№ 33
гр. Габрово, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100144 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.92 във вр. с
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2018г. между "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД и кредитополучателят И.К.И.. и солидарният длъжник Д. Д. Т. е сключен Договор за
потребителски кредит ***/26.06.2018г., по силата на който банката отпусна кредит в размер
на 33440.00лв. В чл.5.1. от Договора било посочено, че срокът на действие на договора е
05.07.2028г. Кредитът следвало да бъде погасен: на 120 равни анюитетни месечни вноски,
дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.08.2018г. до 05.07.2028г.
Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца бил 369.58лв.
Банката твърди, че редовно изискуеми били вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
исковата молба. Основно задължение на заемателя било да върне заетата сума в уговорения
срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят/солидарният длъжник
спрели плащанията, като неплатени били дължими вноски за периода от: 05.04.2020г. до
05.03.2021г. Поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на кое да е задължение
на дата на дължимост (чл.8.1 от Договора), с настоящата искова молба ищецът упражнява
правото си по чл.9.2. от Договора, във връзка с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и
непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от
ответниците. Поради липса на изпълнение, в полза на кредитора са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не
изпълни точно задължението си. В чл.4.1. от Договора страните са уговорили размера на
възнаградителната, наречена редовна лихва, която за първите 12 месеца, считано от първата
падежна дата на кредита, била в размер на 5,90%, а след изтичане на този срок в размер на 6
месечен Софибор + 6.035 пункта надбавка годишно, която се начислява върху усвоената и
непогасена главница. Съгласно чл.430, ал.2 ТЗ, уговорената лихва представлявала
възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод). При забава в
заплащането на дължими вноски по кредита била дължима неустойка- наказателна лихва,
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване.
Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно ищеца следните
суми : предсрочно изискуема на 22.03.2021г. главница - 29154.00лв.; изискуема редовна
лихва за периода от 05.03.2020г. до 21.03.2021г. включително - 1780.77лв.; обезщетение за
1
забава в размер на 219.95лв. за периода от 05.04.2020г. до 21.03.2021г. включително; ведно
със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.,
както и да бъдат присъдени разноските в заповедното производство.
Ответницата И.К.И.. не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки дадената й
възможност за това.
В отговора на исковата молба ответникът Д. Д. Т., чрез назначения си особен
представител оспорва предявените искове. Оспорва, че Д. Д. Т. да има качеството на
съдлъжник по процесния договор по смисъла на чл.121 и следв. ЗЗД. Същата била
поръчител, по смисъла на чл.138, ал.1, изречение "първо" от ЗЗД. В приложения към
исковата молба Договор И.И. е посочена като кредитополучател, а Д.Т. като съдлъжник,
като двете са посочени като солидарни длъжници при условията на чл.121 и следващите от
ЗЗД.
Съгласно чл. 1 от договора, Банката отпуска на Кредитополучателя кредит в размер на
33 440.00 лева за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Кредитополучателят
усвоява еднократно сумата по кредита, а Банката отпуска еднократно цялата сума по
договора по посочена сметка на Кредитополучателя (чл. 2 и чл. 3 от Договора). В случай на
рефинансиране на кредит, Банката превежда дължимите суми по кредита по сметка или
сметки на Кредитополучателя/Съдлъжника: в „Банка ДСК" ЕАД, „УниКредит Булбанк" АД,
„Юробанк България" АД и „БНП Париба С. А." - клон София. Във всички посочени случаи
по чл. 3.1. от Договора, след превод на дължимите суми и погасяване на задължението,
Кредитополучателят в срок от 14 дни, при рефинансиране на кредити, или в срок от 45 дни
при рефинансиране на кредитни карти, предоставя в Банката надлежно подписано от
упълномощен представител на съответната Банка или финансова институция,
удостоверение, че задължението към тях е погасено. Всички уговорки в договора, без
изключение, касаел единствено кредитополучателя, на чието име и във връзка с
погасяването на кредита, в банката е открита разплащателна сметка. Правото на отказ от
Договора при определени условия и срокове по чл.5.7. от същия, отново е уговорено само и
единствено за кредитополучателя. И кредитополучателят, и съдлъжникът, имат право при
посочените в чл.5.8. от Договора, условия, да погасяват предсрочно кредита или част от
него.
