№1367
Град Пловдив, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при участието на секретаря К.Р. , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1066 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на А.Т.Б.,ЕГН **********о*** против Ревизионен
акт № 16001617000234-091-001/21.08.2017г.,издаден от Н.Ж.К.на длъжност Началник
сектор-възложил ревизията и М. Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД
на НАП гр.Пловдив,с който на А.Т.Б. ,в качеството му на управител на “АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77” ЕООД,ЕИК ***е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за ДДС за
данъчни периоди м.05,м.06,м.07 и м.08.2013г. в размер на 6151,51 лева и лихви
2 549,34 лева и за корпоративен данък за 2013г.в размер на 22 544,17
лева и лихви 7 768,45 лева,потвърден с Решение № 107/28.02.2018г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
иска отмяна изцяло на процесния РА, като сочи, че няма спор по първия елемент
на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно, че
за периода е бил управител на „АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД, но категорично оспорва твърдяното укриване,
недобросъвестно поведение и умишлено отчуждаване на имоти на дружеството,
довели до несъбираемостта на задълженията на същото. Твърди, че органите по
приходите не са доказали уникалността на причинно-следствената връзка между
поведението на управителя и невъзможността за събиране на публичните задължения
на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” -
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се
изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи са в ревизионния
акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр.Пловдив.
Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Административен
съд - Пловдив, Първо отделение, І състав, след преценка на становищата на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването,
тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя се създават нови публични
задължения.
Ревизионният акт
е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Със споразумение
от 30.11.2017г. на основание чл.156,ал.7 от ДОПК срокът за произнасяне по
жалбата и допълнението към жалбата е
продължен до 28.02.2018 г.
Изпълнението на
изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба
до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок,
налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Начало на
ревизията е сложено със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001617000234-020-001 / 13.01.2017г. /л.282/,издадена
от Н.Ж.К.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП , с която е определено ревизията да обхване следните видове
задължения за данъци за следните ревизирани периоди:отговорност за корпоративен
данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.;отговорност за данък върху
добавената стойност за периода от 01.05.2013г. до 31.08.2013г.
,като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от
датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 07.02.2017г. по
електронен път.
Срокът за
извършване на ревизията съответно е продължен със ЗИЗВР №№Р-16001617000234-020-002/05.05.2017/л.279/,Р-6001617000234-020-003
/ 07.06.2017г.//л.276/
В хода на
ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001617000234-092-001/21.07.2017г./
л.186 и сл./, като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
издаден оспореният в настоящото производство РА /л.155 и сл./
От страна на А.Б.
е предприето обжалване по административен ред, като е последвало издаване на
Решение № 107/28.02.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден
изцяло.
Всички цитирани
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017г г.,
издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л. 5 и сл.).
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на
ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.
117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.
118, ал. 2 от ДОПК (в приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 3) се
установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронния подпис към момента на подписването на електронния документ. Всъщност
в тази част жалбоподателят не е развил съображения в жалбата си и така
изложените установявания не са спорни по делото.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
В
хода на ревизионното производство приходните органи са установили, че А.Т.Б. за ревизирания
период е бил управител на „АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД.
„ АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77 „ ЕООД с ЕИК ***е учредено на 18.06.2009 г. със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. Сан Стефано № 52, вх.Б, ет.1, офис 1, капитал
5000 лева; управител и едноличен собственик на капитала -М.Б.К..От основаването
на дружеството собственици на капитала са следните лица:М.Б.К.от 18.06.2009г.
до 31.07.2009г.; А.Т.Б. от 31.07.2009г. до 09.10.2014г. и П.Н.Е.от 09.10.2014г.
до момента.
Цитираните
обстоятелства по смяна на управителите са отразени чрез вписване в Агенцията по
вписванията на съответните дати.
Предмет на
дейност на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77„ ЕООД е „ строителство и проектиране,
производство и търговия със строителни материали, продажба на недвижими имоти,
консултански услуги, рекламна, оказионна, туристическа,
транспортно-спедиторска, складова, ресторантьорска, хотелиерска дейност,
представителство и посредничество, разкриване на магазинна мрежа ателиета за
продажба на стоки и услуги, вътрешно и външнотърговска дейност и всякакъв друг
вид търговска дейност, незабранена със закон или друг нормативен акт ".
А.Т.Б. е
собственик на капитала от 31.07.2009 г. до 09.10.2014 г.
На „ АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77 „ ЕООД са извършени
следните ревизии по периоди, както следва:1.По ЗДДС с Ревизионен акт №
Р-16001614001086-091-001 / 13.05.2015 г. са установени задължения за ДДС за
периода м.06/2011 г. в размер на 1 984,15 лв., които не са погасени. 2.С
Ревизионен акт № Р-16001615001403-091 -001 / 14.10.2015 г. са установени
задължения по периоди,установени са допълнително задължения по корпоративен
данък за 2013г.;3.С Ревизионен акт № Р-16001615006948-091-001 /11.05.2016 г.-
са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, които не са внесени до момента.
Задълженията по ЗДДС са за данъчни периоди от
01.09.2014 г. до 30.06.2015г.;4. С
Ревизионен акт № Р-16001615010380-091-001 / 01.08.2016 г. са установени
задължения по ЗДДС
Видно от РА №
Р-16001615001403-091-001/14.10.2015 г., издаден на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД/л.26
и сл./ ревизията на дружеството е възложена във връзка с постановление на
Окръжна прокуратура Пловдив от 16.07.2014 г. и прокурорска преписка № 978/2014
г. Преписката е образувана по сигнал на С.Х.И.за укрити доходи от реалните
приходи, описвани в отделна тетрадка. Това лице е приложило копие от записките
(тетрадката) от истинските обороти за периода от месец април 2013 г. до месец
септември 2013 г. и твърди, че те са извършени от А.Б., С. И., П. В. и Я. Н..
Обхватът на
ревизията по видове задължения и по
периоди е както следва: корпоративен данък за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2013г.;данък върху добавената стойност от 01.07.2011г. до
31.08.2014г.;данък върху добавената стойност от 01.06.2010г. до 31.05.2011г.
При ревизията по
ЗДДС е установено, че месечните обороти, отразени в тетрадка, водена в обекта
на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77" ЕООД, във фитнес клуб „Бизар" се различават
съществено от отчетените продажби по ЕКАФП, които са отразени в счетоводството
и декларирани в дневниците за продажби и в справки -декларации по ЗДДС.
Констатирането на неотчетени приходи е наложило ревизията по ЗДДС за периода от
01.05.2013г. до 31.08.2013г. да се извърши по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Чрез анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизиращият
екип е определил данъчна основа за облагане с ДДС за периодите м.05/2013 г.;
м.06/2013 г.; м.07/2013 г. и м.08/2013 г., като е начислил ДДС в по-висок
размер от декларирания.
Дължимият
ДДС за периодите е както следва:
За
периода 01.05.2013 -31.05.2013 г.- 1 433,89 лв.
За
периода 01.06.2013-30.06.2013 г.- 2 066,61 лв.
За
периода 01.07.2013 -31.07.2013 г.- 2 068,53 лв.
За
периода 01.08.2013-31.08.2013 г.-
582.48 лв.
Общо ДДС - 6 151,51 лв. плюс
прилежащи лихви
При ревизията по
ЗКПО е установено, че месечните обороти, отразени в тетрадка, водена във фитнес
клуб „Бизар" се различават съществено от отчетените продажби по ЕКАФП,
които са отразени в счетоводството и декларирани в годишната данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО.
Годишната
данъчна декларация за 2013г. е подадена на 25.02.2014 г. от И.Г.Й., в
качеството й на упълномощено лице на дружеството по електронен път.
Освен това е
констатирано следното:
-Пазарната стойност на
продадените имоти по нотариален акт № 81 / 07.10.2013г. /л.463 и сл./на
свързаното лице „Интертел ЛТД" ЕООД е 149 257,57 лв, а сделката е
осъществена между лицата за цена от 41 037,70 лв. без ДДС.
• Пазарната стойност на
прехвърлен имот по нотариален акт № 83 / 07.10.2013г./л.466 и сл./ на
свързаното лице „Интертел ЛТД" ЕООД е 79 201,69 лв, а сделката е
осъществена между лицата срещу сума от 18 168,64 лв. без ДДС.
Изложените
по-горе обстоятелства - констатирането на неотчетени приходи, са наложили
ревизията по ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. да се извърши по
реда на чл.122, ал.1 от ДОПК . Приходите от продажби за 2013 г. са изчислени
като към декларираните от ЗЛ нетни приходи от продажби в размер на 273 754,14
лв. са добавени следните суми:
• 57
354,74 лв., представляваща нетни приходи неотчетени в счетоводството на ЗЛ,
които са описани във водената в обекта на «АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77" ЕООД
тетрадка.
