№ 31
гр. Стара Загора, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500737 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Р. Р. Б., чрез адв.М.
Ш. от АК – Стара Загора, против Решение № 491/ 14.10.2022г., постановено
по гр.д. № 1430/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда
Р. Р. Б. да заплати на Р. Д. Б. сумата от 7299.89 лв., представляваща
стойността на това, което ищеца след фактическата си раздяла с ответницата е
платил в повече от припадащата му се част от паричното задължение към
„Юробанк България“АД по договор за потребителски кредит № FL833744 от
19.12.2016г., сключен от негово име като кредитополучател по време на брака
му с ответницата, ведно със законната лихва върху тази главница считано от
датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022 до окончателното
изплащане на задължението; присъдени са разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Намира същото
за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Излага подробни съображения. Счита, че мотивите, изложени в
решението на първоинстанционния съд били изцяло неоснователни, не
отговаряли на фактическите обстоятелства, установени по делото. Твърди, че
неправилно съдът приел твърдението на въззиваемия, че фактическата
раздяла между съпрузите настъпила на 01.01.2018 г. Съдът неправилно приел,
че изтегления кредит бил използван за задоволяване на нужди на
семейството. Сочи, че от показанията на свидетелката Р.Ч., се установило, че
парите от кредита били използвани за лечение на въззиваемия, продължило
няколко месеца в частна болница в гр.Г.. От събраните по делото писмени
1
доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установило, че част от паричните суми, внесени в банката за погасяване на
този кредит били през периода 2017-2018 г., т.е. погасяването станало по
време на брака и тези суми следвало да се приспаднат от общите суми,
изплатени от въззиваемия Р. Б.. На следващо място счита, че изложените
принципни разсъждения на съда в мотивите, позовавайки се на чл.32 ал.2 от
СК, че и двамата съпрузи отговаряли солидарно за поетите от тях задължения
по време на брака им, не се отнасяли до конкретния случай. Сумите по
кредита, погасени от трети лица, също следвало да се приспаднат от общата
сума – 2698 лв. Така оставала сума, погасена от Р. Б. – 6392.78 лв., от която
ответникът следвало да дължи половината – 3146.39 лв. Твърди, че съдът
допуснал процесуално нарушение, като приел по делото представените от
въззиваемия нови писмени доказателства във второто съдебно заседание, без
да била налице основателна причина за непредставянето им с исковата молба
или в първото съдебно заседание. Следвало съдът да откаже приемането им
или дори приемайки ги, да не ги цени като годно доказателство. Това щяло да
означава, че ищецът платил общо 6132.70 лв. , от която сума бившата съпруга
дължала половината или 3066.35 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение или частично да отмени решението за сумата над
3066.35 лв., както и присъдените на въззиваемия съдебни разноски.
Претендира разноски.
Въззиваемият Р. Д. Б., чрез адв.М. Д. от АК – Стара Загора, изразява
становище, че жалба е неоснователна и недоказана. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано в
обжалваната му част. Намира за неоснователни твърденията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд постановил неправилно и необосновано
решение в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния
съд. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32 ал. 2 от СК, във вр. чл.127,
ал.2 ЗЗД.
Ищецът Р. Д. Б. твърди, че той и ответницата сключили граждански
брак на 28.06.1998г., който с решение № 438 от 09.07.2018 г. по гражданско
дело № 1417/2018г. по описа на Районен съд гр.Казанлък бил прекратен. С
ответницата били съсобственици на недвижим имот, придобит по време на
брака в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ - Апартамент №
2
71, находящ се в гр.К., ***. С ответницата живеели във фактическа раздала от
01.01.2018г. От тогава до настоящия момент ответницата живеела в
съсобствения им имот- Апартамент № 71, находящ се в гр.К., ***, а той
живеел в негово лично жилище с адрес гр.К., ***. За задоволяване на
текущите нужди на семейството и дома им, за изплащане на кредит на
ответницата в „Райфайзенбанк", за плащане на зъболекарски услуги за него,
ответницата и дъщеря им, за плащане на семейни почивки на море, за ремонт
на детската стая в семейното им жилище с адрес гр.К., *** на семейството
били необходими много средства и затова на 16.12.2016г. изтеглил
потребителски кредит в размер на 10 741.60 лв. от „Юробанк България"АД
София, клон гр.Казанлък по силата на договор за потребителски кредит №
FL833744 от 19.12.2016г. Банковият кредит бил усвоен изцяло, като цялата
сума по кредита била наредена от банката по негова банкова сметка в същата
банка на 19.12.2016г. От 19.01.2017г. съгласно погасителния план към
договора за кредит, ежемесечно, редовно и в срок погасявал задължението си
към банката при условията на горепосочения договор за банков кредит.