Кредитополучателят, И.И. усвоила сумата по кредита. При неизпълнение на
задълженията й да го погасява, банката ще търси изпълнение както от кредитополучателя,
така и от Д.Т., посочена като съдлъжник.
За да възникне солидарна отговорност следва да е налице определено правно
основание. Не е достатъчно в договора да бъде записано, че страната има качеството на
съдлъжник, защото солидарна отговорност „по принцип" не съществува. В мотивите към
Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I то на ВКС е разяснено, че съгласно
чл.121 от ЗЗД, солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Солидарно задължени са съдлъжниците. Солидарно задължени
са и главният длъжник (Кредитополучател) и Поръчителят, но двете хипотези са различни.
В първата хипотеза съдлъжници са лицата, които са получили паричната сума по договор за
заем общо, без разграничение каква сума поема всеки от тях, независимо от това, на кого е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от двамата. Солидарната отговорност на Поръчителя
обхваща задължение да се върне парична сума на кредитора, без да я е получил в
собственост.
Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуване на всеки договор се търси действителната обща
воля на страните и отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се имат предвид неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността. Като се тълкуват уговорките в договора, и се
имат предвид правната природа и отликите между солидарния длъжник и поръчителя, се
налагал извода, че ответницата Д.Т. е поръчител, а не солидарен длъжник, независимо, че в
договора е наречена,.Съдлъжник".
От представените писмени доказателства, изхождащи от ищеца следвал извода, че
банката признавала само И.И. за кредитополучател, а Д.Т. не била получила каквато и да
било част от сумата по кредита. Отговорността на Т. в този случай била солидарна, но не
2
като съдлъжник, а като поръчител. Банката била обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем по възлагане, чрез ЧСИ В. Ц.. Поради това не било вярно твърдението в исковата
молба, че банката упражнявала правата си по чл.9.2. от договора да обяви цялата ползвана и
не погасена сума по договора за предсрочно изискуема, считано от получаване на препис от
исковата молба от ответниците. Тази хипотеза съществува, ако преди подаването и,
респективно преди заявлението по чл.417 от ГПК, Банката не е упражнила правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В случая това вече било направено.
В отговора на исковата молба се твърди, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147
ЗЗД е изтекъл на една от следните дати: или на 27.09.2020г., или на 15.01.2021г., или най -
късно на 01.02.2021г. Банката не била запазила правата си срещу поръчителя Д.Т., която
вече не била съзадължена и не обезпечава задължението на Кредитополучателя, поради
следните съображения: С писма изх. №001-73547/11.09.2019г. и №001-73548/11.09.2019г.,
съответно вх. №1124/10.02.2020г. и 1125/10.02.2020г. на ЧСИ В. Ц. банката уведомила
ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. На 27.03.2020г. ЧСИ приела с
нарочни протоколи, че е изпълнена процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК и съобщението се
смята за редовно връчено. В Заявление вх.№ 705/23.02.2021г., лист 3 и 4, Банката приемала
и признавала, че на 27.03.2020г., Кредитополучателят и Съдлъжникът са уведомени за
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението е редовно връчено на тази
дата на адресатите и то е породило целените правни последици. Това било съдебно
признание на неизгоден за страната факт (обявяването и настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита).
Предвид разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, съгласно която до два месеца след отмяната на извънредното положение, при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договор за кредит,
предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение, ако съдът приеме, че предсрочната
изискуемост е обявена и настъпила на 27.03.2020г., която дата е приел ЧСИ и която банката
признавала за дата, на която е настъпил този факт 6 месечният срок изтичал на 27.09.2021г.