• 108
219,87 лв., представляваща разлика между пазарната стойност на продадените
имоти и цената при която е извършена сделката и е отчетена продажбата по
нотариален акт за покупко-продажба № 81 / 07.10.2013г.
• 61
033,05 лв., представляваща разлика между пазарната стойност на продадените
имоти и стойността при която е извършена сделката и е отчетен приход по
нотариален акт № 83 / 07.10.2013 г.
В резултат на направените
констатации, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК при ревизията са установени
общо приходи 500 361,80 лв.; общо разходи 262 649,40 лв. и данъчна основа
определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за начисляване на корпоративния
данък 237 712,40 лв. Установен е корпоративен данък в размер 23 771,24 лв., от
които 22 544,17 лв.не са погасени до момента на ревизията,осъществена по
отношение на А.Б..
РА №
Р-16001615001403-091-001/14.10.2015 г. е връчен по реда на чл.32 от ДОПК, не са
обжалвани констатациите в него и приложения РД и е влязъл в законна сила.
Въз основа на
така посочените установявания по РА
№ Р-16001615001403-091-001/14.10.2015 г. ,органите по приходите по настоящото
ревизионно производство ,са направили извод, че А.Т.Б. в
качеството си на управител на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД е укрил истинския
размер на данъчните задължения по СД и ГДД и така е препятствал събирането им с
предвидените в ДОПК способи. Констатирано е, че годишните счетоводни отчети за
2013 г., съставени на 25.02.2014 г. и обявени в Агенцията по вписванията, са
подписани от А.Т.Б. като ръководител, а съставител е „ОДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД.
В хода на
ревизията за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, е изпратено
запитване до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Пловдив относно наличие на
наложени обезпечителни мерки по установените декларирани задължения на „АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД; образувани производства по принудително изпълнение срещу
„АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД и налице ли е обективна несъбираемост на
задълженията на дружеството. /л.230 /Въз основа на това е получен отговор/л.229/,
от който се установява, че за „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД са налице публични
задължения, за които публичният изпълнител не може да проведе успешно
производство по събиране на вземането, а същевременно дружеството не притежава
друго имущество, срещу което да се насочи изпълнението и обезпечението. Описани
са предприетите действия по издаване на постановление за налагане на
обезпечителни мерки (и предварителни), наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление
до ТБ Д, ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ и ТБ РАЙФАЙЗЕНБАНК. Издадено е разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение до трите банки (липсват авоари по сметките).
Образувано е изпълнително дело № 16150008344/2015г. и е извършено пълно
проучване на имущественото състояние на дружеството. На база на събраните
доказателства се констатира, че „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД не притежава
имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за
обезпечение на публичните му задължения и дружеството е категоризирано като ЗЛ
с „несъбираем дълг“.
В хода на ревизионното
производство са предприети процесуални действия: на основание чл. 46 от ДОПК са извършени
следните проверки по делегация и издадени протоколи-По Искане за извършване на
проверка по делегация №Р-16001617000234-034-001 / 03.02.2017 с Протокол за
Приключване на проверка по делегация №П-16001617020925-081-001 / 21.02.2017 е
извършена проверка по делегация за ФЛ ********** А.Т.Б.; наложени са
предварителни обезпечителни мерки/ПОМ/- Искане за ПОМ Р-16001617000234-039-001
/ 15.02.2017 с постановление ;на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал.
1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице- ИПДПОЗЛ Р-16001617000234-040-001 /
08.02.2017 г. е връчено на лицето по електронен път. А.Б. е представил
поисканите обяснения и документи /л.233
и сл./
Извършена
е проверка в информационна система за кадастър и имотен регистър по повод
придобиване, продажба и разпореждане с недвижими имоти от А.Т.Б. и е
установено, че са извършени вписвания в имотния регистър /съгласно приложена
справка от регистъра/, но към момента не се установява да е собственик на
недвижими имоти .Според справката за превозните
средства по данни от КАТ лицето е притежавало леки автомобили, съгласно
приложена справка
Ревизиращите органи са приели, че
всички произхождащи и предшестващи действия във връзка с декларираните покупки
и продажби по ЗДДС, декларирани приходи и разходи, са изцяло и само в пряка
връзка с действията или бездействието на управителя на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“
ЕООД. Прието е още,че А.Т.Б. като управител недобросъвестно е препятствал
установяването и последващо събиране на данъци, състоящо се в непосочване или
невярно посочване на данни, които са му били известни. А.Т.Б., в качеството си
на управител на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД е укрил истинския размер на
задълженията за ДДС в подадените СД за периоди м.05, м.06, м.07 и м.08.2013 г.,
както и на задължението за корпоративен данък в ГДД за 2013 г. Към момента на
подаване на въпросните СД по ЗДДС дружеството е притежавало недвижими имоти,
които биха могли да обезпечат задълженията по тях, в случай на коректно
деклариране. Впоследствие имотите са продадени и след издаване на РА,
установените с него задължения за ДДС /данък добавена стойност/и корпоративен
данък/КД/ са останали несъбираеми. Счетено е, че е налице причинно-следствена
връзка между факта на укриването и факта на несъбираемостта на задълженията.
Освен това наличната причинно-следствена връзка между непосочването на данните
и несъбираемостта на задължението е доказана и чрез отговора на директора на
дирекция „Събиране“, т.е. след като е укрил истинските размери на ДДС и КД и е
декларирал данъци в незначителни размери, управителят на дружеството е лишил
приходната администрация от възможността да узнае своевременно за въпросните
задължения и да предприеме съответните действия за обезпечаването и събирането
им по предвидените в ДОПК способи за принудително изпълнение. Изтъква се, че
така задълженията по ДДС и КД за 2013 г. остават несъбираеми, като
несъбираемостта е вследствие на укриването.
Отделно от
горното, относно хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в РА се сочи още, че в случая А.Б., в качеството
си на управител на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД, преднамерено и недобросъвестно
се е разпоредил с активите (недвижими имоти) на дружеството и ги е продал и
заменил по цени значително по-ниски (разминаващи се в пъти) от пазарните, на
свързани лица. Според ревизиращите органи, вследствие на тези действия на управителя
А.Б., имуществото на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД е намаляло и по този начин не
са изплатени дължимите ДДС и КД.
Поради
изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21 от ДОПК, е установена
отговорност на А.Б. за задължения на „АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77“ ЕООД за ДДС за
данъчни периоди м.05, м.06, м.07 и м.08.2013 г. в размер на 6 151,51 лв. и
лихви 2 549,34 лв. и за корпоративен данък за 2013 г. в размер на
22 544,17 лв. и лихви 7 768,45 лв.
На основание чл. 175
от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в
срок суми за ДДС и за корпоративен данък са начислени и съответните дължими
лихви в резултат на несвоевременното разчитане с бюджета.
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя е допусната и
назначена съдебно-техническа експретиза,която да установи каква е пазарната
стойност на отчуждените от «Аспект Инженеринг 77»ЕООД недвижими имоти във
връзка с твърденията на жалбоподателя ,че недвижимите имоти са продадени на пазарна цена и същата не е занижена многократно
така както се твърди от органите по приходите в РА,РД и в Решението на
Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП.Съдът кредитира заключението на
вешото лице М.М. като изготвено компетентно,обективно,неоспорено от страните
.От същото се потвърждава извода на ревизиращия екип,че недвижимите имоти са
продадени на цена,която се разминава съществено с пазарната им такава.
Въз основа на
горната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на А.Т.Б. като
управител на «Аспект Инженеринг 77»ЕООД за ДДС
за данъчни периоди м.05,м.06,м.07 и м.08.2013г. в размер на 6151,51 лева и
лихви 2 549,34 лева и за корпоративен данък за 2013г.в размер на
22 544,17 лева и лихви 7 768,45 лева.
Спорът се свежда до
това, дали са налице елементите на фактическия състав на хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК.
В тази насока е
необходимо да се посочи, че с разпоредбата на чл.19
от ДОПК
е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи
задължени за данъци /осигурителни вноски / лица по чл.14, т.1
и 2
от ДОПК.
В нормата са предвидени две хипотези на възникване на отговорността, като в
случая спорът се свежда до това налице ли са елементите на фактическия състав
на хипотезата на чл.19, ал.1 и ал.2 от
ДОПК, който включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството
на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1
и 2
от ДОПК
към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител;лицето недобросъвестно извърши
едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице
е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски,а именно отчужди имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните; 3. причинно-следствена връзка между поведението и
невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци
и задължителни осигурителни вноски.
Следва да се подчертае
още,че нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква лицето не
просто да не изпълни задължението си да заяви факти и обстоятелства, но и да ги
укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини, вкл. и
небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква волево действие, т.
е. укриването на факти и обстоятелства предполага наличие на умисъл, който
обуславя и причинно-следствената връзка между действието респ. бездействието и
невъзможността да бъдат събрани публичните задължения.
От гледна точка на разпределяне на
доказателствената тежест в процеса следва да се посочи, че тежестта на
установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на
органа по приходите, който следва да докаже същите, съгласно изискванията на чл.170,ал.1
от АПК
във вр. с §2
от ДР на ДОПК
при условията на пълно доказване.
По отношение
изпълнението на първата материалноправна предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК-
лицето, субект на отговорността да има качество на управител или на член на
орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения.
Не е спорно,че А.Б.
е бил управител на “Аспект Инженеринг 77»ЕООД през
ревизирания период.
Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК.
По отношение на
втората предпоставка по този текст - да е налице поведение, изразяващо се в
действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, необявени
пред органа по приходи или публичния изпълнител,както и лицето недобросъвестно да
извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски,а именно отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните.
По силата на чл.141, ал.2
от ТЗ
управителят на търговското дружество представлява същото, организира и ръководи
дейността му. Това формира и представа относно сключването и изпълнението на
сделките, които ЗДДС
квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация
за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на
справка-декларация – чл.125
от ЗДДС,
чл.115
от ППЗДДС
и приложение № 13
към ППЗДДС.
Разминаването между декларираното и действителното е укриването, но това е
така, само ако поведението на управителя е умишлено, т.е. последният е наясно
със смисъла и значението на действията си /в случая бездействията/ предвиждал е
техните последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В
настоящия случай ,за периода, през който е бил управител, липсват каквито и да било доказателства, че Б.
умишлено е потвърдил неистина и е укрил факти и обстоятелства по отношение на
извършените доставки и е укрил факти и обстоятелства относно действителният
размер на подлежащите за внасяне в бюджета ДДС и корпоративен данък
Установеното в
ревизионния акт, издаден на дружеството, може да бъде зачетено в ревизионното
производство, извършено спрямо Б. по отношение размера на дължимите данъчни
задължения, но не и относно поведението на Б.. Безспорно е, че в конкретното
ревизионно производство действията на А.Б., описани като укриване на факти и
обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви, са презумирани въз основа
на ревизионен акт, издаден на друг субект.
Сключването от Б.
на договори за продажба и замяна на недвижими имоти, подписването на фактури,
представляват действия, установяващи възникването на облигаторно правоотношение
между контрагентите по повод на конкретна доставка.
В ревизионното
производство и в съдебното такова не се представиха доказателства, че
подписването на документите е направено с цел укриването на правнозначими факти
и обстоятелства, отразявани в СД. Субективната страна на деянието на Б. не е
установена с допустимите доказателствени средства. Констатациите в ревизионния акт, съставен на “АСПЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ 77”ЕООД, не могат да бъдат противопоставяни на А.Б. в ревизията за
ангажиране на отговорността му по чл.19
от ДОПК,
тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически
състави.
На практика
ревизионният доклад и ревизионният акт възпроизвеждат констатациите, направени
в ревизионен акт № Р-16001615001403-091-001/14.10.2015г.и придружаващия го
ревизионен доклад. Укриването на факти и обстоятелства е презумирано с
наличието на въпросния ревизионен акт, установяваш задължения на друг правен
субект, който е юридическо лице.
В настоящото
производство не се установява да е налице
и хипотезата на чл.19,ал.2 от ДОПК,а именно, че е било налице недобросъвестно
поведение на Б. във връзка с отчуждаване на недвижими имоти на цени значително
по-ниски от пазарните ,в резултат на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. От органа по приходите не е установено нито
към оня момент, нито понастоящем, че управителят е изготвил за целите на
продажбата пазарна цена, която умишлено е укрил от органа по приходите, както и
липсват доказателства, че той е бил информиран за действителната пазарна цена
на сходни имоти към момента на продажбата. Субективната страна на деянието не е
установено с допустимите доказателствени средства.
Освен това
следва да се подчертае,че оценителна експертиза не е назначена в настоящето
ревизионно производство, поради което заключението на експерта не може да бъде
разглеждано като писмено доказателство по смисъла на гл. 8, раздел II от ДОПК -
"Писмени доказателства", която да бъде приобщено към ревизията, а
ревизията следва да бъде възлагана по реда на чл. 60 от ДОПК.В този смисъл Решение
№ 1072 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2013 г., I о., докладчик
председателят Йордан Константинов.
Съдът намира, че
не е установена и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното
лице и несъбраните задължения за данък добавена стойност и корпоративен данък.
В своята практика по аналогични казуси Върховния административен съд нееднократно е приемал, че законът изисква
уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на
задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения. Законът
изисква поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността
да бъдат събрани публичните вземания. В случая обаче не може да се приеме, че Б.
единствен с поведението си е допринесъл за невъзможността да бъдат събрани
публичните вземания.
Законът изисква
поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат
събрани публичните вземания. В случая , установената фактическа обстановка
предполага определяне на допълнително ДДС поради нарушение на чл. 27 от ЗДДС, но не и основание за ангажиране на
отговорността на управителя на дружеството по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.Органът по
приходи не ангажира доказателства, че впоследствие установените данъчни
задължения не са изпълнени единствено поради укриване от страна на управителя
на факти при декларирането по ЗДДС,както и на отчуждаването на недвижими имоти
под пазарните цени.
Наличието на
имущество, което би могло да бъде осребрено при заявени претенции от страна на
данъчната администрация, ако всички факти и обстоятелства бяха декларирани от
дружеството в СД по ЗДДС и ГДД не може да бъде предполагано, а следва да бъде
доказано по безспорен начин с допустими по закон доказателствени средства.
Органът по приходите не е извършил необходимия анализ на финансовото и
имуществено състояние на дружеството за всеки от ревизираните периоди и не е
извършил съпоставка със задълженията, също по вид и периоди, които дружеството
не е декларирало, когато е било длъжно да стори това. При извършването на такъв анализ и съпоставка
би се установила възможността или невъзможността от удовлетворяване на
данъчната администрация при проявена от нейна страна активност за задължения на
дружеството, ако те бяха декларирани, но невнесени. Без такъв анализ принципно
не би могло да се отговори на въпроса, дали поведението на управителя е
единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания или
са били налице други причини довели до невъзможност.
Следователно
третата предпоставка от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е налице.
Следващият елемент
от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК е обективната
невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски.
Законът поставя обаче
обективната невъзможност за събиране на задълженията в причинно-следствена
връзка с действията по укриването на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е
налице отговорност на жалбоподателя ,е необходимо да е доказано по несъмнен
начин, че действията му по укриване на факти и обстоятелства, са станали
причина за несъбирането на задълженията. По-горе в настоящото решение са
изложени мотиви ,че липсва причинно-следствена връзка между поведението на
ревизираното лице и несъбраните задължения за данък добавена стойност и
корпоративен данък
Ето защо, съдът
намира, че предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК се прилагат само в
условията на кумулативност и липсата на само една от тях е достатъчна, за да не
се ангажира личната отговорност на управителя.
С оглед на
недоказаност на възникването на част от елементите от фактическия състав на
нормата на чл.19,ал.1 и ал.2 от ДОПК ,съдът намира, че Ревизионен акт № 16001617000234-091-001/ 21.08. 2017г. ,издаден от Н.Ж.К.на
длъжност Началник сектор-възложил ревизията и М. Г.Д.на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на
ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив,с който на А.Т.Б. ,в качеството му на
управител на “АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77” ЕООД,ЕИК ***е установена отговорност по
чл.19 от ДОПК за ДДС за данъчни периоди м.05,м.06,м.07 и м.08.2013г. в размер
на 6151,51 лева и лихви 2 549,34 лева и за корпоративен данък за 2013г.в
размер на 22 544,17 лева и лихви 7 768,45 лева,потвърден с Решение №
107/28.02.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, е
издаден от компетентен приходен орган, но се явява незаконосъобразен,като
издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
административен съд, Първо отделение, І състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № 16001617000234-091-001/ 21.08. 2017г. ,издаден
от Н.Ж.К.на длъжност Началник сектор-възложил ревизията и М. Г.Д.на длъжност
главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив,с който на А.Т.Б.
,в качеството му на управител на “АСПЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ 77” ЕООД,ЕИК ***е
установена отговорност по чл.19 от ДОПК за ДДС за данъчни периоди
м.05,м.06,м.07 и м.08.2013г. в размер на 6151,51 лева и лихви 2 549,34
лева и за корпоративен данък за 2013г.в размер на 22 544,17 лева и лихви
7 768,45 лева,потвърден с Решение № 107/28.02.2018г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-днвенен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
СЪДИЯ:/П/