Продължил да изплаща кредита и след фактическата раздяла и развода с
ответницата. На 06.01.2021г. депозирал в банката искане вх.№ 616 за
предсрочно погасяване на кредита и с преводно нареждане от същата дата
направил превод на сумата от 2320лв. с която предсрочно изцяло погасил
банковия кредит, предоставен по договор за потребителски кредит №
FL833744 от 19.12.2016г. За периода от 01.01.2018г. /датата на фактическата
раздяла ответницата/ до 06.01.2021г. /датата на пълното погасяване на
кредита/ за погасяване на горепосочения банков кредит лично платил сумата
от 14 923.84 лв. Договорът за кредит за текущо потребление, сключен между
„Юробанк България"АД и него били сключен по време на брака и било без
значение, че като страна-кредитополучател по него фигурирал само единият
съпруг- ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение ставало
солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга - заемател,
щом предназначението му било за задоволяване нужди на семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговаряли солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на
нужди на семейството. Когато едно парично задължение било поето от
единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниквала по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използвала за задоволяване
нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/
удовлетворил кредитор след прекратяване на брака, той придобивал регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновесие. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза било
обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем
имущество от единия съпруг по време на брака било общо на двамата
съпрузи, независимо кой от тях издължил заетите суми. Без значение бил
фактът, че като страна - кредитополучател по процесния кредит фигурирал
само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това задължение ставало ех
3
1еgе солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга-
заемател, щом предназначението му било за задоволяване нужди на
семейството. Общата норма на чл. 127 ал. 2 от 33Д предвиждала възникване
правото на иск срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 7 461.92лв. представляваща стойността на
това, което след фактическата раздяла на страните /01.01.2018г./ е платил в
повече от припадащата му се част от паричното задължение към„Юробанк
България"АД по договор за потребителски кредит № FL833744 от
19.12.2016г., сключен от негово име като кредитополучател по време на брака
му с ответницата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ответницата Р. Р. Б. оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва фактите в исковата молба. Неоснователно и невярно било
твърдението на ищеца, че на 16.12.2016 г. изтеглил потребителски кредит в
размер на 10741,60 лв., която сума била необходима за задоволяване нуждите
на семейството. Такава сума в тяхното семейство не била постъпвала и не
била използвана за погасяване на неин кредит в „Райфайзен банк", нито за
зъболекарски услуги за тях двамата и за дъщеря им, нито за семейни почивки
на море, за ремонт на детската стая на семейното ни жилище. Не отговаряло
на истината и че фактическата им раздяла била от 01.01.2018 г. Разделили се
на 08.04.2018 г., като и преди това имали проблеми. През месец май 2018 г.
бил абитуриентския бал на дъщеря им и в началото на месец юни същата
година подали молба и споразумение до Районен съд - гр.Казанлък за развод
по взаимно съгласие. В семейното жилище останал да живее ищецът, а тя
заживяла при нейните родители. Сочи, че по време на брака им, тя имала
изтеглен банков кредит, който в годините погасявала чрез изтегляне на нов
кредит, който погасила на 20.12.2016 г. По това време ищецът заболял от
сериозно заболяване, което наложило продължителното му лечение в частна
болница в гр. Г.. Знае, че ищецът е изтеглил потребителски кредит, за да
осигури средства за лечението си, което струвало около 10 000 лв. Твърди, че
изтегленият от него кредит бил използван само и единствено за задоволяване
на негови нужди, респективно за лечението му. Сочи, че през 2017 г. и до
фактическата им раздяла през м.април 2018 г. част от този кредит бил
погасяван с общи семейни средства. Счита, че неоснователно ищецът се
позовавал на разпоредбите на чл.32 ал.2 от СК. Счита също така, че
неоснователно ищецът се позовавал и на разпоредбите на чл.127 ал.2 от ЗЗД,
тъй като тя не била солидарен длъжник по смисъла на този текст.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.