Ако се приеме, че за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. предсрочна изискуемост не е
можело да бъде обявена, по силата на чл.6 от Закона, такава е можело да бъде обявена от
деня, следващ изтичането на този срок и е настъпила на следващия ден- 15.07.2020г., като от
тази дата е започнал да тече 6 месечния срок по чл.147, ал.1, изречение първо от ЗЗД и
същият е изтекъл на 15.01.2021г. Уведомлението на ЧСИ било залепено на 12.03.2020г. Ако
съдът приеме, че от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., 14 дневният срок за получаване на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е текъл, и той е
започнал да тече от следващия ден- 15.07.2020г., като изтича на 29.07.2020г., то на
30.07.2020г. уведомлението следва да се счита за редовно връчено. В този случай 6
месечният срок изтичал на 01.02.2021г. Ако процедурата по редовното връчване на
уведомленията е следвало да се приеме, че е изпълнена и съответно това е констатирано на
15.07.2020г. или на 30.07.2020г., а не на 27.03.2020г., това не я било опорочило, тъй като
процесуалните срокове се установяват от закона. Спирането и прекъсването им също става
по разпоредба на закона. Законодателят е определил процесуалните правила, с изпълнението
на които настъпват определени в закона правни последици, които са необорими
предположения за факт - фикции. Констатацията дали тези последици са настъпили или не,
не ги опорочава или санира. Защото същата няма правопораждащ, а констативен ефект,
подлежи на проверка и може да бъде изменена. С изпълнението на съответния фактически
състав на процесуалната норма, (предприемане на определени действия с определена
поредност и изтичането на съответните срокове, като се има предвид и тяхното спиране или
прекъсване), настъпва и предвидената в закона, правна последица.
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е постъпило с вх.
№705/23.02.2021г. на Районен съд - Габрово, след изтичане на 6 месечният преклузивен срок
по чл.147, ал.1, изречение първо от ЗЗД, което е настъпило на 27.09.2020г., на 15.01.2021г.
или най-късно на 01.02.2021г., поради което банката не била запазила правата си срещу
поръчителя Д.Т., и тя вече не била задължена по договора за кредит.
Неправилно в заповедното производство е издадена заповед за незабавно изпълнение
срещу поръчител-Д.Т. за част от претендираните суми. Т. била поръчител и срокът по
чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл, а задължението й е погасено. Съгласно т.4.6. от TP №4/2013г. на
3
ОСГТК, не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към
датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Поради горното счита, че всички претенции са неоснователни и недоказани и моли
съдът да ги отхвърли, ведно със законните последици от това.
Процесуалният представител на ответницата Т. твърди, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и по следните съображения: Претенцията за обезщетение за
забава обхваща периода от датата на обявяване на извънредното положение 13.03.2020г. до
предявяване на исковата молба на 22.03.3021г. и се явявала в противоречие с чл.6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение. Редовна лихва върху
главниците не се дължи от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
практиката си ВКС приема, че такава се дължи за редовен кредит, който не е обявен за
предсрочно изискуем. Лихвата е възнаграждение на Банката за срока на ползване на
кредита. След като Банката е упражнила правото си да отнеме на другата страна
преимуществото на срока, като санкция за твърдяно неточно/непълно изпълнение на
задължения, кредитът е преминал в друга категория и редовни лихви не се дължат.
Неоснователна била и претенцията за законна лихва върху всяка една от отделните
претенции - главница, редовна лихва и обезщетение за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, с аргумента, че били
договорно задължение на страната и че възнаградителният характер на редовната лихва и
санкционният характер на неустойката, не препятствали приложението на чл.86 от ЗЗД, тъй
като са самостоятелни и независимо от задължението за обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Лихва
върху неустойка може да се начисли, само ако неустойката е уговорена под формата на
главница и двете страни са търговци. В гражданския оборот между физически лица, лихва се
дължи само ако това е уговорено. Чл.10. ал.2 от ЗЗД забранява да се уговарят лихви над
размера, определен от МС, а съгласно ал.3 от същия текст, олихвяването на изтекли лихви
става съобразно наредбите на БНБ. Такава наредба БНБ не е приемала. И няма правила,
които да установяват как се изчислява лихва върху лихва. Претенциите на Банката за
присъждане на законната лихва върху редовната лихва от 1780.77лв. е анатоцизъм, който е
допустим само между търговци, ако е уговорен. Същото важи и за обезщетението за забава.
Съгласно чл. 10.1. от Договора за потребителски кредит, то се формира като наказателна
надбавка към лихвата върху просрочената главница. Ефектът на начисляването на законна
лихва върху това обезщетение също е анатоцизъм, който е недопустим.
