Протокол по дело №1076/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 365
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20211510201076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 365
гр. Дупница, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510201076 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Б. *. Й., редовно уведомен чрез адв. В.С., не се явява.
Вместо него адв. С., от по-рано.
Въззиваемата страна РУ-Дупница, редовно призована, не изпраща
представител.
Актосъставителят И*. Н. *., редовно призован, не се явява.
Адв. В.С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, с
оглед което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. В.С.: Нямам други искания. Няма да соча други доказателства.Не
държа на разпита на неявилия се свидетел. Моля да бъде заличен и да бъде
даден ход по същество.
СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване по делото свидетеля
И*. Н. *..
Адв. В.С.: Нямам искания.
1
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и приобщава доказателствата, представени с жалбата и
административнонаказателната преписка.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. В.С.: Уважаема госпожо Съдия, считам, че НП № 21-0348-000066
от 15.02.2021 г. на началника на РУ-Дупница, е незаконосъобразно, а жалбата
на доверителя ми - за основателна. Подробни съображения в тази насока се
съдържат във въззивната жалба, които поддържам. Допълвам следното:
1. В производството по установяване на административното нарушение
и налагане на административните наказания са допуснати съществени
нарушения, които, от една страна, са довели до нарушаване на строго
формалния характер на административнонаказателното производство, което
се подчинява на строго регламентирани правила, а от друга - до нарушаване
на правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност.
1. 1. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН (редакция в сила
към датата на съставяне на АУАН - 27.01.2021 г.).
АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които са свидетели само
при съставянето му.
Изправени сме пред липса на свидетели очевидци, което е нарушение на
императивните правила на чл. 40 от ЗАНН, тъй като при липса на свидетели
очевидци, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, което в
настоящия случай не е извършено и представлява съществено процесуално
нарушение, още повече, че на мястото на извършване на нарушението е имало
свидетели - полицейските служители, които са работили с процесното техн.
средство, респ. са заснели и фиксирали твърдяното нарушение.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в условията на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН, макар да не е посочено в акта, без да са налице законовите
предпоставки за това. Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
На жалбоподателя не е отправяна покана за съставяне на АУАН и той
2
изобщо не е бил в РУ-Дупница или в някое от другите звена към ОДМВР-
Кюстендил, или в някоя от структурите на МВР. Неизвестно е при какви
обстоятелства е съставен този АУАН и защо е прието, че именно
жалбоподателят е наказателноотговорен в процесния случай.
В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това - не са налице нито
една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка се налага
извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при
съставянето на процесния акт, е станало, без да са налице законовите
предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства,
установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, то е търсено, но
не е намерено. А що се касае до втората, алтернативно предвидена, хипотеза
в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за осъществяването на която е
наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за
съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява,
като се има предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на
акт, която да е получена от сочения за нарушител или на изрично
упълномощено за това от него лице. Впрочем, в делото липсват надлежни
доказателства, че е отправяна покана до жалбоподателя за съставяне на
АУАН на 27.01.2021 г. или на която и да е друга дата.
Считам, че неспазването на означените по-горе задължителни
изисквания е съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде
санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до
нередовност в акта, а до нарушения на процедурата при съставянето му, тоест
АУАН не е редовно съставен и не може да се ползва с доказателствена сила
по см. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Констатираните в горния смисъл нарушение на императивно
установените процедурни правила в образуваното
административнонаказателно производство, е достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП без да се разглежда спорът по същество. Нарушено
е и правото на защита на нарушителя, което включва и правото му да
присъства при съставяне на АУАН и да дава обяснения при установяване на
нарушенията, както и да представя доказателства, поради което винаги следва
отмяна на обжалваното НП по аргумент на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 1, т.
3
2 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.
1. 2. При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите
съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН,
нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно
описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е
било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Лисват
доказателства, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В двата акта липсва описание на нарушението като деяние с определени
свойства по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и то с неговите съставомерни
признаци, а в декларативен стил са изложени определени констатации,
удостоверяващи извършено от жалбоподателя административно нарушение.
От обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП, не става
ясно какви именно мерки във връзка с поддържане на изправността на път
KNL 1191 за своевременно отстраняване и сигнализация по установения
начин на препятствие на пътя е следвало да се вземат и защо е прието, че не
са били достатъчни взетите мерки. Не е посочено в АУАН кой е установения
начин за сигнализация (напр. чрез техническа спецификация за зимно
поддържане на пътищата в община *, схема за временна организация на
движението и пр.), както и кой и по какъв начин е установил описаната в акта
фактическа обстановка.
Визираните по-горе реквизити следва да се отнесат към конкретен
състав на административно нарушение и нарушението да се опише със
съставомерните му признаци. Нито от АУАН, нито от НП става ясно: защо и
въз основа на кои доказателства актосъставителят и АНО са приели, че е
налице неизпълнение на мои задължения.
Органите на административнонаказателното производство не са
посочили нарушените законови разпоредби. Позоваването на текста на чл.
178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е недостатъчно, тъй като тази правна норма е
санкционна. Субект на този норма е длъжностно лице, което с бездействието
си е осъществила някоя от формите на изпълнителното деяние, визирани в
този текст. Жалбоподателят не е длъжностно лице и не отговаря за
управлението на пътя по см. на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и не е от кръга визиран
в чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, поради което не е налице субективната
4
страна на нарушението.
Издаването на наказателно постановление при неизяснена фактическа
обстановка и само въз основа на неясни и необосновани констатации на
актосъставителя, е извършено в грубо нарушение на изискването на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за извършване на административно
нарушение, без да са изяснени и доказани по безспорен начин наличието на
съществени елементи от състава на това нарушение. Допуснатото в хода на
административнонаказателното производство нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН се явява абсолютно основание за отмяната на издаденото при
недоказана фактическа обстановка наказателно постановление.
Пропуските представляват съществени процесуални нарушения, тъй
като поначало крият неопределеност на обвинението и нарушават правото на
защита на обвиненото лице (арг. от Решение № 377 от 13.08.1983 г. по н. д.
355/80 г., ВС, ІІ н. о.). АНО не е констатирал пропуска да се опише в акта
нарушението и също е издал постановлението, без да го индивидуализира по
посочения от закона начин. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не би
могъл да научи в извършването на какво именно нарушениe е обвинен, тъй
като такова, конкретно индивидуализирано, липсва и въз основа на какви
доказателства, поради липса на описани такива в НП.
2. Не се събраха безспорни доказателства, които да установяват, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН, което да ангажира неговата административнонаказателна
отговорност по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.
В случая субект на задълженията по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е Община *,
а този на нарушението по чл. 178, ал. 1,т. 7 от ЗДвП - съответното
длъжностно лице от тази община. Неизпълнението на жалбоподателя на
задълженията му по договора за почистване, каквото деяние му е вменено с
АУАН, са предмет на облигационни отношения между него и възложителя и
не могат да ангажират административнонаказателна отговорност. Отделно от
това, АНО не е събрал доказателства относно това: какви именно са били
задълженията на „*“ ЕООД в процесния случай, респ. по какъв начин и в
какъв срок е следвало да се изпълнят.
5
От показанията на свидетелите * (шофьор в „*“ ЕООД) и * (зам.-кмет на
община *), които показания са обективни и безпротиворечиви, се установи че:
на процесните дата и час целият път „*-*-х. *“, който е планински, е бил
нормално проходим при зимни условия; непрекъснато е валяло сняг и снегът
своевременно е бил почистван от пътното платно с техника, а заледените
участъци са били опесъчавани; не е имало снегонавявания, както и
възпрепятстване и застрашаване на пътното движение; пътните условия не са
били предпоставка/причина за ПТП; и в двете посоки на пътя са били налице
задължителни пътни знаци Г19 „Задължителни вериги за сняг най-малко на
две двигателни колела“; на 27.01.2021 г. в община * не са подавани сигнали,
че пътят не е почистен.
Показанията на свидетеля * - полицейски служител, не спомогнаха за
установяване на фактическата обстановка и в частност не потвърдиха
описаната такава в АУАН, докато показанията на свидетелите * и *
дерогираха доказателствената сила на АУАН, която последният има по силата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид на горното, моля да постановите съдебно решение, по силата
на което да отмените като незаконосъобразно НП № № 21-0348-000066 от
15.02.2021 г., издадено от началника на РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил.
Съдът приключва съдебните прения и обяви, че ще се произнесе с
решение в срок.
Заседанието по делото приключи в 09,42 ч.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
Секретар: _______________________
6