Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 16. 12. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД –
гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря
Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 502 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.372, ал.1 вр. чл. 367 ТЗ, от
„МЪГЛИЖАНА - БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Казанлък, „23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК“ № 101, вх.“Б“, ет.1,
ап.1, представлявано от управителя Динко Мъглижанов, чрез пълномощник адв. П.
от САК срещу „ГРИФИНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“Гоце Делчев“, бл.10Е, ап. партер, представлявано
от управителя Мартин Цанев, с които ищецът претендира спрямо ответника да бъде
признато за установено съществуването на вземането му за сумата в общ размер на
8 484.00 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договори за превоз
на товари, ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът
твърди, че 
между него в качеството му на
превозвач и ответника в качеството му на товародател са били сключени
петнадесет договора за международен автомобилен транспорт на товари.
Сключването на договорите е след отправяне на заявка от страна на ответника и
приемане на предложенията от страна на ищеца. По силата на тези неформални
договори, ищецът изпълнил превоз на товари от Р България за Р Франция. Отразено
е, че стоките са доставени на получателите в уговорените срокове, за което са
съставени и необходимите ЧМР товарителници и са издадени отделни фактури на
обща стойност 10 998 лева. Страните постигнали съгласие, че договореното
възнаграждение по превозните договори следва да бъде заплатено в срок от 50
календарни дни след представяне на заверена от получателя без забележки 2 бр.
ЧМР - товарителница и оригинална фактура. Изложено е в исковата молба, че ответникът частично е изпълнил задължението
си за заплащане на цената на предоставените услуги, като на 19.04.2019 г. е
заплатил сумата от 2 514 лева, което според ищеца е недвусмислено
признание на задължението. Поради липса на плащане на останалата част от
възнагражденията за извършения превоз, ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 400/2019 г. по описа на РС – гр.
Сливница, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 201 от 12.07.2019 г.
Тъй като в законоустановения срок ответникът депозирал възражение срещу
издадената заповед, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията му. Поддържа,
че независимо от последвалите плащания, към 28.06.2019 г. размерът на
дължимата главница е бил 8484.00 лева.
Посочва, че въпреки плащанията, не са погасени пълните размери на направените
от ищеца разноски, които се претендират с оглед поведението на ответника, който
е дал повод за завеждане на заповедното и исковото производства. Ищцовото дружество претендира и разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
В едномесечния
срок по чл.131 ГПК ответното дружество чрез адв. Б. от САК е депозирало писмен
отговор, в който заявява, че предявените искове са недопустими, а по същество –
неоснователни. В подкрепа на твърдението
за недопустимост ответникът изтъква, че за ищеца не е налице правен интерес от
завеждане на исковете, тъй като с подаденото по реда на чл.414 от ГПК
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 400/2019 г. на РС – гр. Сливница не е оспорено
основанието на вземанията, а само точните размери, тъй като към датата на
образуване на заповедното производство — 28.06.2019 г. е погасил част от
претендирания общ размер на главницата от 10 998 лева и е останал дължим
общ размер от 8 484 лева. Също така с възражението било направено искане,
в случай че съдът не предприеме процедурата по чл.414а, ал.3 от ГПК
възражението да се приеме като частна жалба срещу заповедта в частта за
присъдените разноски.
По
същество излага съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва извършването на
процесните общо 15 международни превоза, нито размера на начисленитее
транспортни навла, съответно издадените във връзка с тях 15 броя фактури. Относно твърдението на ищеца, че възнаграждението по
превозния договор следва да бъде заплатено в срок от 50 календарни дни след
представяне на заверена от получателя без забележки 2 бр. ЧМР — товарителница и
оригинална фактура, ответното дружество поддържа, че липсват доказателства кога
е направено това и дали се е осъществило, за да се приеме, че ответникът е изпаднал
в забава и по този начин е дал повод за образуване на заповедното и исковото
производства. Поддържа, че удостоверяването на пратки по своето съдържание се
извършва само чрез нотариална покана и услуга „ТЕЛЕПОЩА“ на „Български пощи“
ЕАД и справки за проследяване от куриерска фирма не могат да бъдат меродавни за
тяхното съдържание. Заявява, че за процесните превози е извършил две плащания с платежни
нареждания, едното в размер на 2 514,00 лв. на 18.04.2019 г., второто в размер
на 5184,00 лв. на 13.09.2019 г., с оглед на които дължимата главница по
издадените фактури е намалена до размер на 3 300 лева. С допълнителна
молба от 10.02.2020 г. ответното дружество заявява, че е заплатило и остатъка
от главницата от 3 300 лева, за което представя писмени доказателства.
Заявява, че е заплатил на ищеца и направените в исковото и заповедното
производство разноски съобразно дължимите по закон размери. При тези
съображения моли предявените искове да бъдат оставени без уважение.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца заявява, че главният иск следва да бъде
отхвърлен, поради извършено от ответното дружество плащане, но моли да бъде
уважен акцесорния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Претендира и направените в заповедното и в настоящото производство разноски,
като посочва, че извършеното плащане на разноските не е в пълния претендиран
размер.
С молба, докладвана
в съдебно заседание, процесуалният представител на ответника поддържа, че
задължението за главница, лихви и разноски съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са заплатени от
ответника и оспорва претенцията за сумата над заплатените задължения като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа изложените във
възражението по чл.414 ГПК доводи за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на заявителя. Счита, че ответното дружество не е дало повод за
завеждане на делото и моли предявания иск да бъде отхвърлен.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 400/2019
г. по описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 201 от 12.07.2019 г. в полза на ищеца за
сумата от 10 998.00 лева -
главница, представляваща цената на договорено възнаграждение за извършен
международен транспорт на товари по договори за превоз, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и за
разноските по делото на стойност 1 119,96 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжникът възразил срещу заповедта включително и в частта за разноските, поради
което с разпореждане от 02.08.2019 г., получено от заявителя на 15.08.2019 г.,
съдът му указал необходимостта от предявяване на установителни искове относно
вземанията. В рамките на предвидения в чл.415, ал.1 ГПК едномесечен срок - на 23.08.2019
г. ищецът е предявил исковете за установяване на вземанията си.
С преводни
нареждания от ответникът е заплатил на ищеца следните суми: на 18.04.2019 г. – 2 514.00
лева, на 13.09.2019 г. – 5 184.00 лева, 05.02.2020 г. - 3 300 лева, с
което на 05.02.2020 г. е изпълнил цялото си парично задължение към него в
размер на 10 998.00 лева.
С преводно
нареждане от 05.02.2020 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата
от 866,30 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да взема предвид фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. Съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право на всички такива факти, независимо от това дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са настъпили след това, но преди приключването на съдебното дирене. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК стига те да са от значение за спорното право. Съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане на ответника. В тази връзка допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство.
Фактът на извършеното плащане на
дълга от страна на ответника, преценен
съобразно чл.235, ал.3 ГПК, означава, че искът са главница следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса.
При тези данни
съдът приема от правна страна, че предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан. Искът с посоченото
правно основание е акцесорен, но може да бъде предявен самостоятелно, като
уважаването му зависи от саществуването на паричен дълг, какъвто в случая е бил
налице и е погасен чрез плащане. Налице са елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма - ищецът и ответникът са били в търговски правоотношения
с източник договор за транспорт на товари, по който ответникът не е изпълнил в
срок паричното си задължение за заплащане на цената на услугата. Вземането по
чл.86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените
вреди за времето на забавата. В конкретния случай ищецът е установил наличието
на основание за прилагане спрямо ответника на предвидената от законодателя
гражданскоправна санкция за обезвреда, поради забава в изпълнението на
съществуващ паричен дълг. Предпоставка за настъпване на забавата, една от
гражданскоправните санкции за която се явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на съответното вземане. Ликвидността не е посочена от
законодателя като елемент от фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е
условие за изпадането на длъжника в забава. Съконтрахентите са постигнали
съгласие помежду си относно стойността на предоставените услуги и са
фактурирали същите по предвидения по ЗСч ред, като са уговорили, че срокът за
заплащането на цената е от 50 календарни дни след представяне на заверена от
получателя без забележки 2 бр. ЧМР – товарителница и оригинална фактура, което
се явява и моментът на изискуемостта на вземането на ищеца, поради което не е
необходимо отправянето на покана от него до длъжника. Безспорно по делото е
обстоятелството, че ответното дружество е изпълнило задължението си по
заплащане на пълния размер на цената с три плащания - на 18.04.2019 г., на
13.09.2019 г. и на 05.02.2020 г. Несъмнено е, че последното обосновава
възникването на ново облигационно отношение между съконтрахентите и цели да
обезщети кредитора за забавеното изпълнение на съответния паричен дълг. Ищецът
е ангажирал доказателства и за размера на законната лихва за процесните периоди,
който възлиза на сумата от 183.83 лева за периода 28.06.2019 г. – 13.09.2019 г.
върху главница от 8 484.00 лева и на сумата от 133,84 лева за периода
14.09.2019 г.- 05.02.2020 г. върху
главница от 3 300.00 лева. Ето защо за тези размери и периоди следва да бъде признато за установено спрямо ответника,
че съществува вземането на ищеца за тези суми.
По претенцията за разноските съдът намира следното:
Съобразно принципните положения, възприети в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2-13 на ОСГТК, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл. 81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт - заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск, съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение - изцяло или по отношение на отделни вземания. Изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ако
пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските,
същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414,
ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е
обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по
установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без
предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира за основателно направеното от ответното дружество във възражението по чл.414, ал.1 ГПК твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (с молба същото да се счита за частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, в случай че съдът не предприеме действия по чл.414а, ал.3 ГПК). Доколкото част от плащането на главницата в размер на 2 514.00 лева е било извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то и дължимият размер на главницата към този момент е бил 8 484.00 лева, колкото е и размерът на претенцията в исковото производство. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, изчислен съобразно чл.7, ал. 7 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., възлиза на 526, 94 лева, а дължимата държавна такса за заповедното производство възлиза на 169,68 лева. Такъв е и размерът на държавната такса в исковото производство. С извършеното от ответното дружество плащане на сумата от 866, 30 лева е погасено изцяло вземането на ищеца за разноските в заповедното производство и за размера на държавната такса, в исковото производство.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, доколкото ответното дружество е дало повод за завеждане на делото и с оглед направеното и в исковото производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, на ищеца следва да се присъдят разноски за процесуално представителство по настоящото исково производство в размер на 754,20 лева, изчислени при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „МЪГЛИЖАНА
- БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Казанлък, „23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК“ № 101, вх.“Б“, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Динко Мъглижанов срещу „ГРИФИНС“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к.“Гоце
Делчев“, бл.10Е, ап. Партер, представлявано от управителя Мартин Цанев иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.372, ал.1 вр. чл. 367 ТЗ, за признаване за установено, че съществува
вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 201 от 12.07.2019
г. по ч.гр.д. № 400 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, за сумата от 8
484.00 лева главница, представляваща незаплатено
възнаграждение по договори за превоз на товари, поради погасяване чрез плащане на главницата.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ГПК, от „МЪГЛИЖАНА - БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Казанлък, „23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК“ № 101, вх.“Б“,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя Динко Мъглижанов, срещу „ГРИФИНС“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София,
ж.к.“Гоце Делчев“, бл.10Е, ап. партер, представлявано от управителя Мартин
Цанев, че съществува вземането на
ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 201 от 12.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 400 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница за законната лихва върху главница
от 8 484.00 лева, възлизаща на 183.83 лева за периода 28.06.2019 г. –
13.09.2019 г. и върху главница от 3 300.00 лева, възлизаща на 133,84 лева
за периода 14.09.2019 г.- 05.02.2020 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК „ГРИФИНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“Гоце Делчев“, бл.10Е,
ап. Партер, представлявано от управителя Мартин Цанев, да заплати на „МЪГЛИЖАНА - БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, „23-ТИ ПЕХОТЕН
ШИПЧЕНСКИ ПОЛК“ № 101, вх.“Б“, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Динко
Мъглижанов, сумата от 754,20 лева, представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „МЪГЛИЖАНА - БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, „23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК“ №
101, вх.“Б“, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Динко Мъглижанов за
заплащане от „ГРИФИНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“Гоце Делчев“, бл.10Е, ап. Партер, представлявано
от управителя Мартин Цанев на
направените разноски в заповедното производство, като погасено поради плащане.
Решението подлежи
на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от
страните за постановяването му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 400/2019
г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.
Районен
съдия: