РЕШЕНИЕ
№5
05.02.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...............
Прокурор: А. Стоянов при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1192 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 87, във вр. с чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на С.С. - гражданин на А., с адрес: гр. Харманли, ж.к. „Д.“ №**, РПЦ Харманли, срещу Решение №3684/20.11.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Неправилно било прието, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Неправилни били и изводите относно личното положение на жалбоподателя, тъй като страхът за живота и сигурността му бил обоснован от заплахите отправени срещу него. В жалбата се цитират данни от доклад на ВКБООН, относно положението в А. през 2018г., според който цивилните жертви в страната били многобройни. Изтъква се, че заплахата срещу търсещия закрила нямало как да бъде пренебрегната, тъй като бил от т.ски етнически произход, а не от мнозинствения пащунски етнос, който съставлявал 49 % от населението на А.. В тази връзка рискът за него бил допълнително увеличен, поради националността му. Последното обаче не било изследвано и взето предвид под никаква форма от ответника при издаване на решението. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на международна закрила. Евентуалното завръщане на оспорващия в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект да не бил обсъден от административния орган. ВКБООН не подкрепял тази алтернатива, предвид настоящата обстановка в страната на произход. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително в урбанизираните територии на страната. Твърди се, че оспорващият не можел да се върне в родното си място, тъй като хората го заплашвали, че ще го отвлекат и убият.
Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. От мотивите на решението било видно, че административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия с изключение на справка вх. №МД-739/05.11.2018г. Счита се, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваното решение с произтичащите от това законни последици.
Ответникът -
Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален
представител моли да бъде оставено в сила решението на административния орган
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ - Любимец под вх.№105450-5307/15.11.2017 г. (под името С.Н.от А.) и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№1211/21.11.2017 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-13805/21.11.2017 г., С.С. от А. поискал международна закрила от Република България.
Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като С.С. от А., роден на *** г. в А., гр. К., ж.к. М., бл.1**, ап.**, със същия постоянен адрес, религия – с., етническа принадлежност – т., професия – шофьор, със средно образование, ж., без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП-13805/21.11.2017г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.С. от А., роден на ***г. в А., гр. К., ж.к. М..
С Писмо рег. №УП-13805/22.11.2017 г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденецът се представил като С. Д. Н., роден на ***г., от А.. В писмо с рег. №М-12752/14.12.2017 г. (рег. №УП-13805/20.12.2017 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП-13805/29.11.2017г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че напуснал А. преди една година през Иран, като нелегално влязъл в Турция, заедно със семейството си. Отишли в Анкара, където се регистрирали в Международната организация за бежанците, а от там им дали карта за придвижване из цялата територия на града. В България влезли на 30.10.2017 г., отново нелегално, скрити в товарен камион. Посочил, че не бил арестуван или осъждан в страната си, не е имал проблеми заради религията и етноса си, не членувал в политическа партия или организация. От 2008 г. до 2016 г. работил като шофьор във военно съдилище, карал председателя му. Една от причините за напускане на А. била членството на родителите му в партия Парчам. Проблемите им започнали, когато дошли на власт муджахидините, те обичали хората от другата партия. Оказало се, че не познавали враговете си, не знаели от кого да се пазят. Споделил, че преди три години някой хвърли граната в къщата им. Тогава баща му, малката му сестра и дядо му починали. Те били в другата стая, но той също бил ранен. Идвали хора с маски в дома им и ги заплашвали. Заплашвали най-вече майка му за да я принудят за да го накара да напусне работата си, дори веднъж я били блъскали. Хората, които искали това били противниците на режима – талибаните. Лично него го заплашвали 8 пъти, чукали му по вратата и му казали, че трябвало да прекара бомби и гранати със служебната кола, защото нея не я проверявали. Казвали му, че ако не го направи, със семейството му било свършено, децата му щели да бъдат отвлечени. Всички заплахи се били случили през последните години, след смъртта на баща му. Не казал на никого за заплахите, защото талибаните го предупредили, че ако се „изпусне“ пред някого, за 24 часа щял да бъде елиминиран. Напуснал работата и отишъл да живее при семейството на съпругата си, след което решили да напуснат страната си. На 07.03.2018г. били зададени допълнителни въпроси към търсещия закрила, обективирани в протокол с рег.№УП-13805/07.03.2018г. В отговор на поставените въпроси чужденецът посочил, че инцидентът с хвърлената граната се случил през 2013г. Не бил сигурен точно кои хора го извършили, имал съмнения, че това били талибаните. Заплахите към него идвали чрез майка му, защото той си сменил адреса и не успели да го открият. Напуснал работа през 2016 г. и една година живеели при семейството на съпругата му. През това време не бил притесняван от никого. Само, когато се движел с колата си го виждали и го спирали „тези хора“. Казвали ме, че трябва да вкара експлозиви (в хода на интервюто търсещият закрила обяснил, че имал достъп до президентството и други институции и никой нямал право да спира колата му), където му кажели иначе щяло да се случи нещо лошо с децата им. Заявил още, че не му било оказвано насилие, хората които го заплашвали му казвали само, че искат да работи за тях. Споделил, че близо до дома на съпругата му живял чичо му и там ходи да го търсят талибаните. В хода на производството, интервю е било проведено и със съпругата на оспорващия, като тя е изложила приблизително същата бежанска история, с тази разлика, че според нея загинали при инцидента с хвърлената граната били бащата на оспорващия и сестра му.
С Решение № 3684/20.11.2018г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С.С.. Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установява за търсещия закрила да са налице предпоставките за предоставяне на закрила на основанията предвидени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложил подробни мотиви в тази насока.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт, сред които и две докладни записки с идентично съдържание, адресирани до Председателя на ДАБ и Директора на специализираната дирекция „М“ – ДАНС. От обективираното в тях става ясно, че съпругата на оспорващия е участвала във физическа разправа с друго лице от РПЦ – Харманли, възникнала във връзка с искане от последната да ѝ бъдат върнати парите, които е дала на настоящия жалбоподател, който ѝ обещал, че ще уреди преминаването им в Сърбия, но това не се случило.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.11.2018г., а жалбата е подадена на 29.11.2018г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.87 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е насочена срещу годен за оспорване административен акт. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ и чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да
бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е
обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход. Обективираните
в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите
на административния орган да му откаже международна закрила.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а и конкретни твърдения в тази насока няма изложени в жалбата.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по
общия ред пред компетентен интервюиращ орган към ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, отразено в нарочен протокол (два броя), прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език. Административният орган е изпълнил
задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на молителя и с държавата му по произход. Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС
по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се
установява да е дадено преди произнасянето на органа, което сочи, че същото е
взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на
статут при наличие на обстоятелствата за това.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група.
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая са заявени конкретни
обстоятелства, от които не може да се направи извод за основателно опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група на жалбоподателя, т.е. продиктувано
от обективна ситуация почиваща на посочените хипотези. Безспорно, в проведеното
интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл,
но и изрично е заявил, че не е бил
арестуван или осъждан, не е бил обект на физическа агресия, като не е имал
проблеми с официалните власти. Твърденията му не съдържали информация за
осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 и риск от бъдещо
такова. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от
преследване също не заявил. Чужденецът е основал молбата си за предоставяне на
международна закрила със страх от талибаните, но този
страх е следствие от заплахите, които е получавал заради заеманата от него
длъжност. Няма данни твърдените заплахи да са били основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група от държавата. В тази връзка не следва заплахите да се тълкуват, като
такива даващи основание да се счита, че по отношения на оспорващия са налице
законовите основания за предоставяне на статут на бежанец. Освен това няма
данни официалната власт в А. да е отказала да окаже съдействие и помощ на
търсещия закрила в опита му да се предпази от заплахите и евентуалните
последствия от тях от страна на талибаните. Нещо
повече, самият С. заявява, че не подал сигнал в полицията за случващото се и не
е търсил съдействие от властите, като това не е било направено въпреки
инцидента с хвърлената граната в дома му, при който загиват негови близки.
Предвид последното, не е възможно и да се изследва и евентуален отказ или
невъзможност на официалните власти в А. да помогнат на свои граждани. Заявеното
в хода на интервюто, а именно, че е бил предупреден да не търси съдействие,
защото ще бъде елиминиран, не е основание не се предприемат каквито и да е
действия срещу заплахата, а да се прибягва до напускане на А., под претекст, че
това е единственият възможен ход. Освен това, следва да се има предвид, че след
промяна на адреса си оспорващият е живял сравнително спокойно в държавата си по
произход, като не бил притесняван повече в продължение на една година, едва
след което е решил да напусне страната със семейството си.
Предвид горното, изводът на административния орган
за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане
на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката
на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на
основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е
навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да
бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в
проведеното интервю с жалбоподателя, същия не само не е направил изявления в
подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил заплашван, не е имал
проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен
статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и
личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по
отношение на оспорващия. Следва да се има предвид, че чужденецът не изтъква
общата ситуация на несигурност като причина за напускане на страната.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е
нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в
синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №
C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji
vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от
17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило
своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справки с вх. №
МД-434/08.06.2018г. и вх. № МД-739/05.11.2018г. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. При подробен анализ на същите съдът намира, че не следва
извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен
конфликт на територията на А.. Въпреки наличната информация за сложността на
ситуацията в страната и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да
се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален
обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да
представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на
жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на
Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от
Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се
счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт
безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт
на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила
там.
В тази връзка следва да се посочи, че сигурността
на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки
решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента
на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за
действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота
на търсещия убежище, следва да са актуални. Действително ситуацията в
различните райони на А. е разнородна, но от значение е каква е ситуацията в
тази част на страната, от която идва кандидата за закрила.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справки с вх. №
МД-434/08.06.2018г. и вх. № МД-739/05.11.2018г. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ, изготвени на основание чл.21, т.8 от Устройственият правилник
на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, и е приел че не може
да се направи обоснован извод, че на цялата територия на А. е налице вътрешен
или международен конфликт и въпреки че положението в някой части на страна е
несигурно и напрегнато, не следва насилието там да се определя като безогледно.
При подробен анализ на справките съдът също намира, че не следва извода за
наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт
на територията на А.. Дори и да се приеме, че оспорващият би бил застрашен в
региона, от който идва, то не следва да се приема, положението му ще е същото в
друг регион на страната. В тази връзка за търсещия закрила е била налице
възможността за вътрешно разселване, ход който не бил изследван и обсъден,
следователно и предприет от С.С.. От данните в
справките, става ясно, че този подход е бил приложим и през 2018г., в резултат
на антитерористични операции близо 250 хил. души за били вътрешно разселени в
различни провинции на А.. Не е за пренебрегване и фактът, че все повече А.ци се завръщат в страната си, като броят им за периода от
30 септември до 06 октомври 2018г. е 19 666 души.
Според съда, изводът на председателя на ДАБ - МС,
за липса на предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателят е
правилен. Това е така, тъй като изложеното
по-горе относно ситуацията в А., възприето в оспореното решение не се
опровергава от фактите удостоверени в приобщените в хода на съдебното
производство справки относно А.. Въпреки наличната информация за сложността на
ситуацията в страната и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да
се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален
обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да
представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на
жалбоподателя. Обратно на твърденията в жалбата, от горецитираните справки е
видно, че ситуацията в А. е сравнително спокойна, особено в отделни региони на
страната. Въз основа на тези справки може да се направи и извода, че талибаните нямат влияние, характеризиращо с такъв мащаб и
интензитет, че да се счита, че в по-голямата си част населението на А. е
застрашено и изложено на опасност, достигаща границите на безогледно насилие по
смисъла на ЗУБ.
От гореизложеното може да се направи извода, че въпреки
сложността на ситуацията в А., то степента на безогледно насилие, както към
датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на
такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи. Напротив - от
доказателствата по делото, сочат, че в
страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на
сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно
пътуване. Ето защо жалбоподателят би могъл ефективно да се ползва от закрилата
на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение
№8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2318/2009 г., 5-членен състав и
Решение №8983 от 21.06.2012 г. по адм. дело №1264/2012 на Върховния
административен съд , включително най-новата и актуална такава изразена в
Решение №9989 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4211/2017г.; Решение № 9986
от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 5420/2017г., Решение № 9049 от 11.07.2017г.
на ВАС по адм. дело № 4574/2016г., Решение № 7577/15.06.2017г. на ВАС по адм.
дело № 3361/2017г. Решение № 6896 от 02.06.2017г. на ВАС по адм. дело №
13652/2015г., Решение № 5993 от 15.05.2017г. на ВАС по адм. дело № 8130 /2016г.
и мн. др. В тази връзка, позовавайки се
на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, административният орган правилно е
отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като явно неоснователна.
Съдът не счита, че заплахите които оспорващият е
получавал са в следствие на заеманата от него длъжност като шофьор във военен
съд и след като е решил да преустанови работата си в тази институция, следва
опасността за живота и свободата му да е значително занижена, до степен която
не следва да е основание за търсене на международна закрила. В случая няма
данни, че след като е напуснал работата си оспорващият е бил подложен на същите
заплахи, на които е бил обект преди напускането. Нещо повече, самият той
твърди, че след напускането, една година не е бил притесняван. Последното дава
основания да се смята, че искането за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен такъв от страна на оспорващия е неоснователно.
Предвид
изложеното, законосъобразен се явява извода на председателя на ДАБ, че не се
установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си
и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или
реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А..
Данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на административния
орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното
решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С. -
гражданин на А., против Решение №3684/20.11.2018 г. на Председателя на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: