за периода на
начисляване на корекцията в имот, негова собственост, включително ако в
нарушение на изискване за уведомяване титуляр по партидата,
индивидуализираща клиентите при доставчика, е останал предишния
собственик на електроснабдения имот. Правният му интерес да оспори
задължение за цената на доставена електроенергия, начислена за минал
период, не е обусловено от правото на доставчика едностранно да прекъсне
електрозахранването на обекта, който вече може и да не е в собственост на
предявилия иска, а от заместването в правоотношението. Също така, правен
интерес от предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземане не може да бъде отречен от съда при положение, че кредиторът го
оспорва и твърди, че ищецът му дължи. Както бивш, така и настоящ към
момента на предявяване на иска собственик, или ползувател на
електроснабдения имот, дори персонално да не е и никога да не е бил титуляр
на партида като битов клиент /съгласно действащи общи условия/, има правен
интерес да оспори съществуването на задължението по направената за минало
време корекция на сметката. Всеки от собствениците или ползувателите на
имота, встъпили в правоотношението като потребители за времето на
начисляването, има самостоятелен правен интерес да установи недължимост
на цялото вземане, щом при доставчика задължението за минал период не е
осчетоводено разделно, според това кой е бил собственик, или ползувател за
съответния период. Оспорващите дълга с отрицателен установителен иск
ищци са самостоятелни, но при обжалване всеки от тях разполага с
възможността за присъединяване към жалбата на другия както е при
обикновените другари в процеса (чл. 265, ал. 1 ГПК).Страните в процеса
придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на
материалните правоотношения. Когато крайният снабдител - ответник по
отрицателен установителен иск, предявен от двама или повече ищци при
горните обстоятелства възрази, че вземане за цена на доставена
електроенергия за битови нужди съществува по отношение на всеки от
предявилите иска лица без да въвежда разделност спрямо тях, съдът по
същество следва да съобрази солидарна, или разделна е отговорността по
спорното задължение. След като солидарност не произтича от закона, или от
договор, за да разреши спора съдът трябва да изиска от ищците уточнение
как оспорват вземането. Съгласно заявеното от ищците, следва да се
възможност и на ответника по иска да заяви как поддържа вземането си като
кредитор по отношение на всеки от тях.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик,
без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т.
8
2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на
собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между
ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по
издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба
на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира
договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ
регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният
клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието
"битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §
1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на
цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното
нормативно тълкуване с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на
ВКС го предопределя. След прехвърлянето на собствеността длъжник по
вземането е новият собственик на имот. За отговора е без значение, дали
новият собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов
клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник по вземането.
Случаят е на законово заместване на страната в правоотношението по
визираната от закона сделка.
С решение на ДКЕВР, са били приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които са били обнародвани на 30.04.2020
година в ДВ.бр.35/2019 година.В съответствие с тях се определят
принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и
реактивна електрическа енергия и мощност; изискванията за точността на
измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на
измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки;
съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи,
поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система;
9
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето
на данни от измерването на електрическата енергия; правата и задълженията
на собственика на измервателна система и на страните по сделките с
електрическа енергия; условията и редът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия.Горните обстоятелства обаче се подчиняват на строги
правила, гарантиращи правата и задълженията, както на енерго -
разпределителното дружество, така и на потребителите.Едва при тяхното
спазване може да се твърди със сигурност, че е изрядна, както проведената
процедура по откриване и отстраняване на неизправности, така и
извършването на корекции на битови или стопански абонати.
Недвусмислено в нормата на чл.49 от ПИКЕЕ регулатора е заявил
изискването операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол
при извършването на проверки.Съществуват също така и изисквания за
съставянето на самия протокол, като той следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител.При положение, че абоната отсъства при съставянето на
констативния протокол или откаже да го подпише, самия констативният
протокол се подписва от свидетел, които не е служител на оператора на
съответната мрежа.Нормата на чл.47 от ПИКЕЕ предвижда ситуация, при
която ако се установи, че измерените количества се отчитат в невизуализиран
регистър се прилагат правилата на Раздел IX и конкретно тези предвидени в
нормата на ч.55 от ПИКЕЕ.Според последната оператора начислява
измереното след монтажа на СТИ в тези невизуализирани регистри.
На база на установените факти, съдът приема, че енерго
разпределителното дружество в този случай, не е подценило нормата на
чл.47 и чл.55 от ПИКЕЕ, т.к. установеното нарушение - а именно натрупване
на отчетена ел енергия в невизуализиран регистър; спазването на установения
ред при извършване на проверката, Протокола от БИМ и заключенията на в.л.
дадени в съдебно заседание, закрепват установеното нарушение в рамките на
процесуалните правила.
Редно е да се посочи, че съдът базира виждането именно на
представените от в.л. експертизи, изслушани и неоспорени от
страните.Според експертите е налице вмешателство в програмата за
тарифиране на процесния електромер, които е монтиран чисто нов и
следователно в него не би могло да има натрупване от предходен
период.Т.е. възражението на ищците, че е налице възможна злоупотреба от
страна на „ЕР Север“ АД, предоставяйки за ползване СТИ, което е било
употребявано и преди това, е несъстоятелен.
10
Безспорно е обаче, че с извършената корекция се вменява задължение
за абоната да заплати количество ел.енергия, което реално не е измерено и
отчетено от СТИ във визуализиран регистър, и без да се изисква доказването
на негово виновно поведение. Основанието за това е предвидената с нормата
на чл.83 т.6 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./, тълкувана във вр. чл.21 и чл.98 от
ЗЕ възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но
при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на
ДКЕВР /чл.83 ал.2 ЗЕ/. Въз основа на тази законова делегация с решение от
30 април 2019 година, ДКВЕР е приела Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. Дв бр.35/30.04.2019 година. В същите са
разписани ред и методика за преизчисление на количеството ел.енергия от
страна на съответния енергиен оператор. Тези правила по своята същност са
подзаконов нормативен акт, приложим при регулиране отношенията между
страните към датата на извършване на проверката.Следователно застъпените
доводи от ищците, относно неравноправни клаузи или липсата на такива, се
явяват неоснователни.
От обсъдените по-горе доказателства съдът приема за установено, че е
спазена процедурата по чл.49 и следващите от ПИКЕЕ – КП е съставен в
присъствието на свидетел и от оправомощени лица. Поради това и
отразените в него констатации, доколкото са подписани без възражения
го обвързват.Други оплаквания относно процедурата по извършване на
проверката не са наведени от ищеца. Съдът приема, че процедурата по
изготвянето на КП не е нарушена и отразените там констатации обвързват
ищцовата страна.
Отделно от горното и макар да не е въведен довод за това, съдът намира
за нужно да посочи, че Общите условия на ЕР –Север не са приети по
законовия ред и съответно този оператор не притежава правото да продава
ел.енергия, като иска в замяна тя да се заплаща. Електроразпределение Север
АД притежава лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия.
Компанията пренася електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа за целите на снабдяването на крайните клиенти, както на регулирания
пазар, така и на пазара на електрическа енергия по свободно договорени
цени.Електроразпределение Север АД извършва следните дейности:
Разпределение на електрическата енергия, постъпваща в
електроразпределителната мрежа;Поддръжка, разширяване, реконструкция и
модернизация на електроразпределителната мрежа;Управление на
електроразпределителната мрежа;Осигуряване на непрекъснатост на
снабдяването и качество на доставяната електрическа
енергия;Присъединяване към електроразпределителната мрежа на крайни
11
клиенти и производители на електрическа енергия;Измерване на
консумираната и произведената електрическата енергия;Извършване на други
необходими услуги, свързани с лицензионната дейност.Това е така, защото: С
Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС)
окончателно бе отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за
енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено наименование
Електроразпределение Север АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. Съгласно
Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС Комисията за енергийно и водно
регулиране поднови процедурата по одобряване на нови Общи условия на
Електроразпределение Север АД.След отмяната на Решение № ОУ-05 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно
регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружеството е
оторизирано да прилага в отношенията с клиентите си действалите преди
07.09.2014 г. Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
ОУ-004/ 06.04.2009 г. Общите условия за достъп на производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД по чл.
30 от Закона за енергията от възобновяеми източници са одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. и Решение № ОУ-11 / 01.07.2013
г. относно поправка на очевидна фактическа грешка в чл. 32, ал. 1.Във връзка
с прилагането на чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия (изм. и доп. ДВ. бр. 4 от 16.01.2015 г.) е
извършена актуализация и подмяна на Приложение № 2 към Общите условия
за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение
Север АД – „Протокол за отчет на произведената и постъпилата в
електроразпределителната мрежа активна електрическа
енергия”.Следователно Общите условия на компанията са валидни и почиват
на утвърдени от КЕВР, правила.
Не се споделя изразения довод от страна на въззивника, че вземането е
било погасено по давност.Това е така, защото възможността операторът на
електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли)
сметките на крайния клиент за минал период поради показания на
количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит)
регистър на СТЕ, произтича от измененията в Закона за енергетиката (обн.
ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) и по-конкретно – от чл. 55 и чл. 56
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ, бр. 35/2019 г., в
сила от 04.05.2019 г.). Чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт,
издаден от КЕВР в рамките на законовата делегация и не противоречи на ЗЕ,
включително – на произтичащия от чл. 183 и чл. 200 ЗЗД извод, че крайният
12
клиент (потребителят) дължи цена, регулирана от държавен орган (КЕВР).
Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи. Основанието на това
вземане (фактът, който го поражда) е съответното, действително доставено
количество електроенергия на обекта. На ниво условия (предпоставки),
очертани в ПИКЕЕ – поради разликата между количеството електрическа
енергия, което е било отчетено по показанията във визуализираните (явни)
регистри на СТИ, и измереното по показанията в невизуализираните (скрити)
регистри на СТИ. Правният интерес (своята и на ответника надлежна
процесуална легитимация) по отрицателния установителен иск ищецът
доказва с издадените фактура и справка за преизчислените количества, които
съдържат и претенцията на оператора за предоставената мрежова услуга (чл.
56, ал. 1 ПИКЕЕ). В тежест на ответника е да докаже оспореното вземане.
Доказването се извършва с помощта на всички допустими от ГПК
доказателствени средства. Успешното му провеждане налага съдът да
установи техническата и метрологична годност на СТИ. Българският
институт по метрология е орган, на когото е възложена държавната политика
в областта на измерванията (чл. 8, ал. 1 Закона за измерванията). За резултата
от осъществения контрол на СТИ БИМ издава по утвърден ред документи
(протоколи). Те се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК. Доказателственото значение на удостоверените със съставянето им
факти, които съдът по отрицателния установителен иск е длъжен да приеме за
осъществени, но също така да прецени доказателственото им значение, като
ги обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства.Следва да
се вземе предвид установената от ВКС практика (решение № 75/13.04.2021 г.
по гр. д. № 2206/2020 г.), за това, че по тези дела е приложима и човешката
презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно
производство ги пуска на пазара с нулеви показатели, а тя важи не само за
явните, но и за скритите регистри.По делото е установено, че ответника е
потребител на електрическа енергия, доставяна в обект в село Д., област
Варна, като за измерване на количествата доставена електроенергия в този
обект през 2016 година е монтиран СТИ, чиито показанията на дневна и
нощна тарифа са нулеви. На 26.01.2021 година служители на ответното
дружество съставят КР, с който удостоверят демонтажа на електромера, като
в него е отразено, че в нерегламентиран регистър има натрупване на
консумирана, но незаплатена енергия.Документът е подписан от двама
служители на ответното дружество и от свидетел.В основанието на вземането,
оспорено от ответника, е точното количество на потребената, но незаплатена
енергия, доставена по електроразпределителната мрежа.В случая
електромерът, отчитал доставената в обекта енергия, е монтиран с нулеви
тарифи.Въззивника не е опровергал опитното правило, че когато СТИ е
монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните регистри,
следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри. Тази
презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил
използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът да не е
бил проверен и изчистен. Такива твърдения респ. доказателства по делото
13
няма. След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа
енергия е доставена в обекта за исковия период, крайният клиент – ответника
дължи заплащане на цената й. Не е установено възникналото задължение,
което в рамките на подзаконовата делегация правилата по раздел IX от ПИКЕ
възлагат за установяване и събиране на оператора на разпределителната
мрежа (на ответника) да е погасено.ПРС не е коментирал стореното
възражение за протекла давност на която се е позовал длъжника.Не следва да
се приема обаче, че давността е 3-годишна (вземането е за корекция от
сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се
прилага чл. 110 ЗЗД) Отделно от това съгласно чл. 115, ал. 1 б. „ж“ ЗЗД,
погасителната давност не тече докато трае процесът относно вземането,
следователно според въззивния съд доводът се явява неоснователен.
При тези данни, ВОС приема, че решението в обжалваната му част се
явява правилно и е редно да се потвърди.
В полза на ЕРП „Север“ следва да се присъди сумата от 996
/деветстотин деветдесет и шест/ лева , с ДДС.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 07.03.2023 година, постановено по
гр.дело № 1054/2021 година, по описа на ДРС, в частта, с което е било
прието за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК,
че К. Д. Д., ЕГН **********, дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК ***, гр. Варна, Тауърс –Е, бул. „Вл. Варненчик„ №258,
сумата от 5 109.10 лева /пет хиляди сто и девет лева и 1 0 стотинки /,
представляваща част от дължимата сума по фактура №
**********/10.02.2021г. за начислена по партида с кл. № *** и аб. № ***, и
неплатена електроенергия на адрес: ***, 222 –къща, за периода от 22.12.2016
г. до 24.05.2021г, както и сумата от 129,14 лева / сто двадесет и девет лева и 1
4 стотинки /, представляваща част от мораторна лихва върху главницата по
фактура № **********/10.02.2021г. за периода 23.01.2021г – 24.05.2021
година, както и в частта, с която е бил осъден К. Д. Д., ЕГН **********, ***,
обл. Варна, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
***, гр. Варна , Варна Тауърс –Е, бул. „ Вл. Варненчик „ №258сумата от
1214.77 лева / хиляда двеста и четиринадесет лева и 77 стотинки / за разноски
по исковото и по заповедното производство.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********* да заплати в полза на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ***, сумата от лева 996
/деветстотин деветдесет и шест/ лева , с ДДС, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15