Претендира за разноски.
За да постанови решението си Казанлъшкия районен съд е приел, за
4
установено, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, във фактическа
раздяла от 01.01.2018г. Бракът им е прекратен с Решение № 438 от
09.07.2018г. по г.д.№ 141782018г. на КРС. Приел е за безспорно
обстоятелството, че на 19.12.2016г. ищецът е сключил с „Юробанк
България“АД договор за банков кредит № FL833744 в размер на 10741.60 лв.,
който е погасен на 06.01.2022г. Страните са съсобственици на Апартамент №
71, находящ се в гр.К., ***.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза съдът е приел, че ищецът за периода от
предоставянето на кредита до датата на пълното му погасяване /06.01.2022г./ е
направил вноски за погасяването на банковия кредит в общ размер на
14599.78 лв.
От свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, съдът е
установил, че със сумите от кредита на ищеца са задоволявани нуждите на
семейството на страните: правен е ремонт в семейното жилище -Апартамент
№ 71, находящ се в гр.К., ***, заплащани са брекети на дъщерята на страните,
заплащани са зъболекарски услуги на ищеца и ответницата, със средства от
кредита на ищеца е погасен кредит на ответницата в „Райфайзенбанк
България“АД.
От показанията на водената от ответника св.Ч. съдът е приел за
доказано, че няколко дни след като ищецът е получил кредита си от
„Юробанк България“АД със средства от този кредит е погасен кредита на
ответницата в „Райфайзенбанк България“АД.
В последното по делото с.з. проведено на 10.10.2022г. процесуалният
представител на ищеца с оглед заключението на вещото лице е изменил
цената на предявения иск като е направил отказ от иска за сумата от 162.03
лв., явяваща се разликата между първоначално предявената с исковата молба
цена на иска в размер на 7461.92 лв. и сумата от 7299.89лв. съгласно
експертното заключение. В същото съдебно заседание пълномощникът на
ищеца е представил нови писмени доказателства – преводни нареждания за
периода м. юли – декември 2021г., които съдът е приел като доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Казанлъшкия районен
съд е направил извода, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. За
периода от 01.01.2018г. /датата на фактическата раздяла на страните/ до
06.01.2021г. /датата на пълното погасяване на кредита/ ищецът е платил
сумата от 14599.78 лв.,т.е. половината от тази сума е 7299.89лв. дължима от
ответницата на ищеца. Според съда безспорно е било доказало, че средствата
от банковия кредит на ищеца са ползвани за задоволяване на семейните
нужди на семейството му с ответницата.
Договорът за кредит за текущо потребление сключен между „Юробанк
България“АД и ищеца е по време на брака му с ответницата и е без значение,
че като страна-кредитополучател по него фигурира само единият съпруг-
ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение става ex lege солидарно,
5
а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом
предназначението му е за задоволяване нужди на семейството. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за
другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума
се използва за задоволяване нужди на семейството. Когато един от
солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след
прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за
да възстанови нарушеното имуществено равновесие / Р 342- 2013- IV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Общата норма на чл. 127 ал. 2 от
ЗЗД предвижда възникване правото на иск срещу останалите за всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част. Когато единият
от солидарните длъжници бивши съпрузи удовлетвори кредитора след
прекратяването на брака или след фактическата раздяла, както е в случая, той
придобива регресно право срещу другия бивш съпруг, за да се възстанови
нарушеното имуществено равновесие. Съдът е намерил, че щом ищецът е
погасил дълга към „Юробанк България“АД изцяло, той има вземане срещу
ответницата за половината от сумата. Ищецът се суброгира в правата на
кредитора по погасения от него изцяло и предсрочно кредит за задоволяване
нуждите на семейството, сключен по време на брака с ответницата и заради
това ответницата дължи на ищеца връщане на това, което той е платил повече
от неговата част от задължението, която, поради липса на предпоставки за
приемане на обратното - е равна на тази на ответницата. С тези съображения е
приел, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7299.89 лв. и е уважил
предявения иск изцяло.
Въззивният съд намира за безспорно установено по делото, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 438 от
09.07.2018г. по г.д.№ 141782018г. на КРС. На 19.12.2016г. ищецът е сключил
с „Юробанк България“АД договор за банков кредит № FL833744 за сумата
10741.60 лв.. Кредитът е погасен предсрочно на 06.01.2022г., при което
ищецът е заплатил сумата 2345.78 лв.
