Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 14.07.2020 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 58/ 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Ф.А. с постоянен адрес:***,
подадена чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение №
2153-08-5/ 06.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане № ***/*** г. на действащ за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да се
отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане №
***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кърджали се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по
съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали. Допълнително
посочва, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство по
безспорен начин било установено, че за процесния
период жалбоподателката не е пребивавала на
територията на Р България и не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е възникнало осигуряване за съответния риск.
Изразява становище, че евентуалното внасяне на осигурителни вноски не е правопораждащ факт за възникване на осигуряване и не е
достатъчно, за да се признае правото на парично обезщетение. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След проверка на събраните доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
С оспореното в настоящото производство решение
административният орган е приел, че жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като се е
намирала извън територията на Република България.
Административното производство, в което е постановено
решението на директора на РУ “СО” - Кърджали, е започнало с представен в ТП на
НОИ – Кърджали БЛ № ***, издаден на 28.10.2019 г. от АПИМП д-р С. М. В
забележка към този документ е отразено, че е антидатиран
поради късно потърсване от пациентката, както и, че детето е родено в ***.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО от
ОДМВР – Кърджали е изискана справка за регистрираните пътувания през границите
на Р България, за периода: 01.01.2018 г. до 12.11.2019
г. за лицето.
От Справка от регистъра на самоосигуряващите
се лица се установява, че С.А. е декларирала, че започва да осъществява дейност
като земеделски производител на 28.09.2018 г. и ще се осигурява за осигурителния риск „Общо заболяване и
майчинство“.
След анализ на събраните доказателства,
началник-сектор “КП”, действащ “за” ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане № ***/*** г., е отказал да
отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
В жалба срещу това разпореждане е посочено, че
изложените в оспорения акт мотиви, че жалбоподателката
не е упражнявала дейност понеже не се е намирала на територията на Република
България, са незаконосъобразни и дискриминационни.
С оспореното в настоящото производство решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбата срещу посоченото разпореждане е била
отхвърлена. За да постанови този резултат горестоящият
административен орган се е позовал на Справка, рег. ***/ *** г. на ОДМВР –
Кърджали за презгранични пътувания на лицето, както и
на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1,т.5 от ДР КСО.
При така установените факти съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО от
лице, чиито права се засягат от оспорения административен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО
предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Съгласно мотивите на оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да се изплати парично обезщетение за
временна нерабоспособност поради майчинство е приетият
за доказан факт, че С.Ф.А. не е осигурено лице, тъй като не е осъществява
дейност като земеделски производител, така както е декларирала в ТП на НОИ –
Кърджали.
Следователно, спорният въпрос е: било ли е лицето
осигурено по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
Осигурено е това лице, по отношение на което е
възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето
започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието за осигуряване е
осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето защо, за възникване
на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката
е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не
е прекратено. При наличие на посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния
случай бременност и раждане, за осигурената жена възниква право на парично
обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410 календарни
дни, от които 45 дни преди раждането.
В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че
според данни от справка, рег. ***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали се установява, че
на 30.09.2018 г. С.А. е напуснала територията на Р България. До настъпване на
осигурителното събитие – раждане на детето Д. А. на *** г., няма основание да се направи
извод, че е осъществявала дейност като земеделски стопанин. Прието е, че не е
упражнявала трудова дейност като земеделски производител, поради което не е
осигурено лице и към момента на настъпване на осигурителния риск не отговаря на
изискванията в чл.48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност
и раждане.
При извършена проверка, по чл.168 от АПК, за
законосъобразност на решението, не се установиха отменителни
основания по чл.146 от АПК. Административният акт е постановен от компетентен
орган, в съответствие с целта на закона и при изяснена фактическа обстановка.
Съответстват на установените факти изводите на административния орган, че към
настъпване на осигурения социален риск – раждане на дете, жалбоподателката
не е била осигурено лице. В този смисъл са данните от цитираната по горе в
решението справка от ОДМВР – Кърджали. При така установените факти, изплащането
на обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист
законосъобразно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката да е започнала осъществяване на заявената
дейност като земеделски производител.
След като е установено, че жалбоподателката
не е извършвала дейност като земеделски производител и не е била осигурено лице
при настъпване на осигурителния риск – раждане на дете, то правилно е отказано
изплащане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО. Поради изложеното жалбата
срещу оспореното решение е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора е основателна претенция на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали да бъде осъдена жалбоподателката да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.Ф.А. с постоянен адрес ***
срещу Решение № 2153-08-5/ 06.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ***/*** г.на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда С.Ф.А. с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия: