№ 15698
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20211110168986 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил Длъжникът Н. А. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес - град С и адрес посочен в заявлението - град С да заплати на
кредитора „ТС“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление - град ..........,
представлявано от управителя А. С А., следните суми:сумата от 2078,87 лева - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.2.2019 година до
30.4.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на
заявлението пред заповедния съд - 2.12.2021 година до окончателното и изплащане; сумата
от 410,04 лева, представляваща лихва за забава, дължима върху главницата за доставена
топлинна енергия, дължима за периода на забава, считано от 31.3.2019 година до 25.11.2021
година; сумата от 12,18 лева, представляваща главница на цената на доставена услуга
дялово разпределение, дължима за периода от 1.8.2019 година до 29.2.2020 година; сумата от
2,11 лева, представляваща мораторна лихва за забава, дължима върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода считано от 1.10.2019 година до 25.11.2021 година.,
сумата на сторените по делото разноски - 50,06 лева - заплатена държавна такса и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена – така с
възражение вх.№ 22505/08.2.2022 година. Следва да се отбележи, че заявителят е използвал
бланката за възражение по чл. 414 ГПК, което има различно действие, но след тълкуването
на съдържанието на същото, съдът счита, че подаденото възражение е по смисъла на чл.
414а от ГПК.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
молбите.
Заявителят е депозирал молба, в която посочва, че длъжникът е заплатил сумата
2553,42 лв. на 04.02.2022 г., с която е погасил 2053,88 лв. главница, 412,15 лв. мораторна
лихва, 50,06 лв. държавна такса и 37,17 лв. законна лихва, като оставащите задължения са
36,86 лв. главница, ведно със законна лихва от подаването на заявлението до плащането,
която била в размер на 1,93 лв. към 11.08.2022 г.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
1
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение
относно сумата в размер на 2553,42 лв. на 04.02.2022 г., за което страните не спорят за съда
е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери
дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумата в размер на 2553,42 лв. на 04.02.2022 г.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено относно
вземанията, които са погасени с плащането от страна на длъжника.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, и на основание чл.407 от ГПК във връзка с чл.416 от ГПК, и на
основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 100218/02.12.2021 година на Софийски
районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 23557/27.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 68986/2021 година по описа на
Софийски районен съд - в частта, с която съдът е разпоредил Длъжникът Н. А. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес - град С и адрес посочен в заявлението - град С да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление - град ..........,
представлявано от управителя А. С А., следната сума 2053,88 лв. главница, 412,15 лв.
мораторна лихва, 50,06 лв. държавна такса и 37,17 лв. законна лихва – поради плащане на
това вземане по заповедта, признато от заявителя.
Да се издаде изпълнителен лист, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 23557/27.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
68986/2021 година по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 11.02.2022 година -
в частта, с която съдът е разпоредил длъжникът Н. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес - град С да заплати на кредитора „ТС“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление - град .........., представлявано от управителя А. С А. следната сума – 36,86 лв.
главница, ведно със законна лихва от подаването на заявлението – 2.12.2021 година до
плащането.
Да се извърши съответното отбелязване върху заповедта по реда на чл. 416 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба
в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на разпореждането, а за
длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3