От заключението на приетата от КРС съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че за периода от предоставянето на кредита до датата на пълното
му погасяване /06.01.2022г./ ищецът е направил вноски за погасяването на
банковия кредит в общ размер на 8296 лв. След добавяне на сумата от 2345.78
лв. е видно, че ищецът е погасил по време на брака и след раздялата на
страните сумата от 10 641.78 лв. От същия кредит по време на брака на
страните и след раздялата, съпругата Р. Б.а и трети лица са внесли сумата
2698 лв., като Р. Б.а е погасила сума в размер на 843 лв.
От свидетелските показания на водените от ищеца свидетели Н.Б. и Х.
Б., се установява, че със сумите от кредита на ищеца са използвани за
задоволяване нуждите на семейството на страните: за ремонт в семейното
жилище, зъболекарски услуги на дъщерята на страните, погасяване на кредит
6
на ответницата, лечение на ищеца.
Свидетелката Р.Ч. също твърди, че с кредита, теглен от ищеца е погасен
стар кредит на ответницата и е заплащано лечение на ищеца. Съдът намира,
че не следва да дава вяра на показанията на свидетелката, че ищецът е
изтеглил кредита, за да вземе автомобил, който той кара, тъй като тези
показания са в противоречия с другите и твърдения и са в противоречие с
показанията на другите двама свидетели, изслушани пред КРС.
От показанията на свидетелката Б.а – майка на ищеца се установява, че
страните са се разделили една седмица преди бала на детето, когато
ответницата си е тръгнала от семейното жилище. Общоизвестен факт е, че
баловете на завършващите ученици се провеждат през м. май. Категорични
данни за фактическата раздяла на страните са налице в показанията на
свидетелката Ч., която установява, че страните са се разделили на Великден –
08.04.2018г..
Във второто съдебно заседание на 10.10.2022г. ищецът, чрез
пълномощника си адв. М. Д. е представил допълнителни писмени
доказателства, които КРС е приел, в нарушение на императивното правило на
чл. 147 ГПК. Тези нови писмени документи – 6 бр. преводни нареждания за
месеците юли – декември 2021г. за погасяване на кредита е могло да бъдат
представени от ищеца още с исковата молба и не са налице основателни
причини за непредставянето им с исковата молба. По тези съображения
въззивния съд намира, че не следва да взема предвид тези писмени документи
за погасяване на кредита за периода юли – декември 2021г. от ищеца за
общата сума 1260 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Правно основание на иска е чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно
който съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване
на нужди на семейството. За да се приемат за основателни предявените
искове следва да се установи не само, че по време на брака между страните
ищецът е поел парично задължение, което в настоящия казус е безспорно, но
следва преди всичко да се установи, че тези суми са вложени за задоволяване
нужди на семейството. Това е така, тъй като няма пречка макар и по време на
брака, всеки от съпрузите да поеме задължение, което не е предназначено да
обслужва нуждите на семейството, в който случай солидарна отговорност не е
налице. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД презумпцията за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е
оборима. Алинея втора на цитираната разпоредба гласи, че солидарният
съдлъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за
погасяване на дълга към момента на погасяването. Това правило важи в пълна
степен и за съпрузите. Съгласно СК и константната съдебна практика, когато
единият съпруг поеме задължение за задоволяване нуждите на семейството се
предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен. Тази
презумпция обаче е оборима и в рамките на съдебното производство
7
съществено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават
предмета на доказване и съставляват признания за факти, които съдът следва
да цени с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните
длъжници са съпрузи, както е в настоящия казус, дори само един от тях да е
получил заема, той следва да заяви за какво е разходвана сумата. Ако не се
докаже от страната, носеща съответната доказателствена тежест в процеса, че
заявените разходи не са извършени или, че удовлетворената нужда не е
семейна, то следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.
От събраните по делото гласни доказателства на разпитаните свидетели,
въззивния съд намира за установено, че сумата от изтегления от ищеца на
19.12.2016г. кредит е използвана за нужди на семейството: за ремонт в
семейното жилище, зъболекарски услуги на дъщерята на страните, погасяване
на кредит на ответницата, лечение на ищеца.