Прави се възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит. Твърди се, че
по отношение на нето следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК, както и разпоредбите на
ЗЗП. Твърди, че договора за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 във
връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - т.12 и чл.12, т.7 - т.9 от ЗПК. В процесния договор било
посочено, че Банката предоставя заема за рефинансиране на кредит и за потребителски
нужди и че отпуска еднократно цялата сума по договора по сметка на Кредитополучателя,
но в случай на рефинансиране на кредит превежда дължимите суми по кредита по
посочените 9 сметки на Кредитополучателя/Съдлъжника. Липсвали доказателства Банката
да е изпълнила задължението си да предостави заемната сума, на кого я е предоставила и по
какъв начин е станало това. Не било ясно кой е титуляр на посочените 9 сметки. Банката
отпуснала кредит на Кредитополучателя и се задължила да отпусне сумата еднократно по
сметка на Кредитополучателя, но в същото време поела задължение да преведе неясно каква
част от заемната сума по други сметки с неустановен титуляр. Посочените противоречия на
практика водят до неяснота на целия договор кой е усвоил сумата по кредита, липсват ясно
разписани условия за усвояване на кредита. Това се приравнява на цялостната им липса -
нищожност по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК. На кредитополучателя била дадена
възможност да открие и поддържа пакет „Комфорт" и да се регистрира за услугата
„Райфайзен онлайн" да е свързано с усвояването и обслужването на кредита, като в договора
било посочено, че пакетът „Комфорт" е за целите на изпълнението на договора, но не било
ясно и не можело да се прецени дали този пакет и заплащаната за него месечна вноска не
противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.3 от ЗПК. Съгласно приложения погасителен план от
ищеца, таксите и комисионите за целия срок на договора възлизат на 761.20лв. Сборът от
сумите, които следва да се погасят по погасителния план не съвпадат с общата сума,
дължима от ответниците. Разликата от 2768.48 лв. била посочена под черта в таблицата
„Претендирани суми в осъдителен иск", но тази сума не била включена в периода от
05.04.2020г. до 05.03.2021г. в основната таблица, в която били посочени други суми в
колона усвоена и не погасена сума. Претендира се обезщетение за забава от 05.04.2020г.,
4
като е включен период, за който такова не следва да се начислява. Неоснователно било за
един и същ период върху едни и същи суми да се търсят и редовни възнаградителни лихви,
и неустойки.
В чл.4.2. и чл.4.2.1. от Договора била уговорена едностранна промяна на дължимата
годишна лихва на непредвидено в договора основание -след изтичане на 12 месечния срок
по чл.4.1. от Договора, лихвата ще се формира от сбора на две компоненти: променлив
референтен лихвен процент, представляващ 6 месечния SOFIBOR и надбавка в размер на
6.035 пункта. Нямало обективна причина, която да налага такава промяна. Договорът
съдържал клаузи, в които лихвения процент не е ясно посочен, липсвала ясна методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК, липсвала и обективна
причина за промяната на лихвата след първите 12 месеца от сключване на договора.
Договорът за кредит бил недействителен, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и
т.9а от ЗПК и лихви и разходи по кредита не се дължат, на основание чл.23 от ЗПК.
Посочената клауза е неравноправна, както по смисъла на общата дефиниция на чл.143 от
ЗЗП, тъй като дава право на Банката да променя едностранно условията на договора на
непредвидено в него основание и да увеличи цената (лихвата), без възможност потребителят
да се откаже от договора. В процесния договор липсва посочване на стойността на 6
месечния SOFIBOR към момента на подписването му, за да може потребителят да се
ориентира каква би била евентуално приблизителната стойност на дължимата лихва, след
изтичането на срока по чл.4.1. от договора. Това е и ефектът от липсата на посочени
правила, които да указват как Банката ще определи първоначалния референтен лихвен
процент и ще го преизчисли. В методиката на договора не се съдържа ясно разписана
изчислителна процедура, (формула), която да сочи видът, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори) в
противоречие с чл.33а. ал.2 във връзка с чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Съгласно чл.58, ал.2 от
ЗКИ, разходите по кредита следва да бъдат определени изрично и изчерпателно. В случая
кредитодателят едностранно променя цената на услугата, като я завишава изкуствено и
включва допълнителни суми, което я оскъпява и поставя потребителя в неравностойно
положение. Не ставало ясно и връщането на каква сума се дължи, поради разминаванията в
договора и погасителния план.
Съгласно чл.11.1. от Договора, с подписването му Кредитополучателят/Съдлъжникът
декларира, че е получил предварително в достатъчен срок преддоговорна информация,
съгласно изразените от него предпочитания под формата на стандартен европейски
формуляр и потвърждава, че се е запознал с нея. Липсвали доказателства потребителят да е
получил СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити на хартиен или
друг траен носител.
