№ 16324
гр. С, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110125193 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника И. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.С ул.“П“ № ..., за признаване
за установено спрямо последния, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 34927/2021 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно сума от 30.71 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение /съобразно уточнението на иска в о.с.з. от 10.10.2023 г./ за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
18.06.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 03.06.2021 г. в размер на 5.88 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици, респ. носители на ограничено вещно право
на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н И“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника чрез назначения му от съда
особен представител, с който изразява становище по основателността на предявените
искове.
С отговора се оспорва наличието на облигацеонно правоотношение между страните с
предмет доставка на топлинна енергия. Сочи се, че в процесното жилище няма монтирани
отоплителни тела и уреди за отчет. С оглед на това се прави извод, че не е използвана
топлинна енергия и не са възникнали задължения за заплащане стойността на такава.
С отговора се обръща внимание, че към исковата молба са приложени документи,
които сочат, че дяловото разпределение в имота и в сградата, в която той се намира, се
извършва от ФДР „Т С“ ЕООД, а не от „Н И“ ООД.
Ответникът твърди, че не е получавал фактури от ищцовото дружество, поради което
и не е поставен в забава.
Ответникът оспорва верността на представените от ищеца извлечение от сметки, като
прави изрично възражение за нередовно водене на търговските книги на топлопреносното
дружество.
Освен това се навеждат доводи, че претендираните суми не отговарят на отопляемия
обем на недвижимия имот, както и че ответникът е извършвал плащания през исковия
период.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди
на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34927/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата 30.71 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 18.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г. в размер на 5.88 лв. Предвид невъзможността
длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, както и по
месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът,
на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да
2
предяви иск за установяване на вземанията си срещу него.
Видно от нотариален акт №..., том II, нот.дело №.../1992 г., съставен от нотариус при
Софийски районен съд, ответникът е получил процесния имот като обезщетение срещу
отчужден негов недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, като идентичността на описаното
в документа за собственост и посоченото в исковата молба жилище се установява от
отразеното в писмото на ГИС-С, приложена на л.16 от делото.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 20.05.2001 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С”
ЕООД. Договор с последното е сключен на 30.10.2001 г. и на 20.04.2002 г. По делото са
представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и „Н“ АД -
договор № ..../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период не е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение поради неосигурен
достъп, за което има съставени нарочни констативни протоколи. ФДР обаче е извършила
дялово разпределение за имота, като е е издала изравнителни сметки с отразени нулеви
показания на консумация.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за дялово
разпределение. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени
плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н
И“ ООД.
Посочено е, че в сградата, в която се намира процесния имот не се използва
топлоенергия за отопление, а само за подгряване на БГВ. Според вещото лице, независимо,
че ответникът не е осигурил достъп за отчет, на него не му е разпределяна топлоенергия за
БГВ и не са начислявани задължения по това перо.
С оглед обстоятелството, че имотът се намира в топлоснабдена сграда, в която следва
да се прилага системата за дялово разпределение, посочено е, че на ответника са начислени
задължения за исковия период за предоставяне на тази услуга в размер на 30.71 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.140 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и предоставяне на посочената услуга дялово
разпределение.
В случая, безспорно от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 – като собственик на
процесния топлоснабден имот и при липсата на предвиденото в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС изключение, а именно: наличието на сключен договор за продажба.
В случая, независимо, че ответникът не е потребявал топлинна енергия през исковия
период, доколкото имотът му се намира в сграда етажна собственост, приложим е чл.139 от
ЗЕ, който указва начинът за разпределение на топлинната енергия в този тип сгради.
Чл.139б от ЗЕ предвижда задължение за клиентите в сграда - етажна собственост да избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
с което да сключат договор. При прекратяване на същия, етажните собственици са длъжни
да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а ЗЕ, с което топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор /арг. от чл.139в, ал.4 от ЗЕ/. В
случая се представиха доказателства за избор на ФДР „Т С“ ЕООД от етажната собственост,
в която се намира процесния имот, но доколкото договорът със същата е прекратен на
20.04.2003 г. /чл.2.4 от приложение на л.19 от делото договор/, то няма пречка да бъде
избрана друга фирма за дялово разпределение. Действително, ищецът не ангажира
доказателства за проведен избор на ФДР „Н И“ ООД, но извод в тази насока се налага от
данните по делото, а именно изготвените изравнителни сметки и съставените констативни
протоколи за неосигурен достъп. В тази насока са и констатациите на вещото лице по СТЕ.
Въпреки това обаче съдът намира, че искът се явява неоснователен доколкото
ищецът не притежава активна материална легитимация по него. Действително, представен е
договор между „Т С“ ЕАД и „Н“ ЕАД съгласно който възложителят /топлопреносното
предприятие/ се задължава да заплати на изпълнителя /ФДР/ цената на извършената услуга.
Тази цена обаче касае услугата, която ФДР предоставя на „Т С“ ЕАД и не може да бъде
възложена в тежест на потребителите на топлинна енергия. В същото време, чл.140, ал.5, т.8
от ЗЕ предвижда в договора, който сключва етажната собственост с ФДР, да се уговорят
условията и редът за заплащане на тази услуга. Т.е. клиентите на топлинна енергия дължат
на ФДР стойността на извършената услуга дялово разпределение. Всякакви други уговорки
между участниците в покупко-продажбата на топлинна енергия, не могат до доведат до
промяна на страните в материалното правоотношение.
4
Ето защо настоящият състав приема, че ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието,
на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ищецът не
установи да е изкупил тези процесните вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е
настъпило частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът
приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение.
По така изложените съображения, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила.
С оглед изхода на спора единствено ответникът има право на разноски. В случая
обаче такова искане не е направено, а и липсват данни за реално извършени от него разходи
по делото, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е,насочени срещу И. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр.С ул.“П“ № ..., за признаване за установено спрямо последния, че дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 34927/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от 30.71 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.06.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
03.06.2021 г. в размер на 5.88 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Н И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 34927/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5