Определение по дело №1292/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….01.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1292/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 24381/20.08.2018 г. подадена от „Мания Тийм“ ЕАД, ЕИК *********, против „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, Н.Ж.Д. с пост. адрес *** и А.Ж.Д. с пост. адрес *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 30 000,00 лева, представляваща неустойка за забава за периода 21.08.2015 – 10.10.2015 г. в размер на 1 % на ден върху главница в размерна 60 000,00 лева, представляваща неустойка по чл. 7.4 при разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Предявеният иск е допустим и е с предмет право породено от търговска сделка и отнасящо се до последиците от прекратяването и́, поради което съдът е разпоредил да се разгледа по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

С исковата молба е направено искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради обусловеност на исковата претенция от разрешаване на спора, предмет на т.д. № 1482/2015 г. по описа на ВОС. От извършена от съда служебна справка се установява, че производството по т.д. № 1482/2015 г. по описа на ВОС е приключило на 07.12.2018 г. с влязло в законна сила съдебно решение, поради което не е налице основание за спиране на настоящото производство.

Страните са направили искания за приемане на представени писмени доказателства, които са допустими и относими към предмета на спора, поради което ще бъдат уважени. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от „Мания Тийм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, бивш Пивоварен завод, Административна сграда, ет. 2, в качеството му на универсален правоприемник на „Текспром" ЕООД, ЕИК *********, против „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ателие 4, и А.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца на основание чл. 7.1 от договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год. сумата 30 000,00 лева, представляваща неустойка за забава за периода 22.08.2015 – 10.10.2015 г. включително в размер на 1 % на ден върху главница в размерна 60 000,00 лева, представляваща неустойка по чл. 7.4 от посочения договор, сключен между „Текспром" ЕООД, от една страна, като франчайзодател, и, от друга страна, „Ан Сист“ ЕООД като франчайзополучател и Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. като солидарни длъжници на франчайзополучателя.

Ищецът твърди, че на 03.01.2012 год. между праводателя му „Текспром" ЕООД и ответниците бил сключен договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки, който бил изменен с анекс от 01.10.2012 г. Твърди, че на 21.08.2015 г. договорът бил прекратен с едностранно изявление от страна на ищеца. Излага, че е предявил иск срещу ответниците за заплащане на сумата от 60 000,00 лева, представляваща неустойка при разваляне на посочения договор, който е предмет на т.д. № 1482/2015 г. по описа на ВОС. Подразбира се от изложеното в исковата молба, че тази сума не е заплатена на ищеца. По-нататък ищецът се позовава на уговореното в чл. 7.1 от договора, според който при забава в плащането на дължими суми по договора от 03.01.2012 год. франчайзополучателят и солидарно задължените с него лица, т.е. ответниците, дължат обезщетение за забава в размер на 1 % на ден, но не повече от 50% от дължимите суми, като забавата е започнала от 21.08.2015 г. нататък, когато на ответника „Ан Сист“ ЕООД е връчено изявлението на ищеца за разваляне на договора. Сочи, че периодът на забавата е 50 дни и изтича на 10.10.2015 г. Иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 30 000,00 лева като обезщетение за забава върху дължимата неустойка при разваляне на договора, която е в размер на 60 000,00 лева. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 376 ГПК, ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват иска като недопустим, а в евентуалност – като неоснователен. Сочат, че чл. 7.1 от договора не предвижда неустойка за забава, а лихва за забава, както и че в договора не се съдържа уговорка за неустойка за забава на плащане на неустойка. Считат, че чл. 7.1 има предвид лихва за забава, която се отнася за периодичните плащания, предвидени в чл. 5 от договора, а не за уговорените неустойки. Възразяват, че 1 % на ден или 365 % годишно, надхвърля обезпечителната функция на неустойката по чл. 7.4. Прави извод, че искът е недопустим, тъй като договорът за франчайзинг не предвижда договорна неустойка за забавено плащане на друга неустойка по договора. По същите причини счита иска и за неоснователен. Конкретизира, че ако клаузата на чл. 7.1 се приеме за неустойка, то тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възразява още, че по делото за неустойката, дължима при разваляне на договора, съдът е присъдил на ищеца законна лихва за забава, както и че, ако ищецът твърди, че е претърпял по-големи вреди, следва да заяви претенцията си по общия ред, а не като претендира неустойка за забава, каквато не е уговорена. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника.

 

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже факта на възникване на валидно облигационно отношение между страните по делото, надлежно упражнено потестативно право за разваляне на договора, наличие на вземане от ответника за неустойка в размер на 60 000,00 лева дължима на основание чл. 7.4 от договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., наличие на действаща уговорка между страните за неустойка за забава върху неустойката, дължима при разваляне на договора, размера на претенцията.

 

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти:

НА СЪДА е служебно известно влязлото в законна сила на 07.12.2018 г. съдебно решение по т.д. № 1482/2015 г. по описа на ВОС, потвърдено с решение по в.т.д. № 222/2017 г. на ВАпС, с което ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца „Мания Тийм“ АД сумата от 60 000 лева, съставляваща неустойка по чл.7.4 при разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год. ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.10.2015 год. до окончателното й заплащане, на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, с оглед на което СЪДЪТ, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 298 от ГПК, обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване:

·       факта на възникване между праводателя на ищеца „Текспром" ЕООД и ответниците по делото на валидно облигационно отношение на основание договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.;

·       надлежно упражнено на 21.08.2015 г. потестативно право за разваляне на договора от страна на ищеца;

·       наличие на ликвидно и изискуемо вземане от ответника за неустойка в размер на 60 000,00 лева дължима на основание чл. 7.4 от договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.  

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: