№ 3209
гр. София, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000503657 по описа за 2021 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.3 ГПК.
Образувано е по депозирана от длъжника Х. В. Г., длъжник по изп.д. №
20208580401884 по описа на ЧСИ У. Д. срещу Решение № 265868/24 09.2021г. постановено
по гр.д. № 5089/2021г. по описа на СГС, ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане
жалбата му срещу срещу действията по изпълнението изразяващи се в налагане на запор
върху банковата му сметка.
Със същото решение без уважение е оставена жалбата на Х. В. Г., длъжник по изп.д.
№ 20207900402384 по описа на ЧСИ Р. М., срещу действията по изпълнението изразяващи
се в определяне размера на разноските за изпълнението.
С определение от 21.10.2021г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на
решение №265868/24.09.2021г. постановено по ч.гр.д. № 5089/21г. по описа на СГС, ТО в
изписване на изпълнителното дело и съдебния изпълнител, като вместо „изп.д.
№20207900402384 по описа на ЧСИ Р. М." да се чете „изп.д. №20208580401884 по описа на
ЧСИ У. Д.".
Определението /обективирано в решение/ е било съобщено на жалбоподателя
на 29.10.2021г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 21.10.2021г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят Х. В. Г. изтъква факта, че в Полша Конституционният съд се е
произнесел, че Конституцията на страната е с предимство пред Правото на Европейския
съюз (ПЕС). В РБ това не е направено и като страна-членка на Европейския съюз, при
противоречие на националното законодателство с ПЕС, следва да се прилага ПЕС. В тази
1
връзка е абсолютно недопустимо да се отнемат потребителските права на гражданите,
заложени в Директива 2011/83/ЕС и транспонирани в Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Системен порок е и отказът от правосъдие в справедлив съдебен процес, в който
страни са „Топлофикация София ЕАД” и набедени за потребители граждани, без сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, каквито неотменими права са заложени в
Директива 2011/83/ЕС. За равнопоставеност, състезателност, установяване на истината и
другите принципи от Общите правила на ГПК изобщо не може да става дума.
Твърди, че решението е нищожно, тъй като е постановено в закрито заседание от
незаконен състав от ТО на СГС. Видно от протокола от 19.04.2021 г. (15:37:192 ч.) за избор
на съдия-докладчик по гр.д.5089/2021 г. - лист 1 и лист 2 от кориците на гр.д. 5089/2021 г.,
от тричленния състав на СГС е избран единствено С. В. В.. Липсва писмен документ за
избора на другите двама съдии на случаен принцип предвид нормата на чл.9 ЗСВ. Очевидно
другите двама съдии (П. Т. и П. Г.) са назначени административно, но в кориците на дело
5089/2021г. отсъства Заповед за тяхното назначаване. Вероятно това е поради направеното
разкритие за гражданството на г-н А. Т., водещо до нищожност на издадените от него
съдебни и административни актове.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е неоснователна.
Изпълнителното производство по изп.д. № 20208580401884 по описа на ЧСИ У. Д.
е образувано по молба на „Топлофикация София" ЕАД за принудителното изпълнение на
задълженията на Х.Г. заплащане, както следва: сумата от 362,57 лева - главница, ведно със
законната лихва считано от 23.12.2016 г, сумата от 50,28 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлина енергия за периода 31.12.2013 г - 01.12.2016; сумата от 28,92 лева,
дялово разпределение, ведно със законната лихва считано от 23.12.2016г до окончателното
плащане; 6,62 - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение 11,64 законна
лихва, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14259/2017 г по описа на СРС, 81-ви
състав.
В хода на изп.производството ЧСИ Д. е извършила имуществено проучване на
длъжника чрез изискване на справки от БНБ, НАП и Агенцията по вписванията, изпратени
са две запорни съобщения до ОББ и НОИ от 27.11.2020г, уведомление до НАП от
27.11.2020г за образуваното изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение от
27.11.2020г., като в последната е посочено, че размерът на дълга към 11.12.2020 г възлиза
общо на 951,37 лева, от които: 362,57 лева - главница, сумата от 145,93 законна лихва, 28,92
лева, дялово разпределение, 11,64 законна лихва, 56,90 мораторна лихва, 100,0 лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя, и 245,41 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
В последствие с постановление, обективирано в съобщение изх.№ 4701/16.02.2021г,
разноските са намалени на 198,30 лева.
СГС изрично е посочил, че жалбата в частта относно действията по налагане на запора
на банковата сметка е процесуално недопустима. Това действие на ЧСИ не е сред
предвидените, спрямо които е допустим контрол за законосъобразност съгласно чл.435 ГПК, тъй като не е
същинско изпълнително действие. Законосъобразността на последното е допустимо да бъде
изследвана единствено в хипотезата, когато налагането на запора или възбраната накърняват
изискванията за несеквестируемост на имуществото на длъжника, (така т.1 от ТР №2/2013
2
ОСГТК на ВКС), каквито твърдения няма изложени в депозираната жалба. Затова
недопустимата част от жалбата е оставена без разглеждане. В останалата част - досежно
разноските, е постановено решение, което е окончателно и не подлежи на въззивен контрол.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния
съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи. В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1
до ал. 5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.
Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са
посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването
на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за
упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води
до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.
Наведените доводи за неправилно изчислени разноски и гражданството на съдия Т. са
правно ирелевантни към предмета на въззивно обжалване.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника правилно е
била преценена като процесуално недопустима и че като такава не може да бъде разгледана
по същество. Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо. При
изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се явява
допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно, допустимо и
правилно по същество, следва да бъде потвърдено в подлежащата на обжалване част.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265868/24 09.2021г. постановено по гр.д. № 5089/2021г. по
описа на СГС, ТО, и определение от 21.10.2021г., с което е допусната поправка на ЯФГ
/неразделна част от него/ в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на
длъжника Х. В. Г., длъжник по изп.д. № 20208580401884 по описа на ЧСИ У. Д. срещу
действията по изпълнението изразяващи се в налагане на запор върху банковата му сметка.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3