М О Т И В И по НДОХ №20094410200668 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против Д.Д., ***, с ЕГН **********, е по чл. 195 ал.1, т.7, във вр. с чл.
194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че за
времето от 02.08.2009г. до 06.08.2009г. в *, в немаловажен случай,
при условията на продължавано престъпление и повторност, отнел чужди движими
вещи - 207.00 кг. оребрена стомана за армиране, на стойност 248.40 лв., от
владението на И.И. ***, негова собственост, без негово съгласие, с намерение
противозаконо да ги присвои.
Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт,
разбира обвинението, признава вината си и дава обяснения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 02.08.2009г. или
03.08.2009г. през деня, подсъдимият Д.Д. влязъл в двора на къщата на
пострадалото лице – свидетелят И.И..***. Подсъдимият Д. взел от двора на
къщата, без знанието и без да е получил съгласието на собственика оребрена
стомана за армиране с тегло 129.00 кг., собственост на свидетеля И..
Подсъдимият с помощта на ръчна количка извозил оребрената стомана, предмет на
кражбата до пункт за изкупуване на вторични суровини в с. Обнова, обл. Плевен,
собственост на „Метал Груп” ООД. Свидетелят Х.Н. претеглил желязото и изготвил
покупно-изплащателна сметка №201/2009г. на името на Д.Д., като подсъдимият се
подписал в нея. На свидетеля Н. подсъдимият Д. обяснил, че желязото е негова
собственост. На следващия ден – 04.08.2009г. подсъдимият Д. влязъл по същия
начин в двора на свидетеля И., като взел оттам 20.00 кг. оребрена стомана за
армиране и продал отново на същия пункт, като я пренесъл с велосипед.
Свидетелят Н. изготвил покупно-изплащателна сметка № 206/2009г. на името на
подсъдимия Д., в която подсъдимият се подписал. На следващия ден – 05.08.2009г.
подсъдимият влязъл отново по идентичен начин в двора на свидетеля И., без
негово съгласие, като взел оттам 22 кг. оребрена стомана, които прекарал с
велосипед до пункт на „Метал Груп”ООД гр. Плевен в с. Обнова, обл. Плевен.
Свидетелят Н. съставил поредната покупно-изплащателна сметка №209/2009г. на
името на подсъдимия Д., в която подсъдимият се подписал. На 06.08.2009г.
подсъдимият взел отново от двора на свидетеля И. 36.00 кг. оребрена стомана за
армиране, които вещи скрил в храсти, находящи се в съседен изоставен двор, след
което отишъл до центъра на * и седнал в заведение. Наблизо преминал свидетелят М.Д.,
който тикал личния си велосипед. Подсъдимият Д. го извикал и го помолил за
услуга, като му обяснил, че има негово желязо, което иска да продаде, но не
можел да го направи сам, поради това, че го болят краката. Свидетелят М.Д. се
съгласил да помогне и отишъл с подсъдимия до мястото, където били скрити
вещите, които натоварил на велосипеда и ги предал на пункта на „Метал Груп” ООД
гр. Плевен, с.Обнова по препоръка на подсъдимия. Свидетелят Н. изготвил
покупно-изплащателна сметка №213/2009г., в която се подписал свидетелят М.Д.,
но та Н. му направило впечатление, че предадената оребрена стомана за армиране
била напълно еднаква със стоманата, предавана от подсъдимия Д. в дните преди
това.
Около три дни по-късно от
гр. Троян пристигнал свидетелят И.И., за да посети имота си и констатирал
извършената кражба на оребрената стомана за армиране, за което своевременно бил
уведомен кварталният полицай И.И.. И. от своя страна извършил проверка на пунктовете
за изкупуване на вторични суровини и открил вещите. Свидетелят Н. предоставил
горепосочените покупно-изплащателни сметки на вниманието на кварталния полицай.
И.И. се свързал с подсъдимия Д. и свидетеля М.Д.. Двамата намерили пари, с
които откупили предаденото желязо от пункта на „Метал Груп” ООД гр. Плевен,
след което го върнали обратно в двора на собственика – свидетелят И.И..
С протокол за доброволно предаване
И.И. *** приел от лицето Х.Н. ***, 207, рифелови пръчки с различна дължина и
дебелина, обект на кражбата от частен дом в *.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е видно, че пазарната цена
към дата 06.08.2009г. на 207 кг. оребрена стомана за армиране, собственост на И.И.
на 1 кг. е 1.20 лв.; а цената на 207 кг., е 248.40 лв.
Подсъдимият и назначеният му защитник са дали
съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да
не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
В съответствие с разпоредбите на НПК и на
основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните
доказателства от до съдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид
обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание чл. 372 ал.4 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил
към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство.
Съдът приема, с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от
подсъдимия Д.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 195
ал.1 т.7 от НК, тъй като за времето от 02.08.2009г. до
06.08.2009г. в *, отнел движими вещи – 207 кг. оребрена стомана, собственост на
свидетеля И. ***, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да
ги присвои.
Подсъдимият е извършил
повече от две деяния, осъществяващи състава на престъплението кражба, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено при
условията на повторност при немаловажен случай, тъй като макар размера на
щетата да не е висок – 248.40 лв., то маловажността не следва да се преценява
само като размер на причинените вреди като единствен критерий, но и
обществената опасност на дееца.
Подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
Причина за извършване на престъплението е
неспазване на установения правов ред.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в
обвинителния акт, съдействието, което е оказал на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, целите
на наказанието, целите на наказанието във връзка с превъзпитанието на
подсъдимия.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на осъдителна присъда, определя наказанието
при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 58а от НК, според която съдът не може да наложи най-тежкото
по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при
условията на чл. 55.
Предвид изложеното,
съдът счита, че наказанието, което следва
да се наложи по отношение на подсъдимия е лишаване от свобода в минималния,
предвиден от закона срок – три месеца.
Тъй като подсъдимият не е осъждан
на наказание лишаване от свобода, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, като целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК могат да се постигнат чрез приложение разпоредбата на чл. 66 от НК,
поради което отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от
три години.
При този изход на делото
следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски на
основание чл. 189, ал.3 от НК в размер на 71.20 лв.
На основание изложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: