МОТИВИ към Присъда от 29.05.2019г.
по НОХД №2189/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Н.Р., ЕГН:**********, за това, че през периода от
12.08.2018г. - 13.10.2018г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-
На дата 12.08.2018г. в гр. Пловдив е отнел чужди
движими вещи - един брой мобилен телефон „Alcatel U 5 White“,
ведно със сим-карта, на обща стойност 87,00 лева от владението на Г.С.Д., ЕГН:**********,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На дата 12.08.2018г. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 75,00 лева от владението на И.К.Р.,
ЕГН:********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На дата 13.10.2018г. в гр. Пловдив е отнел чужди
движими вещи - един брой дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 8,40
лева; парична сума в размер на 400,00 лева; вещи без стойност - лична карта на
името на Е.Т.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
или всички вещи на обща стойност 570,40 лева, от владението на гореупоменатите
владелци, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Р., без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият Р. да бъде признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание от една година лишаване
от свобода, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие да бъде
намалено с една трета. Счита, че приложение следва да намери институтът на
условното осъждане, като наказанието бъде отложено за изпълнение, без да
конкретизира размера на изпитателния срок. Не взема отношение относно
направените по делото разноски.
Служебният защитник на
подсъдимия - адв. М.Д., пледира за преквалификация на деянието по чл.194, ал.3
от НК и налагане на наказание при условията на чл.55 от НК. Алтернативно прави
искане за налагане на наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от
закона размер, намалено с една трета, предвид проведеното съкратено съдебно
следствие и приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р. в съдебно
заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае
делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му
последна дума моли за по – малко наказание.
Нито подсъдимият, нито
защитникът му вземат становище относно направените по делото разноски.
Съдът, въз основа за събраните
и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.Н.Р. е роден на ******, б., български
гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.Н.Р. бил наркозависим. Тъй като бил
безработен, за да се снабдява с парични средства, извършвал кражби от лежащо
болни лица в УМБАЛ „Пловдив“ АД /Окръжна болница/. Било му направило
впечатление, че почти всички отделения в болницата са с отключени врати и лесно
се влиза при болните. Крадял предимно от шестия, деветия и дванадесетия етаж,
защото там болните били в най-тежко състояние.
На 12.08.2018г. подс. Р. отново решил да краде от
пациенти на УМБАЛ „Пловдив“ АД. Пеша стигнал от квартал „Столипиново“ до
болницата и пеша се качил до хирургичното отделение на деветия етаж. Там в стая
№24 бил приет за лечение пострадалият И.К.Р.. В шкафче до леглото си той бил
оставил сумата от 75 лева. В съседната стая с №25 бил приет за лечение съпругът
на пострадалата Г.С.Д.. Тя го придружавала, тъй като му била извършена
операция. Свид. Г.Д. притежавала мобилен телефон „Alcatel U 5 White“, ведно
със сим – карта, който оставила отгоре върху болничното шкафче.
Било по обед на 12.08.2018г., когато свид. Р. излязъл
от стаята, за да отиде до тоалетната. По същото време съпругът на свид. Д.
заспал и тя излязла за малко да се поразходи. Точно този момент използвал подс.
Р.. Той влязъл първо в стая №24 и взел парите
- сумата от 75 лева, от шкафчето на свид. Р.. После видял, че в стая №25
пациентът спи, влязъл и взел телефона на свид. Д.. Побързал да избяга, като в
един момент изпуснал и загубил телефона, но не се върнал да го търси. Телефонът
бил намерен от *** - свид. В.С., която впоследствие го предала с протокол за
доброволно предаване и същият бил върнат на пострадалата - свид. Д..
На 13.10.2018г. пострадалата Е.Т.С., работеща като ***
в ***, била на смяна от 07:00 до 18:00 часа. Служителите си имали отделна стая
за преобличане, която не се заключвала, но индивидуалните шкафчета вътре се
заключвали. Идвайки на работа, свид. С. поставила дамската си чанта в своето
шкафче. В нея се намирало червеното й дамско портмоне от изкуствена кожа, с
изтеглена предния ден парична сума от 400 лева в купюри от по 50 лева. Около
11:30 часа на 13.10.2018г. свид. С. влязла в съблекалнята, за да вземе пари от
чантата си, при което забравила да заключи шкафчето си. Малко по-късно подс. Р.
отново отишъл да краде, като забелязал стаята с шкафчетата на санитарките от 12
етаж. Влязъл вътре и започнал да дърпа вратите. Отворило се шкафчето на свид. С..
Подс. Р. извадил дамската й чанта и я преровил. Взел от нея дамското й портмоне,
с паричната сума от 400 лева и лични документи, а чантата оставил на стол пред
шкафчето. После бързо напуснал етажа с отнетите вещи. Около 16:30 часа свид. С.
установила кражбата.
В хода на досъдебното производство били изготвени две стоково-оценъчни
експертизи, от чиито заключения се установява, че стойността на мобилен телефон
„Alcatel
U 5 White“, ведно със сим - карта, възлиза на 87,00 лева, а 1
бр. дамско портмоне от изкуствена кожа е на стойност 8,40 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – от показанията на свидетелите Г.Д., И.Р.,
Е.С., В.С., С. С. и Е. Т., депозирани в хода на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски
показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на присъдата си съдът
взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство две
стоково - оценъчни експертиза, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.283 от НПК – характеристична справка /л.58 от
дос.пр./, копие на гаранционна карта
/л.60 – 61 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване /л.74 от дос.пр./,
протокол за доброволно предаване, ведно с извадка от месечен график /л.75 – 76
от дос.пр./, справка от „А1 България“ ЕАД /л.88 от дос.пр./, справка от „БТК“
ЕАД /л.92 от дос.пр./, справка от „Теленор България“ ЕАД /л.97 – 106 от
дос.пр./, както и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК - справка за
съдимост /л.9 от съд.пр./.
На база на
събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият С.Н.Р., ЕГН:********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 12.08.2018г. - 13.10.2018г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими
вещи от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
- На дата 12.08.2018г. в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон „Alcatel U 5 White“, ведно
със сим-карта, на обща стойност 87,00 лева от владението на Г.С.Д., ЕГН:**********,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- На дата 12.08.2018г. в гр. Пловдив, е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 75,00 лева от владението на
И.К.Р., ЕГН:********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои;
- На дата 13.10.2018г. в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи - един брой дамско портмоне от изкуствена кожа на
стойност 8,40 лева; парична сума в размер на 400,00 лева; вещи без стойност -
лична карта на името на Е.Т.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, или всички вещи на обща стойност 570,40 лева, от владението на
гореупоменатите владелци, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият е реализирал обективните
съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди
нему движими вещи - един брой мобилен
телефон „Alcatel U 5 White“, ведно със сим-карта от владението на Г.С.Д.; парична
сума в размер на 75,00 лева от владението на И.К.Р.; един брой дамско портмоне
от изкуствена кожа, парична сума в размер на 400,00 лева и лична карта на името
на Е.Т.С., от владението на последната. Без съгласието на посочените лица е
прекъснал с действията си упражняваната от тях до момента на посегателството
фактическа власт върху вещите и е установил свое владение върху тях.
Касае се за няколко извършени от
подсъдимия деяния в инкриминирания период, които осъществяват поотделно един и
същи състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Посоченото определя и
приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната
престъпна дейност на подсъдимия като осъществена при условията на продължавано
престъпление.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за
противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен
израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му
волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
Не се споделя виждането на защитата за
маловажност на случая. Извършеното от подсъдимия осъществява признаците на
кражба по основния състав, а не по този на чл.194, ал.3 от НК, тъй като не е с
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяния от този вид. Касае се дори до престъпна дейност, която разкрива по –
висока степен на обществена опасност, независимо от не много високата стойност
на отнетите вещи. Подсъдимият, макар и неосъждан към момента на престъплението,
е с лоша характеристика, обусловена от следващия му досег със съдебните органи
за същите по вид престъпления. Налице е престъпление със завишена степен на обществена
опасност, доколкото се касае за продължавана престъпна дейност, осъществена в
болнично заведение. Поради това и извършеното от подсъдимия Р. не може да се
квалифицира като маловажен случай.
За
престъплението по чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
осем години. В конкретния случай производството е проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно
разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената критичност към стореното,
оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното производство, чистото му съдебно
минало към момента на деянието и трудните условия, в които живее. Като
отегчаващи отговорността обстоятелство съдът прецени по – високата степен на
обществена опасност на извършеното /продължавана престъпна дейност, осъществена
в болнично заведение/, от лице с лоша характеристика /следващи деянието
осъждания за същите по вид престъпления/. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали
с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва
да бъде в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства
както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на
подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не
следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на
чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова
норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице
едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и
приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът
счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се
наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до
изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, но към инкриминирания период - 12.08.2018г. -
13.10.2018г., е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част
на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на престъплението, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на
становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Н.Р.
следва да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 108,00 /сто и осем/ лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски /за експертизи/.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