Безспорно е, че част от вноските по кредита от ищеца, ответницата и
трети лица са направени по време на съвместното съжителство на страните. В
този период погасяването на месечните вноски от ищеца, ответницата или
трети лица е направено със средства от семейния бюджет на страните, поради
което следва да се установи размера на вноските, направени от ищеца след
фактическата раздяла на страните, която както се установи е 08.04.2018г. От
общата сума на погасените вноски на кредита от Р. Б. – 10641.78 лв., следва да
се приспадне сумата 1811 лв., която е погасена преди фактическата раздяла на
страните – преди 08.04.2018г. Общият размер на всички вноски и
еднократното плащане при предсрочното погасяване на кредита от ищеца
възлиза на сумата 8830 лв. От сумата 2698 лв., която според заключението на
вещото лице е внесена от трети лица, следва да се извади сумата 1043 лв.,
която е погасена преди фактическата раздяла на страните. Остава сумата 1655
лв., която е погасена от трети лица след фактическата раздяла на страните,
която сума следва да се раздели поравно между двамата съпрузи. Това е така,
защото по делото няма данни тези вноски на кредита, внесени от трети на
бившите съпрузи лица да се внесени в полза на единия от тях. При това
положение към 8830 следва да прибавим сумата 827.5лв. /1/2 от 1655 лв./ като
резултат се получава сумата 9657.5 лв., която е размера на всички вноски и
еднократното плащане при предсрочното погасяване на кредита, направени
от ищеца Р. Б. след фактическата раздяла на страните.
От тази сума в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал.2 ЗЗД
ответницата Р. Б. дължи ½ или сумата 4828.75 лв.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на Р. Б. срещу решението на КРС е частично основателна.
Решението на районния съд като частично неправилно следва да бъде
отменено в частта, в която предявения иск е уважен за размера над 4828.75
лв. до 7299.89 лв., в която част искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. В останалата му обжалвана част решението на КРС като правилно
следва да бъде потвърдено.
8
В полза на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство и за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от
иска. Разноските на въззивника - ответник са 646 лв. за въззивната инстанция,
от които 146 лв. – държавна такса и 500 лв. адв. хонорар, и 500 лв. за първата
– адв. хонорар. Съразмерно на отхвърлената част от иска на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 395.14 лв., от които 218.70 лв. за
първата и 176.44 лв. за втората инстанции.
В полза на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска.
Направените разноски на въззиваемия - ищец за настоящото производство са
1260 лв. – адв. хонорар и 1524.48 лв. за първата инстанция, от които 876 лв. -
адв. хонорар, 298.48 лв. – държавна такса и 350 лв. – възнаграждение на вещо
лице. Съразмерно на уважената част на иска на въззиваемия се дължат
разноски в размер на 1820 лв. за двете инстанции, от които 833.50 лв. за
въззивната инстанция и 986.50 лв. за първата инстанция.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 491/ 14.10.2022г., постановено по гр.д. №
1430/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му в която
предявения иск е уважен за размера над 4828.75 лв. до 7299.89 лв., както и в
частта за присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Б., ЕГН **********, гр.К., *** против
Р. Р. Б., ЕГН **********, гр. К., ***, иск за заплащане на сумата над 4828.75
лв./четири хиляди, осемстотин, двадесет и осем лв. и 75 ст./ до 7299.89 лв.,
представляваща стойността на това, което ищецът след фактическата си
раздяла с ответницата е платил в повече от припадащата му се част от
паричното задължение към „Юробанк България“АД по договор за
потребителски кредит № FL833744 от 19.12.2016г., сключен от негово име
като кредитополучател по време на брака му с ответницата, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
исковата молба - 22.06.2022 до окончателното изплащане на задължението
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, гр. К., *** да заплати на Р. Д. Б.,
ЕГН **********, гр.К., *** сумата от 1820 лв. /хиляда осемстотин и двадесет
лева/, представляващи разноски съразмерно на уважената част от иска, от
които 833.50 лв. за въззивната инстанция и 986.50 лв. – за първата.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., ЕГН **********, гр.К., *** да заплати на Р. Р. Б.,
9
ЕГН **********, гр. К., *** сумата 395.14 лв. /триста деветдесет и пет лв. и
14 ст./, представляващи направените пред двете инстанции разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, от които 218.70 лв. – разноски за
въззивната инстанция и 176.44 – разноски за първата.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10