Определение по дело №291/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по жалба на В. Б. от Б. против определение от 20.11.2009г., постановено в съдебно заседание по НЧХД № 1124/2009г. по описа на РС-Б..

С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение на БРС, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че наказателното производство- проверка и дознание от Софийска военно-окръжна прокуратура е прекратено, като на тъжителя е указано да защити правата си по частен път, което означава, че срокът за депозиране на тъжба започва да тече от този момент.

Преди с.з. пред настоящата инстанция е постъпило писмено възражение срещу жалбата на тъжителя от защитника на подсъдимия Т.- А.Ю.. Във възражението си А.Ю. моли въззивната инстанция да потвърди определение на БлРС като законосъобразно и правилно, тъй като тъжителят е узнал за депозираната срещу него жалба от Тодоров на 08.08.2007г., когато е дал писмени обяснения по образувана преписка, т.е. от този момент за него е започнал за тече шестмесечния преклузивен срок по чл.81,ал.3 НПК за подаване на тъжба срещу подсъдимия. Б. е подал такава едва на 05.03.2008г., т.е. извън указания от законодателя срок, поради което тъжбата му не отговаря на законовите изисквания и правилно РС-Б. е прекратил на основание чл.24,ал.4,т.2 НПК наказателното производство срещу под.Т.

След като се запозна с подадената жалба и възраженията срещу нея и след преглед на събраните пред районния съд доказателства, БОС намери следното:

Производството по НЧХД № 1126/2009г. е инициирано по частна тъжба на В. М. Б. (след прекратяване на производството по отношение на първоначалния тъжител- наред с Б.- И. В. в хода на ЧНХД № 311/08г.) против В.П.Т. с обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.2, във връзка с ал.1,т.2 и т.3 НК, във връзка с чл.147 НК. С тъжбата е предявен и гр.иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. След изискване от СВОП на копия от обяснения по преписка № 1778/07г., в с.з. на 20.11.2009г. състав на БлРС –на основание чл.289,ал.1 НПК, във връзка с чл.24,ал.4,т.2 НПК - е прекратил наказателното производство, водено срещу Тодоров неспазване на 6-месечния преклузивен срок за депозиране на тъжбата, респ.- недопустимост на същата. В мотивите към определението си първостепенният съд е приел, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81,ал.3 НПК, понеже на 08.08.2007г. тъжителят се е запознал със съдържанието на жалбата на В. Т. срещу него, в която са били изнесени клеветнически твърдения (съгласно тъжбата), тогава той (Б.) е давал обяснения по образуваната предварителна проверка, с което обстоятелство също е бил запознат и че от тогава до датата на подаване на тъжбата- 05.03.2008г. са изминали повече от шест месеца.

Въззивната инстанция намира, че атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и не противоречи на духа и смисъла на закона. С частната тъжба е въведено обвинение за извършено на 29.07.2007г. престъпление по чл.146 НК, за което производството по делото е прекратено (вж. определение №1290 от 15.03.2008г. на БлРС и определение № 282/05.11.2008г. на БлОС по ВЧНХД № 180/08г.) и такова по чл.148,ал.2, във връзка с чл.147,ал.1 НК, извършено на 01.08.2007г. – с подаване същата дата на жалба от Тодоров до СВОП. Във връзка с тази жалба е разпоредена предварителна проверка, по която са снети обяснения както от Т. (на 06.08.2007г.), така и от тъжителя Б. (на 08.08.2007г.). С Постановление от 25.09.2007г. прокурор от СВОП е отказал образуването на досъдебно производство и изпратил материалите по преписката по компетентност на РП-София (приемайки, че има данни за извършено от Тодоров престъпление по чл.286 НК). С постановление от 10.10.2007г. прокурор от СРП е отказал образуването на наказателно производство срещу Тодоров, считайки че липсват данни за извършено от него престъпление от общ характер и е прекратил образуваната прокурорска преписка. И двете постановления са влезли в сила и на 05.03.2008г. настоящият жалбодател е депозирал в БлРС тъжба против Тодоров с посочените по-горе правни основания, обвинения и гражданско-правни претенции.

При гореизложеното от фактическа страна, безусловно се налага извода, че към датата, когато е давал обяснения по образуваната в СВОП преписка жалбодателят Б. е разбрал основанието за образуването й и за подадената от Тодоров против него и колегата му В. жалба. Императивна е разпоредбата на чл.81,ал.3 НПК относно преклузивния шестмесечен срок за подаване на тъжба, а именно- от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, когато е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, като основание, че престъплението се преследва по тъжба. В случая, въобще не е образувано досъдебно производство, което да бъде прекратявано, а както е посочил районният съд- както от СВОП, така и от СРП- само прокурорска преписка, като е отказано образуваното на наказателно производство. Основанието за отказ и в двата случая (от СВОП, и от СРП) е не чл.24,ал.4 НПК, а въобще липсата на престъпление (т.е.- чл.24,ал.1,т.1 НПК). В този смисъл, правилно районният съд е приел, че срокът по чл.81,ал.3 НПК за жалбодателят е започнал да тече от узнаване на клеветническите твърдения на Т. срещу него, в казуса- не от подаване на 01.08.2007г. на жалбата в СВОП, а от снемане на обяснения от първия във връзка с тази жалба и разпоредената от прокурора проверка. Т.е. на 08.08.2007г., когато е дал писмени обяснения в С. пред л-т Г.П. жалбодателят е разбрал за какво му се “снемат” такива. И именно от тогава за него е започнал да тече 6-месечния срок по чл.81,ал.3 НПК и респ. е изтекъл на 08.02.2008г., т.е. към датата на подаване на тъжбата в БлРС се е “преклудирало правото на пострадалия да инициира образуване на наказателно от частен характер дело”. Поради преждеизложеното въззивният съд следва да потвърди прекратителното определение на районния съд.

Тук следва да се отбележи, че при това положение не се дължи произнасяне от наказателния съд по гражданския иск, предявен от Б. с тъжбата му. Правата на ищеца обаче не са преклудирани, тъй като същият може да предяви иска си срещу Т., правно основаващ се на чл.45 ЗЗД, пред съответния граждански съд – БлРС, тъй като давността по ЗЗД и по-конкретно тази за непозволено увреждане по чл.114,ал.3, във връзка с чл.110 ЗЗД, не познава понятието “абсолютен срок” за погасяване правото на иск за обезщетение.

Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.341,ал.1 НПК, във връзка с чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6702 от 20.11.2009г., постановено по НЧХД № 1126/2009г. на РС- Б., с което е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на В. М. Б. от Б. против В. П. Т. от с.гр. за престъпление по чл.148,ал.2 НК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като за постановяването му следва да се уведомят страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: