№ 7156
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100514727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. С. К. срещу решение № 19
334/28.10.2024 г. по гр.д. № 17 780/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Добричфарма“ ЕООД на
основание чл. 79 ал.1 пр.1 вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 99
от ЗЗД сумата от 4 800 лв. – главница по договор за заем, сключен на
06.01.2020 г. между И. С. К. и „Медикус Трейд“ ООД, ведно със законна лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.11.2023 г. до датата на плащане, както и сумата от 1 001, 33 лв. – неустойка
за забавено плащане върху главницата за периода 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г.
и сумата 1 418 лв. – разноски.
Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност на
постановения съдебен акт поради необоснованост и като постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата се поддържат твърдения, че жалбоподателят е бил в трудово
1
правоотношение с „Медикотрейд Варна“ ООД, по силата, на което изпълнявал
длъжността „технически организатор“ като същото било прекратено, считано
от 10.01.2020 г. Изложени са твърдения, че през целия период, в който
страните били обвързани от трудовия договор изпълнявал съвестно, коректно,
точно и в срок задълженията си по същия. Изложени са твърдения, че
служител на една от фирмите при проведена среща му съобщил, че през
последните 4-5 години били констатирани и установени финансови
нарушения, поради което следвало да подпише предварително изготвени
документи. Обективирано е изявление в жалбата, че не оспорва, че е подписал
15 броя договори за заем за парични суми в различен размер и 15 бр. записи
на заповед като поддържа твърдения, че сумите, посочени в тях не са
получавани от него в брой или по банков път респ. никога не е имал
взаимоотношения с дружествата, записани като заемодатели.
Изложени са възражения, че не е установен фактът на реално предадена
сума в заем. Твърди се неправилен извод на съда, че дори уговореното
връщане на сумата като заем да е поради налични липси, то с подписване на
договора за заем било налице обективна новация на задължението за
компенсиране на липсващите суми. Неправилността на този извод е обоснован
с твърдението, че е необходимо издаване на обратен документ от
заемополучателя, за да се разкрие истинската му воля, а такъв, подписан от
жалбоподателя не е представен по делото, поради което не се доказало
наличие на съгласие относно прикритото съглашение или признание относно
наличието на липси по чл. 207 от КТ.
При тези твърдения в жалбата е заявено искане до съда да отмени
първоинстанционното решение и постанови ново, с което заявения иск за бъде
отхвърлен. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна „Добричфарма“ ЕООД, чрез процесуален
представител адв. Ц. К. е депозирал отговор в срока по чл. 263 от ГПК, в който
се поддържат твърдения за правилност на съдебното решение и искане
същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящото
производство.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
2
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Видно от представения по делото договор от 06.01.2020 г., сключен
между „Медикус Трейд“ ООД, като заемодател и И. С. К., като заемател,
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 4 800 лв.
срещу насрещното му задължение да я върне. Страните са потвърдили, че
сумата е предадена в брой на заемателя при подписване на договора, който
служи като разписка за нейното получаване / т. II от договора/. Договорът за
заем е реален като разписката служи като доказателство за неговото
сключване и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на
заемателя определена парична сума. Самата разписка като частен
свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава тя има силата
на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател по арг. на чл. 180 от
ГПК респ. удостоверява получаването на посочената в нея сума /решение
128/18.10.2017 г. по гр. д. 5372/2016 г. на Трето ГО на ВКС, решение
317/23.02.2015 г. по гр.д. 1238/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение
119/01.07.2016 г. по гр.д. 6182/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение
1023/05.11.2008 г. по гр.д. 39/2008 г. на Трето ГО на ВКС и др./. В писмения си
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът – въззивник е
обективирал изрично признание, че процесния договор е подписан от него.
Изявление в идентичен смисъл се поддържа и в рамките на въззивната жалба,
поради което фактическото твърдение за липса на реалното предаване на
сумата не се подкрепя от доказателствата, ангажирани от страните респ. не
разколебава доказателствената сила на разписката, инкорпорирана в договора,
при липса на ангажирани доказателства в тази насока.
Изпълнение на задължението за връщане на сумата /изцяло или
частично/, предмет на договора не се твърди да е осъществено, поради което
претенцията на ищеца – въззиваема страна е основателна.
При проведено насрещно доказване въззивникът - ответник е
противопоставил правоунищожаващо възражение, че договорът е подписан
3
поради заплашване. Това фактическо твърдение за заплашване по см. на чл. 30
ЗЗД има правната същност порок във волята като за основателността на
същото следва да бъде установено по безсъмнен и категоричен начин, че
конкретно определено лице – страна по договора или трето лице, посредством
възбуждане на основателен страх е стимулирало въззивника – заемател да
сключи договора. Тази предстояща опасност следва да касае лични или
имуществени блага на заплашвания или негови близки и да има такъв
интензитет, че да може да въздейства върху психиката на заплашвания, за да
бъде той податлив на създаваните страхови представи и точно по тази
причина да подпише договора.
В рамките на производството, вън от фактическите твърдения в
писмения отговор, поддържани и във въззивната жалба, доказателства,
установяващи или поне индикиращи на приложен психологически натиск
върху заемателя да подпише процесния договор не са ангажирани, въпреки
изричните указания в този смисъл от състава на СРС с определението,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК. Приложеният препис от материалите,
съдържащи се в преписка по описа на ОД на МВР – Кърджали по повод жалба
на въззивника от 12.01.2024 г. не установяват релевантни обстоятелства, по
повод заявеното възражение. Самата преписка е образувана 4 години след
датата на сключване на процесния договор, 3 години след настъпване на
падежа за връщане на сумата, предмет на договора и след депозиране на
исковата молба на въззиваемата страна в съда /22.12.2023 г./, поради което
същата се възприема като инициирана с оглед защитната теза на въззивника.
Дори да се приеме по тълкувателен път, предвид неясно
формулираното твърдение, че договорът бил сключен с оглед установени
финансови нарушения на въззивника – ответник в период, в който същият се е
намирал във валидно трудово правоотношение и обясненията, дадени в
рамките на образуваната преписка от страна на законния представител на
заемодателя, които по естеството си съставляват извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, че се касае за липси по смисъла на чл. 207 от КТ това
не освобождава въззивника от задължение да изпълни задължението си по
договора за заем. Това е така, защото след като страните по трудовия договор
са избрали този начин за възстановяване на сумата от констатираната липса
работодателят не е длъжен да търси сумата по съдебен ред. Предвиденият в
чл. 211 КТ съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е
4
предвидена от закона възможност за работодателя. Съдебният ред е изключен
в случаите, когато страните по трудовото правоотношение са уредили
доброволно отношенията си /решение 487/26.07.2010 г. по гр.д. 339/2009 г. на
Трето ГО на ВКС, определение 344/27.03.2017 г. по т.д. 60222/2016 г. на
Четвърто ГО на ВКС/.
Заявените възражения във въззивната жалба за издаване на обратен
документ за разкрИ.е на истинската воля на заемополучателя и прикрити
съглашения са релевантни при възражение за наличие на симулация по
смисъла на чл. 17 от ЗЗД и искане за нейното разкрИ.е, каквото не е заявено в
срока по чл. 131 от ГПК поради което е преклудирано респ. съдът не дължи
произнасяне по него.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства и поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС
като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 1 188 лв. – разноски пред настоящата
инстанция, предвид своевременно заявеното искане в тази насока и
ангажираните доказателства, че сумата е реално заплатена.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 334/28.10.2024 г. по гр.д. № 17
780/2024 г. по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „ДОБРИЧФАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 188 лв.
– съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6