Декларирането в индивидуалният договор от потребителя, че е получил
преддоговорна информация, не удовлетворява изискването на ЗПК и ЗЗП за предоставянето
на предварителна преддоговорна информация на потребителя за вземането на информирано
решение и за правото на преценка за икономическия ефект за него от сключването на
договора, (чл.143, т.18 от ЗЗП).
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако главното
задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие поради липса на
основание. След като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда
Моли съда да отхвърли иска по отношение на ответницата Д.Т., като неоснователен и
недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
На 26.06.2018г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателят
И.К.И.. и солидарният длъжник Д. Д. Т. е сключен Договор за потребителски кредит
***/26.06.2018г., по силата на който банката отпусна кредит в размер на 33440.00лв. В
чл.5.1. от Договора било посочено, че срокът на действие на договора е 05.07.2028г.
Кредитът следвало да бъде погасен: на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на
05-то число на съответния месец, считано от 05.08.2018г. до 05.07.2028г. Размерът на
анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца бил 369.58лв.
Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл.417 ГПК
против ответниците по настоящото дело за сумите : 2616,13лв-редовно падежирани
главници за периода 05.04.2019г.-05.03.2020г., 29154лв.-предсрочно изискуема главница, с
5
дата на настъпване 27.03.2020г., 1947,84лв. изискуема редовна възнаградителна лихва за
периода 05.03.2019г.-26.03.2020г., 559,41лв.-изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирани главници за периода 05.04.2019г.-05.03.2020г., начислено за периода
05.04.2019г.-26.03.2020г. (като за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. не е начислявано
обезщетение за забава), 2664,36лв.-изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница, начислено за периода 27.03.2020г.-18.02.2021г., разноски за
уведомление в размер на 120лв., законна лихва от 19.02.2021г. до окончателното изплащане.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№333/2021г. на РС Габрово,
по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите : : 2616,13лв-
редовно падежирани главници за периода 05.04.2019г.-05.03.2020г., 1947,84лв. изискуема
редовна възнаградителна лихва за периода 05.03.2019г.-26.03.2020г., 559,41лв.-изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирани главници за периода 05.04.2019г.-
05.03.2020г., начислено за периода 05.04.2019г.-26.03.2020г. (като за периода 13.03.2020г.-
13.05.2020г. не е начислявано обезщетение за забава), 120лв.- разноски за уведомяване. За
сумите 29154лв.-предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 27.03.2020г. и
2664,36лв.-изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница,
начислено за периода 27.03.2020г.-18.02.2021г. е отказано издаване на заповед за
изпълнение, тъй като на осн. чл.6 ЗМДВИППП до два месеца след отмяна на извънредното
положение при забава на плащане по договори за кредит не се начисляват лихви за забава,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Съдът е указал, че за посочените суми кредитора може
да предяви осъдителен иск.
Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на
закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по
договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е
уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без разграничение каква
част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена
фактически. Изводите за възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на
уговорката относно поетото задължение за връщането на сумата – дали кредиторът може да
претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки
длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението. Солидарна
отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице
отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на
договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да
е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД поръчителството следва да е
уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или
изявлението. В този см. са Р№60261/20.12.2021г. по гр.д.№3385/2020г. ІVг.о.,
Р№146/06.06.2011г. по гр.д.№1127/2010г. ІІІг.о.,Р№654/08.01.2008г., по т.д.№320/2007г.
ІІт.о., РІ213/06.01.2017г. по гр.д.№5864/2015г. ІVг.о., Р№ 24/03.04.2013г. по т.д.№998/2011г.
на Iт.о.
В процесния договор за кредит всички клаузи във връзка с отпускане, предоставяне и
усвояване на договорената сума, както и клаузите относно промяна в лихвените проценти,
правото на отказ от сключения договор, право на възражения, откриване на разплащателна
сметка и пр. касаят само кредитополучателя, но не и съдлъжника. Предоставената сума е
усвоена само от ответницата И.И.. Клаузите, които се отнасят до кредитополучателя и/или
съдлъжника са само във връзка с погасяване на задължението, обявяване на предсрочна
изискуемост и др.
От представеното от ищеца кредитно досие се установява, че искането да кредит е
подадено и подписано само от кредитополучателя- И.И., но не и от вписаната в договора
като съдлъжник Д.Т.. Следва да се отбележи, че раздела относно съдлъжника в искането за
кредит не е попълнено и в него не са посочени имената и данните не само на ответницата
Д.Т., но и на друго лице. Само кредитополучателя е регистрирал услуга комунални
плащания, подал е искане -договор за издаване и обслужване на пакет "Комфорт",
декларирала е, че е получила преддоговорна информация и е подписала декларация по
ЗЗЛД.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че по процесния договор за банков кредит
ответницата Д.Т. има качеството на поръчител, а не на съдлъжник и същата следва да
отговаря за задълженията по договора като поръчител.
6
От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и което съдът възприема като обосновано, както и от обясненията на вещото лице
в с.з. се установява, че последното плащане по договора за кредит е на вноска с падеж
05.03.2019г. и частично по вноска с падеж 05.04.2019г. (2,20лв.). След тази дата -
05.04.2019г., не са извършвани плащания от страна на кредитополучателя или поръчителя,
поради което кредитополучателя е изпаднал в забава за повече от 31 дни и на осн. чл.9.2 във
вр. с чл.8 и чл.8.1 от договора за кредит банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Банката е изпратила уведомление до ответниците по делото, с което обявява кредита
за предсрочно изискуем, считано от 11.09.2019г. Тези уведомления за изпратени за връчване
на ЧСИ В.Ц.. Видно от приложените към делото уведомления и приложените към ч.гр.д.
№333/2021г. на РС Габрово констативни протоколи от 27.03.2020г., съставени от ЧСИ Ц., че
адресатите на уведомленията не са намерени на посочените в уведомленията адреси, поради
което връчителя е залепил уведомления. В двуседмичния срок лицата не са се явили в
кантората на ЧСИ за получаване на книжата.
Уведомлението до кредитополучателя И. е залепено на 24.02.2020г., като
двуседмичния срок за получаване е изтекъл на 10.03.2020г. без лицето да се яви за
получаване на книжата, поради което ЧСИ е приел, че уведомлението е редовно връчено.
Същия обаче не е отчел, че връчителя - Кмета на Кметство **, при залепване на
уведомлението по чл.47 ГПК е отразил, че лицето е в чужбина, като няма данни ЧСИ да е
извършил справка относно адреса на лицето. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че
уведомлението до кредитополучателя И.И. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
не е било надлежно връчено от ЧСИ.
Кмета на Кметство ** е залепил уведомление по чл.47 ГПК на входната врата на
адреса на поръчителя Т. на 12.03.2020г. С Констативен протокол от 27.03.2020г. ЧСИ Ц. е
приела, че поради неявяване на Т. за получаване на съобщението същото е редовно връчено.
Следва да се посочи, че производството по връчване на уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем спрямо поръчителя се е развило пред ЧСИ Ц. в периода на
спиране на процесуалните срокове, на осн. чл.3, т.1 ЗМДВИППП и при действието на
забраната за обявяване на предсрочна изискуемост по чл.6 ЗМДВИППП. Поради
изложеното не може да се приеме, че уведомлението е надлежно връчено на адресата, чрез
ЧСИ Ц..
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че банката-ищец е
отправила и връчила в друг момент уведомления до ищците, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Следователно уведомленията по чл.60 ЗКИ са
връчени едва с получаване препис от исковата молба.
Тъй като както беше посочено по-горе ответницата Д.Т. има качеството на поръчител,
то за да може банката да реализира правата си спрямо нея следва срока по чл.147 ЗЗД. В
настоящият случай, с оглед датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, към
датата на подаване на исковата молба против поръчителя този срок не е изтекъл и
възражението на представителя на ответницата Т. в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата Т., че
претенцията за обезщетение за забава обхваща периода от датата на обявяване на
извънредното положение 13.03.2020г. до предявяване на исковата молба на 22.03.3021г. и се
явявала в противоречие с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. От заключението на вещото лице и приложените към същото справки се
установява, че при изчисление размера на обезщетението за забава върху просрочените
вноски бенката не е начислявала като в периода на действие на забраната по чл.6
ЗМДВИППП.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че редовна лихва върху
главниците не се дължи от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Действително в ТР№3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС е прието, че такава
се дължи за редовен кредит, който не е обявен за предсрочно изискуем, а след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем се дължи единствено законна лихва. В настоящият случай
обаче, предсрочната изискуемост е обявена с връчване на ответниците на препис от
исковата молба, а претенцията за заплащане на редовна главница е за периода 05.03.2020г.-
21.02021г., т.е. преди подаване на исковата молба и претендирането на редовна главница за
посочения период не е в противоречие с приетото в тълкувателното решение, тъй като
7
периода предхожда обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е възражението против претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва върху редовната лихва, тъй като в гражданския оборот между физически
лица, лихва се дължи само ако това е уговорено. Тази претенция била анатоцизъм, който е
допустим само между търговци, ако е уговорен. Уговорената в договора за банков кредит
възнаградителна (редовна) лихва не е лихвата, която се дължи при забавено изпълнение на
парично задължение, имаща обезщетителен характер. Договорната лихва в хипотезата на
банков кредит по своя правен характер е възнаграждението, платимо на кредитора за
ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства. Ако длъжникът не
плати на кредитора в срок това възнаграждение, той дължи мораторна лихва върху
просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл.86, ал.1
ЗЗД, а ако няма такава- законната лихва, поради което в този случай не е налице и
анатоцизъм, който да нарушава ограничението по чл.10, ал.3 ЗЗД. В този см. е Определение
№765/31.12.2018 по дело №1657/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №211/26.01.2017 по гр.д.
№958/2016г. ІІІг.о.
Възражението против претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за забава е основателно, тъй като това обезщетение има сакнционен характер
и се дължи поради забавено плащане. Присъждането на законна лихва върху обезщетението
за забава би било анатоцизъм.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че банката била привела
еднократно цялата сума по договора по сметка на Кредитополучателя, но в случай на
рефинансиране на кредит превежда дължимите суми по кредита по посочените девет
сметки на Кредитополучателя/Съдлъжника, като липсвали доказателства банката да е
изпълнила задължението си да предостави заемната сума, на кого я е предоставила и по
какъв начин е станало това, не било ясно кой е титуляр на посочените 9 сметки. От
заключението на изготвената експертиза се установява, че банката е привела отпуснатата
сума, като са погасени (рефинансирани) други задължения на кредитополучателя. От
съдържанието на процесния договор за кредит (чл.1) се установява, че именно това е била и
целта на сключването му, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие,
липсвали ясно разписани условия за усвояване на кредита водещи до неяснота на целия
договор относно това кой е усвоил сумата по кредита.
От обясненията на вещото лице е видно, че са начислявани такси различни от таксите
по договора, но това са банкови такси във връзка с извършени операции по рефинансиране
на съществуващи кредити и кредитни карти. В обясненията си вещото лице е посочило, че
пакет "Комфорт" не предвижда при плащания във връзка с рефинансиране на задължения на
кредитополучателя да не се начисляват такси.
Неоснователна била и претенцията за законна лихва върху всяка една от отделните
претенции - главница, редовна лихва и обезщетение за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, с аргумента, че били
договорно задължение на страната и че възнаградителният характер на редовната лихва и
санкционният характер на неустойката, не препятствали приложението на чл.86 от ЗЗД, тъй
като са самостоятелни и независимо от задължението за обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Лихва
върху неустойка може да се начисли, само ако неустойката е уговорена под формата на
главница и двете страни са търговци. Същото важи и за обезщетението за забава.
Неоснователно е възражението за недействителност на клаузата за промяна на
лихвения процент, тъй като нямало обективна промяна налагаща уговорената в договора
едностранна промяна на дължимата годишна лихва. Договорът съдържал клаузи, в които
лихвения процент не е ясно посочен, липсвала ясна методика за изчисляване на референтния
лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК, липсвала и обективна причина за промяната на
лихвата след първите 12 месеца от сключване на договора. Съдът не приема, че липсва
обективна причина за промяна в лихвения процент след първата година. Тази промяна е
договорена между страните и същата е в полза на кредитополучателя, който през първата
година се ползва от по-нисък процент лихва. Неоснователно е твърдението, че в договора
нямало ясна методика за изчисляване на лихвения процент. Напротив същият е посочено, че
се формира от два компонента- променлив референтен процент, представляващ 6-месечен
SOFIBOR и надбавка в размер на 6,035 пункта към него. Договорено е, че лихвата в частта
на 6-месечния SOFIBOR ще се изменя два пъти годишно- на 01.03. и на 01.09. Стойността на
SOFIBOR се изчислява и публикува от БНБ, поради което размера му не е поставен в
8
зависимост от волята на която и да е от страните по делото и не може да се приеме, че
методиката за изчисление промяната в лихвения процент по договора е неясна.
В представеното копие от кредитното досие е приложена декларация от
кредитополучателя, от която е видно, че на същата е предоставена преддоговорна
информация, както и стандартен европейски формуляр, поради което възражението на
ответната стана в този смисъл е неоснователно.
По изложените по - горе съображения съдът над.мира, че процесния договор за кредит
е действителен и страните по него дължат изпълнение на поетите задължения.
Вещото лице е установило, че кредитополучателя е заплатил 1669,85лв.-главница,
1338,29лв.-възнаградителна лихва и 2,69лв.-наказателна лихва. Размерът на неиздължената
главница (включваща редовно падежирана главница за периода следващ първата непратена
вноска до вноската в месеца, в който е подадена исковата молба) към датата на подаване на
исковата молба/датата на изготвяне на заключението е 29154лв., размерът на лихвата към
датата на подаване на исковата молба/датата на изготвяне на заключението е 1798,64лв., на
лихвата за забава върху неиздължените вноски към същата дата е 224,90лв., а на лихвата за
забава към датата на подаване на исковата молба (както е претендирана) е в размер на
219,95лв.
По делото не са представени доказателства, че претендираните от ищеца суми са
заплатени от ответниците, поради което кредитополучателя И.И. и поръчителя Д. Т. следва
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на банката- ищец сумата от 29154лв.-неиздължена
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.03.2021г. до
окончателното изплащане, сумата от 1780,77лв. изискуема редовна лихва за периода
05.03.2020г.-21.03.2021г., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до окончателното
изплащане, сумата от 219,95лв. - лихва за забава върху неиздължените вноски за периода
05.04.2020г.-21.03.2021г.
Съобразно направеното от ищеца искане и степента на уважаване на предявените
искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 1546,19лв.-разноски по
делото, както и сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като по делото пълномощника на ищеца е изготвял
голям брой писмени становища, но не се е явил в нито едно от проведените три съдебни
заседания.
Ответницата Д.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1464,64лв.-
заплатено възнаграждение за назначения й особен представител.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ОС Габрово сумата от
200лв.-разноски заплатени от касата на съда, както и 5лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителния лист за присъдените разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, **-кредитополучател и Д.
Д. Т., с ЕГН ********** от с.**, общ.Севлиево, ***-поръчител да заплатят СОЛИДАРНО на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ "Експо 2000" сумата от 29154лв.-(двадесет и девет
хиляди сто петдесет и четири лева)-неиздължена главница, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 26.03.2021г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, **-кредитополучател и Д.
Д. Т., с ЕГН ********** от с.**, общ.Севлиево, ***-поръчител да заплатят СОЛИДАРНО на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ "Експо 2000" сумата от 1780,77лв. (хиляда
седемстотин и осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки)-изискуема редовна лихва за
периода 05.03.2020г.-21.03.2021г., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, **-кредитополучател и Д.
9
Д. Т., с ЕГН ********** от с.**, общ.Севлиево, ***-поръчител да заплатят СОЛИДАРНО на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ "Експо 2000" сумата от 219,95лв. (двеста и
деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки)- лихва за забава върху неиздължените
вноски за периода 05.04.2020г.-21.03.2021г.
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, ** и Д. Д. Т., с ЕГН
********** от с.**, общ.Севлиево, *** да заплатят на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ
"Експо 2000" сумата от 1546,19лв.- (хиляда петстотин четиридесет и шест лева и
деветнадесет стотинки) - разноски по делото.
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, ** и Д. Д. Т., с ЕГН
********** от с.**, общ.Севлиево, *** да заплатят на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ
"Експо 2000" сумата от 100лв. (сто лева)- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., с ЕГН ********** от с.**, общ.Севлиево, *** да заплати на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Никола Вапцаров №55, БЦ "Експо 2000" сумата от 1464,64лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки)- заплатено
възнаграждение за назначения й особен представител.
ОСЪЖДА И.К.И.., с ЕГН ********** от с.**, общ.Габрово, ** и Д. Д. Т., с ЕГН
********** от с.**, общ.Севлиево, *** да заплатят по сметка на ОС Габрово сумата от
200лв. (двеста лева)-разноски заплатени от касата на съда, както и държавна такса в размер
на 5лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителния лист за присъдените
разноски в полза на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10